Соларните паркове за ни скъпи

Скандалът след двойното финансиране на ВЕИ проекти, изградени със средства от Програмата за развитие на селските райони, и отказът на Европейската комисия да признае извършени разходи, заради изкупуването на произведената от тях енергията на дотирани цени се оказаха първият от поредица трусове, които разклатиха Държавен фонд “Земеделие“, Министерството на земеделието и храните и кабинета „Борисов 2“. И днес, почти година след първата публикация по тази темата в сайта „Биволъ“, правителството упорито не дава обяснение за случилото се.

В своя официална позиция от април 2016 година ДФЗ коментира „излезли спекулативни публикации“, свързани с твърдения за наложени санкции по Програмата за развитие на селските райони. Ръководството му в твърди, че ведомството изцяло се придържа към изискванията на европейското и националното законодателство в дейността си. От фонда все пак признават, че е в ход процедура по общинските мерки. „ По първоначалните заключения от одитните доклади, сумата предложена за изключване беше в размер на 235 млн. евро, но в рамките на представените допълнителни аргументи и доказателства от страна на ДФ „Земеделие“, изцяло отпадна санкция за над 97 млн. евро, свързана с констатации по отношение на Гаранционния фонд.”

По отношение на ВЕИ проектите от фонда говорят за санкция в размер на 28,2 млн. евро. “След предприемането на мерки на национално ниво, включително законодателни промени и преоценка на контролните дейности, България поиска мотивирано преразглеждане на предложената финансова корекция. Службите на ГД „Земеделие и развитие на селските райони” взеха предвид новонастъпилите факти и обстоятелства като преразгледаха размера на финансовата корекция, която беше редуцирана до 4,7 млн. евро.“

Къде обаче е истината?

През 2015 година „Биволъ“ достигна до писмо от ЕК, което свидетелства, че България е на път да загуби не 28, а 68 милиона евро или над 132 млн. лева. Писмото съдържа отказът на Комисията да изплати средства, които са били инвестирани в изграждането на ВЕИ електроцентрали. Санкцията е провокирана от отказ на държавата ни да се съобрази с европейските директиви. В тази ситуация парите за строителството на въпросните ВЕИ-та вероятно ще бъдат поети от бюджета, заедно с още около 40 млн. лв. национално съфинансиране. С тях общата сума на щетата за фиска нараства до над 170 млн. лв.

Острата реакция на ЕК е продуцирана от преференциалната цена, която ВЕИ енергетиците получават от НЕК и която е гарантирана от ДКЕВР. Според европейското правителство това е недопустима държавна помощ с обществени ресурси. Ситуацията обаче е всичко друго, но не и изненадваща. През 2011 г. при приемането на закона за енергията от възобновяеми източници депутатът на ГЕРБ Делян Добрев предупреждава, че изграждането на фото волтаични централи с пари от Брюксел и изкупуването на произведената от тях енергия на преференциални цени е недопустимо, защото е двойно финансиране. Въпреки всичко, проектите за ВЕИ централи са  удобрени финансирани. Отделна тема е, че въпросното „наливане“ на евросредства в супер скъпия тогава ток от ВЕИ, предизвиква драстичното увеличаване на електроенергията за крайните потребители и води до социално напрежение. Всъщност европейски средства са използвани, за да направят по-богати определени политически кръгове, произвеждащи и търгуващи със „зелена“ енергия.

Как олигархия от руски тип се захранва с евро-милиони?

Когато стане въпрос за бизнесмени, печелещи от „зелена“ енергия, първите имена за които се сещаме са Валентин Златев, Николай Вълканов, Цветелина Бориславова, Христо Бисеров, доведения му син Ивайло Главинков и Мехмет Дикме. Сред пионерите на зелената енергия е Иво Прокопиев. Сред „печелившите“ има и по-непопулярни имена – например Тодор Начев, Владимир Аличков, който е съдружник на Главинков, и свързания със злополучната Румяна Желева Светослав Донев. Всички те и много други предприемачи  печелят огромни суми, продавайки прескъпо енергия от фото волтаици и ветро генератори. Всъщност, към края на 2009 година, когато започна първия мандат на ГЕРБ, в България има мощности за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници в размер на 200 мегават часа. 4 години по- късно мощностите са нараснали до над 1000 мегавата от ВЕИ. Енергията, която те произвеждат, се изкупува от НЕК на преференциални цени. Естествено за сметка на българския потребител.

