Кафявата страна на „зелената“ енергия
„Зелени сме, ама все не сме дотам“ , би въздъхнал европейският Алеко, aко можеше да се разходи из дебрите на родната зелена енергетика. Зелената енергетика е свързана със субсидии и по тази причина зелени предприемачи у нас не липсват. Но в твърде много случаи крайният резултат от техните инвестиции е кафяв, смятат специалисти и зелени активисти. Сериозно притеснение за тях е, че зеленият етикет поставен върху безскрупулните практики насаждат у обществото подозрения и нетърпимост спрямо изконните зелени алтернативи.
Зеленият икономически път на планетата отдавна не се подлага на съмнение от нито един сериозен икономически, политически или гео- стратегически анализ. Това е пътят на прогреса и на устойчивото развитие, очертан от Целите за устойчиво развитие на ООН и ред други международни и национални стратегии. За следването му е особено важно е енергията във всеки аспект да стане „зелена“: произведена от възобновяеми енергийни източници, без вредни странични ефекти за природата, обществото и човешкото здраве. За съжаление, голяма част от зеления енергиен сектор на България се движи не по този път, а по-скоро върви „през просото“.
Слънчеви игри
Пример за българския зелено-кафяв път дава скорошният бум на фотоволтаичните системи. В Германия, икономическия мотор на Европа, грее доста по-малко слънце, отколкото у нас, но фотоволтаиците там вече са основен компонент от енергийния микс. Значи може! И в България се нароиха фотоволтаици, но не точно по германски образец.
Докато в Западна Европа соларните системи се монтират по покриви и фасади и субсидиите отиват основно в граждани и общини, у нас голяма част от парите за производство на слънчева енергия попаднаха у „акули“, които разполагаха с вътрешна информация и бяха достатъчно бързи. Кой ще каже дали е конфликт на интереси това, че някои наши политици, след като гласуваха в парламента повишаване на субсидиите за соларните панели, се оказаха собственици на такива? Имаме не един пример.
По-големите соларни мощности у нас са разположени по селата: в Ботево, Пауново, Янково, Блатец. Повечето от тях са монтирани върху плодородна земеделска земя. Може ли да се нарече тяхната енергия зелена, тогава? Правим ток и чушки не ни трябват… Да оставим слънчевите покриви на Германия – в САЩ монтират фотоволтаиците в пустините или върху пътища, в Испания – върху песъчливите терени на Андалусия, в Мароко – в пустинята Сахара. Нямаме сведения за други страни, където „зелена енергия от слънцето“ се произвежда чрез загуба на плодородни почви.
След като злината беше сторена и който трябваше си построи, взехме строги мерки. Солари вече може да се поставят само върху земеделска земя ниска категория. Но и това не е точно „зелена“ мярка, а начин да се попречи на конкуренцията. Все пак някой трябва да плаща субсидиите за зелена енергия и това, много ясно, са домакинствата. Надутите сметки за ток през 2012 и 2013 г. подпалиха най-големите протести у нас за последните 20 години. За да се запазят съществуващите интереси, не трябва да се допускат нови.
Енергийният регулатор през 2014 г. чувствително намали изкупната цена на енергията от слънцето – но за нови проекти. Договорите, сключвани при цена от почти 900 лв/кВтч, гарантирана за срок от 25 години, още си важат.
Според Директива 2009/28/ ЕО- 2020 на Европейския съюз, до 2020 г. 20% от общата електрическа енергия на България трябва да идва от възобновяеми източници. Официална информация докъде сме стигнали се дава неохотно, но общо взето е ясно, че изпълнихме плана десетина години предсрочно. Световната енергетика не спира да се развива и соларните инсталации стават все по-евтини и ефективни. Но огромният слънчев балон, допуснат на твърде ранен стадий, лиши България от възможността да се възползва от напредъка на науката.
До 2012 г. у нас бяха подадени заявления за изграждане на повече от 10 гигавата ВЕИ. 85-90% от проектите бяха спекулативни или фантомни. След като ДКЕВР хлопна кепенците, монтирането на дори една нова покривна соларна инсталация е ходене по мъките.
