Активисти на мушка

Ако Лаврентий Берия трябваше да сформира секретен отдел за контрашпионаж в наши дни, той непремено би го нарекъл „Смърт на агентите“*. Защото похватите на зловещата съветска тайна полиция явно отново са на мода и въоръжение в Москва. Този път – срещу хората и организациите, които отстояват човешките права, опазват природата или просто критикуват режима на Путин.  Натискът върху неправителствения сектор в Русия осезаемо нараства от началото на 2016 г., алармира в средата на февруари Координационният съвет на неправителствения форум за сътрудничество ЕС – Русия и призовава държавните власти да прекратят репресиите върху НПО и представителите на гражданското общество, да преразгледат съществуващото законодателство и да се откажат от идеята за затягане на т. нар. закон за „чуждите агенти”.

По данни на Форума от началото на годината няколко неправителствени организации са станали обект на репресии от страна на държавните власти. На 10 февруари по искане на Министерството на правосъдието Върховният съд на Татарстан ликвидира асоциация „Агора” – една от най-известните руски правозащитни организации, която през 2014 г. принудително е вписана като „чужд агент”. Това е първият случай на закриване на НПО, заради нарушаване на закона за „чуждите агенти”.

На следващия ден  в Районният съд на Басмани в Москва е подадено искане за закриването на още една водеща руска организация – фондация „Голос”. Според Форума, причините са чисто формални – фондацията не е нанесла промени в устава си след предупреждение от властите и не е информирала Министерството на правосъдието за промяна на адреса на седалището си.

„Ликвидирането на неправителствена организация по формални причини е в пряк конфликт с международните стандарти за свободата на сдружаване, според които закриването е последен вариант, само когато продължаването на дейността на НПО застрашава сигурността, обществения ред и човешките права или може да доведе до престъпление”, коментира Юрий Джибладзе, член на Координационния съвет на неправителствения форум за сътрудничество ЕС – Русия.

Не само руски проблем

Ксения Вахрушева е руски опозиционен и природозащитен активист и журналист, постоянно установен във Варна. Именно възможността за репресии от страна на руските власти я кара да напусне родината си. Фото: Наталия Денисова

Според Ксения Вахрушева, журналист, природозащитник и активист на руската либерална партия „Яблоко“, член на Координационния съвет, действията на властите срещу неправителствените организации в Русия е лош пример за проруските политици в Европейския съюз, като демонстрират възможности за нарушаване на международните спогодби и осъществяване на контрол върху третия сектор.

Вахрушева напомня за ролята на НПО в дипломацията чрез осъществявнето на съвместни проекти с европейски организации, като допълва, че ограничаването на възможностите за външно финансиране затруднява разпространяването на идеите за човешките права и демокрацията. „НПО трбява да намерят нови начини за разпространение на тези идеи или да се примирят с факта, че проправителствената пропаганда все повече ще влияе върху съзнанието на руснаците, насаждайки негативно отношение към Европа и европйеските ценности“.

Ограничаването на контактите между руснаците и гражданите на ЕС в резултат на репрсиите срещу неправителствените организации би могло да доведе до взаимно недоверие и враждебност, предупреждава активистът, като напомня възможността за влошаването на икономическите отношения и необходимостта от увеличаването на разходите за сигурността.

Коментар във връзка с изявлението на Координационния съвет на неправителствения форум за сътрудничество ЕС – Русия потърсихме и от посолството на Русия у нас, но не получихме отговор на запитването.

Бъдеще под натиск

Според Форума, със законовите изменения, приети от Държавната дума на 29 януари, целящи да се намали броя на наблюдателите по време на изборите и увеличаването на изискванията, които те трябва да покриват, е още по-малко вероятно изборите за Държавната дума на 18 септември 2016 г. да бъдат прозрачни.

През януари са подготвени и изменения в закона за „чуждите агенти”, насочени към уточняването на понятието „политическа дейност” – един от двата критерия за включване на НПО в списъка на чуждите агенти. Измененията въвеждат широк спектър от дейности, включени в етикета „политически” и дават още по-голяма възможност за репресивно прилагане на закона. „По тази логика няма никакво значение каква е дейността на една организация”, твърди Наталия Таубина, член на Инициативният комитет на неправителствения форум за сътрудничество ЕС – Русия, „докато получава външно финансиране, властите ще приемат дейността й за политическа и ще налагат етикета „чуждестранен агент”.

От Форума напомнят, че НПО-секторът се намира в усложнено положение след приемането на закона за „чуждите агенти” от ноември 2012 г. и законите за”нежеланите организации” от май 2015 г. Според закон с номер 121-FZ организации, които приемат чуждестранно финансиране или извършват политическа дейност за задължени да се регистрират като „чужди агенти”. Руските НПО единодушно осъждат закона и отказват да сложат този, по думите на Форума, „ унизителен, фалшив и вреден” етикет, който в руския език е с ясно изразена отрицателна конотация и е равносилен на признание за шпионаж. През май миналата година Държавната дума прие на трето четене закон с номер 662902-6. Той дава възможност на властите да определят чуждестранни и международни НПО като „нежелани” на територията на Руската федерация, като въвеждат санкции за такива организации, за техните изпълнителни директори и за отделни лица, свързани с дейността им.

–

*По аналогия с названието на военновременния отдел за контрашпионаж към съветската тайна полиция НКВД, на име „Смерть шпионам“, СМЕРШ, Б.ред.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.