Лекари с цигара

След години, прекарани в Италия, семейство Тушлекови се завръща в Благоевград и търси как да продължи лечението на страдащия от бронхит син. Натъкват се на шокиращо откритие: българските лекари пушат! Даниела и съпругът й са огорчени от огромното количество угарки и фасове из двора на белодробния диспансер в Благоеврград. „Беше ужасно, като гротеска“, коментира Даниела. Родителите се сблъскват с подобна ситуация и в градската поликлиника в града. Там, освен пациенти, заварват да пушат и медицински лица. Родителите не знаят как да обяснят на 10-годишния си син парадоксалната ситуация. „Бях разочарована, наистина“ – споделя майката.

Д-р Веселински, общопрактикуващ лекар в Благоевград, „уловен“ в кадър на работното си място от Blagoevgrad-NEWS. След като първоначално се самосезира по случая, РЗИ – Благоевград извърши проверка и не установи нарушение.  Снимка: Blagoevgrad – NEWS

Сведения на Общинския съвет по наркотични вещества (ОСНВ) в Благоевград потвърждават, че сред лекарите пушачите преобладават. Но проблемът далеч не засяга само югозападния регион и не започва от вчера. Проучване сред медицинското съсловие на  Националния център по обществено здраве и Столична ХЕИ, още през 2001 г. показва, че 46.8% от лекарите в София са пушачи. Преобладават  умерените и интензивните пушачи (съответно 37 % и 35 %), висок е показателят и на свръхинтензивните пушачи – 17.4 %. Всеки пети пуши в кабинета си, а 17.4 % – пушат и пред пациентите си. Близо 1/3 от лекарите не съветват пациентите си да не пушат, а 35 % от тях правят това само при медицински показания.

1/3 от лекарите в България не съветват пациентите си да не пушат

През 2005 г.  Националната асоциация против тютютнопушенето, Министерството на здравеопазването, Националният център по опазване на общественото здраве и Българският лекарски съюз  проучват  честотата и характера на тютюнопушене сред лекарите в страната. За целта за анкетирани 1194 лекари , близо половината от които работят в доболничната помощ, 42.6% – в болничната, останалите – в други структури на здравната система. Над 94 % от анкетираните работят с пациенти. Резултатите сочат, че средно на ден мъжете в бели престилки изпушват 18.5 цигари, а жените – 11.8. Сред мъжете най-много пушат 35- 75-годишните, а сред жените – тези между 55-64 и 35-44 години. Близо половината от анкетираните лекари изпушват 1-10 цигари, като дялът на жените – умерени пушачи е значително по-висок от този на мъжете (съответно 58.9% срещу 30.9%). Това е характерно за всички възрастови групи.

Хора, пропушили на 30 години, са голяма рядкост, което значи, че човекът, който пуши, не пуши, защото е лекар, той е пушач много преди това, просто в цялата суматоха е станал и лекар, обяснява д-р Ангел Налбански, акушер-гинеколог във водеща столична клиника. „Хората може би си мислят, че имайки медицински познания, от мен се очаква да не пуша, но в крайна сметка никой не е пропушил като лекар,“ заявява медикът, който е дългогодишен пушач.

Основен аргумент срещу тютюнопушенето е загрижеността за здравето – собственото, на семейството, на всеки, който вдишва по тяхна вина цигарен дим. Парадоксално, данните показват, че само 15.8% от пушещите лекарите са силно загрижени за здравето си, което е удивителен факт за хора, призвани да се грижат за здравето на околните. Близо 3/4 от лекарите посочват, че са загрижени за здравето си само „до известна степен“, а всеки десети лекар изобщо не е загрижен. Тази тенденция е особено видима сред мъжете.

