Правилата на храната
За да гарантират качеството на продуктите и доверието на клиентите, и да се предпазят от измамници, дребните производители изработват правила и сами ги прилагат помежду си. Забележително, на фона на често демонстрираната неспособност на държавата да прилага законите си. Две съществущи организации за пазаруване от фермерите в момента успяват да изпълняват основните си цели: да предлагат чиста храна за хората в градовете и да подкрепят малкия производител. Устойчивото им съществуване е въпрос на естествена саморегулация.
„Вече почти не влизам в хипермаркети. Ако можех, бих пазарувала само така. Търся по-добра, по-чиста храна, защото имам малки деца и ме е грижа за здравето им. Освен това тук няма посредник и цената е по-добра.“
Това казва Мая – жена на около 30 години, вече с 3 деца, които се въртят около нея, докато тя си избира рукола, ягоди и зелен лук. Разговорът се състои преди 1 година в двора на къща на малката софийска улица „Ивац войвода”. Последната е успоредна на ключовата „Иван Асен” и пази едно поизгубено усещане в големия град – олющени двуетажни къщи и лаещи кучета, ароматни черници и спорадична детска глъч.
Дворът приютяваше срещите на Солидарният кооператив „Свободна храна” – неформална организация, която продължава да опосредства пряк контакт между малки земеделски и други производители и хора като Мая, които искат чиста и вкусна храна за семейството си. Същите хора, които виждат едновременно проблем и в качеството на стандартните продукти в магазинната мрежа, и в ценовото изражение на думите „био“ и „еко“ върху много етикети.
„Свободна храна“ е само една подобна инициатива. Най-големият такъв кооператив към момента остава „Хранкооп“ – мрежа от производители и потребители с централизирано управление в няколко града, която едновременно организира предварително заявени доставки, фермерски пазари на различни точки в големия град, а отскоро и постоянен магазин в един от големите столични молове.
„Хранкооп“ и „Свободна храна“ се различават мащабно, организационно и идеологически, но споделят две основни общи цели: чрез коопериране да осигурят на хората в големия град достъп до качествена храна и същевременно да подкрепят малките български производители, елиминирайки посредничеството на големия бизнес и пазарните му правила. Задължително изискване е производителите да продават собствена продукция.
Кооперативите, или поне организаторите им, искат да създават общности и приятелства между производители, потребители и организатори, а не просто места за търговия.
Производител и потребител хортуват на среща на кооператива „Свободна храна“ през 2015г. Снимка: Кирил Беспалов / КлинКлин
„Разчитаме на прекия контакт, на изграждането на солидарни отношения на доверие, взаимно разбирателство. Изхождаме от емпатичните човешки наклонности, за сметка на недоверието и тарикатлъка. За нас нещата са поставени на морална основа – тези човешки отношения да влязат в икономическата сфера и да покажат как могат едновременно да удоволетворяват материалните и духовни потребности“, обяснява Галина Лачева, която е един от координаторите в „Свободна храна“.
„Имаме хора в кооператива, които не разбират спецификата на това, което правим, а искат просто да търгуват. Ние държим на социалния, общностния елемент“, е сходното мнение на Ралица Касимова, която е част от координаторите на „Хранкооп София“. Неговите рамки се разширяват постоянно, като към момента работи с около 60 производители, за които организира седмични доставки, възможно участие на фермерски пазари и в мол-магазина.
Работейки извън типичния пазар, кооперативите разчитат на друг тип отношения. Това обаче не може да бъде изначално ясно за всеки участник в тях, потребител или производител, търсещ или предлагащ. Няма абсолютна застраховка за момента, в който някой търсещ изгода реши да опита да злоупотреби, например като препродаде попаднала му нискокачествена земеделска продукция като „чиста храна“ в рамките на кооперативите. Още по-малка е гаранцията, че всеки от хилядите посетители фермерските пазари на „Хранкооп“ търси „общностния елемент“, а не просто качествени домати, директно от производителя, тоест – на по-достъпни цени, от тези на био-етикираните продукти в супермаркетите.
