Ловци на пернати усещания
Разположено на втората по важност птича миграционна магистрала в Европа, черноморското крайбрежие на България предлага отлични възможности за набюдение на птици като вид устойчив туризъм. Златната възможност обаче може да отлети заедно с птиците, пропъждани от презастрояване и човешка дейност.
Докато разговаряме, холандецът Франк Схългъс, 68г, (на снимката горе) постоянно се ослушва в гласовете на птиците, а очите му шарят по дърветата наоколо. Впечатлен е какво многообразие от местообитания и видове птици може да намери около Тънково – само на поглед разстояние от Слънчев бряг.
Любовта към природата и птиците Франк наследил от баща си. Като дете отглеждал различни видове птици, а с първите си спестявания си купил фотоапарат и направил първите си стъпки във фотографията. След като излиза в ранна пенсия, за да се радва на живота и природата, Франк постепенно развива и хобито си, като купува все по-качествена техника и се опитва да развива уменията си – учи се как да се приближава до птиците и как да подхожда към тях.
За първи път идва в България преди няколко години заедно със съпругата си. Дошли са, за да проследят миграцията на птиците, но заради твърде хубавото време така и не видели мигриращи птици. Обикаляйки района около Несебър, двамата останали толкова впечатлени, че купили апартамент, в който идват всяко лято.
Франк разказва, че в Холандия има много култивирана земя и това, което му липсва там е истинската природа, каквато намира у нас. „Вие сте в рая”, казва твърдо, сравнявайки Холандия и България според възможностите за интересни снимки, които му предоставят. Пътувал на няколко континента заради работата си, Франк поставя страната ни в по-широк контекст и е наистина впечатлен: „Когато отида в Странджа, Родопите или Пирин, навсякъде има такава природа и такова разнообразие от птици, което не може да бъде сравнено с нито едно място, на което съм бил“. Района на Несебър Франк харесва заради богатото видово разнообразие, което предлага. Не се налага да пътува на повече от 25 км, за да открие всички птици, които би искал да снима.
Въпреки че българската черноморска ивица е сравнително къса и без много острови, значението й за птиците е голямо, категоричен е доц. д-р Петър Шурулинков от Националния природонаучен музей. Освен, че за някои видове птици е от голяма важност като гнездово местообитание, нашето Черноморие лежи точно на Виа Понтика – един от двата най-мощни миграционни пътя в Европа. В региона има и много влажни зони, лагуни, езера, където птиците могат да спират и да се хранят. „Като междинна спирка между гнездилищата и зиморищата нашето Черноморие е изключително важно за птиците“, разяснява експертът.
Сред местата с най-голямо струпване на птици по Черноморието са Бургаските влажни зони и особено Атанасовското езеро, местността Пода, езерата Вая и Мандра и залива Ченгене скеле. В тези влажни зони могат да се наблюдават птици през цялата година – както гнездещи, така и мигриращи и зимуващи. „Аз наричам този район столицата на водолюбивите птици в България”, казва Шурулинков. Другият такъв район у нас е на Северното Черноморие, около езерата Шабленското езеро и Дуранкулашкото езеро.
Експертът обръща внимание на факта, че северните влажни зони са сред 4 – 5 места в Европа, където зимува голям брой големи белочели гъски, както и най-важното място за зимуване на червеногушата гъска. „Червеногушата гъска е световно застрашен вид, който гнезди само в тундрата на Русия, а зимува само в България и Румъния”, напомня Шурулинков.
За Франк Схългъс сред най-интересните птици у нас са каменарчетата, които са голяма рядкост в Холандия: „Ориенталски каменарчета няма да видим никога, може би ако мигрират и ги видим през есента”.
90% от посетилите България, за да наблюдават птици, посещават Черноморието
Според Схъгълс около 90% от хората, които идват в България, за да наблюдават птици, посещават именно черноморското крайбрежие, тъй като там е съсредоточено голямо видово разнообразие, а влажните зони предоставят добра възможност птиците да бъдат наблюдавани и снимани отблизо.
