По-скъпи храни намаляват емисиите

Оскъпяването на храната е ключов метод за понижаването на производството на въглеродни емисии, променящи климата се казва в ново проучване на учени от Великобритания и САЩ.

В съответствие с изводите на проучването, цената на говеждото по света би се повишила средно с 40%, докато пилешкото, свинското, млякото и растителното масло биха се повишили с около 20%.

Изследователски екип от програмата „Мартин“ за бъдещето на храните на университета Оксфорд и Международния изследователски институт за политика по храната във Вашингтон, публикува в журнала „Nature Climate Change“ резултатите от проучване, според което големи скокове в цените на храните могат да предотвратят изхвърлянето в атмосферата на 1 млрд. тона парникови газове – повече от цялото количество, генерирано към този момент от авиацията в световен мащаб.

Хранително ценообразуване

„Признаваме, че определянето на цените на храните е много чувствителна тема”,  заяви за Climate News Network д-р Марко Спрингман, един от водещите автори на проучването. „Но това е разговор, който трябва да проведем: цената на храната, особено в развития свят, е твърде ниска от твърде дълго време насам и не се отчита като фактор за климатичните промени. Системата за определяне цените на храните е пазарен провал дори повече от тази в енергийния сектор.”

През 2013 г. от Организацията по храни и земеделие на Обединените нации (FAO) заявиха, че от добитъка идват над 14% от парниковите емисии в света, като говедата – отглеждани както за производство на месо, така и на мляко – причиняват повече от 60% от този сбор.

Проучването разглежда емисиите, създавани не само от добитъка, но от цялата система на хранително производство и преработка. Изследователите са взели под внимание и разходите на здравеопазването за хронични болести, свързани с диетата, като например диабет тип 2, коронарна болест на сърцето, инсулти и рак. „Много е важно да се отчитат здравословни проблеми, свързани с храната, наред с щетите, които видовете производство на храни могат да нанесат на околната среда и климата”, казва Спрингман.

Авторите на проучването подчертават, че би трябвало да се вземат мерки, за да се гарантира, че увеличението на цените няма да е болезнено за хората в страни с ниски доходи.

Емисионни такси, конкретно свързани с хранителната промишленост, биха могли да се използват като компенсация за потребителите и за субсидиране на потреблението на плодове и зеленчуци.

Изследователите изчисляват, че препоръчаните от тях увеличения на цените биха довели до 10% съкращение на хранителните артикули, причиняващи високи нива на емисиите.

Ако трябва да плащаш 40% повече за пържолата си, вероятно ще я предпочетеш веднъж, а не два пъти седмично

„Ако трябва да плащаш 40% повече за пържолата си, вероятно ще я предпочетеш веднъж, а не два пъти седмично”, казва Спрингман. „Производството и потреблението на храни са пропуск в климатичните политики, отчасти поради опасенията за сигурността на храната, но системата трябва да бъде променена, или иначе няма да намалим емисиите.”

Сбъркан данък?

Има научни гласове, които не са съгласни с констатациите на проучването. Те казват, че основният фокус в борбата срещу климатичните промени трябва да бъде прекратяването на добива на изкопаеми горива.

Ричард Йънг, директор по политиката на Тръста за устойчива храна, организация, която води кампании за промени в хранителните системи, казва, че призивите за данък върху месото и млечните продукти са сбъркани и по-скоро биха увеличили, а не намалили парниковите емисии от селското стопанство.

В писмо до „Гардиън“ Йънг описва числата на FAO относно емисиите от добитъка като погрешни и подвеждащи. Той казва, че добитъкът рециклира съществуващия атмосферен въглерод и при подходящо управление, е способен да съхранява големи количества в почвите под тревата.

–

Текстът е публикуван на 22 ноември 2016г. в Climate News Network, партньор на BlueLink.net

Превод: Сатям Атанасов / Група за активни преводи