Историческа визия

Когато през 2009 край Бяла започват разкопки, мнозина местни жители ехидно повдигат вежди на тази, според тях, екзотична приумица. Обрулените от крайморския вятър беленци виждат надежда за замогване само в морския туризъм, който води хиляди посетители в общината им всяко лято през юли и август. Вижда я и кметът им, Анастас Треднафилов, но съзира и друга възможност за местен поминък: добавяне на кулурата и историята към красотите на природата, за да попопадне Бяла в туристическата карта на България. Седем години по-късно изглежда, че е на прав път.

Действително, градецът, доскорошно село, кацнал на един от последните северни ридове на Стара планина, където Балканът привършва в морето, няма културната слава на Несебър, Созопол или Балчик. Не е фестивална столица като Каварна. Полегатите ветровити склонове от най-древно време са дом на лозя и нивя, а в тихият залив зад нос Св. Атанас се кътат рибарски лодки. От него на юг се ширват дюни, гъмжи от хотели, жужат курортисти, но там е Обзор, там е друга губерния. А тук, в Бяла е тиха провинция, дори плажът е далечен и тесен.

Фантазия, лудост, любов към града си и много много кураж се изискват за да види човек, че Бяла може да има от всичко – и изключително културно наследство, и летни събори, и доволни туристи, и чудна природа, и бизнесмени, готови да инвестират. Но кметът го вижда, виждат го и други из Бяла. Така общината поема по път, който може да я превърне  в пример за печелившо взаимодействие между природа, култура и бизнес, каквото рядко се среща по Черноморието.

По живописните хълмове край Бяла от древни времена към морето се спускат плодородни лозя. Снимка: Даниела Иванова.

Природата е първата даденост. Местни производители като изба „Полихронов“ поддържат вековната традици и произвеждат тукашно вино. Местни хора продават пресладки домати и друг зарват от градините си, както праскови, смокини и мед от Бяла и околните села Горица, Дюлино и Рудник. Обширни блокове дават реколти от царевица, жито, слънчоглед или рапица. Ресторанти по новоремонтираните центални улици предлагат свежа риба от морето, към което  високият бряг открива широка гледка.

А на север е Карадере. Легендарният плаж, съхранен непокътнат зад зелени гори, мами туристи, новодомци и жители. Бе включен в закона за еко-плажовете, приет по-рано тази година. Както и другаде, първата вълна апетити бе да бъде застроен, както стана със Слънчев бряг, Обзор, Арапя и къде ли не из  Черноморието.  Но докато съдебните битки около инвестиционните планове за строителство около Карадере врят и кипят, община Бяла поглежда и в друга посока.

На нос Св. Атанас е разположена късноантична крепост с площ около 40 декара, част от военно-отбранителна система на византийските императори Анастасий I и Юстиниан I. Винаги се е знаело, че на носа са заровени артефакти, но разкопките започват едва през 2009 г. Финансира ги самата община, без грам помощ от държавата. През първата година са вложени 100 000 лв., после още 100 000… Начинанието, естествено, не е мотивирано от гола любов към науката. Бяла активно се стреми да получи заслуженото място на туристическата карта на Черноморието и  Бяла постепенно става притегателен център за доста чужденци, те купуват ваканционни имоти или просто почиват,

Винарната – голямата гордост на крепостта в Бяла. Снимка: Даниела Иванова

По данни на общината до 2014 г. Бяла влага около 400 000 лв. собствени средства в теренни проучвания, държавата се включва едва накрая, дарявайки на общината терена на крепостта. Смелостта и инициативността се увенчават с успех – разкопани са стена, кула, ров, базилика, кръщелни, кладенец, керамични пещи, военни и жилищни помещения, магазини, баня и улична настилка. Също множество предмети на труда, на бита, с религиозна цел, накити, монети. И разбира се, винарна.  “Откритата олтарна маса е единствена в България, в света се броят на пръстите на едната ръка. Изработена е от най-хубвия за времето си мрамор от гръцкия остров Парос. И винарната е уникална”, ликува тогава кметът Анастас Трендафилов.

Успоредно с археологическата дейност през 2011 г. общината кандидатства по европейската програма “Околна среда” и печели 5.3 млн. лв. за консервация, реставрация и социализация на находките. Възстановени са зидове, улици и част от базиликата. В резултат на всичко това през май 2014 г. на нос Св. Атанас врати отваря модерен туристически комплекс – с изключителна научна, културна и ректреативна стойност.

Така от земните пластове изниква истинско бижу – византийска крепост, съчетала културни пластове на няколко епохи, модерно и удобно достъпна за посетители, елегантно обезапасена и не по-малко важно – с изключителна панорама към морето. Туристическите сайтове веднага включват обекта като един от най-надарените с пейзажи – как няма, след като крепостта е на носа, вдадена в морската шир, с прекрасна гледка и към бреговете! Възстановената архитектура фино “танцува” с ландшафта, базиликата например сякаш е кацнала на скалния ръб…За 5 години Бяла буквално е постигнала изключително съчетание между природа и култура.

Богатство за всички

Находките се консервират и социализират с над 5 млн. лв. от Европейския съюз.

За разлика от нашумелите другаде бутафорни градежи, петте години разкопки в Бяла са сериозен научен труд. Екипът на варненския археолог Валери Йотов влиза в няколко културни пласта, находките са от Класическата и Късноелинистическата епоха (V–I в. пр.Хр.), Римски период (I–III в.), и Късната античност (края на IV– началото на VII в.). Открити са Тракийски култов център (VI в. пр.Хр.–I в. сл.Хр.) и светилище на митичния герой полубог Херакъл (II–III в.). Следи са намерени от прабългари и по-нататъшното поселение. Артефактите са вадят един след друг и някъде трябва да се изложат. Къде? В самата Бяла, разбира се.

