Паметта на рибарите

Тази есен морето гъмжало от риба. Но рибарите помнят, че не винаги е така. Далеч не винаги.

В средата на август в Балчик рибарските кораби дни наред стояха завързани за кея. Наоколо звучеше оживен разговор на рибари: нямало смисъл да излизат в морето.

Сега са заети, почти не говорят. Но през август рибарите говореха живо, с нотка на яд в гласовете. Защо никой не излиза в морето? Може би няма риба? На рибния пазар край пристанището имаше. Върху две сергии наредени няколко вида морски дарове и любезни продавачи с усмивка предлагат: „Заповядайте, пресни барбун, зарган, попче”. Приближих се и казвам, че не искам да купувам, интересува ме как върви пазарът на рибата. Продавачите хвърлят усмивката си в морето. Отказват да говорят и забравят всички любезности. Не с журналисти!

Питам дали рибата намалява. Няма отговор. Обръщат се и започват да симулират някаква работа. Само един възрастен човек с каскет на главата казва, че за бъдещите поколения няма да има риба. После изчезва с колата си нанякъде.

На никой не му се говори. Сякаш рибата изчезва, всички знаят причината, а ги е страх да я изрекат.

За бъдещите поколения няма да има риба!

Според рибарят Красимир Николов, чрез дънното тралене рибарите сами режат клона, на който седят. Фото: Велина Барова / species.bluelink.net

Малко по на север, в Шабла, рибарят Красимир Николов не се притеснява и открито обяснява как рибарите сами режат клона, на който седят. Дънните тралове са в основата на проблема, обяснява Николов. Това са големи мрежи с тежести и вериги, които корабите влачат след себе си, за да събират рапани. Проблемът, обаче е, че траловете, заедно с миди и хайвер, събират и всичко останало по дъното. Според Николов, откъдето мине тралът, на практика всичко се заличава. И още по-лошото е, че тази практика рядко попада под санкциите на контролиращите институции.

„Когато види, че кораб на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) или гранична полиция ги преследва, откача трала и бие точка. После минава и си го прибира” – обяснява Николов поведението на капитаните на риболовните кораби. По думите му, единствената форма на контрол може да се окаже по пристанищата, но и това няма да даде кой знае какъв резултат, тъй като дънните тралове са законни.

Държавните институции допускат употребата на подобни съоръжения при определени условия. Заповед на министъра на земеделието и храните от началото на 2016 г. допуска риболов с тралиращи средства в рибностопанските обекти или в зони от тях от нос Сиврибурун до устието на нос Емине в зоната до три мили от брега и от с. Черноморец, Южен нос до устието на р. Резовска зоната до три мили от брега. От началото на годината до август са съставени 6 констативни протокола за улов на бяла мида с трал и съответно толкова официални предупреждения. Съставени са и 4 акта за установяване на административни нарушения и към тях 4 наказателни постановления за улов на бяла мида с тралиращи риболовни уреди.

Дънното тралене често е посочвано като причина за изчезването на рибата и нанасянето на редица щети по морското дъно. Според Билгин Сали, капитан на тралер, обаче траловете нямат такова негативно влияние. Фото: Иван Колев / Евромегдан

Според Билгин Сали от Балчик траловете не пречат. Сали е капитан на тралер – риболовен кораб за влачене на трал. Той смята, че проблемите са съвсем различни от това, което казват останалите. „На 12 мили от брега имаш право да траляш” – казва той и категорично допълва: „траловете не пречат. Напротив. Дори помагат, защото ние разнасяме мидите. Като теглим за рапани, всичко друго, което излезе го връщаме обратно в морето”.

Сали, който се занимава с риболов от 19 години, уверява че няма видима промяна в количествата на улова: „Риба има. Даже започна да се появява и паламуд, а поне 10 години нямаше”, споделя той. Рибарят не приема че траловете водят до негативен ефект върху количествата риба. „Казвам ви, рибите са преходни и те хвърлят хайвера си на север от българското Черноморие. Не виждам как траловете повлияват размножаването”, обяснява капитанът-траладжия.

Не така смята смята биологът Димитър Василев. Според него траленето е престъпление спрямо възстановителните способности на природата, като не става въпрос дори само за дънното тралене, което е най-вредно. Василев, който е съучредител на природозащитната организация ЕКО-КЛУБ 2000 и дългогодишен ветроходец, твърди, че по нашето черноморие също се хвърлят мрежи за улов на калкан, наричани още „дяволски мрежи“, които са смъртоносни за делфините.  Най-честите им жертви са малките на муткура – най-дребния от трите вида делфини в Черно море.  „Ако искаме да имаме запаси от калкан трябва уловът му да се забрани за години, и то не са само в България“, категоричен е природозащитникът.

Траленето е престъпление спрямо възстановителните способности на природата.

