Селяните и ламята

Селяните и ламята Кметът на Трояново Калоян Колев, откакто се помни, знае за предстоящото изселване

Досущ като в старите легенди, една огнедишаща ламя е зинала да изяде селата Трояново и Бели брег. Името й е „Марица Изток”. За разлика от приказките, обаче, тукашните селяни отдавна са се примирили с отредената им участ – да жертват бащиното огнище в името на печалбите от въгледобива. Тревожи ги единствено неизвестността в действията на техния съдник и екзекутор – държавни мини „Марица Изток“.

„Вече никой нищо не ни съобщава. Първо обещаха да ни вдигнат през 2012 г., после се отложи за 2018-а, накрая – за 2022“, ядосва се Калоян Колев, който пети мандат управлява изчезващото село Трояново. Разположено на десетина километра южно от Раднево, то е орисано да стане на кюмюр. Защото  е разположено върху едно от най-богатите находища на лигнитни въглища в Източно-маришкия басейн.

Неизбежно изселване

Кметът на Трояново Калоян Колев, откакто се помни, знае за предстоящото изселване. Фото: Р.Йорданов/Евромегдан

„Трябва да минат осем години след забраната на погребенията преди да бутнат селото. Още не са ни забранили да ползваме селското гробище – значи оставаме поне до 2024 г.“, пресмята кметът на Трояново.   През последните години са продадени стотина къщи заедно с дворните места. Остават още 170 и седем жилищни блока.

„Седем семейства сключиха сделки с мините за своите домове през 2013 г., но все още си чакат парите. Както знаете, държавното дружество е закъсало с финансите. НЕК има да дава стотици милиони на американските топлоцентрали, а те дължат на „Марица Изток“ – които, за да изплащат редовно заплатите на миньорите, теглят банкови кредити. По тази причина не са си платили и вноска от 7 млн. лв. към местния бюджет и общината е застрашена от фалит“, обяснява 45-годишният кмет.

12

Вечен покой: по закон преди да се разкопае селото, трябва да минат осем години след последното извършено погребение. Но забрана за погребения все още няма.

Поетапното преместване на селото се натъкнало на неочакван проблем. В продадените и изоставени къщи започнали да се самонастаняват роми, които „чоплели“ постройките и взимали оттам тухли, керемиди и дограми. Полицията и прокуратурата си правели оглушки за сигналите на местните хора, докато не станала трагедия. „Събаряха една стена и тя премаза 17-годишно момче. След смъртта му минното дружество тутакси започна да събаря всяка къща, която откупи“, разказва той.

Разрушителните работи бавно напредват. Вече няма следа от 28-те миньорски блока. Призрачният вид на селото се допълва от запуснатите казарми. „До 2001 г. имахме голямо поделение на Войските на министерството на транспорта /ВМТ/. Служеха 1500 войници. Впоследствие го прехвърлиха към правосъдното министерство и искаха да правят общежитие за затворници с лек режим. Отказаха се и го направиха в Гълъбово, но после го затвориха, допълва Калоян Колев.

05

От прежната рудодобивна слава в Трояново са останали най-вече руини. Фото: Р.Йорданов – Евромегдан

Малко неща в Трояново днес напомнят старата му въгледобивна слава. На 3 март 1952 г. въглекопачите Йордан Иванов и Кольо Петков правят първата копка на рудник „Трояново-1“. През 1960-а започва промишления добив на огромното поле, под което се крият 2.9 млрд. тона кафяви въглища. За повече от половин век минните работи са изличили от лицето на земята шест околни села.

На мило тържество през 2013 г. кметът на Раднево д-р Юлиан Илчев официално откри паметник на пожертваните Търговище, Малка Детелина, Голяма Детелина, Овчарци, Староселец и Гледачево. В рамките на този странен ритуал върху монумента бяха добавени и имената на двете села, чието събаряне предстои – Трояново и Бели брег. В тях все още живеят стотици хора – заложници на енергийната стратегия на България и на тежкото финансово състояние на държавните мини.

Столица на лигнитното царство

Половината от землището на селото вече е изядено

Половината от землището на селото вече е изядено

През 50-те в Трояново се разполага седалището на минното предприятие, построяват се десетки сгради. Въглекопачи от цялата страна се заселват тук. През 70-те и 80-те селото наброява над пет хидяли души, а сега са под петстотин. „Имахме плувен басейн, книжарница, десетина магазина, два работнически стола, две сладкарници, АГ-отделение, обществена баня и младежки клуб. В двата културни дома войниците се водеха под строй на филми и концерти. Кипеше от народ“, спомня си кметът.

С течение на времето минните шефове се преместват в Раднево, а през 1986 г. за пръв път трояновци научават, че един ден започнатата от тях мина ще ги погълне. „Марица Изток“ започва да изкупува къщите в селото през 2008 г.,след като получава 35-годишна концесия за въгледобив върху плодородното му землище.

Оттогава хората са намалели десетократно. Поетапно са закрити яслата и детската градина. Миналия месец общинските съветници посякоха и училището в Трояново, в което учеха 51 деца. „Все пак ние сме единственото село в общината, където пет дни в седмицата присъства медицинско лице – фелдшер, а докторът идва един ден за прегледи. В останалите села лекарската помощ е само веднъж седмично“, изтъква Колев. Жените в този край ходят да раждат чак в Стара Загора, тъй като и родилното в Раднево е закрито.