„Невъзможно е да се даде еднозначен отговор защо лекарите пушат“, коментира д-р Маша Гавраилова, бивш началник на отдел „Опазване на общественото здраве“ към МЗ. Според нея значение има фактът, че борбата с тютюнопушенето при обучението на лекарите е слабо застъпена. „Голяма част от младите студенти по медицина са пушачи, няма програми за борба [с тютюнопушиенето] и превенция, бъдещите лекари не са обучавани как точно да доведат пациента до извода, че пушенето е вредно.“

Като министър на здравеопазването д-р Петър Москов се обяви срещу забраната за тютюнопушене на обществени места. Снимка: Булфото

Въпреки, че признава, че също е пропушил като млад, д-р Налбански е категоричен, че в обществото е излишно да има „месене в това кой какво прави, при положение, че на никого не пречи“. На същото мнение е и доскорошният му ресорен министър д-р Петър Москов. Още при встъпването му в длъжност като министър на здравеопазването, Москов обяви, че е „резервиран към това да се фиксираме върху един проблем и да търсим все по-армейски методи за неговото прилагане“. Проблемът е тютюнопушенето, а повод за изказването му бе журналистически въпрос относно забраната за тютюнопушене на обществени места, която МЗ е определено да прилага.

„Родителите, учителите и лекарите са онези, които дават най-ярък пример на подрастващото поколение“ – опонира д-р Теменужка Любенова, председател на ОСНВ в Благоевград. Д-р Любенова аргументира необходимостта лекарите да не бъдат пушачи с изключително отрицателния ефект върху възпитанието на децата. „Когато детските лекари пушат, доста често пациентите им – децата, приемат техните „образи“ в игрите си, тоест играят си на „чичо доктор““, обясни тя.

Екипът на ОСНВ не пуши и този факт влияе много авторитетно върху подрастващите, предизвиквайки у децата доверие и заличавайки всякакво съмнение, че онова, за което лекарите ги информират, е невярно, споделя д-р Любенова. „Без значение дали лекарят е общопрактикуващ или белодробен, влиянието и авторитетът му пред пациентите, ако е непушач, е много по-голямо, отколкото ако пуши,“ категорична е тя. Пациентите са различни и има хора, които се стряскат от по-рязък тон. Именно затова е важно лекарят да е научен как да разговаря с пациента, как да разбере и провери доколко е зависим от даден порок, съгласи се и д-р Гавраилова, която в момента работи като експерт към гражданската инициатива „България без дим“.

Налбански обаче отрича тази теза:  „Моето държание като лекар – и по принцип – не зависи от това дали пуша, ям семки или нося обеци“. Твърди, че при контакт с пациент, знае как да го накара да чуе това, което му казва – „затова нивото ми като лекар е много високо и аз правя това, което трябва да правя, много добре“, убеден е акушер-гинекологът. „Фактът , че пуша, не е проблем, когато не е тема в медицински разговор!“, заключва Налбански.

Д-р Маша Гавраилова, вляво, заедно с Д-р Михаил Околийски, представител на СЗО в България и Д-р Гергана Гешанова, председател на Коалиция за живот без тютютнев дим, на Международния ден срещу тютюнопушенето в София през 2016 г. Снимка: www.bezdim.org

Но според д-р Гавраилова, проблем има: „Ако лекарят е пушач, той приема тютюнопушенето като даденост, не се замисля и не го вижда като рисков фактор, пренебрегва го и не насочва пациентите си към отказ от този навик“. Данните от 2005 г. потвърждават думите й. Близо 1/3 от  лекарите тогава са признали, че понякога си позволяват да пушат пред пациентите си, като дялът на мъжете е значително по-висок. Трудно се въздържат да не пушат на места, където тютюнопушенето е забранено, 46.4% от мъжете и 27.3% от жените.  Практиката показва, че голяма част от пушачите желаят да спрат цигарите, като правят по няколко опита в тази насока. Високата степен на провал при първите опити често води до демотивация, което изисква допълнителна помощ и подкрепа, както от медицински специалист, така и от семейството и близките.

„Ролята на лекарите в борбата с тютюнопушенето е голяма: те трябва да информират пациентите си, особено тези, които страдат от болести, свързани с употребата на тютюн, и техните семейства чрез навременно предупреждение за опасността и обучение за спиране,“ смята д-р Любенова. Обяснява, че за повечето хора лекарите са най-надеждният източник на знания и съвети по здравни проблеми. „Невъзможно е представител на лекарското съсловие да извършва действия,  които се опитва да вмени на пациентите си като противопоказни“, твърди Председателят на ОСНВ.