Сложни са българските слънчеви игри: бяха теглени големи банкови заеми, а банките знаят как да пазят интересите си. Инвеститорите завъртяха офшорни спирали и до голяма степен прикриха кой какво къде има. Без да шумят, в момента те се занимават с това да получават субсидии. Гражданите гледат родната действителност, сравняват я с германския комунален модел, пък се питат: какъв точно е цветът на българското зелено?
Вятър работа
Безспорно ветрогенераторите, или „вятърниците“, са екологично чист способ за производство на енергия. Но изграждането и работата им са свързани с редица екологични изисквания, които трябва предварително да бъдат взети под внимание. Например, заради вибрациите и шума вятърници не следва да се монтират прекалено близо до населени места и животновъдни ферми. Те променят пейзажа и са бариера за прелетните птици. За да бъде вятърната енергия зелена, тези фактори трябва да бъдат съобразени.
След предписаните мерки от ЕК по повод на подадената жалба, страната предприе някакви действия, но те бяха оценени като крайно недостатъчни. През 2012 г. България беше изправена пред съда в Люксембург заради „зелената енергия“, увреждаща природата на Калиакра. Но това не пречеше в същото това време в институциите да се движат напред съгласувателни процедури за нови ветроенергийни паркове в същия регион.
Особено упорит се оказа проектът за нов вятърен парк край Дуранкулашкото езеро – местообитание на птици от европейско и световно значение. Отново бяха намесени имена на бивши и настоящи политици. Не е чудно, че интересът е толкова силен: приблизително 100 млн. лв. плаща Националната електрическа компания на производителите на ток от вятъра в региона.
През 2016 г. Съдът реши, че България действително е в нарушение, тъй като е позволила изграждането на вятърни паркове без или с непълноценна екооценка, не е взела предвид кумулативния ефект от построяването на всички паркове накуп, освен това не е включила всички орнитологично важни места в защитената зона „Калиакра”. От това решение не следват преки финансови санкции и сигурно затова случаят утихна. Но вятърът продължава да духа и да върти брояча.
Така или иначе, има ли по-показателен пример за българския подход? Ветропарковете са собственост на големи чужди компании и на бизнесмени с връзки. Те имат доказано негативно екологично въздействие, например бариерният ефект от подреждането на големи перки в дълга редица или в мозайка, който застрашава мигриращите птици. Също и високият шум от вятърните турбини води до т.нар. пасивна загубна на местообитания. На Калиакра въпросните перки са разположени на ръба на скалите и тотално променят пейзажа там, където високият скалист бряг среща морската шир.
А би могло да бъде съвсем иначе. Изнасянето на ветропарковете във вътрешността на Добруджа би спестило пораженията върху тези толкова ценни природни територии и негативните ефекти за туризма и културното наследство. Енергията щеше да е наистина зелена, да се дава за пример. Но някой е решил, че близо до морето духа най-силно (което далеч не е нужно за ритмичното производство) и е наложил волята си в институциите.
След дъжд качулка, преди няколко години беше издадена забрана за строителство на нови вятърници в Добруджа. Но дали за да се запази зеления добруджански пейзаж, или за да не се товари НЕК с нови разходи за субсидии?
Мини ВЕЦ – мега щети
Мит е, че малките водноелектрически централи вредят на природата по-малко от големите – независимо че енергията им се субсидира като зелена. Всъщност на единица произведена енергия вредите от малките ВЕЦ са дори по-големи. Според WWF, „след 2004 г. бяха построени около 200 нови малки централи до 10МВ. Техният принос за енергетиката (общо около 2% от инсталираните електропроизводствени мощности в страната) е несъществен и напълно несъразмерен с унищожението на природата, което причиняват“.
Малките ВЕЦ се изграждат върху малки планински реки и много от тях са разположени в Натура зони. Въпреки това, за повечето инсталации не се извършват екооценки. Мини-ВЕЦ обаче коренно променят екосистемите на реките. След водохващането красивите ни планински реки се улавят в тръби и коритата съхнат, а след турбините водата в реката е вече с променени физически свойства. Има методи и технологии, при които от планинската река може да се добива енергия с минимално въздействие, но в родната действителност се търси максимум производство. Ефектите са груби и плачевни.