Здравословен самоконтрол
Регулацията на типичните пазарни отношения зависи изцяло от държавната нормативна рамка. Самоорганизацията изисква саморегулация, която да пази идейния характер на все по-популярното кооперативно пазаруване. С нарастването на популярността на „Хранкооп“ за шестте години от съществуването му, структурата му търпи развитие. „Аз се присъединих към групата през 2012г. Тогава който намери някакъв производител пускаше една табличка, определят заедно дата за доставка и хората се записват за конкретните артикули в таблицата“, разказва Ралица. „Малко по малко обаче стана ясно, че досегашния модел не може да работи, а трябва да има постоянно място за продажба, вместо само доставки, както и хора, които са постоянно заети със самата организация и влагат лично време, ресурс и всичко необходимо и да ръководят“, продължава координаторката, която е от тези хора.
Това е началото и на идеята за фермерските пазари, които в последствие се организират със съдействието на Столична община . Това води до изискването производителите в кооператива да са регистрирани правни субекти. В този момент се стига до известен разрив в самия кооператив, като част от хората в него не са съгласни с предстоящият път на формализиране. Така или иначе, постепенно в рамките на кооператива е създадена неправителствена организация, а от тази година „Хранкооп“ е и регистрирана кооперация по смисъла на българското законодателство. Формалните структури реализират проекти за финансиране, бизнес партньорства, включват общи събрания и управителни съвети.
С формализирането на организационната структура, разширяването на мащабите и взаимодействията, включително с общината, идва и развитието на самоконтрола. „Самоконтролът е на няколко етапа. Всеки нов производител кандидатства като попълва формуляр – какво предлага, как го отглежда, какъв е размера на продукцията, какви са му плановете. Този формуляр минава през контролен съвет. Съветът е съставен от 5 души – различен тип производители“, обяснява Николай Генов, друг от координаторите на „Хранкооп“.
Когато кандидатства, например, производител на млечни продукти, съответен човек от контролния съвет му връща различни въпроси. Тези 5 човека задължително трябва да се произнесат за кандидатурата. Ако те не спрат кандидата, той участва на месечна среща след пазарен ден в София и след още въпроси от участниците има възможност да се присъедини.
„Там новият производител отговаря на въпросите на всички: как го гледате, какво използвате, как се справяте с колорадския бръмбър“, обяснява Генов. „Не толкова е целта да ги изпиташ, а да им покажеш че от този колектив от производители можеш да приемаш съвети.“
Медно царство, в рамките на „Хранкооп“. Снимка: Константин Мравов
Едноцифрен е броят на спрените или изключени от кооператива производители за последните 3 години, в които организацията и правилата й постепенно се формализират. В един случай става въпрос за производител, който прави много добър оборот от кооператива, но не желае да отговаря на въпросите на участниците в интернет. В друг случай е спряна от участие възрастна жена, която системно отказва да слага цени на изложните от нея стоки в рамките на пазара.
Освен да отговаря пред контролния съвет и останалите участници, с участието си производителят се съгласява да осигурява достъп до стопанството на желаещите да го разгледат кординатори и кооператори. Същевременно 5% от приходите на кооператива влизат в т.нар. фонд „Контрол“.
„Като в него се съберат пари, както пролетта на миналата година, се правят лабораторни проверки на продукти. Тогава проверихме 22 продукта, което струваше 1600 лева. Плодовете и зеленчуците проверихме за нитрати и пестициди, а преработените продукти за микробиология, т.е за бактерии. Всичко беше чисто“, разказва Николай.
Рекламациите от клиенти заради некачествена (или неотговаряща на очакванията) стока са рядкост. В такива случаи се очаква от самия производител да реши сам как да компенсира човека. “ За тях е важно да запазят името – своето и на инициативата“, смята Ралица.
