Остър десен завой с риск от обръщане

Нов медиен закон в Полша предизвика остра форма на дежа-ву с привкус на лют унгарски пипер около новогодишните празници. Законът, който дава право на министъра на държавната хазна да уволнява и назначава ръководните фигури в държавните радио и телевизия самоволно без конкурс, предизвика остри протести в Полша и сериозна реакция от страна на ЕС, на принципа „парен – каша духа“. Действително, стилът и реториката на новите управляващи в Полша, осезаемо напомнят за първите стъпки на унгарския премиер Виктор Орбан след повторното му идване на власт през 2010 г. Подкрепени от католическата църква, управляващите във Варшава изглежда са се заели да пробягат по неговия път в рамките на един мандат. Той може да ги отведе твърде далеч от споделените европейски демократични ценности, но този път Брюксел е готов да ги отбранява.

Медийният закон бе поредният ход на новото консервативно правителство на Полша, встъпило в длъжност през ноември 2015 г.  Евроскептичната партия „Законност и справедливост“ /ЗиС/, която спечели абсолютно мнозинство на последните парламентарни избори, подхранва все по-солидни подозрения, че за да си осигури управленски комфорт възнамерява да погази основни принципи на демокрацията, като разделението на властите, плурализма и свободата на словото.

Историята не е напълно изненадваща. След парламентарни избори винаги нещо се променя в управлението на държавните медии, обясни за „Евромегдан“ Ремигиуш Козински – журналист и програмен директор на ВТК, регионална телевизия в областния център Познан. Но този нов закон се опитва да повлияе на журналистиката и журналистите като цяло. „Това вече е ново и наистина e много опасно,“ смят Козински и разчита, че комерсиалните медии и медийният пазар ще имат достатъчно силни, че да отстоят на натиска и да запазят своята независимост.  За обществените медии запазва мълчание.

Недоволството в медийният сектор от законодателните инициативи на ЗиС бе отразено в критичните позиции на влиятелни организации като „Репортери без граници“, Европейския телекомуникационен съюз и дори Асоциацията на европейските журналисти в България. Новият закон, който дава на правителството пълното право да назначава и уволнява ръководителите на обществените медии е остро противоречи на принципите на медийната свобода и плурализма, алармира Александра Генест, която оглавява бюрото на „Репортери без граници“ за ЕС и Балканите.

„Призоваваме ЕС да бъде твърд. Уважението на медийната свобода и плурализмът са сред изискванията за присъединяване към съюза. Той не може да иска от кандитатите за присъединяване, това което страни-членки не спазват. Заложена е неговата легитимност“, предупреди Генест.

ЕС трябва да бъде твърд: заложена е неговата легитимност!

По тази причина реакцията на Брюксел не закъсня. На 13 януари ЕК предприе безпрецедентно разглеждане на „състоянието на върховенството на закона“ в Полша. Механизмът на наблюдение и неизпълнението на бъдещи препоръки на комисията, каквато може да е отменяне на медийния закон, могат да доведат до бъдеща процедура срещу Варшава и евентуално отменяне на правото на глас на страната в Европейския съвет. В момента самият съвет се оглавява от бившия полски премиер Доналд Туск.

Изпълнителният орган на ЕС не се цели в евроскептичната власт в Полша единствено заради промените в обществените медии. Проблем са и промяната на механизми за взимането на решения от Конституционния съд на страната, наред с назначаването на петима нови съдии, предложени от правителството, които според мнозина поставят съдебната власт под политически контрол.

Тези действия провокираха председателстващия Европейския парламент германски социалдемократ Мартин Шулц да обвини консерваторите в Полша в „путинизация на политиката“ и фактически „преврат“.

„Демокрацията е жива и здрава в Полша“, контрира новият полски премиер Беата Шидло, цитирана от ВВС, добавяйки, че правителството изпълнява програма, която мнозинството от поляците е подкрепило на парламентарните избори през октомври. Тя поиска и официално извинение от Шулц. Не го получи.

Според говорителя на правителството Рафал Бонечек, действията на ЕК са базирани на „западни спекулации“, а правосъдният министър Збигнев Зиобро заяви, че комисията не е наясно в дълбочина какви точно закони въвеждат консерваторите. Правителството продължава да настоява, че е нужно преустановяване на контрола върху институциите от предишните управляващи. И явно – замяна с такъв от новите.

