Рециклиране на омразата

Петър* често изкачва Витоша с приятели и непознати, но по време на един пореден излет попада в неловка ситуация. Към компанията се присъединява нов младеж, който отваря дума за… евреите, и омразата си към тях. Без повод или видима причина, пришълецът громи вербално „юдейската раса“ като й приписва всевъзможни грехове.

Това е единственият случай в който Петър, син на еврейка и българин, се натъква на открит антисеметизъм. Не му обръща особено внимание и си го припомня с усилие. Твърди, че произходът му не му е носил никакви проблеми през вече двайсет и пет годишния му живот. Подобни впечатления споделят и други представители на еврейското малцинство в България. Те съвпадат с наложената представа, че за разлика от други европейски страни, антисеметизмът не е така дълбоко вкоренен у нас. Но според представители на правозащитни и еврейски организации българското общество не се е отървало от сянката на антисеметизма. Просто проявите му остават незабелязани, на фона на лавината от омраза и насилие срещу други малцинства.

Според данни на американската правозащитна организация Anti-Defamation League 44% от хората у нас са антисемити. Данните са от изследване на нагласите към евреите в световен мащаб, проведено през 2014 г. Изследователите събират 11 негативни стереотипа за евреите и отчитат колко от отговорилите се съгласяват с шест или повече от твърденията.  В България, както и в други страни със сходен брой население,  са събрани мненията на 500 души, което е на половина под възприетото от социолоците изискване за представителност на извадката.

Леа Коен: Въпросът не е дали има антисемитизъм, а дали се прилага.

Леа Коен по време на дискусията „Чуждият и ние“ през декември 2015 г. Фото: Велина Барова / Евромегдан

„Разбира се, че има антисемитизъм ”, категорична е Леа Коен. Според нея нашето общество е една много либерална демокрация, в която се среща всичко. Според писателката от еврейски произход, винаги и във всички времена е имало антисемитизъм и не може България единствена да бъде пощадена от „тази най-стара и неизкоренима омраза”, когато тя съществува в световен мащаб. Коен отбелязва, че въпросът не е дали има антисемитизъм, а дали той се прилага.

Социологът Емил Коен също приема резултатите от изследването на Anti-Defamation League за достоверни. Свикнали сме да мислим, че България е чиста от антисемитизъм, понеже случаи като нападения над евреи и синагоги или оскверняване на гробища са рядкост, обяснява той.

Коен прави паралел с изследване, проведено през 2005 г. от Българския хелзинкски комитет и „Галъп”, целящо да покаже как етническите групи се „оглеждат” една в друга. На респондентите са задавани серия от въпроси като „Съгласни ли сте (бихте ли приели или не):“ „да се омъжите (ожените) за евреин“, „да поддържате приятелство с евреин“, „да живеете в един и същ квартал“ с такъв човек, „да живеете в едно и също селище“ с него и „да живеете в една страна“. Същите въпроси са зададени и по отношение на роми и турци.

Що се отнася до евреите, резултатите от проучването сочат, че 16% от самоопределящите се като българи са против това да живеят в една страна с евреи, а 50% от тях отговарят, че не биха гласували за „подходящ (компетентен, честен) кандидат“, издигнат от „партията, на която симпатизират“, ако той е евреин. Емил Коен отбелязва, че данните от това проучване са вече стари, но не само не вярва, че са остарели, а предполага, че ако сега бъде направено такова изследване, би се оказало, че дискриминационните нагласи към малцинствата в България са още по засилени.

Когато става дума за средата у нас, социологът говори за т. нар. „битов антисемитизъм”. По думите му това са шегите, приказките, завоалираните оскърбления като „Абе, махни го, тоя е евреин”. Антисемитизъм на битово равнище наблюдава и Леа Коен, като по думите й той се разпространява най-вече в интернет пространството, където „под една анонимна форма мнозина си позволяват антисемитски нападки, които са в две насоки: или възпроизвеждане на много стари клишета или възпроизвеждане на нови ревизирани конспиративни теории”.

Според Максим Бенвенисти, председател на ръководния орган на организацията на евреите в България „Шалом”, най-вече в онлайн средата се наблюдават прояви с антисемитски характер днес. По думите му, в сайтовете се срещат най-вече ругатни срещу евреите, целящи да провокират полемика по темата, но без каквито и да са аргументи.

Не онлайн средата обаче е мястото, където 26-годишна българка от еврейски произход става свидетел на този тип антисемитизъм. Тя разказва, че по време на следването на магистърската й програма по спортна журналистика става свидетел на антисемитски изказвания от колега, който не знае за нейния произход и с когото са добри познати. Накрая тя му прави забележка и казва, че поне от уважение към нея може да ограничи тези изказвания в нейно присъствие, в резултат на което той се извинява.

