Да обърнеш понятията

Или как „един чернокож хетерофоб-расист застреля двама бели журналисти” е забранена инверсия

Гледайки кървавия надпис „Мразя черните“, анализаторът на про-неоконсервативния телевизионен канал FOX мисли: „Хм…Това петно в горния десен ъгъл изглежда малко като кръст. Може би убиецът е мотивиран от антихристиянски подбуди…“/“FOX разследва случая Чарлстън“ от RednBlackSalamander//deviantart.com

На 26 август 2015 година един човек отне живота на двама души, докато те вършеха работата си. После се самоуби. Ето я констатацията.

На 26 август 2015 година чернокож мъж застреля бяла репортерка и бял оператор, докато те вършеха работата си. После се самоуби. Една съществена разлика тук провокира нова посока за размисъл – повече за евентуален мотив, отколкото за елементарно съвпадение.

На 26 август 2015 година чернокож гей застреля бяла репортерка и бял оператор, хетеросексуални, докато вършат работата си. После се самоуби. И тези допълнения нямаше да бъдат релевантни, ако убиецът сам не беше определил идентичността си като повод за убийствата.  Говорим за престъпление от омраза. Но кой тук е извършителят?

Проблемът се оказват именно понятията, от които толкова искаме да избягаме, че никога не успяваме да избегнем.

В хаотично писмо до ABC News, дълго 23 страници, Вестър Лий Фланаган, познат с репортерския си псевдоним Брус Уилямс, пише, че стрелбата в църквата Чарлстън през юни, когато деветима чернокожи бяха убити при стрелба в църква на афроамериканската общност, е трябвало да предизвика расова война.

„Защо го направих? Депозирах оръжие на 19 юни 2015 година, стрелбата в църквата се случи на 17 юни 2015 г. Капката, която преля чашата, беше стрелбата в църквата… Искате расова война (изтрито)? ДАВАЙТЕ ТОГАВА, БЕЛИ (изтрито)….!!!” В писмото Уилямс пише още, че е преживял расова дискриминация, сексуален тормоз и обиди на работа и е бил атакуван заради това, че е „гей и чернокож”. След това взима вече закупеното си оръжие и застрелва двамата си колеги от телевизия WDBJ7 във Вирджиния.

На английски език има чудесна дума за това: victimhood. Състояние, в което не можеш да излезеш от амплоато си на жертва поради определени обстоятелства, които те поставят в неблагоприятна роля. В случая принадлежността към две толкова уязвими групи.

Фланаган в Twitter непосредствено след убийствата твърди, че е заснел и публикувал стрелбата във Фейсбук, че бил дискриминиран от отдел  „Човешки ресурси“ и че е подал оплакване срещу убитата Алисън Паркър, която е „правила расистки коментари“ по негов адрес.

През месец юни тази година, говорител на Националната асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP), заяви, че „расовата принадлежност не е определящ критерий и е определящ критерий за лидерството в организацията”. Какво значи това? Че слон в стаята има и той въобще не може да се заобиколи. Ако изоставиш консервативните идеи и прегърнеш сърдечно либералното разбиране за морал, то ти насърчаваш комплекса на „жертвата” и рискуваш всеки един, който не принадлежи към масовата раса, сексуалност, религия или етнос да обяснява всеки свой житейски провал с принадлежността си към тях. Още повече – да печели дела срещу хора, които не могат да докажат, че „Фланаган въобще не беше добър репортер” (по думи на негови бивши работодатели) и това е причината той да бъде уволнен.

Ако пък решиш да не го правиш, веднага ще бъдеш обвинен в расизъм, сексизъм, дискриминация и подривна дейност срещу равенството в световен план. Всичко това, разбира се, отдавна излезе от контекста на конкретния случай, но да се върнем към него.

В статия по въпроса за „Breitbart”, журналистът Бен Шапиро пише: „Случвало ли се е бял хетеросексуален човек да убие черен хомосексуален човек, да запише убийството и след това да изкрещи своя манифест за това как е станал жертва на позитивната дискриминация и антирелигиозния фанатизъм на хомосексуалните? Медиите никога не биха спрели да отразяват тази история. Щяха да са нетърпеливи да докладват мотивите на стрелеца с цялото политически коректно ала-бала за расизма и хомофобията в САЩ дори по-обширно.”

„Някои казват „недоволен служител“, други – „терорист“. Да си бял ще даде задоволително обяснение за почти всичко“. Коментар на активиста за права на чернокожите Дерей Маккесън, преди да разбере, че стрелецът е чернокож.

Тоест, да обърнем понятията би означавало доста по-лесното обяснение на ситуацията – хомофоб и расист извършва престъпление от омраза. А как ни звучи „хетерофоб и расист извършва престъпление от омраза”. Зле. Както звучи и първото. Защото така се прозвеждат средства за масова омраза. Разбира се, че това излиза далеч от конкретния контекст. Всяко понятие – „чернокож“, „бял“, „ром“, „емигрант“, „бежанец“, „чужденец“, „хомосексуален“, „хетеросексуален“, „трансескуален“, „мъж“, „жена“ – носи своите асоцииации, които винаги стоят преди понятието „човек“. А те носят отговорност, която едва ли можем да понесем.

Всъщност всички, които са работили с Фланагън, освен че твърдят как никога не са го обиждали на расова или сексуална основа, съвсем между другото споделят, че е бил самотен, нещастен и нестабилен. Толкова, че е извършил престъпление, което не трябва да бъде причина нито организациите за защита на чернокожите, нито ЛГБТ организациите, нито расистите, нито хомофобите, нито левите, нито десните, нито медиите, да заемат нечия позиция в случая. Защото проблемът в крайна сметка се оказват именно понятията, от които толкова искаме да избягаме, че никога не успяваме да избегнем.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.