Задунайските главоболия на ВТБ

Православен олигарх и мениджъри на руската външнотърговска банка /ВТБ/ влязоха в схватка за активите на „Булгартабак“ и „Виваком“, която извади на показ корупционни практики, финансиране на свързани фирми и лично облагодетелстване за сметка на държавата. Скандалът ескалира на правителствено ниво в Русия и заплашва да засегне сериозно както системата на задгранично държавно финансиране в частна полза, така и високопоставените й български „клиенти“ в политиката и бизнеса.

На 14 ноември 2016 г. министърът на икономическото развитие на Русия и председател на Надзорния съвет на ВТБ Алексей Улюкаев бе арестуван в офиса на държавна компания „Роснефт“. Според обвинението, арестът е извършен, докато заподозреният получавал пари в куфар. Някои анализатори обаче смятат, че показния му арест е само връх на айсберга от порочни практики в руската държавна банка. Най-малко две от съмнителните финансови сделки на финсовата институция под негов надзор са извършени в България и с българско участие: за „Булгартабак“ и „Виваком“.

Улюкаев бе обвинен в изнудване и получаване на подкуп от 2 милиона щатски долара от „Роснефть“ срещу положителен извод на неговото министерство за приватизацията на акции на „Башнефть“. Докато Окръжният съд на Москва изпрати Улюкаев под домашен арест, обвиняемият отрече вината си, и нарече инцидента „провокация“. Някои коментатори са склонни да приемат версията му. Един от тях, научният ръководител на Висшето училище за икономика и бивш министър на икономика в Русия Евгений Ясин, бе категоричен пред руската Национална новинарска служба, че Улюкаев не е способен да вземе подкуп. Това означава, че най-вероятно е превърнат в изкупителна жертва – или „бушон“, от по-могъщи участници в схемите на злоупотреба с държавни ресурси.

Докато заемаше министерския пост, Улюкаев бе и председател на надзорния съвет на ВТБ, в която руското правителство притежава 60,93% от акциите.   По време на неговото председателство най-малко две съмнителни „инвестиции“ бяха свързани с България: продажбата на Българската телекомуникационна компания (БТК), която е собственик на търговската марка „Виваком“, и приватизацията на „Булгартабак“.

Руските капитали в битка за „Виваком“

„Виваком“ е третият мобилен оператор в България и собственик на бившата държавна телефонна мрежа, за който се води сериозна борба в последните няколко години. Интересното е, че и двете конфронтиращи се групи са подкрепени финансово и политически от Русия.

От една страна е бившият собственик на БТК – Цветан Василев, който се опитва да брани интересите си чрез Константин Малофеев и неговия помощник Дмитрий Косарев. Малофеев е уличаван нееднократно от руските медии в съмнителни сделки и сенчести връзки с православната църква. От другата страна са инвестиционният прекупвач Спас Русев, с подкрепа от първия заместник-председател на ВТБ Юрий Соловьов, и мениджърите на българското поделение на банката, братя  Милен и Георги Велчеви. Първият е известен като бивш финансов министър в правителството на Симеон II (2001-2005), а вторият – като крупен строител и собственик на хотели по пясъците на Черноморието.

Историята привлече вниманието на медиите още през 2015 г., когато люксембургската компания Inter V Investment S.à R.L., притежаваща акции на БТК, не можа да върне заем от 150 милиона евро на VTB Capital plc – британска инвестиционна компания, контролирана от ВТБ. Тъй като заемът бе гарантиран с акциите на БТК, те станаха собственост на VTB Capital plc. През ноември 2015 г. руската банка ги обяви на търг, спечелен от консорциум от инвеститори, водени от компанията Viva Telecom SA (Люксембург). Сделката бе сключена на 30 август 2016, и обявена официално от Лондонската фондова борса на 1 септември. Цената, на която Viva Telecom придобива 100% от собственика на „Виваком“ Inter V Investment S.à R.L., е 330 милиона евро. С дял от 46%, Viva Edge Telecom Limited, която в крайна сметка е собственост на българския бизнесмен Спас Русев, става най-големият акционер в компанията. Другите инвеститори са лица, свързани с ВТБ: Delta Capital Investments ООД, контролирана от Милен Велчев, Георги Велчев и Красимир Катев; Майкъл Тенненбаум; и компании, управлявани от Mezzanine Management Central Europe II Limited.

