Сечено на Батова

Защитена зона Батова на 15 км северно от Варна е чудесно място. Там може  да профучите с АТВ или да се порадвате на джип сафари. И да изхвърляте на воля битови и строителни отпадъци. Там има оголели след дървосекачите места и може да се види къде се претопяват кабели, за да се извлича метал от тях. Иманярите копаят най-редовно. Институциите не се вълнуват. Местните хора се възмущават, но няма какво да направят.Един от жителите на Орешак, село до защитената зона Батова, има идея как гората да се запази, но реализацията зависи от волята на местната администрация в община Аксаково.

Има възможност да се ограничат нарушенията, но не със жалби и съдилища – този начин не работи, смята Красимир Стефанов, който живее в селото и се занимава с екоземеделие. Изготвил е проект за създаване на такива условия в гората, че хората да се радват на природата без да я изсичат, замърсяват и разравят. Планът включва обозначаване на маршрути за пешеходен туризъм, места за отдих и наблюдение на природата, поставяне на маркировка, табели, пейки. Предвижда се местната общност да бъде гарант за спазването на правилата.

Идеятa обаче среща незаинтересованост от страна на институциите. В Община Аксаково, на чиято територия е Батова, го поздравяват за инициативността. Но дори след неколкократни обещания от тяхна страна и комуникация по имейл, от общината така и не посочват площите, на които е възможно да се простират тези дейности, а без тази информация проектът не може дабъде напълно завършен. Не му предоставят нужните данни, но не спират да го насърчават за хубавата идея всеки път. „Разхождат ме като мечка”, споделя Красимир, без да се отказва. Среща се с кметицата на Орешак, която се опитва да помогне, но без резултат. След като не получава търсеното съдействие там, той решава да потърси такова сред граждански организации.

Красимир запознава и представител на Местната инициативна група Девня – Аксаково със своя проект. Групата съществува от 2009 г. и е с изпълнителен директор инж. Росица Попова. Регистрирана е като сдружение с основен предмет на дейност прилагане на интегрирана стратегия за местно развитие, разработена съгласно Програмата за развитие на селските райони. Там също го поздравяват за добрата идея, но го информират, че по принцип работят с по-мащабни начинания. А неговият проект за беда е направен така, че да използва малко финансови средства, защото предвижда минимална човешка намеса в природата. В крайна сметка проектът никъде не получава съдействие.

Така или иначе, каквото и да се направи, трябва да бъде одобрено от общината. „Но тя не е наясно с възможностите за финансиране”, заключава Красимир след множеството разговори с представители на местната власт по темата.

Че общината не познава Батова като ресурс е и мнението на Илиян Илиев от варненската природозащитна организация Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР). Илиев подкрепя проекта и коментира, че както е тръгнало, гората постепенно ще бъде изсечена. „И после какво?”, реторично пита природозащитникът.

А пряко отговорните инстутции са забелязали отдавна сечта като проблем в Батова. Инж. Емануил Димитров, директор на Регионална дирекция по горите – Варна (РДГ), коментира, че нарушителите са главно в есенно-зимния период и съставените актове не са повече от предишни години. Само че проблемът с постепенното обезлесяване не е свързан само с незаконната сеч, а касае преди всичко законната. Значителен е броят на издадените разрешителни за сеч и извоз на дървесина в община Аксаково, се казва и в писмо от 3 юли 2014 г. на „Държавно горско стопанство”  Варна (ДГС) в отговор на запитване на работна група към Общински съвет, гр. Варна (кореспонденцията е по повод бедствието в “Аспарухово”, но съдържа информация за целия район на ДГС). От същия документ става ясно и друго: инвентаризация на всички площи, засегнати от незаконна сеч, не е направена. А района на Аксаково е сред първенците по неправомерно изсичане на дървета в областта, се съобщава в друго писмо на РДГ до гражданско сдружение „Чиста съвест” от 2013 г.

Долината на Батова е район с изключително значение за флората и фауната. Реката е единствената постоянно течаща в Добруджа. „Това е огромна горска територия на пътя на миграцията на птиците”, съобщава Ивайло Иванов, координатор на Българското дружество за защита на птиците (БЗДП). В местността има 184 вида птици, 50 от които са в Червената книга на България.  Намира се на западно-черноморския прелетен път Via Pontica и е определена като място с тесен фронт на миграция със световно значение. „Сечи, обезхрастяване, третиране с инсектициди, неподходящи горски практики пречат на птиците, защото променят местообитанията им”, твърди представителят на БДЗП.