Самата д-р Любенова, никога не е била пушач. Приема пушенето на лекар в кабинета му за липса на морал, и твърди, че подобни случаи далеч не са митове. От въвеждането на забраната за тютюнопушене на обществени места се правят проверки и в лечебните заведения и при установяване нарушител на забраната от болничен служител, директорът на съответното лечебно заведение подлежи на глоба от 500 лв. до 10 000 лв. За пациенти глобата е доста по-малка – между 50 лв. и 300 лв. „Първите глоби за лекари пушачи дойдоха още през 2011 година,“ споделя д-р Любенова.

Акушер-гинекологът д-р Ангел Налбански не вижда проблем в това лекарите да пушат, стига това да не вреди никому. Снимка: Евромегдан

Ангел Налбански не отрича, че има медицински причини за отказване от тютюнопушенето, като инфаркти и инсулти вследствие на свиването, което никотинът предизвиква. Споделя също, че негови колеги са отказали цигарите след като са получили микроинфаркти и решили, че пушенето все пак има пръст в това. Д-р Налбански обаче настоява научно-доказаните факти да се разграничават от легенди като тази за мъжа – рекламно лице на „Марлборо“, който умрял вследствие на тютюнопушене, която счита за глупава. Специализираният сайт за проверка на фактите Snopes.com обаче потвърждава, че четирима от най-популярните актьори, участвали в реклами на тютюневата компания, са починали от заболявания, свързани с тютюнопушенето.

„Една от причините, които биха спрели лично мен да пуша, е финансова, защото давам пари за боклуци, а удоволствието да си дърпам от цигарата, е сериозен разход“, признава д-р Налбански. Втори по важност за него е медицинският аргумент: „в цигарите има много боклуци от самото горене, малките частици вредят“, обяснява той. Но подчертава, че горенето на една красива наглед камина може да е по-опасно от горяща цигара.

Даниела Тушлекова, 31, майка на дете с белодробно заболяване, е притеснена, че тютюнопушенето сред подрастващите в България нараства. Фото: В. Янева/Евромегдан.бг

Когато 10-годишният ти син ти зададе въпроса: „Мамо, нали цигарите пречат на белите дробчета, защо болните хора ги пушат?“, разбираш, че високият процент в статистиката не е просто число, а проблем, споделя Даниела Тушлекова. Въпреки, че е непушач, Даниела всекидневно се сблъсква с тютюнопушенето и проблемите, които то води след себе си. Съпругът й е пушач, ала и двамата подкрепят тезата за борба с тютюнопушенето, когато става дума за децата им – 10-годишният им син и 2-годишната му сестричка. Въпреки, че е пушач, съпругът й никога не си позволява да пуши вкъщи или в колата, а винаги навън – дори, когато е студено. „Като майка най-силно искам децата ми да не придобиват този вреден навик, отсега коментираме със сина си, че цигарите убиват“, споделя Даниела.

В страната ни не се усеща държавната политика в областта на ограничаване на тютюнопушенето, коментира Д-р Гавраилова. „На ниво нация, още в ранна детска възраст не се говори на децата за вредите от този акт, недостатъчни са и превантивните мерки, които се вземат при подрастващите. А веднъж пропушили, за хората е важно да има центрове, места, където могат да се лекуват от зависимостта си, ако го желаят. Това е профилирано и в Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г. на Министерството на здравеопазването, ала пари по програмата няма и на практика става неефективна.“, допълва дългогодишният специалист.

Като майка на дете с белодробно заболяване, Даниела Туишлекова е притеснена, че тютюнопушенето сред подрастващите в България нараства. Освен родител, Даниела е и бъдещ начален учител. В момента завършва бакалавърската си степен, специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“. Когато започне да работи по професията си, младата жена иска да вложи максимални усилия в борбата с тютюневия дим, особено сред подрастващите.“В последните години в обществото е наложи една деградираща морална и ценностна система на човека, а това само по себе си рефлектира обратно върху обществото“, смята Даниела.