Кафявата страна на "зелената" енергия На хартия преизпълняваме европейските цели за ВЕИ. Но в българската практика производството на чиста енергия е свързано с много екологични противоречия. Снимка: Auxin Solar чрез Facebook

Кафявата страна на „зелената“ енергия

„Зелени сме, ама все не сме дотам“ , би въздъхнал европейският Алеко, aко можеше да се разходи из дебрите на родната зелена енергетика. Зелената енергетика е свързана със субсидии и по тази причина зелени предприемачи у нас не липсват. Но в твърде много случаи крайният резултат от техните инвестиции е кафяв, смятат специалисти и зелени активисти. Сериозно притеснение за тях е, че зеленият етикет поставен върху безскрупулните практики насаждат у обществото подозрения и нетърпимост спрямо изконните зелени алтернативи.

Зеленият икономически път на планетата отдавна не се подлага на съмнение от нито един сериозен икономически, политически или гео- стратегически анализ. Това е пътят на прогреса и на устойчивото развитие, очертан от Целите за устойчиво развитие на ООН и ред други международни и национални стратегии. За следването му е особено важно е енергията във всеки аспект да стане „зелена“: произведена от възобновяеми енергийни източници, без вредни странични ефекти за природата, обществото и човешкото здраве. За съжаление, голяма част от зеления енергиен сектор на България се движи не по този път, а по-скоро върви „през просото“.

Скорошният бум на фотоволтаичните системи у нас нарои множество соларни системи, които обаче се различават от успешния германски пример. Снимка: Уикипедия

Слънчеви игри

Пример за българския зелено-кафяв път дава скорошният бум на фотоволтаичните системи. В Германия, икономическия мотор на Европа, грее доста по-малко слънце, отколкото у нас, но фотоволтаиците там вече са основен компонент от енергийния микс. Значи може! И в България се нароиха фотоволтаици, но не точно по германски образец.

Докато в Западна Европа соларните системи се монтират по покриви и фасади и субсидиите отиват основно в граждани и общини, у нас голяма част от парите за производство на слънчева енергия попаднаха у „акули“, които разполагаха с вътрешна информация и бяха достатъчно бързи. Кой ще каже дали е конфликт на интереси това, че някои наши политици, след като гласуваха в парламента повишаване на субсидиите за соларните панели, се оказаха собственици на такива? Имаме не един пример.

По-големите соларни мощности у нас са разположени по селата: в Ботево, Пауново, Янково, Блатец. Повечето от тях са монтирани върху плодородна земеделска земя. Може ли да се нарече тяхната енергия зелена, тогава? Правим ток и чушки не ни трябват… Да оставим слънчевите покриви на Германия – в САЩ монтират фотоволтаиците в пустините или върху пътища, в Испания – върху песъчливите терени на Андалусия, в Мароко – в пустинята Сахара. Нямаме сведения за други страни, където „зелена енергия от слънцето“ се произвежда чрез загуба на плодородни почви.

След като злината беше сторена и който трябваше си построи, взехме строги мерки. Солари вече може да се поставят само върху земеделска земя ниска категория. Но и това не е точно „зелена“ мярка, а начин да се попречи на конкуренцията. Все пак някой трябва да плаща субсидиите за зелена енергия и това, много ясно, са домакинствата. Надутите сметки за ток през 2012 и 2013 г. подпалиха най-големите протести у нас за последните 20 години. За да се запазят съществуващите интереси, не трябва да се допускат нови.

Енергийният регулатор през 2014 г. чувствително намали изкупната цена на енергията от слънцето – но за нови проекти. Договорите, сключвани при цена от почти 900 лв/кВтч, гарантирана за срок от 25 години, още си важат.

