Палатка или All inclusive

„Марш от тука с тоя багер – искаме палатков лагер!”

Как открих Карадере?

От малкото морско селце Горица тръгнах по един път извън селото. Нямаше асфалт,  нямаше улично осветление. Нямаше нищо. Една отъпкана пътека и поляни. Едни прекрасни зелени поляни. Имаше хълмове. Ходихме пеша повече от 7 километра и след всеки хълм ми казваха, че след следващия ще пристигнем.

О, Боже Господи! Това наистина беше една от най-прекрасните гледки, които съм виждала. Била съм в 14 държави, като изключваме прекрасната България. Видяла съм какво ли не. Но такава красота. Недокосната от мръсните човешки ръце. Такова нещо за първи път виждах през живота си.

Вървях през планина и изведнъж под краката ми имаше пясък. И миди. Имаше скали. Имаше залив. Имаше море. Имаше красота. Ухание на море. Спокойствие. Чувах вълните.

Нямаше боклуци, нямаше спринцовки, нямаше наркомани. Нямаше нищо, което по телевизията твърдяха, че има. За щастие нямаше и бетон. Нямаше строителни работници, нямаше багери. Нямаше нищо друго освен нас и рай.

Да, мисля, че така се е получило. Имало е земетресение в рая и част от него е паднала тук на Земята.

За Бяла

Хората в Бяла са разделени. Някои са „за”, други са „против”. Едно е ясно обаче – този т.нар проект няма да доведе до нищо добро за хората от областта.

Защитниците на проекта твърдят, че го подкрепят, защото ще се открият нови работни места.

В българското законодателство, обаче, няма член, който да задължи инвеститорите да наемат на работа местни хора. Освен това работата е сезонна, а не постоянна.

Малкият и средният бизнес в Бяла ще замре, което е напълно логично. Проектът, представен от „Мадара Юръп”, е за комплекс от затворен тип и all inclusive. Това означава, че ще има множество магазини, заведения за хранене, питейни заведения, увеселителни заведения, дори и медицински персонал. При комплекси от такъв тип почиващите стоят между множеството бетонни стени в комплекса.

Те няма да се възползват от услугите на Бяла, където е ясно, че повечето хора намират препитание именно в туризма.

Къмпингуващите на Кара дере използват заведенията за хранене в Бяла, както и магазините за хранителни стоки. Голям брой от почиващите използват семейните къщи и стаи под наем там, вместо да спят на палатки на плажа.

Малкият бизнес, обаче, няма никакъв шанс за оцеляване срещу монопола, който „Блек сий гардънс” би наложил. Това означава, че много хора ще трябва да търсят друго препитание, а всички знаем колко трудно е да се намери работа в малките населени места, особено в такива, където важи правилото „ден година храни”.

Така проектът не само е в разрез с българското законодателство, но е и в разрез с интересите на местното население. И на природата най-вече.

Кой иска да строи на Карадере?

„Мадара Юръп” общо взето. Фирмата – фантом бих казала. Фактическата собственост на дружеството е доста добре укрита и тъне в гъста мъгла дори и след приемането на закона „Пеевски” срещу офшорките.

„Мадара Юръп” „официално” е собственост на дружеството „Рейнбоу Малта (холдингс) лимитед”.  А една справка в Дакси, която всеки може лесно да направи, показва, че официалният капитал на „Мадара Юръп” е 50 000 лева. Дружеството кандидатства за придобиване на инвестиционен клас А, с което ще получи разрешително за строителство. Обаче по закон инвеститорът трябва реално да притежава парите за извършване на проекта, а нашият т.нар. инвеститор твърди, че ЩЕ има парите след продажба „на зелено”. Което е категорично незаконно. И от всички нелепи неща, които правителството е направило, това ще бъде може би най-нелепото. И най-очевидното.

Според отговор на „Мадара Юръп“ до в. „Капитал“ от май 2013 г. дружеството е създадено от два английски инвестиционни фонда („Рейнбоу Малта“ и „Мадара Бългериън Пропъртис Фънд“), в които влизат като инвеститори „английски финансови институции, пенсионни фондове и богати частни инвеститори“.

Като цяло около тази фирма-фантом има много въпросителни, които остават висящи във въздуха. И в проекта за Кара дере също.

Използват името на известния Норман Фостър, канят Георгий Станишев по някакви нелепи интервюта в сутрешните блокове. Той заплашва, че е готов да скочи на бой на всеки следващ журналист, който продължава да обвързва името му с проекта. Другият брат – Сергей пък казва, че брат му е просто един наемен работник, нает за изпълняването на проекта преди години и няма нищо общо с него сега.

Но въпросът е защо никоя телевизия не покани Атанас Чобанов например. Биволъ беше сайтът, който успя да намери най-много информация за въпросния проект.