Въпреки голямото си значение, местността е защитена само отчасти. Едва 4 % от площта й попада под закрила на националното природозащитно законодателство като защитена територия. Такива територии са природните паркове, националните паркове, резерватите, природните забележителности. Батова е защитена зона от европейската мрежа „Натура 2000” по силата на директивите както за птиците, така и за местообитанията. В защитените зони, за разлика от защитените територии обаче, няма ограничения за човешките дейности. Те са разрешени, стига да не пречат на опазването на околната среда.

Факт е, че туроператори и местни хотелиери предлагат туристическата атракция джип сафари – преминаване през гората, форсиране на реката. От РИОСВ Варна коментират по този повод, че извършването на каквато и да е дейност в зоната се извършва съгласно съответния регламент, описан във формуляра „Натура 2000”. Но в този документ, в частта за управление на защитените зони, сафари туризмът в Долината на река Батова е изрично упоменат като неподходящ: „Предлагането на сафари туризъм е твърде нежелателно за местната фауна”.

Местата, където джиповете минават напряко през коритото на реката, могат да се видят на място. Следите от гумите им са разровили и горските пътеки. Едва ли това е начинът да се съхранява гората.

„Преди всичко общината трябва да вкара елементарна регулация. Щом няма такава – това е рай, всеки може да си кара АТВ-то.”, коментира Илиян Илиев. Не само  регламентът за дърводобива, но и всички онези практики, които са на ръба на закона, ще се регулират с влизането в сила на План за управление на защитената зона. Но такъв за Батова няма, както и за повечето в България.

Община Аксаково така и не даде коментар по проблема, въпреки многократните обещания. Кметът Атанас Стоилов не отговори на телефона, а от пресслужбата поискаха въпросите по имейл, но отговори не дойдоха нито в уговорения ден, нито след напомняне, нито в седмиците след това. Инж. Атанас Стоилов е четвърти мандат на поста, сега е от ГЕРБ.

Идеята на Красимир съдържа перспективата районът на Орешак и Долище да се оформи като дестинация за екотуризъм, да се ползва в автентичен вид и да се опазва.  „Когато се привлекат туристи, които мислят „зелено”, самите жители ще имат интерес и ще пазят онова, което им носи доходи”, казва Красимир. А за развитие на екотуризъм в Батова има ресурс. Долината е богата на минерални извори, въздухът е с висока йонизация. Близо до Орешак са две конни бази. Малко по на север са средновековните крепости в село Одърци и село Прилеп, текето в Оброчище. „Над 40 селища са локализирани в този район, известен като „оазисът на Добруджа”, заявява директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов и споделя големия проблем с иманярите: „Досега заловени и осъдени почти няма. Ако има, те са единици и по-скоро се дължи на разправа с конкуренцията сред тях”. Доскоро е съществувал скален манастир до село Църква, който вече е напълно унищожен от иманяри.

В крайна сметка излиза, че “перспективата”  за Батова е главно в развитието на дърводобива и евентуално сафари туризма. Еко и историческият туризъм не носят бърза печалба. Добрите намерения от директиви, документи и посоки на европейско развитие се изпаряват бързо като онези камиони с дървен материал от Батова, които ежедневно бръмчат по селските пътища.

По метода ”Оправи си сам”

Екологична идея, подобна тази на Красимир, е била реализирана от няколко ентусиасти във Вършец с доброволен труд, става ясно от публикация на вестник “Вършец” от 2013 г. Общината е подкрепила идеята. През 2007 г. Гаврил Георгиев, 74-годишен тогава, решава да направи с подръчни средства пейка, маса, беседка в близост до водопадче в парка над Иванчова поляна.  Това амбицира пет момчета от града да продължат започнатото на доброволни начала. Първоначално работят със свои материали, а постепенно получават помощ от дарители. Правят още беседки, слагат указателни табели, мостчета, парапети, информационно табло… Общината им оказва подкрепа с материали, транспорт. Така градският лесопарк става удобен и достъпен за туристите и гостите на Вършец. Спомага и за опазването му.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.