Посещенията на стопанствата не са задължително условие, но могат да се наложат и при вътрешен междупрофесионален спор. Миналия месец Николай, Ралица и други хора от кооператива отиват да проверят определено стопанство, за което се изразяват съмнения, че може да отглежда домати, предвид надморската височина. Кооператорите проверяват и всичко е изрядно – използват се парници, по-специален сорт домати, засявани по-рано.
Държавен контрол
В основата на хранителните кооперативи стои достъпът до чиста храна, която е собствена продукция на малък производител. „Хранкооп“ има различните форми на самоконтрол, които изброихме, но в основата остава изискването производителите да се регистрират като такива по смисъла на българското законодателство и да подлежат преди всичко на държавен контрол.
“ Ние искаме да помагаме, но отговаряме пред много страни за това пазарите да са изрядни“, обяснява Ралица.
Магазинът на „Хранкооп“ в един от столичните молове. Снимка: Константин Мравов
С разрастването на „Хранкооп“ и създаването на различни регионални звена производителите и самата система са били обект на проверки от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), НАП, МВР и други институции. Повечето от терените на ежеседмичните фермерски пазари, организирани от кооператива, са общинска собственост, което допълнително превръща законовата регистрация в задължително условие. Освен това, производителите плащат и членски внос.
Сито, макар не държавно или финансово, е сложено и на входа за потребители. Пазарите, магазина и различните инициативи са отворени за всички, но за да участваш в групата за преки частни доставки от производител, се изисква най-напред да бъдеш препоръчан от друг член. Ако отидеш без препоръки, то трябва да преминеш през неформален процес на запознанство с някой от координаторите, без гаранция, че ще бъдеш приет.
Държавният контрол, вътрешните правила и организация, а и частичната ексклузивност могат да бъдат видяни като естествена организационна еволюция.
Не така обаче смятат от „Свободна храна“. Този кооператив, изрично определящ се като „солидарен“ не организира ежеседмични пазари, няма формална регистрация и не може да разчита на финансиране, а саморегулацията е естествен ход, вместо набор от увеличаващи се правила.
„Въпросът за саморегулацията мотивира самото създаване на кооператива преди години, като отклик на развитието на първия софийски „Хранкооп“. Там нещата с определени основания се формализираха доста. Нашата идея е установяването на солидарни взаимоотношения, тоест стремежа производителят и потребителят да не стоят противопоставени, а да действат партньорски“, обяснява Галина Лачева.
„Свободна храна“ съхранява в себе си първоначалния вид на „Хранкооп“, в който групата на кооператива в социалната мрежа е отворена за всеки производител, регистриран или не по буквата на закона, и едновременно за всеки потребител, търсещ чиста храна.
„Солидарността“ е ключа, който замества писаните правила. За няколко години кооперативна история, както и при „Хранкооп“, има единични опити за злоупотреби, като доставка на некачествена стока, но общността естествено отхвърля „гнили ябълки“. Потребителите алармират за некоректни производители и обратното. Доставките, от и за „некоректните“ спират. Точка.
По този начин колективът работи устойчиво с 4-5 производители и на променлив принцип с десетки други. Част от тях сами представят оценка на ХЕИ като доказателство за чистотата на продукцията си. Не са задължени. Почти всички предварително снимат нещата, които предлагат.
„Когато се видиш с някой очи в очи виждаш пряко кого си излъгал и кого си натровил. Гледаш в очите децата, които като те видят те прегръщат. С какви очи ще ги излъжеш“, обяснява Галина простотата на тотално неформалния модел. За много хора думите й звучат наивно, но самото съществуване на „Свободна храна“ е достатъчен финален аргумент.
Предположението, че производителите на стока са най-често опитващите да злоупотребят, пък е едно от пердетата пред липсата на отговорност в съвременната консуматорска инерция. Посещението ми на среща на „Свободна храна“ преди година ме срещна с Таня от Банкя, която беше набрала и донесла големи количества спанак, магданоз, дивесил и други зелени благини от градината си. Жената, която си ги беше поръчала от Таня, обаче не се появи. Тази клиентка може би беше решила, че кооперативът е супермаркет, където не очакват да им съобщиш, че си се отказал да пазаруваш. В такива случаи, фермерите са изправени пред опасността да „увиснат” с излишно набрана стока и непокрити транспортни разходи.