Резултатът от сделката явно не се харесва на всички и в медиите започнаха да се прокрадват съмнения в честността й. За закупуване на акциите от VTB Capital plc компанията Viva Telecom SA е взела заем от 240 милиона евро от ВТБ. Според руския в. The Moscow Post, тази фирма, чрез веригата от офшорни компании, принадлежи на Юрий Соловьов – първи заместник-председател на ВТБ, гражданин на Великобритания. Освен това, консорциумът, който спечели търга, включва топ мениджърите на българския клон на ВТБ –  братята Георги и Милен Велчеви. Оказва се, че банката отпуска заем на собствените си ръководители за закупуване на своите активи.

Съмнителните операции на ВТБ не остават незабелязани от другата страна, заинтересована от собствеността на Виваком. От началото на 2016 година руския бизнесмен Дмитрий Косарев стартира кампания за възвръщане на активите на Виваком. Той е известен православен монархист и помощник на руския олигарх Константин Малофеев, включен в списък за санкции на ЕС, заради участието на неговите служители в незаконни въоръжени формирования на територията на Донецка област в Украйна през 2014 година.

Други „инициативи“ на Косарев заинтригуват обществеността още през 1990-те години. Тогава той иска включването в Руската Конституция на специалния статут на православието и се обявява за възстановяване на абсолютната монархия в страната.

Константин Малофеев Источник: www.sochi-24.ru

Според руското издание „Събеседник“ и документи, изтекли като част от  „Панамските досиета“, Косарев и Малофеев са свързани чрез офшорните фирми с Цветан Василев, бивш собственик на Виваком, който в момента се укрива от българското правосъдие в Сърбия заради фалирането на българската КТБ. Изданието допуска, че Цветан Василев е призовал за помощ Малофеев за да спаси поне част от акциите си на БТК.

ВТБ също смята, че Дмитрий Косарев действа от името на Цветан Василев. Представители на банката заявяват пред руската информационна агенция РБК, че съществува документ, според който Косарев и Василев ще разделят събраните средства в съотношение 80% и 20%.

Дмитрий Косарев казва в интервю за руския вестник “Независимая газета”, че VTB Capital неправомерно е придобила 76,6% от акциите на Виваком, които той притежава. Косарев твърди, че чрез верига от офшорни компании е закупил акциите на БТК през 2012 година. Той е собственик на фирма Empreno Ventures, която чрез фирмата LIC Telecommunications Sarl притежава 43,3% от акциите на InterV – бивш собственик на БТК, и още 33,3% от акциите, които са заложени в полза на фирма Crusher.

Дмитрий Косарев обвинява ВТБ в неправомерни действия. Фото: emprenoventures.com

През март 2016 Косарев сезира съда в Лондон, където се провежда търгът,  и пише отворено писмо до министър-председателя и тогавашния министър на икономическото развитие на Русия Алексей Улюкаев, с молба да разследват съмнителната сделка на ВТБ, но не получава отговор. Това не го спира да води активна информационна кампания срещу  ВТБ. От вълната публикации в руските медии след ареста на Улюкаев става видно, че Косарев се надява да продължи дейността си, тъй като знае, че положението и репутацията на банката са разклатени.

На 26 септември 2016 г. руски медии разпространиха слух за посещение на Юрий Соловьов в София за „решаване на въпроси“, свързани с продажбата на „Виваком“, с тогавашния министър-председател Бойко Борисов. Информацията произлизаше от източници на изданието „Московский Монитор“ и бе препечатана и от някои български медии, сред които и сайта за разследвания „Биволъ“. Но репутацията на “Московский монитор” като изключително жълто издание, както и фактът, че по-сериозните руски медии пропускат тази новина, подсказва, че най-вероятно, е недостоверна. Пресслужбата на МС в София не разполага с информация дали такава среща е провеждана.