По думите на Шурулинков у нас вече има група от чужденци – най-вече от Англия и Франция, но също от Белгия, САЩ и Холандия, които живеят по българското Черноморие, като сред основните им занимания тук е да наблюдават птици. Тенденцията за интерес от страна на чужденците потвърждава и Красимир Митев, който посреща туристи в къща за гости в с. Българево. Разказва, че при него са идвали любители на птици от Великобритания, Австрия и скандинавските страни. И въпреки че според доц. Шурулинков у нас идват най-вече любители аматьори, Митев споделя, че хората, които отсядат при него са обикновено много добре подготвени с информация.
Интересът на туристите към птиците по Черноморието е и възможност за бизнес. Според Ивайло Иванов от Българското дружество за защита на птиците и специализираната туристическа агенция „Неофрон”, този бизнес може да бъде доходоносен, поради големите надценки: „Все още това е един от браншовете, в които надценките обикновено варират между 50 и над 50 %”. От друга страна за осъществяването на този тип туристическа дейност не изисква голям капитал, тъй като повечето туристи използват собствена техника и ресурсите, които се влагат, са свързани най-вече с качеството на водачите, както и с откриването на нови места и маршрути.
„Това си е един чист дар от природата”, казва за възможността за наблюдение на птици Красимир Митев. Според него, това е вероятно оптималната форма на туризъм, която би могла да се развива в региона. Когато идват заради птиците, туристите помагат за развитието на местната икономика, като използват услугите и на хотели, ресторанти и магазини, напомня още Митев.
Според Франк Схългъс е необходимо да се отделя повече внимание на промотирането на България като туристическа дестинация в чужбина. В сравнение с други държави, у нас не вижда никакви действия в тази насока.
Отлитаща възможност
На фона на позитивната картина, обаче, Ивайло Иванов предупреждава за тревожна тенденция – България губи възможности да предлага наблюдението на птици на туристи, заради изчезването на подходящи за това места и обстоятелства, които водят до промяна в навиците на птиците. „Не е важно само местата да са там, важно е какво е нивото на безпокойството в тях, какво е нивото на урбанизация”, категоричен е експертът. Допълва, че всички фактори, които бавно и полека влияят за промяната на облика на местата, са в обратна зависимост с пригодността им за бъруочинг.
Според Иванов фактори като прекомерната експлоатация и неконтролируемото бракониерство от гледна точка на лов и риболов на двете северни езера – Дуранкулашко и Шабленско, са довели до промяна на навиците на гъските, които са били основен фокус на тази дестинация. „Някои от продуктите, които се предлагаха, да кажем фотографиране на червеногуши гъски, започна да губи значение.” Всичко това води до по-малък брой посетители на двете езера и съответно по-малко приходи, включително за района. Тези тенденции могат да доведат до това мястото да изчезне от картата на предпочитаните от туристите дестинации, алармира експертът. По думите му презастрояването е сред причините, поради които някои места по Южното Черноморие са изгубили своето значение за наблюдение на птици.
На въпроса какво мисли за Слънчев бряг, който се намира толкова близо до любимите му места за наблюдение на птици, Франк Схългъс отговаря лаконично: „Имаш предвид това бетонно село? Ужасно е!“. Като най-ужасяващи определя темповете, с които курортът се разраства, както и тенденцията да се строят къщи и вили на красиви места. Казва, че мрази монотонния пейзаж на обработваемите площи: „Разбирам, че има бизнес причини, но мисля, че това е страна, която трябва да бъде предпазена от всичко това“.
За устойчиво бъдеще е необходимо умерено използване днес, казва доц. Шурулинков. Противник е на всяко прекалено действие, свързано с ползването на екосистемни услуги. Допълва, че и наблюдението на птици не бива да е прекомерно, тъй като води до изплашване изплашването им от определени места. „Най-важното е екосистемите да се употребяват устойчиво, така че да могат да ги употребяват бъдните поколения до безкрайност, до когато ще съществува нашият вид”, категоричен е експертът.
–
Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия. Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 – eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – Министерство на околната среда и водите.