Незащитен бряг
Под заплаха: морето е повече от плаж, капанчета с гореща цаца, студена бира и шезлонг върху пясъка. Снимка: Велина Барова/species.bluelink.net
Привлекателна и добре опазена, природата е златната ябълка, която носи поминък и печалби на хората и бизнеса по Черноморието. Но в момента състоянието на морските екосистеми по-скоро се влошава. Международно изследване извършено от български и норвежки еколози и учени, отчита, че само в 2 от природните структури на фунциониране има позитивни тенденции на развитие. Иначе казано, механизмите за защита на природата са неефективни, и дивият живот край Черно море бавно си отива.
Строежи, които рушат
Най-съществено изменение в екосистемите има след 2000 година. Строителният бум оттогава води до урбанизиране на големи площи земеделски земи и тревни местообитания, сочат изводите на изследването. С влизането на страната ни в ЕС са въведени по-строги изисквания за опазване на природата. В същото време обаче докладът констатира, че европейските пари в много случаи стимулират промяна в състоянието на екосистемите като например разораване на пасища за агро субсидии. Земеделието е причина и за силно замърсяване на Шабленското и Дуранкулашкото езеро.
Поглед към морето. Андрей Ралев от Сдружение за дива природа „Балкани“е обезпокоен за състоянието на черноморските екосистеми. Фото: Велина Барова / species.bluelink.net
„Морските екосистеми са много засегнати в сравнение с това, което са били през 60-те години.“, коментира Андрей Ралев, ръководител на научния екип и експерт от Сдружение за дива природа „Балкани“. Сериозно се влошава състоянието им в следствие на замърсяване от различен характер – индустриално и с органична материя, неустойчив риболов, инвазивни видове. Изследването стъпва на базов период – 60-те години, за когато се приема, че състоянието на екосистемите е добро. Днес от една страна са по-малко замърсяванията, които влизат от вливащата се в Черно море река Дунав, от друга обаче свръхуловът на риба продължава.
Освен Ралев, в изследователския екип участват над десет учени и експерти от България, Норвегия и Германия. Екипът публикува заключенията си в доклад, озагавен „Изследване на въздействието на деградацията и фрагментацията на черноморските крайбрежни екосистеми върху туризма и рекреационните дейности и тяхното отношение към адаптацията към климатичните промени„. Изследователската работата е част от проект SPECIES – Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и базираната в Арендал, Норвегия организация GRID. Финансиране за изследването осигурява програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, чиито оператор в България е Министерството на околната среда и водите.
Инвазивните видове са другият съществен фактор, наред с човешкото вмешателство, който нанася сериозни щети на Черноморските екосистеми. Вид “чуждестранни” медузи изяждат хайвера на рибите. Рапанът също е инвазивен вид, пренесен с плавателните средства. Той унищожава черноморските миди. Щадящ екосистемите метод за борба с разпространението на вида е ръчното му събиране. Въпреки че е рисково, доста хора се занимават с това и така осигуряват препитанието си, става ясно от думите на Ралев.
Изследването на въздействието на деградацията и фрагментацията на черноморските крайбрежни екосистеми върху туризма и рекреационните дейности и тяхното отношение към адаптацията към климатичните промени обхваща 3-километровата ивица на запад от черноморското крайбрежие и на изток шелфовата зона на България – до 20 метра дълбочина навътре в морето, тъй като се смята, че именно в този 3-километров участък морето и другите екосистеми най-силно си въздействат. За целта на изследването екосистемите са разделени на 12 категории. В тях влизат както морските, така и сухоземните – урбанизирани; земеделски земи; широколистни ниски и високостъблени гори; иглолистни гори; тревни; храсталачни и ерикоидни екосистеми; реки, ручеи, потоци, канали; езера, блата и влажни зони; крайбрежни дюни и пясъчни брегове; скали; шелфови морски екосистеми.