Местни жители и рибари подават многобройни сигнали, екологичните органи си правят оглушки. Защото както и при соларните паркове и ветрогенераторите, твърде много от собствениците на мини ВЕЦ са политици или хора с връзки. Все пак, типичната мини речна централа произвежда електричество за 1 млн. лв. годишно. Подадени са заявления за 400 нови обекта и ако те бъдат осъществени, лошо се пише на балканските пъстърви, видрите и ручейните раци. Само в Пиринския край малки водни електроцентрали вече са увредили сериозно екосистемите на реките Ощавска, Влахина, Ретиже, Катунска Бистрица, Кадиишка, Градевска, Благоевградска Бистрица.
По принцип по реките, на които има ВЕЦ се строят рибни проходи. Това се прави и у нас – но не за да има откъде да минават речните обитатели, а за да се отговори формално на едно изискване на хартия. „ В общия случай те представляват една непригодна бетонна стълба, по която тече вода”, обобщават от WWF. Отново пример за това как зелената идея у нас тече през кафяви канали.
Мътни са водите на българската зелена енергетика. Не остана време да дискутираме как необмисленото разполагане на голяма инсталация за ток от биогаз в населено място е вгорчила живота на местните. Или как в заводите за производство на пелети се преработват не дървесни отпадъци, а едра трупна дървесина. Или как най-големият получател на субсидии за енергийна ефективност (един вид, за чиста енергия) у нас е в челната тройка на най-големите европейски замърсители. Негативни примери от България не липсват.
Да не стават обърквания: ще имаме бъдеще на тази планета единствено ако енергетиката стане зелена. Затова и лъжливият подход, който си е избрала България, буди тревоги отвъд разбираемото неудоволствие от това да бъдеш излъган. Зелената енергийна индустрия в България сякаш има един единствен ръководен принцип и той е „безпринципност“. Много привърженици на зеленото развитие у нас са склонни да премълчават този факт, за да не подкопават и без това крехките зелени убеждения на хората. Това не е правилно: ако не реагираме подобаващо на лъжите, ще получаваме само нови и нови лъжи.
Така поставеното заглавие е подвеждащо. Тъй като знаем, че масово хората не четат по-далеч от заглавието, би било по-добре да се наблегне на факта, че нашите опорочават и обезсмислят безспорно огромните ползи от ВЕИ
Владимир Аличков, Генерален директор на Solar Vision Ltd, изпрати реакция и коментари на материала, които публикуваме без редакционна намеса тук:
Първо за фотоволтаиците:
1. Вярно е, че щеше да бъде много разумно да се мотивират гражданите и малките и средни предприятия в БГ да инвестират на покриви и индустриални площадки, а не да се изграждат паркове в земеделкси земи. Но не е вярно, че в Германия не се разрешава изграждането на паркове в земеделски земи. Има свобода на предприемачеството и е въпрос на политика как ще се насърчават инвеститорите.
2. Вярно е, че има паркове на политици, но те са малко, мнозинството инвестиции са осъществени от голями фондове (над 70%), а има и доста БГ малки инвеститори и предприемачи (поне 20%), т.е. по моя оценка парковете на свързани с политици лица са под 10%. Нямам екип за статистика, но е така, даже си мисля, че процентът е много по-малък.
3. Няма паркове на 900 лева на мегават час, има около 5% паркове на цена от 699 лева на мегават час и около 90% на цена от 485 лева на мегават час. другите около 5% са на цена от 567 лева на мегават час. Има и други цени, но основните са тези три ценови нива.
4. За разлика от другите видове електроцентрали, тези които са от ВЕИ им се определя цената преди да се извърши инвестицията. Определянето на цената е публично и не е скрито, т.е. всеки инвеститор независимо от държава, служебно положение или пол е имал достъп до еднаква информация. Не е като другите видове централи, на които им се определят цените на база бизнес план всяка година и където в бизнес плановете се пишат доста неверни данни: обикновено се намалява прогнозируемото производство, увеличават се разходите и се показва минимална печалба, с цел регулаторът да определи по-висока изкупна цена на електроенергията. В този случай определено има значение, каква собственост е централата, докато при ВЕИ всички са равнопоставени.