Според  Директива 2009/28/ ЕО- 2020 на Европейския съюз, до 2020 г. 20% от общата електрическа енергия на България трябва да идва от възобновяеми източници. Официална информация докъде сме стигнали се дава неохотно, но общо взето е ясно, че изпълнихме плана десетина години предсрочно. Световната енергетика не спира да се развива и соларните инсталации стават все по-евтини и ефективни. Но огромният слънчев балон, допуснат на твърде ранен стадий, лиши България от възможността да се възползва от напредъка на науката.

До 2012 г. у нас бяха подадени заявления за изграждане на повече от 10 гигавата ВЕИ. 85-90% от проектите бяха спекулативни или фантомни. След като ДКЕВР хлопна кепенците, монтирането на дори една нова покривна соларна инсталация е ходене по мъките.

Сложни са българските слънчеви игри: бяха теглени големи банкови заеми, а банките знаят как да пазят интересите си. Инвеститорите завъртяха офшорни спирали и до голяма степен прикриха кой какво къде има. Без да шумят, в момента те се занимават с това да получават субсидии. Гражданите гледат родната действителност, сравняват я с германския комунален модел, пък се питат: какъв точно е цветът на българското зелено?

Вятър работа

Безспорно ветрогенераторите, или „вятърниците“, са екологично чист способ за производство на енергия. Но изграждането и работата им са свързани с редица екологични изисквания, които трябва предварително да бъдат взети под внимание. Например, заради вибрациите и шума вятърници не следва да се монтират прекалено близо до населени места и животновъдни ферми. Те променят пейзажа и са бариера за прелетните птици. За да бъде вятърната енергия зелена, тези фактори трябва да бъдат съобразени.

Т. нар. „вятърници“ могат да носят и негативи, ако не са изградени спрямо екологичните изисквания. Снимка: Михаела Иванова / Евромегдан

След предписаните мерки от ЕК по повод на подадената жалба, страната предприе някакви действия, но те бяха оценени  като крайно недостатъчни.  През 2012 г. България беше изправена пред съда в Люксембург заради „зелената енергия“, увреждаща природата на Калиакра. Но това не пречеше в същото това време в институциите да се движат напред съгласувателни процедури за нови ветроенергийни паркове в същия регион.

Особено упорит се оказа проектът за нов вятърен парк край Дуранкулашкото езеро – местообитание на птици от европейско и световно значение. Отново бяха намесени имена на бивши и настоящи политици. Не е чудно, че интересът е толкова силен: приблизително 100 млн. лв. плаща Националната електрическа компания на производителите на ток от вятъра в региона.

През 2016 г. Съдът реши, че България действително е в нарушение, тъй като е позволила изграждането на вятърни паркове без или с непълноценна екооценка, не е взела предвид кумулативния ефект от построяването на всички паркове накуп, освен това не е включила всички орнитологично важни места в защитената зона „Калиакра”. От това решение не следват преки финансови санкции и сигурно затова случаят утихна. Но вятърът продължава да духа и да върти брояча.

Така или иначе, има ли по-показателен пример за българския подход? Ветропарковете са собственост на големи чужди компании и на бизнесмени с връзки. Те имат доказано негативно екологично въздействие, например бариерният ефект от подреждането на големи перки  в дълга редица или в мозайка, който застрашава мигриращите птици. Също и високият шум от вятърните турбини води до т.нар. пасивна загубна на местообитания. На Калиакра въпросните перки са разположени на ръба на скалите и тотално променят пейзажа там, където високият скалист бряг среща морската шир.

А би могло да бъде съвсем иначе. Изнасянето на ветропарковете във вътрешността на Добруджа би спестило пораженията върху тези толкова ценни природни територии и негативните ефекти за туризма и културното наследство. Енергията щеше да е наистина зелена, да се дава за пример. Но някой е решил, че близо до морето духа най-силно (което далеч не е нужно за ритмичното производство) и е наложил волята си в институциите.

След дъжд качулка, преди няколко години беше издадена забрана за строителство на нови вятърници в Добруджа. Но дали за да се запази зеления добруджански пейзаж, или за да не се товари НЕК с нови разходи за субсидии?