Така през 2012 г. е създаден музей. Той се намира в центъра на градчето, ползва семпли, но добре поддържани помещения. Това всъщност е ритуалната зала в града. Поради липса на голямо население (към 3500 общо в общината) не се ползва честно за ритуали – прекрасно, ще се експлоатира като музей! Той е създаден с решение на общинския съвет, а Министерството на културата го удостоверява със статут. Най-интересното от всичко е, че от самото начало е напълно безплатeн. Делви, мраморни колони, копия, монети, сечива, домакински съдове – на римляни, траки, византийци, българи – всичко това посетителите могат да разгледат без да плащат и лев. Както и специалната експозиция “Бяла и морето”, представяща рибарския бит от Античността до Средновековието –  амфори, амфорни печати, съдове за консумиране на риба, за приготвяне, съхранение и осоляване, рибарски кукички, оловни тежести за въдици, тежести за мрежи, куки за плетене, античен харпун и малки котви. Не се плаща вход дори и днес, когато заради крепостта на нос Св. Атанас към Бяла се стичат доста повече туристи.

“Целта не е била да печелим, а просто да предоставяме достъпна културна услуга на Бяла и гостите й”, заявява днес Деян Янчев, шеф на музей и общински съветник, председател на комисията по туризъм и търговия в местния парламент. Разходите се покриват от местния бюджет, перото за култура през годините варира между 100 000 и 150 000 лв. Така в градчето прясно изровените съкровища от земните пластове се оказват абсолютно достъпни за хората. Култура, чиято цел не е да се превърне пряко в бизнес.

Историята като екосистемна услуга

Дървени пластики красят града, изработени от творци по време на ежегодните фестивали в Бяла. Снимка: Даниела Иванова

Бяла не черпи настояще единствено от миналото, потънало под земята. Тя се стреми да ползва и културата, което вирее върху нея. От 2009 г. насам се организира летен пленер за художници, които черпят местно вдъхновение. Участват наши и чужди творци. Един претворява морето, друг близката река Камчия, трети планината, четвърти – хората в Бяла. Картините им остават после в стаите и коридорите на общинските учреждения. Успоредно с пленера се провежда и симпозиум по дърворезба, след който изработените пластиките красят улиците на града.

Местните природни красоти са извор за всякакво творческо вдъхновение, получават се интересни фигури  – вписват се допълвайки градския интериор. Успоредно с това ударно гостуват театрални трупи, певци, провежда се събор на читалищата, който пък представя местния бит и култура. Единствено през тази година пленер не бе проведен, ще бъде възстановен вероятно догодина. “Просто сега имахме финансови затруднения”, обяснява д-р Ростислав Минчев, общински съветник, председател на комисията по култура.

Бяла предлага отличен пример за сполучливо предлагане на културни и исторически екосистемни услуги, обяснява Пламен Пеев, експерт към фондация „БлуЛинк“. Екосистемните услуги представляват съвременна концепция, която насърчава устойчивото използване на природни, исторически и културни ресурси за подобряване на поминъка и развитие на местния бизнес. Пеев е ангажиран с изработването на стратегия за популяризиране и прилагане на екосистемните услуги по Черноморието, подкрепена от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространсво и Минитерство на околната среда и водите.

“Културата е най-ясната, но и най-трудна за диференциране екосистемна услуга“, потвърждава друг експерт – Тома Белев, от Сдружението на парковете в България, който работи по подобен проект във вътрешността на страната. Според Белев оценките на ескоситемни услуги трябва да се извършват за всяко конкретно място за точно определен период. Привличането на човека от морето, брега или гората, както и вдъхновението и чувството за принадлежност след тях са лесно различими от останалите услуги. Но е трудно да се прецени например доколко те са самият източник – за вдъхновение, творчество, принадлежност и т.н, обяснява Белев. „Знаем, че Бяла се посещава от хора снимащи, рисуващи или пишещи“, потвърждава Белев, но подчертава, че е трудно да се разбере какъв точно е техния процент от общия брой туристи.

Кметът на Бяла, обл.Варна, Анастас Трендафилов споделя визията, че културата помага на туризма. Снимка: Даниела Иванова.

Ако обаче материалните ползи са трудно уловими от сухата статистика, то не е така на битово ниво, при общото човешко възприятие. “Факторите за туризма са много, но няма спор, че артистичните прояви и разкопките влияят положително. В последните 2-3 години като че ли има повече руснаци тук, както и скандинавци”, споделя хотелиерът Димитър Георгиев. “Тази година досега посетителите са 20 000 на античната крепост, имаме ръст в сравнение с миналата”, казва и шефът на музея Деян Янчев. Крепостта е с вход, засега приходите не покриват разходите, общината дофинансира. “Амбицията ни е да се самоиздържа, надявам се да го направим. Туристите се увеличават”, потвърждава кметът Трендафилов. “Да, групите нарастват постоянно. Просто находките са уникални”, допълва го Минчев.

Нематериалните ползи са необятни. В Бяла е разровено и съхранено изключително ценно наследство от културна и научна гледна точка, природата е станала ресурс за развитие на интелект и дух. “Всеки ден има деца на крепостта. Всичките местни класове я обиколиха още първия ден. А знаете ли, че на пленера и ученици от Бяла рисуват с художниците!”, радва се хотелиерът Георгиев. Така синергията между природа и култура получава и образователен ефект, който поради посещенията на чужденци далеч нахвърля границите на градчето и България.

Още по темата:

Карадере.

Екосистемни услуги

–

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия. Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 – eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – Министерство на околната среда и водите.