Това лавинообразно нарастване на мощностите от ВЕИ обаче не се е случило спонтанно. Според мнозина експерти, то преди всичко е резултат от лошото управление на „селската програма”. Тя се реализира и контролира от Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд земеделие. В началото на 2015 година в МЗХ и ДФЗ е получено поредното писмо от комисията по темата. Писмото, до което Биволъ достига. То без формално основание е заведено в секретните деловодства на ведомствата. От Европейската комисия потвърдиха след официално запитване, че писмото съществува, но съдържанието му не може да бъде разкрито дори частично, защото ще попречи на продължаващото разследване. То съобщава кратко и ясно, че плащанията по мерки 311 и 312 на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 са временно спрени на основание член 41, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Въпросният член 41 гласи: „Комисията може да намали или да спре междинните плащания на дадена държава член, ако след като е поискала от въпросната държава да представи допълнителна информация или евентуалните си забележки, оцени получения отговор като незадоволителен или показващ, че разходите не са били направени в съответствие с правилата на Съюза.”

Спирането на разплащането на средствата е в резултат на „последователната политика” на Порожанов и Грудев, като директори на ДФЗ. С писмо от 2 декември 2014 Комисията е уведомила българските власти, че вследствие на извършена проверка от одитните служби на Комисията през 2012 г. с номер RD/2012/806/BG, ЕК възнамерява да приложи финансова корекция в размер на 28 000 000 евро за проекти свързани с ВЕИ. Санкцията е защото българските власти не са предприели съответните мерки за разрешаването на проблема. Властите обаче упорито не взенмат мерки и на 2 март 2015 година Комисията изпраща следващо писмо, но отново няма ответни действия от Порожанов и Грудев.

Така се стига до унизителната развръзка – спиране на парите по всички проекти за ВЕИ. Същите, които са реализирани по по мерки 311 и 312 на „Селската програма”. От българска страна се правят някакви постъпки за излизане от ситуацията, но на 10 юли 2015 г. ЕК отказва да удължи на срока за разплащане по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.  В тази ситуация регламентът изисква Комисията да наложи 100% корекция върху плащанията по проектите за ВЕИ. Това са 341 обекта, финансирани с 68 000 000 евро от ДФЗ. От ДФЗ обаче до момента съобщават за 4,7 милиона корекция по тези мерки. Тези средства, независимо от техния размер – 4,7 или 68 милиона навярно ще се загубят на фона на общата корекция по ПРСР, ако се сбъднат мрачните прогнози на експертите.

Само преди дни Offnews съобщи, че ЕК спира близо един милиард и сто милиона лева, които е трябвало да бъдат възстановени на България за вече платени проекти по Програмата за развитие на селските райони през миналата година. С писмо от 29.04.2016 г. на дирекция „Одит“ на Главна дирекция за земеделие и селскостопанско развитие на ЕК, Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Държавен фонд „Земеделие“ са уведомени, че разходите, направени по ПРСР за 2015 г. не могат засега да бъдат признати за финансиране от фондовете на ЕС по ред причини, пораждащи съмнения, че разходите може да не са направени в съответствие с правилата на ЕС. От Земеделското ведомство обаче веднага отрекоха информацията. Обявиха, че срествата са били възстановени в националния бюджет още през март месец, а сумата е 552 милиона евро. Така или иначе развръзката по темата предстои.

Проблемите в ДФЗ започнаха още в предходния мандат на Румен Порожанов, като директор на ДФЗ и в този на Васил Грудев. Порожанов е назначен за директор на Държавен фонд „Земеделие“ на 01.04.2011 и освободен на 30.08.2013. Наследен е от Васил Грудев за кратко – в периода 01.09.2013 – 07.11.2013 г. В този период председател на Комисията по земеделие в 41-то Народно събрание е сегашната министърка Десислава Танева.

След идването на власт на кабинета “Борисов 2“, Десислава Танева зае поста земеделски министър, а Порожанов отново застана на чело на ДФЗ. Васил Грудев пък е заместник министър на земеделието с ресор Програмата за развитие на селските райони и наблюдение на Разплащателна агенция –ДФЗ. Усещането за кадруване на свързани лица се изостря от още един факт. През 2014 – та година Грудев и Порожанов влизат в управата на сдружението „Център за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове“. По това време обаче Грудев е поканен да оглави земеделското ведомство в служебния кабинет на Георги Близнашки, а Порожанов – финансовото. Въпреки това, тяхното НПО не остава скрито. След публикации в пресата, става ясно, че Грудев не е излязъл въпросния юридически субект при всъпването си в длъжност. „Биволъ“ публикува справка от търговския регистър, в която Грудев, Порожанов и Иван Иванов Капитанов са управляващи на НПО-то. Тя е свалена веднага след скандала. Според информационната система Daxy, днес Капитанов е в борда на директорите на Пристанище Бургас и участва в още две фирми. Странно е, че към днешна дата, нито в Daxy, нито в Търговския регистър има следа, че Грудев, Порожанов и Каитанов са били управляващи на „Център за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове“.

