Паркове за бизнеса

Все повече бизнесмени и икономисти виждат „услугите“ на опазената природа като вид капитал, чиято важност е не по-малка от тази на другите видове капитал. Освен видим за всички фактор за общественото здраве, защитата и опазването на природния капитал носи повече сигурност, намалени рискове от бедствия и най-важното – повече възможности за благополучие. Така мерките за опазване на околната среда се оказват ценна реинвестиция в развиваща се и критично важна зелена икономика – както по света, така и в България.

Далеч, далеч. Езерото Чилика в Азия

Тихи, гладки води. Тръстика, ветрец. Шилоопашата патица, триъгълни бразди по водната повърхност. Дългокрак бляскав ибис с дълга човка край брега. Тръстика, буболечки, странна късокрака птица – клопач. Лодка с човешки силует в далечината…

Езерото Чилика е най-голямата соленоводна лагуна в Азия. Живописната й красота и огромните й влажни зони привличат ентусиазирани посетители-природолюбители.

Допреди пет години жителите на Мангаладжоди – селото на север от езерото – са чести „звезди“ в медийния свят заради мрачните си подвизи: безскупулен лов и избиване на мигриращите птици, които идват на ята при красивите води на Чилика всяка зима. Те се сбират от различни краища на света. Селото е печално известно като рай за бракониерите. Повечето обитатели изкарват прехраната си с нелегален лов на защитени птици и продажби на трофеи.

Днес те стриктно пазят всяко пиле край езерото. Селото и районът около него са безопасно убежище и за мигриращите, и за местните птици. Селяните, довчера убивали прелитащите птици, днес са защитници на пернатите гости. Със своите лодки те возят туристите сред блатата и им разказват за богатството от видове, които се събират тук по силата на природните закони.

За да гледат птичия рай, през 2011 година тук идват 815 туристи. На местното население това донася 460 000 рупии благодарение на гостоприемството на местните вили и къщи за гости. През 2013-14 приходите достигат 100 000 хиляди рупии. За 2014-2015 постъпленията се удвояват и вече възлизат на 200 000 рупии – средства в полза на предприемачите от селото.

Преобразяването е дело на проект на местна фондация, която за три години успява да убеди локалните жители, че опазването на екосистемата може да бъде техен поминък. Селяните, по-рано изкарвали парите си убиването на птиците и продажба на месото им, сега са ангажирани като лодкари, водачи, хотелиери, готвачи, шофьори. Радват се на все повече и повече гости. Към момента в Мангаладжоди над 60 семейства са ангажирани в туристически бизнес.

Метаморфозата край езерото Чилика е един от все по-многобройните случаи, в които опазването на местната екосистема може не просто да се съчетае с икономическото развитие. Тя може сама по себе си да е източник на приходи, развитие и подобряване на икономическото положение.

Няколко са измеренията от промяната тук. Опазването на дивия живот спомага за екосистемния баланс не само в региона, но и в други краища на света, тъй като много от птиците тук са всъщност мигриращи видове. Осигурява се поминък за местните хора. Заедно с приходите за тях идват и възможностите за реинвестиране и развитие на предприемачеството. Това на свой ред носи много позитивен имидж, който открива пътя нагоре към още по-голяма туристическа привлекателност.

Далеч. Не толкова далеч. Влажните зони Горла Маджоре

Надиплени хълмове, горски пътеки сред стройни дръвчета. Блато, папури, екот от крясъци на диви птици. Речен шум наблизо.

Горла Маджоре е слабо известно, приятно място за разходка сред дивата природа. Кътчето в Северна Италия е най-ценно със своите влажни зони. Но не защото са част от някоя защитена територия.

„Това не е просто опит да направим околната среда такава, че да изглежда красива“, казва д-р Лорънс Карвальо от Групата по екология на сладководните басейни при ЕК. В Горла Маджоре влажната зона край реката Олона е изкуствено създадена и основната й задача е да помага на местните хора да предпазват от наводнения от реката.

Терен на някогашно тополово насаждение, днес Горла Маджоре се простира на 3 хектара и е трансформирана в съчетание от воден парк и влажна зона. Тя служи като място за съхранение на дъждовна вода и средство за регулиране на водния отток на реката. Тръстиковата екосистема, която е въведена, може да пречиства водата за местно използване за напояване на земята.

