Златна победа при Диканите [entry-title permalink="0"]

Местните хора могат да се преборят за здравето и природата си и да поискат опазването й, дори когато насреща им стои много много злато. Общини могат да се застъпват опазването на природата и здравето на хората. Съдът може да признае интереса им и да отсъди в тяхна полза срещу държавата. Всичко това вече е факт. В България! По-точно в Диканите, край Радомир. След  5 години, 11 съдебни заседания, 12 решения, 3 съдебно-технически експертизи, местен референдум, и декларация на Общинския съвет, една съдебната одисея приключва успешно за хората. С решение №1704 от 17.02.2016 г. Върховният административен съд (ВАС) отсъди в тяхна полза срещу намерение за златодобив в местността Вакарелец. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване, и дава надежда, че България като че ли започва да става правова европейска държава.

Историята с добива на злато край Диканите е подобна на случилото се преди повече от десетилетие в румънското градче Рошя Монтана след идването на румънска златодобивна компания с влиятелни канадски акционерис тази разлика, че в Горна и Долна Диканя концесионерът е български, а местните жители успяват да се преборят с ламтежа за злато само за пет години – при това без медиен шум и международна подкрепа. Битката им започва през октомври 2009 г. , когато Министерският съвет приема  решение за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – златно-сребърни руди от находище „Диканите”, участък „Вакарелец”, разположено в землищата на двете едноименни села. Според местните хора, това решение почива на толкова много нарушения, че няма как да е законно.

По златните стъпки на беззаконието

Диканите, Фото: Асен Велев

Диканите: природна красота, за която си струва да се пребориш. Фото: Асен Велев

Сагата в Диканите започва по-рано през 2009 г., когато фирмата „Голдън Бийч Прима БГ” ЕООД извършва проучвания, и уведомява кметския наместник на Горна и кмета на Долна Диканя за установено наличие на запаси от златно-сребърни руди, предпологащи разработването на находището. С писмата следва да се запознаят жителите на двете населени места. До колко тези писма са разгласени, не е ясно, но местните жители твърдят, че по-скоро това е извършено съвсем формално. През м. май 2009г. кметът на Долна Диканя уведомява кмета на община Радомир, че при него няма постъпили възражения или становища от жителите на селото. С това инвестиционния проект напредва към следващата инстанция, от която се очаква да приложи природозащитното законодателство – Регионалната дирекция за околна среда (РИОСВ) в Перник.

Тогавашният директор на инспекцията, Людмила Аначкова, взема решение, че в случая не е необходимо да бъде изготвян доклад за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Аначкова се обосновава със становище, формално базирано на справки от инвеститора и писмо на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” в Благоевград, които констатират, че находището не попада в границите на „Натура 2000” – зона Витоша.  Въпреки че част от землището на с. Горна Диканя, попада в „Натура 2000” – зона Верила!

Със зелената светлина от РИОСВ Перник, преписката достига до Министерство на икономиката.  В проекта за решение на Министерския съвет площта на участък „Вакарелец” нараства на 392 808 кв.м., т.е. почти двойно от тази, за която е дадено становището на РИОСВ, Перник. Никой, обаче, не си задава въпроса защо след като големината на терена изисква доклад по ОВОС, такъв липсва.

Липсва и актуализирано становище на Басейнова дирекция, Благоевград, което следва да се изготви въз основа на подробни хидрогеоложки проучвания. За този район това трябва да е задължително, поради карстовата му геоложка структура, тъйкато водите, попили в почвата на едно място, се появяват на повърхността на километри разстояние. Няма отговор къде ще отидат отпадните води след излужването на рудите, от което ще се получи цинков концентрат. Не става ясно и каква ще е конкретната технолоия за излужване, която може би предвижда използването на токсични цианиди.  Бъдещата мина ще повлияе качеството на водите на яз. „Студена”, от който пие вода  Пернишка община, както и карстовите извори, от които се водоснабдявя гр. Радомир и редица села в общината, разказват местните.

Парадоксите в гласуваното от МС Решение 748/07.10.2011г. продължават, като в него вече се споменават само 39 реперни точки, а не първоначално съгласуваните 49 точки. Не става ясно дали координатите на  споменатите в Решението 39 точки съвпадат с някои от замерените 49, но по този начин теренът полека „пораства” от 209 на 392 декара, за да обслужи интересите на инвеститора.

Фрапиращо е, че във встъпителната част на Решението от 07.10.2011г., където се конкретизира участъка, за който се издава концесията, е упоменато, че „Вакарелец” се намира в землищата на селата „Горна Диканя, Долна Диканя и Мечкул, община Радомир, област Перник”. Тъй като в Радомирска община няма такова село, проверката в Гугъл показа, че единственото село с такова име се намира в община Симитли, т.е. на почти 100 км. от находището. Не може да се гадае какво означава всичко това, но ако и 39-те реперни точки обхващат този терен, то концесионера може да добива злато чак до Благоевград.