Независимо от факта, че сделката за БТК бе официално сключена на 30 август 2016 г., нейните резултати могат да бъдат преразгледани. В по-голяма степен това ще зависи не толкова от професионализма на адвокатите на двете страни, а от политическата воля на правителствата на Русия и България. Към днешна дата изглежда, че политическите позиции на ВТБ не са много разклатени след ареста на Улюкаев. Ръководството на банката не излезе в защита на бившия председател на Надзорния й съвет. Председателят на ВТБ Андрей Костин определи пред в.„Комерсант“ ареста на Алексей Улюкаев като „една много тъжна история“,  и незабавно информира, че има нов кандидат за длъжността.

Централата на приватизираната „Булгартабак“ в София. Снимка: Тодор Божинов/Wikimedia Commons

 Необяснимата сделка за „Булгартабак“

През ноември 2011 г. българската „Булгартабак“ бе продаден в приватизационен търг на австрийската компания BT Invest Gmbh.  Сумата на придобиването на 79.83% дял в държавната тютюнова компания възлиза на 100.1 милиона евро. BT Invest по това време е собственост на кипърска офшорка на ВТБ, наречена VTB Capital Pe Investment Holding Ltd. В продължение на две години след сделката BT Invest се задължава да инвестира в „Булгартабак“ 7 милиона евро и да изкупува по 5000 тона български тютюн годишно за период от пет години.

В началото на 2014 година 100% от BT Invest са продадени на офшорната лихтенщайнска компания Livero Establishment, свързана с Цветан Василев. След това през 2014 и 2015 г. веригата от собственици се променя.  Разследване на в. „Капитал“ от началото на 2016 г. сочи, че крайният собственик на BT Invest, а оттам и на „Булгартабак“, може да е Делян Пеевски.

Това, че „Булгартабак“ е  продаден на местни български инвеститори, беше потвърдено в руският в.“Ведомости“ от източник на ВТБ. Според него, активът е препродаден с 30% премия върху  цената на придобиване. Това означава, че сделката е можела да достигне до около 130 милиона евро. В същото време стойността на BT Invest на фондовата борса е много повече: капитализацията на „Булгартабак“ на Софийската фондова борса в края на декември 2013г. е приблизително 400 милиона евро. Оказва се, че сделката не изглежда изгодна за ВТБ, въможно е да има пропусната печалба на банката и в крайна сметка на държавния бюджет на Русия.

Сделката не изглежда пазарна, коментира главният редактор на информационна агенция „Руски тютюн“ Максим Корольов. Според него от продажната цена може да се направи извод, че сделката е „приятелска“ или VTB Capital искала да се отърве бързо от актива. По този начин руски пари са използвани за приватизацията на „Булгартабак“ без да се реализират печалба, което хвърля съмнение върху мотивите на ръководителите на инак държавната руска финансови институция.

Ще продължи или не разследването на съмнителни сделки на ВТБ в Русия и в самата банка след ареста на Улюкаев е неизвестно.  Това в днешна Русия – подобно на България – често зависи не от наличието на доказателства и професионални следователи, а от позициите на различни властови кръгове.  Опозиционният лидер и икономист Григорий Явлинский коментира след ареста на Улюкаев, че корупцията е универсален инструмент за унищожаване на всеки. В страната, в която до преди 80 години всеки е можел да бъде арестуван и екзекутиран като „враг на народа“, сега можете да правите каквото си искате с всяко лице, като го обвините в корупция, обяснява Явлинский. Той смята  ареста на лоялен и много високопоставен служител като Улюкаев за мощен демонстративен акт на сплашване на всеки, на първо място – служителите, от страна на режима на президента Владимир Путин.