Докато предлага същите нива на контрол на наводненията като конвенционалните системи за превенция от наводнения, водният парк помага и за контрола на замърсяването, осигурявайки дом за дивия живот и предлагайки пространство за отдих за общността.

“Можете да имате водни паркове, можете да имате горски зони… можете да съчетаете всякакви мерки, използвайки природния капитал, оползотворявайки екосистемните услуги, за да се създавате стойност на различни нива,“ казва Мари Ван Дреумел от Министерството на инфраструктурата и околната среда в Дания, партньор по проектам наречен OpenNESS. Идеята е екосистемата да се използва по такъв начин, че да създава стойност и за обществото, и за околната среда.

Горла Маджоре доказва, че човешките инфраструктури могат да извлекат множество ползи от опазването и възстановяването на природните ресурси. Тези ползи се добиват благодарение на така наречените екосистемни услуги. Спомагайки за опазването на естествените блатни зони и биоразнообразието в района, човеците се предпазват от наводнения и едновременно с това си осигурят пространство за отдих и почивка.

Наблизо. Фермата Угърчин

Пасища, ливади, крайречни гори. Грабливи птици, синявица, черен щъркел… Гнезда на световно застрашения вид ливаден дърдавец. Един от най-добре запазените карстови комплекси на Балканите.

Защитена зона „Студенец“ е част от еко-мрежата Натура 2000. Стадо от 350 овце броди из ливадите тук. Това са овцете на Стоян Пелтешки от Угърчин. Неговата ферма, която носи същото име, има и 14 крави. Животните през голяма част от годината бродят из пасищата в защитената територия.

„Угърчин“ е създадена преди три години, а от юни 2015 има регистрация по Наредба 26. Произвежда само два продукта – овче и краве сирене.

Близостта до зона от Натура 2000 не е пречка, а възможност и гаранция, убеден е Стоян Пелтешки. Така фермата му има възможност да продава продукцията си с по-висока добавена стойност заради запазената природа. Както и други фермери от районите на Натура 2000 и той е убеден, че бизнес моделът му зависи от устойчивото използване на природните ресурси и най-вече от начина, по който поддържа пасищата си.

„Овцете ни пасат свободно из пасищата. Има и малко езеро, от което животните пият вода. Сега пасищата са такива, каквито са били някога, преди 50-60 години“, казва Стоян Пелтешки. „Опазваме земята си“.

Откакто е започнал да преработва във фермата и да продава директно на потребители, фермата на Стоян Пелтешки е увеличила печалбата си в сравнение с периода, когато са продавали суровото мляко на други мандри. Сега фермата дава препитание на 11 души, седем от тях са в Угърчин, общината, която е с най-високия процент безработни в Ловешка област – над 50%. После сирената се предлагат на фермерските пазари и изложения в София и страната. Наскоро фермата организира и ден на отворените врати, където всички желаещи можаха да видят как се произвеждат сирената от мляко от свободно отглеждани крави и овце.

Фермата на Стоян е едно от няколко десетки начинания, които с помощта на проекта „За Балкана и хората“ съчетават стопанска дейност с опазване на природата. За тях не съществува конфликт между препитанието и опазването на околната среда. Напротив – това е прекрасно съчетание, защото природосъобразно отгледаните култури и животни днес се ценят от все повече хора. Сега Стоян мечтае да може да изнесе фермата по-далеч от селото и по-близо до пасищата.

Светът върви към единно и цялостно разбиране за ескоситемните услуги

Когато опазването на природата ни дава бизнес, а той от своя страна плаща за екосистемните услуги доброволно, ние говорим за туристически бизнес-паркове или биорезервати, обяснява д-р Румен Драганов, директор на Института за оценки и анализи в туризма. Това съчетание стъпва на разбирането за важността на екосистемните услуги и доброволното им поддържане.

Развитието на подобно разбиране е особено важно в контекста на изменящия се климат, който все повече ни залива с метеорологични екстреми – крайни жеги, продължитени засушавания, топлинни вълни, проливни поройни валежи, тежки снеговалежи.

 

Доброволни плащания за екосистемните услуги

В основата на развитието на екосистемните услуги като база за изграждането на зелената икономика са плащанията, които позволяват да се реинвестира в опазването на природата и нейното укрепване. тези плащания следва да са с доброволен характер.

