Кариера на сянка

На 21 август 2015 година в Регионалната дирекция по горите в град София е получен сигнал от очевидец, в случая – дама, за  незаконен добив на инертни материали. Реагиралите на сигнала горски инспектори се натъкват на действаща кариера за инертни материали сред гората. Основен заподозрян в скандала е бизнесменът Радослав Йовков,  чиято бизнес „иновативност“ е добре позната на органите на реда, общинарите и местните хора в Копривщица. В поредица от регистрирани случаи на злоупотреба, обаче, Йовков остава ненаказан, а репутацията му на местен „феодал“ расте, въпреки публичното му отлюспване от ГЕРБ лично от лидера Бойко Борисов.

По-рано същият ден Елена Чумпова, кореспондент в Копривщица на „Средногорие медия“,  се натъква на „незаконно обособената кариера“ в горските територии. Журналистката се опитва да документира с фотоапарат намиращата се на място обслужваща техника, както и хората които я експлоатират. В момента на заснемане, обаче, е забелязана от работниците на терена и от ръководителя им Радослав Йовков. Бизнесменът бързо и отнема фотоапарата. Едрият мъж, който е бивш гребец, лесно сломява съпротивата на жената. „Бях съвсем сама, нямам свидетели. Нямаше къде да избягам. Пред мен беше кариерата и багера.“ , разказва Чумпова.

Радослав Йовков се отдалечава с фотоапарата на Елена Чумпова. Малко по-рано тя е заснела как техниката му работи на незаконната кариера. Фото: Елена Чомпова

След този акт, който по смисъла на НК си е пладнешки грабеж, а от морална гледна точка е посегателство върху свободното слово, дамата подава жалба в полицейския участък в Копривщица. Преди това обаче сигнализира служител на РДГ София. За зла участ в точно тези дни на август 2015-а телефон 112 не работи. Чумпова успява да се свърже единствено с инспекторите от ИАГ.

На място отиват служители на РДГ София, горски инспектори от Копривщица и служители от териториалното подразделение на ДГС Пирдоп. Те се натъкват на камион, натоварен с инертни материали. В близост до първия товарен автомобил, горските инспектори се натъкват на други два и багер. При опит да бъдат спрени, за да бъде извършена проверка, водачите на камионите не изпълняват разпорежданията на длъжностните лица. Буквално изсипват на място натоварените инертни материали и напускат мястото, в посока Копривщица.

Според инспекторите от РДГ София, освен участието си в незаконен добив на инертни материали, бегълците са извършили още няколко нарушения по Закона за горите – незаконно движение с товарно превозно средство по горски пътища, в горски територии – държавна собственост, както и неизпълнение на разпореждане на служители на РДГ София. РДГ София сезира прокуратурата в Пирдоп, която установява, че има нарушения по Закона за подземните богатства. Елена Чумпова сигнализира и МОСВ.

Инспекторите на еко ведомството обаче не констатират конкретни нарушители, защото по време на инспекцията им на „кариерата“ никой не добива инертни материали. След като случаят придобива публичност, Йовков връща фотоапарата на Чумпова, но без картата с памет, където са снимките от местопрестъплението. Камерата Sony обаче все още е в полицейския участък в Копривщица. Задържана е, като веществено доказателство по случая. Разбира се, повдигнато обвинение срещу Йовков няма, а развоят по това разследване е по-скоро предизвестен.

Местни хора в Копривщица сочат Йовков за „феодал“. Има шеметна биография, която започва през „борческите“ години на прехода. Сам разказва, че е близък приятел на лидера на Евророма Цветелин Кънчев. Политикът дори е кръстник на сина му. През 90 – те години на ХХ век е прострелян от полицаи по време на акция срещу Кънчев в гр. Златица. Нито Йовков, нито Кънчев са осъдени след показната акция. След близо 10 години затишие през 2004 г. пак се появява в криминалната хроника. Тогава строителната му фирма вдига сграда на ъгъла на булевардите Гоце Делчев и България в София. В края на декември същата година на обекта се случва авария – срутва скеле. Един работник загива, а петима други са ранени, сред тях е и самият Йовков. След края на разследването и съдебната сага, Йовков отново се оказа невинен.