Гражданска отбрана

В отговор на всички тези нарушения, на 17.10.2011 г. е създаден инициативен граждански комитет,  събрал 450 подписа  от общо около 600 жители на Горна и Долна Диканя. Подписката настоява за превръщането землищата на двете села в екологично защитен район. Същия ден подписката е внесена в Община Радомир, която категорично застава зад поставените искания и веднага предприема законосъобразни действия за обжалване на взетите решения за предоставянето на концесията.

Асен Велев, Фото:Личен архив

Асен Велев, убеден в значението на постигнатата победа. Фото: личен архив.

Местните твърдо се противопоставят на  намеренията на концесионера, които според тях ще превърнат техните родни места в лунен пейзаж. Държат да запазят природата такава каквато е и да не позволят грубото вмешателство от страна на „Голдън Бийч Прима БГ” ЕООД. Един от най- активните противници на идеята със златодобива е  Асен Велев – организационен секретар на Зелените. Той организира за жителите на двете села безплатни прожекции на документалния филм „Рошя Монтана – град над пропаст”. Филмът е участвал в програмата на „София филм фест 2013“ и разказва за последиците от златодобива край румънското градче Рошя Монтана.

Правосъдие в полза на хората

Решението на ВАС през февруари не само успя да предотврати неминуемо унищожение на природата в три от най-чистите и красиви радомирски села – Долна и Горна Диканя и Дрен. Постоянството на хората в региона доведе до нова и полезна за обществения интерес съдебна практика, валидна за цялата страна. Първият важен резултат от нея е, че ВАС приема като заинтересовани страни инициативния комитет и група граждани. С  определение № 14549 от 2012 г.   петчленен състав върховния съд разпореди, че дори дадени граждани да не са страна по концесионния договор, те да  имат право да оспорят решението на Министерски съвет за него на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, а именно, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат.

ВАС: дори дадени граждани да не са страна по концесионния договор, те имат право да оспорят решение на Министерски съвет на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Съдът се позова и на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда и Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета, която в чл.9, т.2 , б. (b) предвижда достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законово установен независим и безпристрастен орган, за да се оспорва по същество и от процедурна гледна точка законността на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на член 6 от конвенцията.

Съдът приема, че ограничаване на кръга на заинтересованите лица само до страните по договора, освен, че не е нормативно регламентирано, би довело до пълно изключване от съдебен контрол на административните актове. Индивидуалните административни актове създават права или задължения или непосредствено засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации.

В резултат на това решение, освен като частни жалбопотадели, гражданските тъжители биват  допуснати и като жители на Община Радомир, но и като членове на местна гражданска инициатива по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/. Техният  интерес е  аргументиран с местна гражданска инициатива и подписка за обявяване на землищата на с.Горна Диканя и с.Долна Диканя за екологично чист регион, а местността „Вакарелец” за Екопарк, започнала преди и към момента на подаване на жалбата срещу решението за концесията. Целите на инициативата, започнала от жители на землищата, в района на които е предоставена концесията, имат пряк и непосредствен интерес от обжалване на решението, поради неговата несъвместимост с дейностите по разработване на концесията и целта от съхраняване на околната среда и биологичното разнообразие в района.

Друго постижение от окончателното решение на съда от февруари тази година е, че ако инвеститор иска да развива дейност в зони от „Натура 2000”, вече ще е необходимо предварително да докаже, не само вероятност, а пълна сигурност, че дейността му отговаря на разрешените дейности в защитената зона и няма да уврежда природата. Ако това не бъде безспорно доказано, такива инвестиционни предложения не би трябвало да получават повече одобрение.

Постигнатият успех е значителен не само за Радомир. „С опита си помогнахме и на други български селища да постигнат успешен резултат за опазване на средата в която искат да живеят“, пише Велев след решението, което той и останалите жители чакат в продължение на пет години. Асен Велев е доволен и благодарен на жителите на селата Горна Диканя, Долна Диканя, Дрен и на всички жители на Община Радомир които  ги подкрепят през цялото време в нелеката борба в защита на Диканите .