Изследването носи добри новини за някои екосистеми. Подобрение е регистрирано например при урбанизираните екосистеми, които попадат в населените места. Широколистните гори са в сравнително добро състояние, като се изключат проблемите с нерегламентирания дърводобив. ри реките, езерата и блатата е констатирано сравнително добро състояние.
Състоянието на други системи обаче е оценено като влошаващо се и дори критично. Заради упротребата на все повече препарати е отчетенанегативна тенденция в състоянието на земеделските екосистеми. По Черноморието никога не е имало естествени иглолистни гори, затова и състоянието на съществуващите насаждения не е особено добро, обяснява Ралев. Влошават също се тревните и храстовите местообитания. Дюните и плажовете буквално умират пред очите ни, предупреждават експертите. От една страна това се дължи на туристическия натиск: заради подметките на зажаднелите за пясък и море летовници. От друга страна вината е на концесиите – екоминистерството вече не участва в комисии наравно с Министерството на регионалното развитие в плановете, изготвяни при приемане и предаване на плажа от и на концесионерите. „Затова и няма никакъв контрол по отношение на околната среда за това как концесионерът изпълнява правата си“, обяснява Ралев.
Дюните и плажовете буквално умират пред очите ни, предупреждават експертите.
Дюните са много повече от струпване на пясък – те са площи с рядка растителност. Върху тях могат да бъдат открити птици и други животни, които не се срещат другаде. Пясъчният дъждосвирец, например, само върху пясъци свива гнездо. Въпреки че по дюните се откриват малко на брой видове, те понякога са много редки, особено по т.нар. сиви дюни, които имат постоянна многогодишна растителност и не се движат толкова много. По тях се откриват интересни растителни комплекси, обяснява Ралев.
Примери за места край морето, където и дюните, и животът върху тях си отиват, не липсват. Един такъв е Силистар. Там е много лошо състоянието на дюните, където те се отъпкват, заради многото туристи. Основната вина обаче е на концесионерът, който не е направил нужното, за да минават туристите по ограничени пътеки, подчертава Ралев. Защитените пясъчни лилии все още могат да се видят по отдавна изгубилия девствеността си плаж, но на места са останали само те като растителен вид.
За запазване на дюните е изключително важно да се ограничи достъпът за автомобили, отбелязва експертът и дава пример, че това задължително трябва да се случи покрай къмпинг “Космос” – край Дуранкулашкото езеро до Крапец, където по думите му пътят минава през самите пясъчни хълмове. Като трагична той определя ситуацията на къмпинг “Каваци”, където, по думите му, върху самите природни образувания има заведения, част от тях са разорани. “Цялата плажна ивица се е превърнала в един бар с чадъри. Зад нея има тук-таме много хубави дюни, но нищо не се прави за опазването им.”, коментира Андрей Ралев и посочва, че поради липса на контрол, разрушаването на пясъчните хълмове не се наказва.
Дюните и плажовете са най-тежко увредени от туристическия натиск. Снимка: Анета Стефанова / Евромегдан
Що се отнася до видовото разнообразие, по Черноморието ни могат да се наблюдават голям брой ендемични растения. Районът на Калиакра е особено ценен по отношение на ендемични видове и подвидове. Там има степна растителност, която никъде другаде у нас се се среща, много рядко се открива и в Европа.
Има обаче и негативни примери. Най-класическият за несъществуващ вече вид в Черноморските ни екосистеми е тюленът монах. Окончателно е изчезнал от българските брегове в началото на 80-те години. Видът е напът да си отиде завинаги като такъв в световен мащаб. Две са по-съществените негови популации – в Гърция и в Мароко. Докато го е имало у нас, той е обитавал Маслен нос, районите около Ропотамо и по северното Черноморие. Преследването от страна на рибари заради разкъсани мрежи обаче става причина за изчезването му наред със същественото намаляване на рибата през 60-те години. “В момента не вярвам да има някакъв шанс да се завърне в България”, коментира Ралев.