В началото на 2015 година бизнесменът Радослав Йовков отново придоби национална известност и излезе под „светлината на прожекторите“. Тогава е уличен, че е изсякъл почти 1100 кубика дървесина от залесените мери на град Копривщица. С темата се заеха разлютващият сайт Биволъ, bTV и АГРО.ТВ. Проверката показа, че фирмите на Йовков обезлесяват при повече от съмнителни обстоятелства.

Незаконна сеч в Копривщица

През октомври 2014 година хиляди декари гора са унищожени от снеголом в района на Копривщица. В началото на 2015 година обаче общинският съвет в града решава, че всички наематели на мери, собственост на общината, имат право да започнат да ги обезлесяват по свое усмотрение. Идеята за екологичното равновесие се оказва повече от чужда за общинските съветници във възрожденския град. Общинското предприятие е оторизирано да издава разрешителни за сеч на всеки наемател, който пожелае да сече. Точка.

И тук започват разминаванията с нормативната база. Според закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за отсичането на повече от 5 дървета на парцел – ливади или пасища, разрешението се дава от началника на управление „Земеделие“ в общинската администрация на съответното населено място. Ръководството на община Копривщица твърди, че Общинското предприятие изпълнява функциите на управление „Земеделие“. Според бившия директор на въпросното звеното инж. Иван Лесков обаче, подобни функции никога не са били вменени на предприятието. Това автоматично прави позволителните за сеч невалидни.

С проверката в Копривщица са натоварени група горски инспектори от Сливен, познати като „Бързи и яростни“ – Георги Донков, Юсеин Шакиров и Илия Иков. Те установяват, че позволителното, с което бизнесменът Радослав Йовков сече в наетите от него мери, не е било заведено с входящ номер в книгата на предприятието. На превозните билети пък вместо вместо номера на позволителното за сеч, е вписан номер на общинско решение.

„Замисълът е бил да се посочи номерът от решението, с което Общинският съвет позволява обезлесяването на мерите. Той обаче е сбъркан и е вписан друг номер – на несъществуващо решение….“, разказва Георги Донков.  Горските инспектори предполагат, че част от дървесината, която Йовков добива минава през неговата фабрика за пелети. Това обаче също е проблематично, тъй като официално фабриката все още не функционира. Впоследствие се оказава, че бизнесменът Радослав Йовков е наел почти 9 000 декара мери от община Копривщица. Без търг.

По закон това е възможно, само ако Йовков е регистриран земеделски производител, с регистрирани в системата на БАБХ пасищни селскостопански животни. Към онзи момент, бизнесменът няма такива. Получил е договора за наем срещу инвестиционно намерение за изграждане на козеферма. Което не е допустимо. Поне според закона. На практика Йовков получава залесените мери, обезлесява ги, продава дървесината и на следващата година започва да получава субсидии за терените, ако вече се е сдобил с козите. Според кмета на Копривщица – Генчо Герданов, няма нищо смущаващо в отдаването на мерите на Йовков, преди той да има добитък.

Бизнеменът е стар познайник на мобилната горска стража. През 2010 – 2011 г. е уличен, че сече в завишени обеми, без разрешение, от общинския фонд на Копривщица. Горските инспектори откриват фалшифицирани превозни билети за дървесината, която фирмите на Йовков карат към завода в Горно Сахране. По ”случайност“ обаче оперативен работник от ОДП София, който работи по случая, „губи“ събраните доказателства срещу фирмите на Йовков. Делото за съставяне на документи с невярно съдържание приключва безславно.

Заради наемането на мери срещу инвестиционно намерение, Радослав Йовков беше показно изритан от ГЕРБ. Бойко Борисов обяви отлюспването му през личния си профил във Facebook. Премиерът обяви, че шеф на централата в Копривщица е кметът Генчо Герданов. Същият, който не видя нищо смущаващо в начина, по който Йовков е наел мерите.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, изпълнен от “Център за екологично право” и фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.