Не всички прояви на антисемитизъм остават на ниво изказвания, според представител ложата „Кармел” 3355 на Б’ней Б’рит, която следи за прояви на антисемитизъм у нас, а и на омраза като цяло. Организацията няма претенцията, че може да обхване всичко случващо се у нас, тъй като дейността й е доброволна, но по думите на президента й Соломон Бали, има случаи на атакувани хора заради еврейския им произход. Бали споделя, че сред обърналите се към организацията за подкрепа, има такива, които са имали и проблеми в работата си в различни държавни ведомства, заради своя произход. Според Бали това не е резултат от политиката на съответната институция, нито пък е доминираща практика: „просто някой там е решил, че може да се отнася по подобен начин със свои колега или колежка”, обяснява той. След като на ръководството е обърнато внимание за проблема,  инцидентите не се повтарят.

Кампания „Да изчистим омразата“ за изчистване на символи и думи на омразата от стените на София. Фото: ОЕБ „Шалом“

Жак Франсес е намирал свастики по фасадата на къщата си, но си го обяснява с това, че домът е попаднал на пътя на футболна агитка, а не с целенасочен антисемитски акт срещу самия него. „Истината е, че в България расизмът е насочен по-скоро към други малцинства като циганите и турците”, споделя Франсес.  Според него, хората у нас „в никакъв случай не са толкова толерантни, колкото се опитват да го представят”, но не виждат в евреите източника на проблемите си.

Франсес смята, че хората, които правят изказвания с антисемитски характер дори не познават евреи. Разказва за ситуации, в които е попадал в компания на хора с татуирани нацистки символи: „Един стоеше срещу мен и ми обясняваше как ако срещне евреин, той ще го подуши от хиляда метра, как щял да го пребие и т.н.”. Франсес подхожда към ситуацията с чувство за хумор и продължава да разпитва „какво би се случило ако…”, докато не изненадва събеседника си с новината, че цяла вечер стои на една маса с евреин. Разказва и за двойните стандарти във възприемането – чувал е реплики от типа „Ние като дойдем на власт, ще избием всички, ама теб ще те оставим, защото си много готин”.

Витошкият епизод на Петър има подобен благополучен завършек. Когато в един момент самоопределящият се като антисеметист заявява,  как ако сам би имал някаква еврейска жилка, щял да разглобил контакта и да бръкне в него, една от спътничките им споделя през смях, че присъстващият Петър има такава жилка. Непознатият тутакси проявява нездрав интерес към Петър и започва настойчиво да го кани на „купон“, по възможност с други приятели евреи. Не се виждат повече, но Петър не е забравил хладните тръпки, полазили гърба му.

„Кармел” 3355 предлага правна помощ и подкрепа на жертвите на антисемитизъм, но по думите на Бали те рядко се обръщат към организацията за това. „Това не е защото няма подобен тип прояви, а защото хората не вярват, че има смисъл да докладват подобни случаи и да изискват от властите да си свършат работата”, допълва още Бали и отбелязва, че незаявени остават дори случаи на физическо насилие.

Според Йосиф Пилов, университетски преподавател на 42 г., особеното отношение към евреите и антисемитската реторика са резултат от липсата на информация: „Има десетки, може би стотици случки, в които съм чувал хората, без да знаят, че съм от еврейски произход, да коментират против еврейството – най-вече без да разбират много от еврейската култура и история”. Самият той си спомня обиди във връзка с произхода му – директно е наричан „мръсен евреин”. Смята обаче, че ако има антисемитизъм в България той е по-скоро прикрит и се развива в семейството и в начина, по който говорят хората.

Странно, същият си като нас!

Именно с неразбиране Пилов си обяснява подигравателен коментар, който дочува веднъж на излизане от синагогата – „я виж, тези са взели сутиените на жените си и са си ги сложили на главите“, подвикват преминаващи младежи. Неразбирането на културата и традициите обаче води и до студеното усещане за различност.

Традиционната шапка кипа като част от еврейската култура невинаги е разбрана от хората извън общността. Фото: ОЕБ „Шалом“

Пилов определя еврейската си идентичност като доста слаба. Определя се като евреин, защото и двамата му родители са такива, не защото „всеки ден чете Тората” или спазва религиозни обичаи. Но независимо от това как вижда себе си, произходът му провокира по-особено отношение: „Като кажеш, че си евреин и все едно си различен, веднага ставаш различен, веднага те категоризират някъде”. По думите му хората обикновено подхождат внимателно към него и към въпросите, които задават, за да не го обидят. Пилов разказва, че разкриването на произхода му не води до негативни реакции, а по-скоро до изненада и коментари като „Я, ти си бил евреин? Странно, същият си като нас…”.