Още през 2012 г., по време на първия одит на ЕК по мярка 311 и 312, евро-инспекторите констатират следния порок в българската практика:„…Съдът на Европейския съюз потвърди (дело С – 379/98), че преференциалните цени наложени от публичния орган (ДКЕВР – в случая регулаторен орган), са икономическо предимство с публичен характер. Службите на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ считат, че разликата между редовната енергийна цена и преференциалната цена за зелена енергия, определена със закон, представлява допълнителен източник на финансиране, предоставен от държавата чрез националното и законодателство, тъй като предполага гарантирани печалби без никакъв търговски риск. Тези допълнителни приходи следва да бъдат взети под внимание от българските органи при проверка на спазване на таваните за съфинансиране от ЕЗФРСР. Въпреки, че е напълно приемливо бенефициенти да реализират печалба от продажба на електроенергия, произведена чрез финансово подкрепяни инвестиции (всяка съфинансирана инвестиция в селското стопанство би трябвало да има същия ефект), това следва да бъде постигнато с продажби на пазарна, а не на преференциална цена…“ С други думи Европейският съд е казал директно, че е недопустимо държавата да облагодетелства точно определени производители, защото това е неправомерно, противоречи на свободния пазар и ощетява обществените ресурси като се наливат държавни пари в корпоративни структури. Последното силно смърди на грозна държавна корупция с картелен нюанс.

Печалбата само от преференцията на цената на зелената енергия е, както следва за централа пусната 2011 г – 209%, за пусната 2012 – 121%, за 2013 – 64%. С други думи европейските средства са послужили, да направят по-богати определени политически кръгове, произвеждащи и търгуващи с „зелена“ енергия, без самите те да инвестират свои средства в това начинание. Още в началния период на програмата, ЕК е открила горепосочения порок, но никой от чиновниците в МЗХ и ДФЗ не си е направил труда и да го отстрани. Или просто не е пожелал да го направи. 3 години подред ДФЗ под ръководството на Порожанов изпраща следния отговор на комисията:„Българската страна не приема констатацията на ЕК“. Гадаем за мотивите!

Според експерти Порожанов и Грудев следва да преизчислят субсидията получена от всеки проект за възобновяема енергия и да приспаднат от нея разликата от преференциалната печалба между цената за зелена енергия и пазарната цена. Такъв ход би бил много прост и ясен, но и неизгоден за бенефициентите по въпросните енергийни проекти. Дори и в този случай сумата, необходима за изграждане на едно подобно съоръжение би била безлихвен инвестиционен кредит от ДФЗ, при условие че има пазарна ниша за проекти с възвръщаемост 209%.  Европейската комисия в доклада от одита през 2012 г. е заключила, че финансирането на възобновяемите енергийни източници под такава форма е незаконно:

„…При подаването на заявлението за подпомагане, трябва да бъде приложен бизнес план. В този бизнес план се описват приходи, включително продажбите на преференциални цени. Заявлението за плащане трябва да съдържа договора, подписан между бенефициента и доставчика на електроенергия. В резултат на тава, когато разплащателната агенция избира бенефициентите и определя размера на помощта, която следва да бъде предоставена от ЕЗФРСР, тя е запозната със съществуването и размера на допълнителното икономическо предимство с публичен характер. Следователно без всякакво съмнение, именно финансовата подкрепа, предоставена от ЕЗФРСР (помощ по линия на ПРСР), трябва да се намали или отмени, за да се вземе под внимание този допълнителен източник на финансиране….“

И докато българското правителство се опитва да излезе от нелепата ситуация чрез законодателни промени, цената на електроенергията в далечно Чили за втора година спада до нула и се задържа на това ниво над 100 дни. Това се дължи нафакта, че латиноамериканската държава има много слънчеви дни и фото волтаиците произвеждат големи количества енергия. На практика тя няма как да бъде складирана и се предоставят на потребителите безплатно. Въпреки изобилието от енергия, според публикации в Блумбърг, в Чили различни фирми строят 29 соларни паркове, а други 15 са планирани. Изграждат се, защото се очаква икономическият растеж да продължи. В България ситуацията е диаметрално противоположна. У нас ВЕИ централи се строят от „избрани“ оператори на средства, за да се усвояват от правилните хора дотираните цени на зелената енергия. Чили не е прецедент. В Германия на потребителите на енергия в някои дни дори им се заплаща за използването на електроенергия. Пак според същият източник, слънчевата електроенергия е поевтиняла с 50% през последните 16 месеца. На практика извън ЕС сорани паркове и ветро генератори се изграждат, като елемент от реалната икономика, а в България, за да се усвояват дотации. В Чили производителите на зелена енергия даряват на населението, а в България населението дотира производителите й.

–

Този материал е изработен в рамките на проект “Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, изпълняван от Център за екологично право /ЦЕП/ и BlueLink.net със съдействието на Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на текста се носи от Център за екологично право /ЦЕП/ и Фондация БлуЛинк и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.