5. Това, че банките финансират проектите е добре и няма нищо лошо. Тези проекти дават сигурност и на вложителите в тези банки, защото вложенията са дългосрочни, както и кредитите и бизнес моделът е добър. Не разбирам проблемът на автора. Навсякъде по света, незаивисмо от сектора, банките финансират между 70-90% от стойността на проектите и това е добре както за тях, така и за финансовата система като цяло.
По отношение на вятърната работа:
1. За да изградиш вятърна електроцентрала трябва да минеш ОВОС, както и да получиш доста разрешения. Ако нещо е било направено незаконно, то естествено трябва да търпи санкция. Ако обаче е законно, не виждам проблем с изграждането на вятърни централи, където и да било в БГ. Ако Калиакра е изградена незаконно, то трябва да има санкция, но това е въпрос да бъде доказано и ако е доказано следва законът да се спази;
2. Сами по себе си, ако приемем, че са спазени еконормите, то не виждам проблем вятърните електроцентрали да работят: да пречат на птиците, но птиците ще си намерят друг път.
3. Кумулативния ефект е проблем: но не трябва да се обвиняват инвеститорите, а институциите, че не са съобразили факта, че множество перки на едно място ще промени тряйно дадени местообитания и ще отклони сериозно потока на миграция на дадени видове прелетни птици.
По отношение на малките ВЕЦ:
1. сигурно има нарушители, които не спазват дадени норми на управление на ВЕЦ-овете, но нали затова следва да има институции, които да контролират;
2. по отношение на снимките: дадени малко реки пресъхват и с и без електроцентрала. За да се изгради малка ВЕЦ има норми и следва органите да си следят, дали тези норми се спазват и по отношение на експлоатация на електроцентралите
Изводите обаче, че малките ВЕЦ замърсяват природата повече от големите ВЕЦ са смешни.
Изводите, че ВЕИ- централите в БГ са кафяви е манипулация, ето доводите защо:
1. При фотоволтаиците много малка част от земята бива увреждана: давам пример: на 1000 дка земя под 1 дка се използва с бетон за трансформаторни постове и подстанции и други малки съоръжения. На 1000 дка има разположени средно 50 МВт електроцентрала. Даже и да приемем, че всички електроцентрали са в плодородни земи, то в този случаи би се получило, че кумулативно имаме бетонирани около 20 дка земя. Даже и сметката да не ми е вярна и да приемем, че е повече, то едва ли трайните щети са повече от 50 дка за всички слънчеви паркове в БГ кумулативно. Нека авторът да направи сметка, колко необработваеми земи има в страната или колко плодородни земи са „заети“ от нерегламентирани сметища. Но ако авторът иска може да провери, колко дка на ден се унищожават от Мини Марица Изток и дали тези дка даже и теоретично някога биха се култивирали.
2. Вятърната електроенергия: подобно на фотоволтаиците вятърните перки не отнемат много земя и навсякъде по света и в БГ също, земята около тях се обработва.
3. Малките ВЕЦ няма как да са големи замърсители, защото не са много: може би около 200 изобщо. Голяма част от тях са на места, където няма риба, а ако се спазват еконормите и не спират потока на вода и не изпускат тинята, то и съответно замърсяванията от тях са много минимални. Големите ВЕЦ променят цели региони и възстановяването на природата там е доста по трудно и изисква време. Но не съм против големите ВЕЦ: според мен те са нужни, така както и малките ВЕЦ и е въпрос на правилна екостратегия и оценка, за да се решава кой, къде и при какви условия, има право да изгражда ВЕЦ.
Ясно е, че всяка една човешка дейност нарушава природата, така е и при ВЕИ-тата, но в сравнение с другите централи и последствията от копаенето на въглища по открит способ, след това транспорта на тези въглища, тяхното горене, използването на вода за процеса на минодобива и изобщо всички дейности, свързани с въглищните централи, мога да направя само един извод: трябва да се направи такава политика за навлизане на ВЕИ, че до 10-20 години да няма други видове електроцентрали.