Мини ВЕЦ – мега щети  

Мит е, че малките водноелектрически централи вредят на природата по-малко от големите – независимо че енергията им се субсидира като зелена. Всъщност на единица произведена енергия вредите от малките ВЕЦ са дори по-големи. Според WWF, „след 2004 г. бяха построени около 200 нови малки централи до 10МВ. Техният принос за енергетиката (общо около 2% от инсталираните електропроизводствени мощности в страната) е несъществен и напълно несъразмерен с унищожението на природата, което причиняват“.

Малките ВЕЦ се изграждат върху малки планински реки и много от тях са разположени в Натура зони. Въпреки това, за повечето инсталации не се извършват екооценки. Мини-ВЕЦ обаче коренно променят екосистемите на реките. След водохващането красивите ни планински реки се улавят в тръби и коритата съхнат, а след турбините водата в реката е вече с променени физически свойства. Има методи и технологии, при които от планинската река може да се добива енергия с минимално въздействие, но в родната действителност се търси максимум производство. Ефектите са груби и плачевни.

Местни жители и рибари подават многобройни сигнали, екологичните органи си правят оглушки. Защото както и при соларните паркове и ветрогенераторите, твърде много от собствениците на мини ВЕЦ са политици или хора с връзки. Все пак, типичната мини речна централа произвежда електричество за 1 млн. лв. годишно. Подадени са заявления за 400 нови обекта и ако те бъдат осъществени, лошо се пише на балканските пъстърви, видрите и ручейните раци. Само в Пиринския край малки водни електроцентрали вече са увредили сериозно екосистемите на реките Ощавска, Влахина, Ретиже, Катунска Бистрица, Кадиишка, Градевска, Благоевградска Бистрица.

По принцип по реките, на които има ВЕЦ се строят рибни проходи. Това се прави и у нас – но не за да има откъде да минават речните обитатели, а за да се отговори формално на едно изискване на хартия. „ В общия случай те представляват една непригодна бетонна стълба, по която тече вода”, обобщават от WWF. Отново пример за това как зелената идея у нас тече през кафяви канали.

"За съжаление в България почти всички рибни проходи са неподходящо избрани като тип или са построени без участието на специалисти. Съответно в над 90 % от случаите те изобщо не изпълняват функциите си, нито пък представляват устойчиво и надеждно решение на проблема с миграцията. В общия случай те са пригодени най-много за един-два вида, обитаващи съответната река, и не могат да отговорят на нуждите на всички организми. "- WWF Bulgaria- http://www.wwf.bg/get_involved/rivers/fish_passes/

В повчето случаи рибните проходи у нас представляват една непригодна бетонна стълба, по която тече вода, обобщават от WWF. Снимка: Димитър Куманов/ WWF Bulgaria

Мътни са водите на българската зелена енергетика. Не остана време да дискутираме как необмисленото разполагане на голяма инсталация за ток от биогаз в населено място е вгорчила живота на местните. Или как в заводите за производство на пелети се преработват не дървесни отпадъци, а едра трупна дървесина. Или как най-големият получател на субсидии за енергийна ефективност (един вид, за чиста енергия) у нас е в челната тройка на най-големите европейски замърсители. Негативни примери от България не липсват.

Да не стават обърквания: ще имаме бъдеще на тази планета единствено ако енергетиката стане зелена. Затова и лъжливият подход, който си е избрала България, буди тревоги отвъд разбираемото неудоволствие от това да бъдеш излъган. Зелената енергийна индустрия в България сякаш има един единствен ръководен принцип и той е „безпринципност“. Много привърженици на зеленото развитие у нас са склонни да премълчават този факт, за да не подкопават и без това крехките зелени убеждения на хората. Това не е правилно: ако не реагираме подобаващо на лъжите, ще получаваме само нови и нови лъжи.