Доколко става въпрос за „преврат“ или за поредна победа на консервавния популизъм е спорно. Но поставените в Полша въпроси засягат наднационалния характер на ЕС в момент, когато фундаменталните принципи на съюза са под усилващ се натиск.  „Законност и справедливост“ (ЗиС) дойде на власт с пълно мнозинство, 235 от 460 места в долната камара парламента, след изборите през октомври. Така консерваторите заеха мястото на управлявалата 8 години центристка „Гражданска платформа“.

Лидер на новите управляващи е Ярослав Качински, брат-близнак на бившия полски президент Лех Качински, който загина в самолетна катастрофа през 2010г. За премиер обаче беше издигната Беата Шилдо. Президентът на страната, Анджей Дуда, също е подкрепен от ЗиС.

Само четири седмици, след като новият кабинет встъпи в длъжност, в столицата Варшава и други големи градове започнаха протести срещу новоизбраната партия. Причината е, че новото правителство предложи нови пет конституционни съдии като пренебрегна същата процедура, извършена от предшествениците му. Преди да предаде властта, „Гражданска платформа“ назначи други пет съдии, но президентът отказа да ги закълне в знак на протест.

С оглед на преките промени във върховния съд на страната, фактически изпълнителната, законодателната и съдебната власт се оказват лоялни на политическо мнозинство от партията на Качински. От гледната точка на управляващите, това проправя пътя на ЗиС да прокара необходимите законодателни и други промени, с обещанията за които беше избрана.

Ярослав и Лех Качински като част от ърбън културата; Снимка: Тиери Ерман; Лиценз: CC BY 2.0

Логичният въпрос е защо след видимия икономически растеж на страната и бързото ѝ интегриране в Европейския съюз, поляците свалиха едно центристко правителство и на негово място избраха анти-демократична, дясна консервативна партия? Според Козински причините са в естествената склонност към търсене на промяна. Журналистът обяснява победата на ЗиС с пасивността на ГП. „Това беше първото правителство, задържало се толкова дълго време на власт и вече беше дошъл моментът за смяна“, обяснява Козински.  Освен това според него, въпреки икономическия растеж и добрите отношения с ЕС, хората от малките населени места не са усетили този „вятъра на промяната“. В допълнение, католическата църква упражни огромното си влияние върху хората в малките градове и селата, подкрепи политиките на ЗиС и помогна много за спечелването на тези избори, категоричен е журналистът.

Католическата църква упражни огромното си влияние върху хората в малките градове и селата и подкрепи ЗиС  за спечелването на тези избори.

Подкрепата за Гражданска платформа идва най-вече от големите градове, хората със „светско“ мислене и тази част от поляците, които са се възползвали от прехода към пазарна икономика след колапса на комунизма. А електоратът на ЗиС е с напълно противоположна характеристика. Масово подкрепата за новото правителство идва от хората, които живеят в провинцията, от по-възрастните поляци и от тази част от обществото, която не е успяла да се приспособи и просперира в епохата на капитализма. Старото правителство работеше за заздравяване на връзките с Европейския съюз, докато новото е с националистически нагласи.

Друга позиция на ЗиС е, че имигранти и бежанци не трябва да бъдат допускани в Полша, докато предишното правителство на“Гражданска платформа“ се съгласи страната да приеме 7 хиляди бежанци от Сирия и Еритрея. ГП вдигна възрастта за пенсиониране, за да подпомогне пенсионния фонд, осъществява държавно финансиране за ин-витро оплождане, подкрепя гей двойките и иска промяна в закона за абортите, които в силно католическата Полша все още са незаконни.

Друг замисъл на Гражданска платформа бе да се спре държавното финансиране за църквите от всички вероизповедания. ЗиС от своя страна още в предизборната си кампания обеща да премахне увеличението на възрастта за пенсиониране и се противопостави напълно срещу гей браковете, ин-витро процедурите и абортите. В своята идеология ЗиС смесват католическите ценности и социални политики и именно това е, което се харесва на консервативната част от полското общество

„Не съм сигурен дали случващото се в момента е „добра промяна“ – както гласеше слоганът на Законност и справедливост, коментира Козински. Според полския журналист промените в страната се случват прекалено бързо, а някои от тях са неоснователни. Други,  в социалната политика – колкото и добри да са като идеи – ще се случат много трудно, защото са прекалено скъпи, а парите обикновено идват директно от джоба на данъкоплатците. „Предстои да видим още колко дълго полският народ ще търпи тези промени“, заключва Козински.

–

По текста работиха Елена Ханджийска в Познан и Константин Мравов в София.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.