По грешна следа

Буря в социалните мрежи и стотици ядни коментари срещу насъсканите в погрешна посока копои на държавата – в случая представена от Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/. Това бе резултатът от един репортаж, поместен на 29.08.2015 г. в малко известен сайт, под заглавие „Държавата погна незаконно къмпингуващите край морето„. До искания за оставки не се стигна, тъй като фактите около злощастните среднощни проверки на Карадере, Корал и други незастроени плажове сочат, че ръководството на ИАГ действително се стреми да овладее разхищението и грабежите в горите. А проверките са по-скоро провокация и капан – хитро заложен от общинари и глашатаи на нестихващия ламтеж за пълно застрояване и бетониране на всички атрактивни природни дестинации по Черноморието.

Първата проверка на Карадере не е неочаквана. Няколко дни преди нея администратора на неформалната гражданска инициативаа „Да спасим Карадере“ Мария Лалева получава от ИАГ покана да се включи в съвместна проверка на състоянието в горските масиви по крайбрежието. Лалева споделя пред членове на групата притеснението си, че проверката е по сигнал от Национална асоциация „Българско Черноморие“ /НАБЧ/ – неправителствена структура, създадена за да прокарва интересите за застрояване на Черноморието.

Според Лалева, проверката била предвидена да се случи през деня  на 29.07.2015. Но вместо това е проведена предваритено, през нощта на 28.07., и без нейно участие. Участвали са: екологът на община Бяла, полицаи с патрулна кола и двама представители на Регионалната дирекция по горите. Двамата представители на ИАГ, които би трябвало да извършат проверката, не са присъствали на Карадере. На Лалева е отказан и присъствен протокол, с уговорката, че такъв ще бъде направен и изпратен допълнително. Проверката е протекла с присъствието на журналист, но и медийното присъствие е силно ограничено и едностранчиво, което води до тенденциозно отразяване на случилото се. Лалева става свидетел е на само един акт, съставен на къмпингуващите – за 0.1 кубически метра отсечена дървесина. За Мария Щурова, също от гражданската инициатива, странно е, че в протокола, съставен впоследствие и обобщаващ проверките, Карадере дори не се споменава.

Йорданка Динева, координатор на коалиция „За да остане природа в България“ Фото: Forthenature.org

Йорданка Динева от БФБ разказва повече за начина, по който е инициирана проверката на ИАГ. Преди около месец фондацията, която е координатор на коалицията „За да остане природа в България“, получава от ИАГ писмо, адресирано и до БАЧК. Асоциацията обединява интересите на хора, които защитават строителството по Черноморието, затова природозащитниците от БФБ са озадачени, че попадат  в една и съща комуникация с нея. Но предметът на писмото се оказва важен: ИАГ информира организациите за предстоящи проверки на незаконно строителство по Черноморието и ги моли да посочат локации за извършването им. Но докато Динева и колегите й изготвят списък на незаконни строежи по черноморието, НАБЧ внася вИАГ 20 популярни локации за диво къмпиране сред природата.  Писмото на НАБЧ е от 14 юли, а проверките започват от 27 юли, въпреки че списъкът на НАБЧ няма нищо общо с оригиналния предмет на искането.

Подменена проверка

По списъка на БФБ, изпратен на 22 юли, не се работи . Във фондацията се чудят защо една институция се втурва скорострелно да работи по сигнал, който няма общо с декларираните й намеренията и целите на природозащитата. Йорданка Динева вижда в това изместване на общественото внимание от реалните проблеми. „Всичко това позволява спекулации дали подобна заповед изобщо е съществувала“, смята Щурова. Според нея проверките са част от дълго планирания организиран отпор от страна на инвеститорите, които се опитват да създадат лош имидж на къмпингуващите, които пък се опитват да спрат застрояването.

Проверките са част от организиран отпор на инвеститорите срещу къмпингуващите, които пречат на застрояването на плажовете.

Доц. Георги Костов, Заместник-министър на земеделието и храните. Фото: МЗХ

Но Доц. Георги Костов, заместник министър на земеделието и храните, завеждащ ИАГ, отхвърля това подозрение. Проверките са насрочени, защото ИАГ няма как да откаже конкретен сигнал, обясни той за Евромегдан. Проблемът не е в хората, които почиват, а в това, че собствениците на териториите не са направили нищо за да организират малко тези места – напр. да ги отдадат под наем или пък горските предприятия да организират това, обособявайки места за палене на огън, паркинги, хим. тоалетни и т.н. без да се строи, без някакви значими такси, без заграждения, обясни Костов. „До колкото зная, няма изгонени хора, но санкции срещу палене на огън има – и трябва, да има. Както и за [изхвърляне на] боклук,“ написа Костов.

Динева не отрича възможните негативни последствия от къмпингуването, подобно на всяка човешка дейност, които обаче според нея са несъизмерими със строителството. Мария Щурова също не си затваря очите за проблемите с многобройните къмпингуващи. Признава, че има хора, които поради незнание или небрежност оставят боклуци и вредят на дюните. Изход вижда не в забраните, а в регламентацията, в наличието на правила и на контрол по спазването му. В тази насока са и действията на „Да спасим Карадере“ през последите години: почистване, опазване на дюни, поставяне на табели и компостни тоалетни, създаване на саморегулация сред къмпингуващите. За тях инициативата наскоро е получила подкрепа от БФБ в рамките на проект „Участие за природа“, финансиран от Програмата за подпомагане на неправителствени организации към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Истинският проблем на Карадере, според Щурова, са двата инвестиционни проекта, надвиснали над местността от години, срещу които се бори организацията. Съпротивата е по линията на всички екологични закони от няколко години, очевидно успешно, защото районът не е застроен, а единият от проектите вече значително изостава от предвидените за изпълнението му срокове.