Изненадващо или не, все повече хора са склонни да платят за опазването на природата.

Наскоро проведено проучване в Хърватия показва, че 71% от посетителите в туристическия парк „Езеро Врана“ имат желание доброволно да плащат за посещението си там. 27,1% казват, че искат да си платят, за да може хубавият парк да се съхрани за в бъдеще. 17,8% просто харесват езерото. 15,3% обясняват желанието си с това, че харесват провинцията. Около 4,5% посочват, че живеят наблизо и посещават парка често, затова смятат за редно да плащат за неговото поддържане и развитие. Един от всеки петима просто споделя принципа, че за получената услуга трябва да се плаща.

Още по-интересна в това проучване е равносметката на финансовия баланс за поддръжката и дейността на парка. Каклулацията показва, че културните услуги, предлагани от езерото (съпътстващи услуги) се оценяват на стойност 9,8-15 милиона хърватски куни. Това прави 1,29-1,98 милиона евро. В същото време разходите за функционирането на парка костват 3,5 миолиона куни, тоест 462 641 евро. Това включва заплати на служителите, инвестиции и изследвания, данъци,такси и административни разходи.

Иначе казано, с вложение от около 500 хиляди евро един туристически биорезерват на Балканите генерира постъпления в размер на 1,3-2 милиона евро.

Туристическите еко-паркове могат да имат много разновидности и да предложат уникално преживяване за туристите, съчетавайки една или няколко атракции от всичко онова, които ние наричаме с имена като селски туризъм, екстремен туризъм, еко-туризъм, кулинарен туризъм и др., смята д-р Румен Драганов. Независимо от това ключов фактор за формирането на тези бизнес-зони е доброволното заплащане с цел опазване на биоразнообразието, което позволява съществуването на въпросните туристически продукти.

Мечта за туристически еко-паркове в България

Предвид богатото природно разнообразие в България и популярността на страната като туристическа дестинация, възможностите за развитие на туристически еко-паркове е огромна. При очаквани около 10,3 милиона чуждестранни туристи за 2016 година, според Института за оценки и анализи в туризма, потенциалните доброволни плащания за екосистемни услуги дори само в размер на 1 евро на ден биха означавали огромна възможност за реинвестиция в екосистемни услуги.

Екосистемните услуги могат да дадат препитание по няколко начина, които могат да се съчетаят в рамките на цялостна система за еко-туризъм. Директните туристически услуги – хотели и къщи за гости, дивото къмпингуване и съпътстващите ги услуги – водачи из резервеатите, лодкари, шофьори и др. са само началото. Органичните ресторанти и фермите, предлагащи „органична“ храна – плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти – са друга огромна възможност, кяото може да донесе принадена стойност. Фермерските пазари, от които посетителите могат да се сдобият е екологично чисти продукти – храна, козметика и др. – са не по-малко съществена възможност. Към това може да се добаву „недокосваемото“ местно историческо наследство – традиции, обичаи и ритуали, част от културното богатство, което очарова посетителите.

Липсата на законови основи за туристически еко-паркове и реинвестициите в екосистемни услуги се сочи като пречка за развитието на подобни паркове. Независимо от това туристическите паркове започват да се появяват реално. Осъзнаването на стойността на екосистемните услуги и техния потециал е достатъчно силен мотиватор. Това води до самоорганизиране на регионално ниво. И, според д-р Драганов, именно това е пътят на реализация на туристическите еко-паркове занапред.

„Един успешен пример е курортният комплекс Албена“, посочва д-р Драганов. „И е логично да се запитаме: ако един курорт с 40 хотела може да направи това, то нима у нас няма други места с 40 хотела, които могат да сторят същото?“ реторично пита той.

Курортен комплекс Албена насред защитената гора

Пясъчен плаж, синьо-зелена морска вода, тихи вълни. Чуруликане на птици в защитена лонгозна гора. Река. Лиман. Среща на студена сладка вода и топли солени вълни…

Курортният комплекс Албена тъне в зеленината на резервата Балтата. Тук не кипи бясно строителство на нови хотели. Вместо това сградите са сгушени в стара гора. За да стигне от един хотел до друг, всеки гост трябва да повърви няколкостотин метра сред леса.