Галина реши ситуацията по телефона като като сама закупи продуктите, с малка помощ от журналистическият екип. Проблемите и решенията са общи. Производителят пък има право да отказва доставки на човек, който не е разбрал смисъла на кооперирането.
Пазарен ден; Снимка: Константин Мравов
Солидарност в основата
Манифестът на „Свободна храна“ гласи : „Храната в днешно време не ее свободна. Хранителната ни независимост е отнета от политиците, олигархията и системата за дистрибуция на благата ни. Осъзнаваме, че трябва да вземем нещата в собствените си ръце, а не да чакаме някой друг да ни дава свобода и да решава вместо нас. Затова чрез подобна самоорганизация целим изграждане на нова солидарна икономика, този път от, на и за хората.”
Солидарността и самоорганизацията са двустранен процес. И двата кооператива реализират солидарни акции, в които производител може да потърси помощ от останалите членове при възникнали трудности – напр. липса на работна ръка в ключов момент или предлагане на „увиснала“ продукция. Същинското разрастване на „Хранкооп“ до голяма степен е свързано с една такава акция, при която са намерени притежатели на 10 тона „увиснала“ леща. В рамките и на двете организации агрономи и животновъди обменят опит на пряк принцип и подобрявят продуктите си.
До този момент кооперативното начало успява да изолира някои от съществените пороци на стандартните пазарни механизми. Например, няма опасност кооперативите да се превърнат в поредните „био“ или „еко“ бутици по желание на самите производители. Регулацията на цените не се оказва необходима на този етап. По наблюдения на Николай, цените в „Хранкооп“ най-често са с между „0 и 50% по-високи“. Това изключва специфични продукти като определен вид домашен кашкавал, чиято цена на фермерските пазари е 30 лева/кг, но е валидно за доматите по 2-2,50 лв/кг по време на сезона им.
Себестойността и печалбата на производителите, които продават в кооперативите, не правят качествената храна недостъпна.
„Никой не може да знае каква е себестойността на даден продукт. Тази в супермаркетите е нереална. Може би поради субсидиите и мащаба, разликата между различните страни на произход. Производителите, които продават на борсите или на прекупвачи, реално не си слагат труда в сметката, а гледат да вземат поне себестойността, за да не са на загуба. Те имат инвестиция в машини, семена, работна ръка и т.н. А реално ти трябва да покриваш инвестицията, собствен труд, а да имаш печалба и възможност за реинвестиция и развитие. Затова цените (на стоките в Хранкооп) са малко по-високи от тези на нормалните пазари“, споделя наблюдението си Николай. За годините на съществуване на двата кооператива себестойността и печалбата на производителите, които продават в тях, не правят качествената храна недостъпна.
Какъв обаче е пътят на развитие? При „Хранкооп“ има случаи на производители, които разширяват дейността си и продажбите в неговите рамки спират да са им достатъчни. Кооперативът разширява съдействието като организира събития и други иницативи, с цел свързването на разрасналите се с по-големия бизнес и осигуряването на поръчки. Развиват се правилата и структурата на цялото движение.
За „Свободна храна“ пътят е различен и е в децентрализацията. В рамките на последната година кооперативът промени модела на единни доставки до определен адрес, в определен час, и бавно започна да развива нов такъв – на отделни „квартални“ групи, които да самоорганизират по-малки и удобни за хората в тях доставки. За този кооператив обаче най-важното е да остане отворен за възможно най-голям брой хора.
Някои от членовете на „Свободна храна“ смятат, че „Хранкооп“, със своята структура и служители, заприличва на стандартна бизнес организация. От друга страна по-малкият, неформален и децентрализиран кооператив към момента не може да предложи такива възможности за производители и консуматори, каквито дава масовият пазар.
–
Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия. Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 – eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – Министерство на околната среда и водите.