Отчасти думите му се припокриват с вижданията на експертите, разследвали мъртвите делфини по Черноморието това лято. През юли 2016 г. Атанас Русев от сдружението „Да запазим Корал” заедно със специалисти от Румъния разпространи резултатите от задълбочено проучване на необяснимо високата смъртност на делфините. Заключението им е, че причина се крие в нещо, което се е случило в района на остров Змийски, близо до Украйна. Според Русев делфинчетата умират от удавяне. Вероятната причина е, че бозайниците се заплитат в незаконни, дънни мрежи за калкан, не могат да се освободят и така се стига до леталния изход. Специалистът твърди, че само малка част от мъртвите делфини стигат до българското крайбрежие. Твърди, че такива мрежи се простират на голяма дължина, която може да достигне и 1000 км. И това не се практикува само в украински води.

Сведенията за незаконен улов на север (или на юг) от българските води, не обясняват обаче големите бракониерски посегателства, установени от родните служби. Данните на Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури (ИАРА) са категорични: през 2015 г. заловената риба от бракониерски улов е 14,6 тона; от януари до средата на август т.г. са заловени 11,3 тона. От редовен улов през 2016 г. са добити наполовина по-малко – 5,2 тона риба. От агенцията по рибарство уточняват, че данните са за морските и сладководните риби. Те обаче са явен показател за тенденциите за риболова в български води.

ИАРА: Заловен бракониерски риболов за 2015 – 14,6т;  от януари до средата на август 2016 – 11,3т.

От агенцията съобщават, че водят активна кампания за превенция от бракнониерски улов. Има сключен меморандум между ИАРА, Главна дирекция „Гранична полиция“, Изпълнителна агенция морска администрация и Българска агенция по безопастност на храните. Правят се съвместни проверки на риболовните кораби в акваторията на Черно море, по пристанища и в търговската мрежа. Целта е преустановяване на възможностите за нерегламентиран и незаконен улов на риба и други водни организми, както и възпрепятстване на реализирането на този улов на пазара. Освен глоби, които достигат четирицифрени суми, специалистите изискват и обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси.

Пробиват ли рибарите лодките, на които седят? Фото: Велина Барова / species.bluelink.net

„В България риболовът за малките лодки замина”, заключва Красимир Николов и допълва, че заради хилядите изисквания на институциите, много от колегите му не успяват да се справят и се отказват. „Искат ми касов апарат и счетоводител!” – диви се рибарят. Според него държавата иска да затрие дребните рибари и помага на бизнеса с корабите. „А тези с таките разорават морето – след тях нищо не остава. А някои господа от тях вършат и незаконни действия. Не знам кой им разрешава?!”, пита Николов и хвърля сноп светлина върху проблема с бракониерите.

Но част от проблема се дължи и на уж легитимния риболов. Рибарите свободно ловят  граца , чернокоп, циганка – които обаче не са отделни видове, а ювенилни стадии съответно на сафрида, лефера и паламуда. „Няма как да не се стигне до намаляване на рибни запаси, когато се ловят риби преди да са хвърлили хайвера си“,  категоричен е Василев. Според него вината за изчерпването на рибните ресурси е всеобща: на рибари, прекупвачи, търговци, ресторантьори, и на всички, които купуват и консумират без да се интересуват на каква екологична цена е придобит улова. „За да сме богати с пълно с риба море, мислещите хора трябва да спрат да си купуват продукти, произведени в разрез със законите на държавата и природата,“ уверен е Василев.

В Балчик Билгин Сали стои близо до кораба си. С човек от екипажа коментират, че няма смисъл и на следващия ден да излизат в морето. „Няма защо да излизам като изкупната цена е ниска. Няма защо да го правя, като само ще избия разходите. Затова корабите седят на брега. Не че няма риба. Има, но за без пари”, казва капитанът.

Така беше до ранната есен. Сега в морето се появи риба. Толкова много, че да занижи още повече изкупната цена. Есенният улов се очертавало да е добър за рибарите по Добруджанското крайбрежие, пише Виржиния Георгиева в „Стандарт“. Радостта обаче бързо е помрачена от матрапазите, които почти двойно за седмица са свалили изкупните цени. Изкупвачите вземали сафрида на 7 лева за килограм, докато сега вече, когато количеството е по-голямо, цената паднала на 4-4.50 лв. за кг, като по-често рибата се вземала на 4 лв. Появи се и паламуд, но и неговата цена е ниска.

Рибарите от лодките и корабите спорят помежду си като гларуси за дребния улов, който така или иначе не им стига. Когато, обаче, морето се напълни с риба повод за спорове става ниската изкупна цена. Има изисквания, санкции, и купища бюрокрация, които им тежат. И се образува фуния, която засмуква и тегли мъжете към бракониерстване в морето. Така поне няма да плащат налози. Недоволни плавно потъват влачейки се един друг. Дали сами пробиват лодката, на която седят е въпрос, на който сами трябва да отговорят.

–

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия. Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 – eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – Министерство на околната среда и водите.