Разтапяне на журналистиката

Биргир Гудмундсон от Съюза на исландските журналисти представя полето на медиите и журалистиката в Исландия пред репортерският екип на „Евромегдан“ .

Четири печатни и четири електронни медии в Исландия имат национален обхват. Най-сериозният вестник , „Моргундбладид“, който излиза ежедневно с амбициозна редакционна политика, достига до 32% от аудиторията. Два безплатни вестника с по-ниски претенции към качеството и дълбочината на съдържанието се радват на най-голяма аудитория : „Фреттабладид“, създаден по „Метро“- концепцията за градски вестник, достига до рекордните 56% от читателите, докато по-сериозния седмичник „Фреттатмин“ се чете от 40%. Таблоидът „Дагбладид“, възроден след банкрут през 2003 г. има средна читаемост от 12%.

Най-голямата частна електронна медийна група 65-ljosvakamidiar излъчва няколко телевизионни канала, сред които най-значителен е Stod-2, както и 6 радиостанции, измежду кокито Stod-2 и Bylgian имат най-сериозно отношение към качеството на редакционния продукт. Обществената RTV излъчва държавните телевизионни и радио канали и се стреми да следва модела на BBC като качество и дълбочина на съдържанието. Но към 2014 г. изпитва сериозни финансови проблеми. Частният канал SkjarEinn е специализиран в изработката на нискобюджетни исландски програми и няма новинарски отдел.

В Исландия има над 20 местни и регионални седмични вестника. Повечето от тях са икономически слаби но имат важно значение за общностите, които обслужват. Съществуват неколцина местни радиостанции и една местна телевизия: N4 в гр. Акурейри.

На острова работят над 400 журналисти и два пъти повече медийни работници и служители. Съюзът на исландските журналисти обаче наброява над 570 членове. Работещите в държавната RTV имат отелен малък професионален съюз. „Журналистиката не е професия а начин на живот“, уточнява Биргир Гудмундсон от Съюза на исландските журналисти, чиято презентация е  източник на изложената тук информация. Според него интересът към исландската култура, образование и политическо участие на гражданите са характерни за медийното съдържание на острова.

Гибелта на политическия печат

Исландският медиен пеизаж претърпява фундаментална промяна през 1990те години, която засяга политическите връзки на медиите. През втората половина на ХХти век исландската преса е основно партийно-политическа. Всеки от основните вестници е свързан с една от четирите основни политически партии. Същевременно през този период журналистиката стриктно се придържа към традиционни професионални норми и се стреми да поддържа позиция на неутрална, „четвърта“ власт  спрямо държавата.

Всичко това се променя през 1990те, когато медиите се отърсват от политическите си и идеологически обвързаности и се обръщат изцяло към пазара. Вестниците се превръщат в голям бизнес, и рекламата постепенно набира мощ. От партийни органи, медиите се превръщат в играчи на пазара. Идва ерата на безплатните вестници, станали популярни с като модела „Метро“, по името на стартиралия през 1995 г. в Стокхолм вестник, и последвалите го подобни издания по цял свят. Исландският вариант включва масово директно разпространение до всяка врата, като борбата е изданието да стигне до всяко домакинство. Бизнес-моделът включва четири ключови компонента:

1. достъп до мощна печатница, способна да печата между 75,000 и 100,000 бройки на ден;
2. верен, но не особено високо заплатен редакционен колектив;
3. ефективна връзка с други сектори на икономиката – чрез реклама или обща собственост (например печеливши фирми за търговия на дребно придобиват собственост в медиите за да си осигурят евтина реклама); и
4. ефективна система за доставка или собствена пощенска компания.

Най-успешният представител на новото поколение вестници е създаденият през април 2001 г. Frettablad. За 2 г. изданието успява да настигне и задмине пазарния лидер в.“Моргунбладид“, като се превръща в най-големия и най-четен вестник в Исландия, и дори прави неуспешен опит за експанзия в Дания и САЩ. Но собствениците придобиват и най-голямата електронната медийна група 365 и създават връзки в политиката. По късно тъкмо те изиграват печална роля по време на банковата криза през 2009 – 2010 г.

мнозина журналисти повярваха, че комерсиализацията ще им донесе повече свобода и професионализъм, но останаха излъгани

Първоначално безплатният вестникарски модел се осланя на сериозен обем независимо редакционно съдържание. Така у мнозина журналисти по това време се създава очакването, че тази промяна ще им донесе повече свобода и професионализъм. Но според Гудмундсон те остават горчиво излъгани. „Махалото се залюля твърде далече в посока към комерсиализация на медийния пазар“, обяснява журналистът-ветеран.

Комерсиализацията и нахлуването на безплатни издания има тежко въздействие върху традиционните издания, които разчитат на абонамент. Те загубиха пазарно присъствие и се оказаха в състояние на отбрана, отбелязва Гудмундсон. Рекламният пазар се разраства, но конкуренцията се ожесточава и лъвският пай отива у безплатните вестници. Новините остават най-важния компонент на медийното съдържание, но се усеща тенденция към повече развлекателни и „меки“ вести, за сметка на намалено присъствието на демократично-важни новини.  Повишава се толерантността към платеното съдържание, като пропорцията на рекламата достига до 68% от общия обем. Зависимостта от рекламата започва осезаемо да въздейства върху редакционната политика и качеството на журналистическия продукт. В допълнение, безпокойство у известните с отговорното си отношение към околната среда исландци предизвиква разхищението на хартия.

„Станахме свидетели на бързо таблоидизиране на печата и размиване на сериозната информация с развлекателно съдържание, наречено от Колин Спаркс „инфотеймънт““, разказва исландският журналист. В тази ситуация след 2010  г. някои журналисти се опитват да съхранят професионалната си независимост, като използват интернет и новите медии за сериозна журналистика. „Във време на икономическа криза когато фирмите ограничават разходите си за реклама, вестниците и редакционните екипи стават много уязвими,“ заключва Гудмундсон.

Думите му се потвърждават от изследване на журналистическия съюз, проведено през 2011 г. Данните от него сочат, че над 76% от практикуващите журналисти в Исландия са били засегнати от съкращения. Още повече – над 61%, потвърждават че са изпитали неблагоприятни промени в работните практики. По-засегнати са жените. Над 66% от журналистите забелязват повишено натоварване в работата си.

Всичко това оставя крайно негативен отпечатък върху способността на журналистиката да изпълнява ролята си на Четвърта власт, безпокои се Гудмундсон. Ето защо той и колегите му от исландския журналистически съюз, подкрепят международната кампания „Да защитим журналистиката“ на EFJ. Кампанията, проведена на 5.11.2014 г. има за цел да подчертае проблемите пред журналистиката в условията на нарастваща концентрация на медийната собственост. Според инициаторите на кампанията новите фактори на медийния пазар, както и нахлуването на интернет, застрашават плурализма в медиите. Все по-застрашено е оцеляването на журналистите на свободна практика, които често се сблъскват с един и същ собственик на всички медии, особено на местно ниво, посочват от EFJ. Медийни олигарси изкупуват медиите в множество страни с цел да ги подчинят и използват за целите си.  Във всички страни от източна и южна Европа собствениците на медии имат и други бизнес интереси и въздействат върху редакционния контрол в изданията за да прокарват избрани политически цели, разяснява Гудмундсон и посочва, че Исландия също е засегната от тези процеси и няма как да стои на страна от решаването им.