07Роторните багери вече са на три километра от Трояново и порят чернозема с 4000 куб. метра в час. Половината от землището, възлизащо на 15 хил. дка, е изядено. Не остана много земя за оран и за паша. Все още си имаме един арендатор, който обработва оцелелите ниви, посочва той.

Трояновци са съгласни да се махнат, но бурно недоволстват срещу наложените им от държавното дружество цени на имотите. За двуетажна къща с голям двор, асми и овощни дървета предлагат 30 хил. лв. „За тези пари не може да се намери прилично жилище – един апартамент в Раднево струва 40 хиляди, а в Стара Загора – поне 50 хиляди“, мръщи се Калоян Колев.

Живот под носа на багерите

В съседното нарочено за ликвидация село – Бели брег, операцията по изселването е малко по-напреднала. Погребенията са забранени преди шест години и селяните разполагат с гаранции за още две лета живот по родните си места.
От стотината къщи в Бели брег днес са оцелели трийсетина. Жителите, по списък 67, са претръпнали и я карат по старому – прекопали са градинките, варосали са плодните дръвчета, подрязали са лозята. Из дворовете крачат кокошки. Напук на прокобата тази година в Бели брег година е проплакало бебе.

Желязко Желязков от Бели брег недоволства от ниските цени на имотите, предлагани от мината

Желязко Желязков от Бели брег недоволства от ниските цени на имотите, предлагани от мината

„Отглеждах 60 кошера в двора, но бях принуден да ги преместя. Пчелите летят да събират нектар на три километра, а багерите копаят едва на хиляда метра оттук“, казва Желязко Желязков, пенсиониран миньор от „Марица Изток“. От многобройните стада крави и овце се останали по четири-пет бройки на къща. Изземването на земите е довело и до стопяване на земеделската кооперация. От двеста души тя е намаляла до под петдесет – хората разпродават земите си и напускат. Поне „Марица Изток” им дава прилично обезщетение за черноземните им ниви – над 1000 лв. за декар.

Изоставената бензиностанция в началото на Бели брег

Изоставената бензиностанция в началото на Бели брег

Селяните се стряскат не само от бавно наближаващия среднощен тътен на гигантските земекопни машини. Започнали са да се напукват стените на къщите и оградите. „Преди години в Обручище тръгна свлачище, което отнесе няколко къщи. Страх ме е да не се повтори картинката и тук“, разказва Желязков. Той също е гневен заради изкупуването на имотите на безценица.

„Мините ни натрапват свой лицензиран оценител и не ни дават оспорим неговата оценка. 30 хиляди лева, коклокото е средната цена за отчуждаване на имот, са крайно недостатъчни „, мърмори бившият миньор.

Спряло сърце

Продадена и напусната къща в Бели брег. Фото: Р.Йорданов/Евромегдан

Наричат Източно-маришкия басейн „енергийното сърце на България”. За половин век тук са добити над 1 млрд тона лигнитни въглища.

Мините, разположени на площ от 140 кв км., захранват с въглища четири ТЕЦ-а: държавния „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД с обща мощност 1586 MW, американските ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД /908 MW/ и ТЕЦ „AES Гълъбово“ /670 MW/, както и „Брикел” ЕАД /200 MW/, собственост на Христо Ковачки.

Само в държавните мини се трудят 7 хиляди души. Заплатите са високи за страната – над 1500 лв. за миньори, а в частните дружества гонят 2000 лв. Работниците са запазили и всички видове социални придобивки, от които колегите им в частния сектор отдавна са лишени.

„Ако ги нямаше въгледобивът и ТЕЦ-овете, нашият край щеше да прилича на Дивия Северозапад. Половината от работещите в Старозагорска област са заети в енергийния сектор. Минната индустрия осигурява висок стандарт на хората и затова те търпят негативите – изселвания, замърсявания, шум, прах и пепел“, смята Георги Дулев от сдружение „Зелени Балкани“. Според него държавното дружество изпълнява и социални функции, като държи повече от необходимия брой миньори на високи заплати.

Пролет в Бели брег. Фото: Р.Йорданов/Евромегдан

Пролет в Бели брег. Фото: Р.Йорданов/Евромегдан

„Ако „Марица Изток“ и ТЕЦ 2 бъдат раздържавени, вероятно в тях ще съкратят две трети от персонала, както стана в приватизираните ТЕЦ-ове. Никое правителство няма да си позволи да стъпи накриво, тъй като въглекопачите веднага ще скочат на бунт“, допълва Дулев. В потвърждение на думите му и настоящият енергиен министър Теменужка Петкова успокои синдикатите, че държавните дружества няма да бъдат изваждани на тезгяха. Мини „Марица Изток“ имат план за развитие до 2050 г., който включва „усвояване“ и на още две села – Любеново и Рисиманово.

Въпреки че Раднево е една от общините с най-висок стандарт – заплатите в обществения сектор са двойно по-големи от средните за страната, тя също обезлюдява стремително. За последните 15 години населението е спаднало от 25 хиляди на 16 782 души.

Още по темата: Мини „Марица Изток“ в капана на дълга, от Руслан Йорданов

ози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, изпълнен от “Център за екологично право” и фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.