„Цял живот съм носил име, което показва, че съм различен”, споделя Жак Франсес (43 г.). Спомня си, как по време на социализма атеизмът бил национална политика, а цялото общество се стараело да не ти даде възможността да се почувстваш „друг”. Въпреки това недоверие, провокирано от името, изпитал както преди 1989 г., когато брат му е разследван от военното контраразузнаване, така и след промените. Когато през 1991 г. Франсес влиза в казармата, е посрещнат на входа от командира на поделението и всички останали офицери, дошли да видят кой е този човек с това странно име. Особеното отношение продължава и след това, но той го оценява по-скоро като любопитство, отколкото като недоверие – от въпроси за това защо не е заминал за Израел до учудване заради перфектният му български. Роден в Куба, Франсес  е прекарал почти целият си живот в София. Казва, че родът му е от тук и е може би по-голям родолюбец от онези, които го разпитват.

Антиеврейски надпис на  Централната софийска синагога през 2014 г. Фото: ОЕБ „Шалом“

Една от публичните прояви на антисемитизъм, която доби широк отзвук в последните години е вандализирането през  2014 г. на софийската синагога в деня на еврейския религиозен празник Шавуот. На информационното й табло е изрисувана свастика, придружена от надписа „Смърт, евреи!”. Във връзка с инцидента са задържани четирима души, но Софийската районна прокуратура отказва да образува досъдебно производство с мотива, че надписите представляват лично мнение.

„Обяснявам си го с нежеланието на определени лица да си вършат работата, а не с някакъв вид практика в съответната институция”, коментира случая Бали и допълва, че „същата институция в други случаи и с други свои представители се е представяла много добре с определените казуси”.

Леа Коен обръща внимание на опасността от „държавен антисемитизъм” от страна на институциите и властта, но подчертава, че такъв не съществува у нас. „Това е опасното; другото са вече обществени настроения, които могат да съществуват към всякакви групи”, разяснява Коен, но смята, че държавата няма рестриктивно отношение спрямо евреите.

Що се отнася до отношението на държавата обаче, Леа Коен посочва като проблемен факта, че „съществуват определени кръгове, включително в държавата, които искат да разпространят този свой демократизъм в исторически смисъл, т.е. искат да бъде прието като историческа даденост, че българската държава никога не е била антисемитска”, което тя определя като невярно. Леа Коен напомня за периоди на държавен антисемитизъм у нас: по време на Втората световна война, когато съществуват антиеврейски закони, репресии срещу евреите и хора, изпращани в концентрационни лагери, а също по време на сталинизма и в края на 60-те години на 20 век, когато евреи са уволнявани и не могат да заемат ръководни постове и да работят в медии.

България е от страните членки на Европейския съюз с може би най-ниско равнище на антисемитски прояви.

Соломон Бали: има случаи на атаки въз основа на еврейски произход. Фото: личен архив

Въпреки наличието на негативни примери, Бенвенисти не оценява високо равнището на антисемитизъм у нас. „Придържам се към старата си теза, че България е от страните членки на Европейския съюз с може би най-ниско равнище на антисемитски прояви”, допълва още той. Такова е мнението на Соломон Бали, който споделя, че трудно би си представил у нас да се случи събитие подобно на изгарянето на кукла на евреин по време на антимигрантски митинг в Полша през ноември 2015 г. За сравнение – според данните на  Anti-Defamation League, броят на населението с антисемитски нагласи в Полша е по-високо от България само с един процент. Пилов, който е прекарал 20 г. от живота си в САЩ, също възприема България като положителен пример по отношение на ниското ниво на антисеметизъм. Но признава, че у нас е доста по-предпазлив при разкриване на произхода си, отколкото в Америка.

По данни от преброяването на населението  в България през 2011 г. като евреи се самоопределят 1162 души от общо 7 364 570. Обобщавайки данните от социологическите изследвания от 2005 и 2014 г., Емил Коен отбелязва, че и в двата случая се стига до един и същи парадокс – „Евреи няма, антисемитизъм има”.

Бали е категоричен, че не може „едни две – три хиляди души да представляват проблем за някого” и отбелязва, че ако едно общество има проблем с група от себе си, то проблемът е много по-голям и тежък. Според Бали антисемитизмът не е само еврейски проблем, а проблем на цялото общество, а когато „ призоваваме обществото да се изправи срещу това явление, ние се опитваме да помогнем на всички и да работим за всички.”

–

*Името е променено по молба на източника. Б.ред.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.