Децата на поручик Галицин*

Ксения Вахрушева, журналист, природозащитник и активист на руската либерална партия „Яблоко“, член на Инициативния комитет на неправителствения форум за сътрудничество ЕС – Русия:
„Нивото на агресия в руското общество нараства всяка година. Общото недоволство от живота, грубостта на държавните служители и прилагането на сила от полицията, се подгряват от агресивната реторика на телевизията. Тя обвинява за всичко пришълците от Кавказ и Централна Азия, после американците и европейците, после украинците… “Който не е с нас е против нас – и трябва да бъде унищожен“ – тази атмосфера насаждат чрез пропаганда медиите. Това води до увеличаване на престъпността. Все по-чести стават нападенията срещу хора с друг цвят на кожата, срещу представители на джендър малцинства, срещу независими наблюдатели на избори, срещу защитници на горите от незаконно строителство и така нататък.
Привикнахме и към държавната агресия. До преди година и половина война с Украйна изглеждаше немислима. Сега след фалшивите истории за жестоките украинците, мнозина започнаха да я подкрепят. За да се поддържа лъжата за неучастието на Русия във военния конфликт в Украйна, руски военни са погребвани тайно, без никакви табелки с имена, с купено мълчание на роднините. Стойността на човешкия живот се свежда до нула, когато става въпрос за “величието” на Русия. Но това „величие“ е въображаемо, при положение че 16% от населението живее в бедност, където по официални данни 110 броени човека притежават 35% от всичкото националното богатство, където пациентите с рак се самоубиват поради неспособността да набавят обезболяващи лекарства, когато цялата икономика се държа на продажбата на нефт и газ. Корупцията в Русия е недостатък, който я разяжда отвътре. Корупцията лежи в основата на икономическата и политическата система. Корупция има на всички нива – от приемането на дете за детска градина до манипулиране на държавни поръчки за милиарди. Комисионните за спечелване на държавни търгове могат да достигнат 70-80%. Тесен кръг от приятели на Путин притежава всички големи предприятия и получава най-доходните държавни поръчки. Законите и правосъдието работят на принципа “за своите всичко, за другите – закон”. От една страна, природозащитникът Евгений Витишко бе осъден на 3 години в изправителна колония за разследването на незаконното строителство в национален парк, а от другата – Евгения Васильева беше пусна на свободата въпреки обвинението за участие в присвояване на 360 млн рубли /около 4,7 млн Eвро – б.р./ в отбранителния сектор.“ Фото: Ксения Вахрушева/личен архив.

Неколцина минувачи и летовници в центъра на Варна на 26 август забелязаха млада рускиня със развързана русолява коса и тъмни очила, която носеше плакат за освобождаване на политическите затворници в Русия. Придружаваха я още неколцина нейни сънародници.  Присъствието на рускоговорящи надали би учудило някого във Варна, след наплива на туристи и новодомци по Черноморието от страните на бившия СССР през последните години. Но гледката на руснаци които протестират пред консулството на страната си и открито критикуват режима в Кремъл предизвиква изумление у мнозина. От една страна заради насадената от медии и политици погрешна представа, че Русия и Путин са едно и също. От друга – защото от предишната вълна руски политически бежанци у нас май са останали само пожълтели фотографии и няколко вечнозелени емигрантски китарени романса.

Наталия, млад IT-специлист, се мести от Санкт-Петербург в България заедно с приятелките си преди повече от година. Сега живее във Варна. Напуснала Русия по политически и социални причини. „Физически непоносимо беше да живеем в държавата, където правата на човека не само не се спазват, но и са забити в категорията на “срамни либералните ценности”“, обяснява тя. Говори за насилие срещу мирни демонстранти, за атаки срещу ЛГБТ общността, за ужасяващата ситуация в армията и затворите. Отказва да живее в страна, където законите наглед са еднакви за всички, но в действителност се интерпретират в зависимост от близостта ти с прокурора. „Корупцията е корозирала всички равнища на управление, и всички сякаш са я приели. А който не е, може да бъде затворен,“ разказва Наталия.

Максим напуска Русия преди няколко години – на два етапа. Най-напред работата му за опазване правата на човека в няколко региона на Сибир става непосилна. „Изпитахме заплахи и административни пречки, стрелба в офиса и палеж на колата,“ разказва Максим. Наложило му се да замине за Москва, където съпругата му Лена започва работа в Московската хелзинкска група, а той координира проект за съдебна защита в рамките на международната мрежа “Гражданин и армия”. Но заплахите продължават и в Москва, общата атмосфера в страната става непоносима за тях, и решават, че дъщеря им няма да расте в Русия. „Избрахме България, защото имаме много връзки със страната и много неща ни харесва, освен това правилата за миграция позволяват да се преместим без големи разходи и без необходимост да търси убежище“, споделя Максим.

Според Наталия, Максим, и други руснаци в тяхното положение, в момента има два начина да се живее в Русия: или се интегрираш в системата на корупция и лъжа, или се бориш с нея до последно. В първия случай трябва да оставиш настрана своите идеали, във втория – да поемеш сериозен риск. В търсене на по-мирен и свободен живот руснаците отиват в различни страни, включително и в България. Много от тях съзнателно не търсят политическо убежище, а търсят други правни възможности да работят и да се интегрират в новото общество.