Местен референдум за опазване на природата

Местните хора, които подркрепят каузат са :Мая Попова , Димитър Лямов и Мария Лямова, Пламен и Лили Цамбови, Вергиния и Емил Иванови, Любомир и Нина и Бубо Дюлгерови, Емил и Ема Милчеви, членовете на инициативен комитет „Вакаралец” – Никифор Давидов, Митко Гиздов, Бизенко ,Вагата и Галя, Симонка, семейството на Димитър Горолов, на ловна дружина „Горна Диканя”, Даниела и Цветан Другански, д-р Марио Станкев, Николина Лазарова, Йорданка Турулийска, Симеон Горолов и Станка Попова, Евдокия Асенова, Силвия Свиленова, Нели Петкова, Георги Щалиянов, Емил Миланов, Ина Тодорова, Славчо Златков, Кирил Стефанов, Симеон Исачки, Мария Манова, Николай Атанасов, Василка Райчева, Роберта Борисова, Георги Милев, Трендафил и Александрина Гигови, семейство Минасян, Ангел Зарков, Василка Стоилова, Виктор Данкъров, Свилен Николов, Антонио Ангелинов, Николай Ковачев, Тони и Лъчо, на Ева Цонева, адвокат Весела Кръстева, адвокат Станислава Виткова, адвокат Ради Савов, адвокат Николай Николов, адвокат Гилева, Мариана Христова, Румен Кирилов, Петко Цветков, Офелия Георгиева, Петко Ковачев и Борислав Сандов от ПП Зелените, Даниела Божинова изпълнителен директор на „Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива“ (БСНГИ)

Сред  хората, подкрепили каузата за опазване на природата около Диканите от златната угроза са: Мая Попова, Димитър Лямов и Мария Лямова, Пламен и Лили Цамбови, Вергиния и Емил Иванови, Любомир и Нина и Бубо Дюлгерови, Емил и Ема Милчеви, членовете на инициативен комитет „Вакаралец” – Никифор Давидов, Митко Гиздов, Бизенко, Вагата и Галя, Симонка, семейството на Димитър Горолов, на ловна дружина „Горна Диканя”, Даниела и Цветан Другански, д-р Марио Станкев, Николина Лазарова, Йорданка Турулийска, Симеон Горолов и Станка Попова, Евдокия Асенова, Силвия Свиленова, Нели Петкова, Георги Щалиянов, Емил Миланов, Ина Тодорова, Славчо Златков, Кирил Стефанов, Симеон Исачки, Мария Манова, Николай Атанасов, Василка Райчева, Роберта Борисова, Георги Милев, Трендафил и Александрина Гигови, семейство Минасян, Ангел Зарков, Василка Стоилова, Виктор Данкъров, Свилен Николов, Антонио Ангелинов, Николай Ковачев, Тони и Лъчо, на Ева Цонева, адвокат Весела Кръстева, адвокат Станислава Виткова, адвокат Ради Савов, адвокат Николай Николов, адвокат Гилева, Мариана Христова, Румен Кирилов, Петко Цветков, Офелия Георгиева, Петко Ковачев и Борислав Сандов от ПП Зелените, Даниела Божинова изпълнителен директор на „Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива“ (БСНГИ).

В процеса, който довежда до това конкретното решение на Върховния съд,  съществено значение има проведеният през 2014 г. местен референдум година в Радомир. В провеждането му се включват 184 доброволци. „Трудно можем да си представим този успех за радомирци без категоричната подкрепа и активно участие на Кмета на Община Радомир Пламен Алексиев и неговия заместник Димитър Димитров, на кметове и наместници на села в община Радомир 2011-2015,на ръководствата на всички политическите партии в община Радомир,“ обяснява още Велев.

Според него решителна е била и оказаната помощ от ръководствата на други общини от страната, които имат сходни проблеми. Велев отличава кмета на община Горна Малина Ангел Жиланов, главния секретар Мария Павлова, както и членовете на инициативен комитет за Референдум Горна Малина“.

В целият процес участват и много медии, които се превръщат в гласа на хората и дават подкрепа и гласност на тежката борба, която се води през цялото време. Има и съпътстващи битки, които тепърва предстои да се разрешат. През 2013 година в МОСВ е постъпил доклад по предложение от РИОСВ – Перник, за определяне на защитена територия „Вакарелец”. Поради застъпване на територията на ЗМ с инвестиционното намерение за добив и преработка на златно-сребърни руди, това предложение не е разгледано. Към настоящия момент обаче ВАС е отменил отдадената концесия и разрешително за проучване с които се застъпваше територията на ЗМ. Поради  промяната в обстоятелствата и големия обществен интерес,  местните жители се надяват МОСВ да преразгледа решението си и да обявяви  защитена местност Вакарелец. „Хората в България заслужават институции, които уважават мнението и опазват интересите им“, категоричен е Велев.

В опит да потърсим мнението на всички заинтересовани страни в дългогодишния спор, се опитахме да вземем и това „Голдън Бийч Прима БГ” с писмо до адреса на фирмата в София, но отговор от тях така и не получихме.

 

 

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, изпълнен от “Център за екологично право” и фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.