Един двуметров германец в България
Марсел Шим: Ценя труда си и знам, че имам право на избор!
Един двуметров германец с рижава котка на име Жинжи успява да изгради кариера в България, да живее у нас спокойно и щастливо. Щом той може, значи можем и ние, нали. Марсел Шим не е известен. Почти на 26, живее в България от 5 години. Когато е бил на 20 се преместил от Менден, Дортмунд, в София. Учил е в Технически университет, живял е в общежитие и твърди, че хич не му е било лесно. Работил година в Praktiker, след което е започнал в call център и успял да се издигне до маркетинг мениджър. Какво кара един млад човек да предпочете България пред Германия и какво мисли за страната ни, българите и българската политика, установи Лени Ханджийска.
Няма как да не започнем с това: Защо? Защо България?
Знаеш защо повечето мъже вършат 99% от глупостите в живота си – заради жена! И в моя случай така се получи. Запознах се в Интернет с едно момиче, поканих я да ми дойде на гости, влюбих се до уши, зарязах всичко, с акъла на 20 годишен, хванах самолета и дойдох в България. Приеха ме „Информатика” в ТУ и така общо взето вече 5 години съм тук.
Още ли сте заедно?
Не, отдавна не сме. Но на инат останах – да докажа на родителите си, че мога да се справя и сам. Те са заможни хора и винаги съм бил детенцето на мама и татко. Време беше да покажа, че съм мъж и че мога да се справя сам. Не казвам, че е било лесно – минах през какви ли не трудности, но – ето ме тук – живеещ в апартамент за хиляди, получавам заплата, каквато малко хора получават, развивам се постоянно и вече всичко е подредено.
За какви трудности говориш? Кое е било най-трудното, през което мина?
О, те започнаха още от първия ден. В момента, в който видях общежитието, аз вече бях набрал баща си и дори не можех да обясня какво се е случило, защото плачех като малко дете. Буквално. Аз не знам що за страна е това. Постоянно срещам какви ли не абсурди. Какви са тези общежития? Та в тях живеят хора. А условията са като за животни. В Германия затворите изглеждат по-добре. В 21 век леглата са с метални табли и пружини, балатум на поне 20/30 години, а в банята дори и плочки нямаше. Изпаднах в шок. Затова и започнах да работя в Praktiker, за да мога да си наема апартамент. Имах много проблеми с документите – администрацията в България също е ужасна. Никой не говори английски, а след като се бях разделил с приятелката си, нямаше кой да ми помага. Работеха жени на над 50 години, които дори трудно боравеха с компютър и ми се наложи да си наема преводач, за да успея да оправя всички нужни документи. А това да бъдеш далеч от семейството и приятелите си е най-трудното. Толкова години, а все още не мога да свикна, че сме толкова далеч.
Окей де, ти си учил само две години в ТУ, до преди това си бил в Германия. За две години тук си доказал на семейството си, че можеш да се справиш сам. Защо все пак избра България, при положение че в Германия ще взимаш в пъти по-голяма заплата, отколкото тук?
Абе не е всичко до парите. Тези, които изкарвам тук ми стигат. Та дори ми и остават – не мога да изхарча всичко, което печеля. Първоначално ми беше трудно, но вече имам адски много приятели се чувствам щастлив, а вие със сигурност сте хора, които знаете как да се забавлявате. Постоянно излизам, правя нови неща, срещам се с много хора и много харесвам българите. А и жените са прекрасни – в Германия такива не можеш да видиш. Малко не ви разбирам, понеже постоянно се оплаквате от доходите си, а и аз, и всичките ми приятели българи, живеем добре и въобще не е трудно.
администрацията в България е ужасна- никой не говори английски
Да, но малко хора могат да се похвалят със заплата като твоята. Особено в провинцията е много трудно. Казваш „не всичко е до парите”, но ако получаваше 600 лева заплата би ли стоял тук?
Не. Аз ценя труда си и знам, че имам право на избор. Всеки има право на избор и ако иска да стои в България за 600 лева – проблемът е негов.
Повечето не искат, затова и все повече млади специалисти заминават за чужбина. Ако имаше възможност да се върнеш назад във времето, би ли останал в Германия, или пак би дошъл в България заради любовта си?
Бих дошъл в България, но след завършено образование, за да не ми се налага да живея в общежитие. И бих дошъл заради себе си, а не заради жена. Вече нищо не правя заради жени.
не ви разбирам, постоянно се оплаквате от доходите си, а и аз, и всичките ми приятели българи, живеем добре
Друг път може да си поговорим на темата за мъжете и жените. Кажи ми сега, защо според теб в българска компания, ориентирана към българския пазар, занимаваща се само с българи, наемат германец?
По мои наблюдения българите имате много лоша политика. Много – за каквато и политика да си говорим. Ето сега, [шефът] ме гледа млад, амбициозен, работещ. Завършил информатика в ТУ – както и стотици други хора. Ама нали съм германец, от както казвате „белите страни” съм, та си мисли, че съм нещо повече от българите. А не съм. И така е навсякъде. Всичките ми приятели чужденци работят в компании и заемат високи постове, в което няма смисъл. Ето защо младите специалисти бягат в чужбина – там ги оценяват.
От къде мислиш, че идват проблемите на България и българите, които спомена?
Ами от вас – как откъде? Вие все казвате – правителството, политиците. Че да не съм го избрал аз това правителство? Идват от тези, които продават гласовете си и от тези, които предпочитат да седят пред телевизора, отколкото да отидат да гласуват. Вие нищо не правите – едни протести само, но нямате реални искания. Дори вие самите не знаете какво искате. Свалихте едно правителство, а още щом започна следващото искахте да го махате. Всеки казва, че иска по-високи доходи и по-добър жизнен стандарт, но никой не дава предложение как да стане това. И друг проблем, за който са виновни управляващите е, че не влагат достатъчно ресурси в младите и в пенсионерите, което се отразява на всички. Не дават помощи за родните производители, а всичко внасят от чужбина. Като цяло имате много лоша политика, но и народът не е невинен за състоянието тук.
имате много лоша политика, но и народът не е невинен за състоянието тук
Какво би посъветвал читателите ни, за да успеят да се издигнат в кариерите, които са избрали?
Работете здраво. Скъсвайте се да работите. Не бъдете скромни – в никакъв случай. Знайте си цената и давайте най-доброто от себе си и рано или късно ще бъдете оценени. И не бягайте от България. Знайте, че никъде по света няма такава прекрасна страна, аз я обичам толкова, колкото обичам Германия. Не бъдете чуждопоклонници и дайте всичко от себе си, защото вие сте бъдещето и надеждата на страната си.
Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.