Една от причините за влошаване състоянието на морската екосистема са непречистените води, които се вливат в Черно море от курортите. Експертът обяснява, че по закон това е забранено, но дава пример с Царево, където води, неотговарящи на показателите за чистота, се вливат на 1 км от соленоводния басейн и по малка река достигат до него. Ралев споменава и случай за отровена риба в Китен заради изхвърляне на недобре пречистени води в река Караагач. “Въпреки че са вложени много средства за пречиствателни станции, много от тях не функционират, други не са оразмерени за количеството туристи, което има”, констатира още Ралев. В резултат и все повече се намалява видимостта в морската вода и се увеличава “цъфтежът” на морето.
Експертите регистрират положителни тенденции по отношение на органичното замърсяване на морето
Заради това и морската екосистема е в лошо състояние, наред с дюните и пясъчните плажове, иглолистните гори и земеделските земи, сочи докладът. Трябва да се отбележи обаче че все пак има регистрирани известни положителни тенденции, отнасящи се основно до намаляването на органичното замърсяване. Тук позитивно влияние има членството ни в ЕС и по-строгите изисквания на съюза към качеството на водите. Проекти за пречиствателни станции има, обаче има и доста още да се работи по изпълнението, стана ясно от думите на Ралев. Европейските политики и прилагането им в Австрия, Германия и останалите страни, през които минава река Дунав, от реката водят до намаляване замърсяването на морето. Що се отнася до състоянието на рибните ресурси, той коментира като грешно решението на парламента да разреши бийм тралове, вид дънни тралове, които разорават цялото дъно, ужищожават мидните полета.
Пясъчната лилия (Pancratium maritimum) все още се среща по дюните на нашето Черноморие, но популацията й е намаляла и видът е защитен. Снимка: Анета Стефанова/Евромегдан
Политическата воля стига до ограничаване строителството върху плажовете Карадере, Корал и Иракли. Това обаче е едва 1% от крайбрежните екосистеми. Останалите са по-скоро поле за бизнес отколкото жива среда. Като един от най-красноречиви примери за унищожаване на екосистема Андрей Ралев посочва построяване на голф игрище между Балчик и Каварна. Там е имало степ с ендемични растения и много редки насекоми. “При строежа тя е унищожена почти на 90%”. Практически няма как тя да бъде възстановена, тъй като се е създавала около 10 хил. години. Това, което можем да направим обаче, е задължително да опазим другите останали степи около морето, отбеляза той.
В допълнение на останалите фактори “принос” към утежняване състоянието на екосистемите имат и климатичните промени, чиито последствият стават все по-осезаеми. Трябва да се предприемат действия за адаптиране към измененията в климата, те не могат да се спрат напълно, казва експертът и посочва, че една от стъпките за ограничаване на абразията – ерозията на морския бряг следствие на бурите, е да се правят подводни изкуствени рифове. Това от една страна намалява вълните, които унищожават брега, а от друга – създават среда за захващане на миди, които осигуряват по-доброто пречистване на водата.
Очаква се климатът да стане доста по-топъл и по-сух по Черноморие. Според публикацията на Андрей Ковачев в доклада до 2050 г. се очаква лятното средиземноморско засушаване да продължава от май до септември. Само в района на Царево и Обзор климатът ще е по-влажен, като засушливият сезон ще трае 4 месеца. В Обзор се предвижда, че по-влажен ще е май, а в Царево – септември. Ковачев обобщава данните от класификацията на класификацията на Rivas-Martinez и посочва, че в по-дългосрочен план, до 2100 г. лятното средиземноморско засушаване по Черноморието ще е 5 месеца – от май до септември, във всички райони включително и най-южното крайбрежие.
С промяната на климата и повишаване на температурите се създават условия и за промяна на растителността покрай бреговете. Горите може да бъдат заменени основно от храстова растителност, посочва Андрей Ралев. Едно от предложенията е да се подобри адаптацията на горите като между местните видове по неинтензивен начин се въведат средиземноморски видове, за да не се превърне цялата гора в полупустиня.
–
Още по темата:
Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия. Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 – eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – Министерство на околната среда и водите.
