Малка лъжа, голяма лъжа, руска държавна журналистика

В журналистическата наука се появява нов жанр: анализ на руски телевизионни програми. На 22 Май в социалните мрежи се завъртя предаване на френската телевизия, която подробно демонстрира как руския държавен телевизионен канал Русия 24 е сътворил репортаж за евроскептицизма във Франция чрез неверен превод от френски и манипулиране на парченца от видео. Френските журналисти издирват хората, интервюирани от руските журналисти. Всички те са  изненадани да чуят и видят изкривените им думи и приписани от руския канал изречения, които никога не са произнасяли.

В руския репортаж митинг срещу новото трудово законодателство във Франция се превръща в митинг срещу Европейския Съюз. Протест срещу закриването на колеж се оказва насочен срещу притока на имигранти през 2015 година. Фактът, че решението за закриването на колежа е взето още през 2011 година, разбира се, остава премълчани. В същия репортаж една млада французойка уплашено разказва, как се страхува от мигрантите – изречение напълно измислено от руските „журналисти“.

Руските официозни медии обаче не падат по гръб. Два дни по-късно Вести.Ру публикува дълъг контраанализ на разкритията на френските журналисти, в смисъл: да, имахме грешка, но тя не променя същината на нещата. По доказаната директна подмяна на думите от страна на колегите им, авторите пропускат да отговорят.

Сюжетът във Франция не е уникален. Седмица по-рано руските медии разпространиха новината, че “парламентът на Венеция щеше да разгледа въпроса за признаване на Крим, като част от Русия”. При проверка на тази новина журналист Андрей Мальгин установи, че това, което руските медии наричат парламент на Венеция всъщност е сепаратистка организация, която няма нищо общо с официалните власти в Италия. Сепаратистите действително са обсъждали този въпрос, но това събитие надали интересува някого, извън стаята, в която се е случило. Освен гладните за манипулации руски медии!

Добре позната е и история в Германия, където тамошна рускиня се снима за видео сюжети на руската телевизия срещу заплащащане. Тя се представяла с различни имена и можела да говори с чист немски език пред камерата за всичко, което „журналистите“ искат да каже. През януари тази година тя заявява за канала „Звезда“, как Германия ставала все опасна поради доминацията на мигрантите. За тази история, тя е получила около 500 евро. Очевидно добре инвестирани от руската пропагандна машина.

Наталья под псевдоним „Виктория Шмидт“ разказва пред руския телевизионен канал „Звезда“, колко опасно се живее в Германия. Фото: К.Вахрушева/Евромегдан

В същото време, немският адвокат Мартин Лютле подаде жалба в прокуратурата срещу руския телевизионен журналист Иван Благов за подбуждане на омраза, след като руския Първи канал излъчи негов репортаж за отвличане и изнасилване 13-годишното руско момиче от мигранти в Берлин. Въпреки че германската полиция многократно отрече това да се е случило. Прокуратурата внесе делото в съда, но съдът спря производството поради липса на основание.

Технологията на създаване на псевдоновини е съвсем проста и предназначена за хора, които не могат нито да проверят истинността на фактите, нито да оценят тяхната истинност заради ограничени източници на входяща информация. Актуалните събития се откъсват от контекст, добавят неверни данни и доста грубо предават основно послание, спуснато „отгоре“. Не е трудно за да изобличат лъжите, но това е малко вероятно, а междувременно те ще са достигнали до милиони руски телевизионни зрители.

Информационен вброс

Има и друга технология, на руски „информационен вброс“. При нея напълно фиктивна информация се разнася чрез малко известни Интернет ресурси. Следва публикуване във всички държавни медии, които вече я представят като реална новина.  Така беше, например, на 3-ти март, когато България чества ден на Освобождението. Сутринта на същия ден изведнъж във всички руските медии се появи „новината“, че българските власти са поканили на честването турския премиер Ердоган, но не и представители на Русия. Новината беше първо публикувана на малко известния уебсайт bultimes.com, но впоследствие бе разнасена масово по официални интернет и печатни медии. Bultimes е уж новинарски сайт, създаден в началото на 2015 г. и пълен с конспиративни и националистически статии. Как се финансира и по какъв начин е неизвестно.

След проверка бе установено, че Ердоган не е бил канен изобщо, а по време на честването в София е бил един от депутатите на Държавната Дума на Русия, Николай Валуев, който е пуснал снимка от събитието в социалната мрежа Vkontakte. По-късно (вероятно със задна дата) някои руски медии публикуваха опровержение на новината, но то разбира се няма разпространението на оригиналната невярна новина.

Сградата на „фабрика на тролове“ в Санкт-Петербург. Фото: Дмитрий Ловетский

По-късно през март същата технология бе използвана за да разпространи фалшивото видео, в което американски войник стреля по Корана. Журналистите на руската служба на BBС обстойно анализирали видеото и веригата на разпространението му, и откриха много доказателства, че видеото е постановка, разпространена от фабрика на тролове в Санкт Петербург. „Фабрика на тролове“ е място, където платени блогъри пишат поръчани мнения и коментари в социалните мрежи, новинарски сайтове и форуми. В коментар за статията на BBC главният редактор на “Гласът на исляма” Дмитрий Черноморченко каза, че “руската пропагандна машина налага усещането, че целият западен свят е срещу всички традиционни ценности”. Подбуждане на антиамерикански настроения, както изглежда, е била основната цел на създаването и разпространението на това видео.

С цел противодействие на пропагандата в медиите се появиха няколко проекта, които следят и изобличават лъжите на руските медии: StopFake, Лапшеснималочная или официалния проект на Европейската комисия The Disinformation Review. Тези, които искат да стигнат до истината, задължително ще я намерят – добронамерени хора са готови да обяснят подробно всички противоречия и изобличат лъжи. Но, за съжаление, най-широките маси не търсят допълнителна информация и такива посредствена пропаганда работи безотказно.

Схемата е добре позната, станала е част от руския градски фолклор от началото на ХХ век, както личи от стария виц:

– Рабинович, вчера след като сте напуснали, загубихме сребърни лъжици!

– Аз не съм ги вземал, аз съм честен човек!

– Но лъжиците липсват! Така че не идвайте повече на гости у нас!

На следващия ден:

– Рабинович, намерихме лъжиците!

– Значи вече мога да дойда на гости?

– Ами не, лъжиците намерихме, но лошият спомен остава!