Пластмасова хигиена

Доставянето на питейна вода в столичните детски градини е предмет на сложна организация, която напоследък произвежда купчини пластмасови отпадъци. Този парадоксален ефект, оказва се, произлиза не от производителски лобизъм, примерно, а от чиновническа логика и изобретателност, които неочаквано обвързват хигиената на пиене с използването на чаши за еднократна употреба от най-малките.

В детската градина, която посещава почти 5-годишният син на Красимира Петкова, предписание на СРЗИ превръща пиенето на вода в строго организирана дейност, която води след себе си куп пластмаса. Фото: Красимира Петкова / личен архив

До началото на годината в целодневна градина 69 „Жар птица“, в квартал „Хаджи Димитър“, практиката за пиене на вода изисква всяко от децата да носи свое надписано шише с вода, напълнено вкъщи от родителите. След предписание на инспектор от Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ) в началото на февруари нещата се променят: вече от родителите се изисква не шише с вода, а купчина пластмасови чаши.

Почти 5-годишният син на Красимира Петкова (36 г.) посещава „Жар птица“, а самата тя се старае да помага в дейността на настоятелството на детското заведение. Споделя, че за изпълние на предписанието на СРЗИ се налага „стройна организация“. Според нея, възпитателите помпят вода на децата в пластмасови чаши, като следят за това всяка чаша да бъде изхвърлена веднага след употреба. Благородната цел на всичко това е да се предотврати евентуална зараза.

Цената на удобството

Освен осезаемо по-сложната, а и по-скъпа, логистика за снабдяване на всяко дете с непредвидим брой чаши за еднократна употреба всеки ден, новата практика води до негативните екологични последици за околната среда. Петкова не се примирява нито с едното, нито с второто. „Как  децата ни да имат екологично образование и да се научат да пазят природата след като ежедневно образователните институци, на които сме ги поверили, ги принуждават да свикват с идеята, че да изхвърлиш 5 – 10 пластмасови чаши на ден е нормално?“, възмущава се тя.

Едно дете, от всички 25 в групата, може да пие вода и по 5 пъти на ден, обяснява Иванка Милева, директор на градината. Тя пресмята необходимата бройка за всички 10 групи: 1250 пластмасови чашки. На ден! За една детска градина!

Според Евгения Ташева, координатор на стратегията „Нулеви отпадъци“ в  сдружение“За Земята“ (на заглавната снимка), новата практика е лош пример от екологична гледна точка. „Започваме да учим тези деца, че това е нормално – за една глътка вода да се изхвърли една чашка, която е направена от материал, който не се разгражда.“ Според експерта този тип предмети за еднократна употреба създават усещане за лъжливо удобство без хората реално да се замислят какво ще се случи с тази пластмасова чашка, когато я изхвърлят. „Това удобство убива, винаги го казвам по-радикално, защото е така според мен.”

По думите на Ташева производството и потреблението на изделия за еднократна употреба, направени от пластмаса, е много неразумна употреба на ограничен ресурс. Смята ги за „безумни като продукт, особено във време, в което е ясно, че някой ден ще има край на петрола“. Тя припомня, че относително наскоро започналата „пластмасова ера“ в икономиката, вече води до неконтролируемото замърсяване с пластмасови отпадъци, както у нас, така и в много страни по света, където системите за събиране и преработването му са неадекватни или дори несъществуващи. Още по-голямо безпокойство предизвиква преминаването на неразградени пластмаси в човешката хранителна верига, примерно чрез тъканите на изложени на пластмасов отпадък риби и други морски твари, които в последствие се оказват на трапезата ни.

По следите на пластмасовите чаши

Предписанието, издадено от здравен инспектор Маргарита Караиванова от СРЗИ, е в съответствие с Наредба N3 от 5 февруари 2007 г. за здравните изисквания към детските градини. Според законодателството, разпространението на заразни болести в този тип детски заведения се предотвратява чрез използване на индивидуални чаши за вода за всяко дете. Изискванията са валидни за всички функциониращи детски градини. Използваните чаши могат да бъдат еднократни или многократни (устойчиви на термо и имиодезинфекция), като в предписанието на Маргарита Караиванова не фигурира изискване за употребата на пластмасови такива, коментират от СРЗИ.

В резултат на предписаниет на Столичната регионална здравна инспекция складът на Обединено детско заведение 69 „Жар птица“ е затрупан с пластмасови чашки, разказва директорът Иванка Милева. Фото: Велина Барова / Евромегдан

Традиционно, в детските градини се използват индивидуални чаши от алпака.  След пиене в чаша алпака, тя трябва да се стерилизира и това отнема страшно много време, обяснява  директор Милева. Допълва, че за да е работещ този вариант, детската градина трябва да разполага с около 1000 такива чаши, докато в момента всяка група има 30. Т.е., въпросът опира до пари.

Но според Петкова използването на пластмасови чашки не е непременно най-ефективното решение. Освен времето за гледане на децата и учене на полезни неща, сега възпитателите трябва да  отделят повече време за пиене на вода, разсъждава майката и се чуди колко ли струва времето, прекарано в наливане на вода за 30 деца по пет пъти на ден.

Иначе, директорката също не е привърженик на новата практика. Обръща внимание на хилядите пластмасови чаши, които детското заведение трябва да осигури: „Складът ни е затрупан със стотици хиляди чаши, защото всеки ден се дават страшно много“. Те оказват своето влияние на бюджета на детското заведение, а по думите й не е редно да се изисква от родителите да ги подсигуряват.

Пластмасово бъдеще?

Здравните изисквания за пиене на вода в детските градини поставят ръководството пред въпрос, чийто най-лесен отговор е пластмасата. Фото: Pixabay

„Не смятам, че пластмасовата чаша е по-хигиенична от пластмасовото шише, закупено от търговската мрежа“, отбелязва личното си мнение Милева и посочва, че според нея старият вариант е бил по-удачен. „За мен това не е правилно, не е редно, но в крайна сметка те [СРЗИ, бел. авт.] са контролен орган. Има такова предписание и ние го спазваме”, потвържадава причнината за новото положение директорът.

Красимира Петкова се надява на решение на проблема, при което хигиената не е за сметка на купища отпадъци и щети върху екологията. От Столичната регионална здравна инспекция не коментират екологичните и организационни негативи на новата практика. Посочват, че този тип въпроси са в компетенцията на ръководството на детското заведение, не предлагат и по-подходяща според тях алтернатива. В официалния им отоговор не присъства и обясниение за това защо досегашната практика е неприемлива. Изискването обаче важи за всички, а според директора на ОДЗ 69 предписанието за индивидуални чаши е направено и в други детски градини в района.

Според Евгения Ташева, от екологична гледна точка предишната практика за употреба на индивидуални шишета също не е много по-добро решение, предвид че и те са пластмасови. Експерът дава пример с Италия, където в общини, които се стремят към нулеви отпадъци, в някои детски градини се използват биорзградими съдове за еднократна употреба. „Лично на мен, това не ми се струва като най-доброто решение, при положение, че децата обикновено са цял ден в градината и спокойно могат да ползват съдове за многократна употреба“, коментира Ташева. Като изход от ситуацията вижда „маркирането“ на този тип чаши със стикери, подходящи за децата, така че всяко от тях да разпознава чашата си и да не се налага да посяга към нова при всяко пиене на вода.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.