Трудно е да се изчисли точният брой на руските граждани, които живеят в България постоянно. Мнозина получават разрешения за пребиваване и купуват недвижими имоти, но всъщност пристигат само за лятна ваканция. Според различни източници между 300 и 400 хиляди руснаци имат имоти в България. Само във Варна според сдружение “Общество за приятелство с народите на Русия, Украйна, Беларус и ОНД” в края на 2014 г. живеят постоянно около 12 000 руснаци. Сред тях има не само военни пенсионери и семейства на заможни бизнесмени, както обикновено се смята. В България пристигат свободолюбиви млади хора с активен начин на живот, които се опитват да се интегрират в местното общество, но и не забравят за Русия.

Свободолюбиви млади хора с активен начин на живот се опитват да се интегрират в местното общество, но и не забравят за Русия.

Докато живеят в България, те гледат новините за Русия, реагират на тях и се опитват да помогнат на колегите си у дома. Някои излизат на акции за солидарност, други оказват дистанционните правни консултации, трети организират образователни програми за руските студенти. В същото време те искат да участват в обществения живот в България – участват в обсъждания на градските пространства и търсят в подобряването на градската среда. С всяка година, в която Путин остава на власт, броят на тези емигранти в България само ще расте.

На сигурно място

На фона на промъкващите се в медиите и социалните мрежи свидетелства, че за мнозина бежанци от Близкия Изток България е само транзитна спирка, страната изглежда привлекателна за все повече руски мигранти по различи причини. Сред тях са относително лесният за научаване български език и традиционно високата симпатия у нас към руснаците. Но друго е по-важно за тях. Руските мигранти забелязат, че в България има много по-ниска битова агресия отколкото в Русия. Тук “никой не пречи на никого”, коментират те – децата ходят в парка заедно с кучетата, колите не се опитват да изстискат велосипедистите от пътя, по-ниска и нива на престъпност. Това е особено важно за семейства с деца.

Мнозина мигрирали в България намират, че тук има много по-малко корупция сред служителите на ниски админситративни нива, в сравнение с Русия. „Когато те общуват с хора има по-малко грубост и усещаш, че се отнасят към тебе, като към човек, а не като да си по-ниско същество,“ споделя впечатленията си от българските чиновници Наталия.

Най-привлекателното в България е, че няма имперски амбиции, а президентът не иска всяка година хората да затегнат коланите в името на геополитическите му цели

Акция за мир в Украйна, организирана съвместно от руснаци и украинци на 21.09.2014 г. във Варна. Фото: Ксения Вахрушева/Евромегдан

Животът в България за Наталия носи и своите трудности. Тук е необходимо постоянно да търси работни поръчки, да овладява нови умения. Но тук се диша много по-лесно, заключва тя. За нея най-привлекателното в България е, че няма имперски амбиции, а президентът не иска всяка година хората да затегнат коланите в името на геополитическите му цели. Това означава, че човек може да живее така, както желае, не се оглежда на промяната на политическата програма на управляващата партия.

Свободата на словото и събранията у нас е на много по-високо ниво отколкото в Русия, смята Наталия. И дава пример: през Септември 2014 инициативната група на руснаци без никакви проблеми бяха в състояние да се споразумеят с общината за провеждане на митинг в центъра на Варна в подкрепа на Украйна срещу присъствието на руски войски на нейна територия. „В днешна Русия това изглежда невъзможно,“ споделя младата програмистка.

Без дом

Всяка година от Русия емигрират повече от 200 000 души, а около 13%  от населението искат да емигрират. Това са главно млади хора с висше образование, студенти и предприемачи. Те са, които адекватно оценяват политическата и икономическата ситуация в Русия, и разбират, че практически няма възможност да направят кариера без връзки или кражби. Че икономическото състояние на страната е много нестабилно и никога не знаеш, кога ще бъде следващия й фалит. Че образованието става все по-скъпо и се разгражда, а държавата се опитва да владее всяка сфера на живота, генерирайки нови и нови ограничения.

Тукашни руснаци почистват и озеленяват малките римски терми във Варна на 27.09.2015. Фото: Милена Проданова

Има и нова тенденция – емиграция на активисти, които не искат да рискуват свободата и живота си. Активисти на опозиционните партии и социални движения, защитници на природата и човешките права работят под постоянен натиск от страна на правителството. Последните закони – за „чуждестранните агенти” и “нежеланите организации” – почти изтикаха независимите неправителствени организации от Русия. Някои, като еколозите Сурен Газарян и Евгения Чирикова или участниците в митинга на площад Болотная през 2012 г., напуснаха Русия да се избегнат наказателно преследване. Други, като членът на партия “Яблоко” Максим Петлин или природозащитникът Евгений Витишко, лежат затвора. Мнозина претърпяха физически нападения. Борис Немцов бе убит. Преди две години емиграция на социални активисти от Русия бе изолиран инцидент, но днес е тенденция. Тези от тях, които видяха достатъчно примери и не са готови да рискуват своя живот, здраве или свобода, са принудени да напуснат родината си.

==

*Поручик Галицин, от рус. „Пору́чик Голи́цын“ — един от най-популярните в България белогвардейски емигрантски романси. Б.р.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект  „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес,“ изпълнен от фондация „БлуЛинк“ , финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и издателя Фондация „БлуЛинк“ по силата на българското законодателство и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.