В сайта бяха качени писма, които обясняват защо проектът е отхвърлен, по кои закони, точки, алинеи, членове и т.н. проектът е незаконен. След това беше качено писмо на настоящото правителство с „напътствия” как проектът да бъде одобрен след леки така да се каже козметични промени. И факт. Инвеститорът е на път да получи „Инвестиционен клас А”.

Медийното отразяване на проблема

И тук вече идва същественият проблем – медиите. Никоя медия не отдели достатъчно време да задълбае, да разследва. Да покаже на народа що за правителство е избрал. Никоя медия не си направи труда да покаже писмата, да цитира закона и да обясни на хората защо това нещо е незаконно. Медиите показваха хора, наричащи протестиращите „наркомани” и „голи хипита”. Показаха хора, които обясняват, че проекта и е много добър и биха били адски щастливи да имат един голям бетонен комплекс, да нямат пясък, да имат изсечена гора, англичани, повръщащи от балконите на хотела, една пералня на пари. Не ги интересуваха потресаващите заменки на земи, хората, изгубили земята си до брега на морето за една пустееща ливада, заменки със земите на църквата, незаконните проекти, убиването на прекрасна земя и разрушаването на девствени плажове. Показаха хора, които ще бъдат щастливи да имат сезонна работа като строители, сервитьори, камериерки и масажистки.

И никой не се замисли какво ще се случи в бъдеще.

Още по-интересно е какво медиите не показаха.

На 5-ти април в с.Горица се проведе събрание на местни хора, както и на активисти, които искат да запазят Карадере. След това пред общината в Бяла имаше арт акция под надслов „Да запазим цветовете по морето”.

Медиите в акция. Фото: Evromegdan.bg

Там бяха медиите bTV, Нова телевизия, TV7, БНТ и САТ. В читалището в с. Горица имаше около 30/40 човека, които спокойно си говореха и обсъждаха защо би било катастрофално да се застрои местността. Изведнъж от нищото се появи майката на кметския наместник, която започна да крещи (буквално!) и да вдига скандал на хората, че са безсрамници, защото не искат никакъв прогрес за местността. Започна да обижда, да реди какви ли не монолози, но никой не ѝ обърна внимание. На хепънинга пред общината в Бяла бяха същите хора от Горица, както и някои от местните в Бяла. Казаха се прекрасни неща. Журналистът-революционер, защитник на Карадере, местен от Горица, каза неща, които си заслужава да се чуят. Какво мислите излъчиха по новините?

Жената, която крещи като луда!

Най-много време отделиха на нея и съпруга ѝ, които ръсеха суперлативи за новия комплекс.

Никой не излъчи думите на Павел, който толкова прекрасно описа мястото, толкова добре описа проблема и предложи може би най-доброто решение – гражданска концесия.

Гражданска концесия

Според него, както и според всички присъстващи на акцията, най-доброто решение би било местността да се даде на гражданите, които чрез тази концесия ще я управляват и ще се грижат за нея. Според него един от основните проблеми е липсата на санитарен възел, както и на организирано сметоизвозване. Той предложи Кара дере да бъде къмпинг и всеки, който иска да прекара време там през лятото да заплати минимална такса за входа. Така ще могат да бъдат изградени еко тоалетни (не от онези грозните пластмасови, а дървени),както и душ кабини, а също ще се настоява пред община Бяла да организира сметосъбиране в местността през лятото.

Не, никоя телевизия не излъчи думите на Павел. Така, както той ги каза, без монтаж и изрязване, чрез които се губи смисълът им.

Никоя телевизия не представи проблема такъв, какъвто е. Обективно, честно, в интерес на гражданите. Никоя медия не се занимаваше достатъчно дълго с проблема, който отшумя, не защото на хората не им пука, а защото медиите не дават пълна информация.

Никоя медия не каза, че в проекта са предвидени два 5-етажни хотела, което е в разрез с българското законодателство – нямат право на толкова високи сгради. Никоя медия не критикуваше продажбата „на зелено”, за да се получи въпросният инвестиционен клас. Никоя медия не обърна внимание на „голите хипита”.

Никой не послуша хората, които предпочитат палатката пред комплексите all inclusive.

Никой не се вслуша в гласа на народа и именно там ни е проблемът.

Колкото повече позволяваме да ни запушват ушите и устите, да ни затварят очите – толкова по-бедни ще ставаме – материално и духовно. Природното богатство на страната ни е най-ценно и докато не спрем да го разрушаваме, няма как да получим дивиденти от него.

Арт-акция „Да спасим цветовете“. Фото: Evromegdan.bg

Някои от лозунгите на арт акцията гласяха:

„Мръсни пари къща не хранят.”

„Станишев, не гради бъдещето на децата ни!”

„Долу лапите от Карадере!”

„Марш от тука с тоя багер – искаме палатков лагер!”

Не мислите ли, че е време да се вслушаме в тях, вместо да продължаваме доброволно да вярваме на продажни политици, контролирани медии и платени провокатори?

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.