 

В заведенията туристите хапват салата от сладки домати и хрупкави краставици, органично отгледани на по-малко от километър разстояние от масата. Гостите на курортното селище предпочитат да се хранят с екологично чиста храна и точно такава се предлага в ресторантите на комплекса. Плодовете и зеленчуците на трапезите идват от собствените органични ферми на „Албена“. Около 80% от всички български плодове се отглеждат в рамките на предприятието – череши, ябълки, сливи, круши, казва Славчо Гигов, изпълнителен директор на „Еко Агро“. Млечните деликатеси и меса също са от собствени био-ферми. През повечето време животните пасат свободно из ливдите по крайморските възвишения.

Органичните отпадъци от фермите пък отиват в биореактор, който осигурява електроенергия за административните офиси на комплекса. При потребление от 24 млн квтч годишно „Албена“ произвежда самостоятелно около 8-9 млн квтч. От газ-инсталацията се отопляват и оранжериите за зеленчуци.
Гората и запазената природа тук се разглеждат като преимущество пред другите курорти, които са пренаселени и силно бетонизирани. От своя страна затвореният цикъл на работа позволява максимално ефективно използване на ресурсите.

Частен резерват Шаварите Капм край Самоков

Надиплени планински хребети и чуруликане на пойни птици. Треви, мирис на мента. Блясък на спокойни води сред високи тръстикови стебла. Птичи песни…

Това е местността, където р. Черни Искър се влива в язовир Искър. Известна е още под името „Шаварите“, което означава „тръстиково поле“ или „бара“. Това е първият частен резерват в България.

Преди няколко десетилетия това място е било една от последните влажни зони в Северозападна България. С построяването на язовир Искър обаче тя е разрушена – за да се осигури водоснабдяването на столицата и да се произвежда водноелектрическа енергия.

През 2006 г. група от холандски инвеститори купува терена с площ 600 декара. Те решават да възстановят влажната зона с площ половин милион квадратни метра в предишния й вид и с богато биоразнообразие. Техният план е река Искър да се разлива през 2,7 км меандър с тръстики, острови, дълбоки канали и участъци с по-застояла вода. Целта на новите собственици е да върнат предишната стойност и очарование на местността около устието на Искър.

„Когато дойдох тук, се влюбих в това място“, разказва Патрик Смитьойс, който първи предлага създаването на частния резерват преди около 4 години. „Това е уникална екосистема – тук има планина с всичките животински видове, типични за планината, и насред хълмовете – влажна зона с цялата флора и фауна, традиционни за влажна зона. Уникално!“

За столицата с нейните 1 милион жители този резерват има огромно значение. София е зависима от състоянието на Искър за осигуряване на питейна вода. Тръстиките действат като станция за естествено биологично филтриране. След преминаване през влажната зона водата достига до новата делта почти напълно пречистена.

С това обаче ползите не свършват. Красивото кътче започва да набира популярност като туристическа забележителност. Тук се организират зелени приключенски лагери за деца. За младежите са незабравими разходките с гумени лодки сред блатата и възлнуващите спускания с въжени тролеи. Фирмени екипи идват на тимбилдинг мероприятия, потапяйки се в предизвикателства сред природата. Музикални звезди пристигат да снимат видеоклиповете си тук. Брачни двойки идват за фотосесии на сватбения си ден.
Независимо от това 80% от зоната си остава „строг резерват“, казва Смитьойс. Ако изобщо в него влизат хора, те се водят от рейнджър, който помага човешкото присъствие да не безпокои дивия живот. Останалите 20% представляват зоната, по-достъпна за хората – „Шавара Камп“.

По една или друга причина софиянци – основните потенциални гости на кампуса – не са особено активни посетители, въпреки географската близост с резервата – едва около 55 километра, споделя Смитьойс. Надява се, че с течение на времето ще има повече гости. Наред с това Смитьойс и неговите сънародници таят и надеждата, че ще опазват мястото от бракониерските набези. А може би някой ден дори местните хора ще им помагат в посрещането на гости, както е станало при Чилика…

–

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект„Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия. Проектът се финансира в рамките наПрограма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 – eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – Министерство на околната среда и водите.