Истинският проблем на Карадере са двата инвестиционни проекта, надвиснали над местността.

Не всеки огън на Карадере е опасен. Фото: Полина Антонова/Karadere Art

Проверките са започнали още в началото на седмицата от Северното към Южното Черноморие. Проведената нощна акция в местността „Карадере“ която приключва със съставени 3 акта за палене на огън в горската територия и десетки констатирани нарушения. Оказало се е, че всички туристи в защитената зона на дюните са запалили огън именно върху пясъчната ивица, от която е започнала инспекцията. Според ИАГ, местоположението на къмпингуващите трябва да бъде регламентирано и предварително съгласувано със собствениците, на чиято територия се намират. Същите собственици, от които разрешение за проверките не е взето.

Според председателя на Асоциацията на парковете инж. Тома Белев в протокола от първата извършена проверка няма нищо фрапиращо. „Има установени нарушения като палене на огън, но подобни случаи ще намерим на много места и в планините, навсякъде в България,“ коментира Белев. „Тези проверки ще приключат и ще бъдат забравени“, прогнозира той. Но смята, че ще останат същностните проблеми на Черноморието и горските територии: незаконното застрояване на горските и защитените територии, урбанизирането на горски територии, строителството върху дюни и защитени територии, включително на 30-етажни хотели в нарушение на всички закони и при затваряне на очите на горската администрация.

ИАГ съобщи, че преди тази в Карадере инспекции е имало и в Шабла, Дуранкулак, Шкорпиловци, „Паша дере“, „Иракли“. В дивите местности, разказва ни агенцията, са опънати стотици палатки, около които е установено замърсяване с битови отпадъци, изхвърлени от къмпингуващите. Според представителите на екологичните организации проблемът е, че вместо да се фокусира върху същинските проблеми – незаконното строителство, мащабната сеч, бракониерството, умишлените палежи и незаконни локални сметища, на практика тази конкретна проверка е опорочена и целта й е подменена.

Мутрите, олигарсите,  корумпираните държавни служители и политици 25 години ограбват държавата чрез заменки и фалшива приватизация, сега плащат, за да бъдем оплюти и изгонени.

Гражданската група срещу незаконното застрояване действа и в Корал – един от плажовете на юг, обекти на проверките на ИАГ. Според  Мария Кавлакова от групата, гледната точка на къмпингуващите, не присъствала в медийното отразяването на проверките, за разлика от манипулативните тези на НАБЧ. „Ние сме ограбените от мутрите, олигарсите, от корумпираните държавни служители и политици – същите , които сега плащат, за да бъдем оплюти и изгонени, които 25 години ограбват държавата чрез заменки и фалшива приватизация, а сега вече създават асоциации за обединение на частните интереси,“ недоволства Кавлакова. Според нея въпросните частни интереси са свързани изключително със застрояването и на последните девствени плажове покрай морето.

„Виждаме как държавен ресурс бива впрегнат в частен интерес на организация, съществуваща с една единствена цел – да създава в обществото негативно отношение към хората, които се опитват да спасят от застрояване малкото останала природа по Черноморието, казва Мария Щурова от „Да спасим Карадере“. „Дали в случая ИАГ глупаво са се оставили да бъдат използвани или съвсем целенасочено изпълняват поръчка, можем само да гадаем,“ смята тя, но подчертава, че действията на сегашното ръководство на тази институция оставят по-скоро добри впечатления, на фона на всички останали. „Там действат съвсем адектватно и направиха много, затова съм по-склонна да си мисля, че институцията може да е била използвана и подведена с помощта на корумпиран служител на по-ниско ниво,“ смята Щурова.

ИАГ ще проверява и незаконното строителство

За това, че ИАГ се е поуплела в кълчища, от които търси начин да се освободи, говори и фактът, че заглавието, с което агенцията съобщи за проверките на сайта си, беше променено след избухването на скандала, от „Гонят незаконнокъмпингуващите край морето“ на „Пазят къмпингите от пожари“. Публикуваната на сайта на Министество на околната среда и водите информация за същите проверки пък се оказа радващо професионална и обективна, смятат активистите от „Да спасим Карадере“. В нея се посочва изрично, че границите на защитените територии са маркирани, че има информационни табели, че според режимите на защитените зони, в които попадат проверените обекти, няма забрана за къмпингуване.

Доц. Костов потвърждава намеренията на ИАГ да действа по същия начин и срещу незаконното строителство по Черноморието. „Тръгват съвместни проверки за незаконно строителство в гори, по инициатива на „За да остане природа в България“, обяви заместник министърът пред Eвромегдан. Това със сигурност ще предизвика други реакции, уверен е той, и пита реторично: „А законът трябва да се прилага, нали?“

Незаконно къмпингуване – митове и правна реалност

Понятието „незаконно къмпингуване“ се оказва юридически невалидно в България, макар и използвано в официални документи на ИАГ. Свилен Овчаров от  групата „Зелени адвокати“, е категоричен, че в България няма закон, който да забранява къмпингуване и въобще нощуване на места, които не са категоризирани специално за нощувка. Той подчертава, че в цяла Европа и в повечето страни по света има подобни забрани. В България обаче има една особеност. Всяка община може да приеме подобна наредба. Има например наредби на общините, забраняващи изхвърляне на отпадъци и палене на огън на открито.

„Черноморските общини се дразнят от диво къмпингуващите не заради друго, а защото именно те са най-големите активисти срещу незаконното строителство, а незаконното строителство е най-големият източник на проблеми“, подкрепя досегашните мнения адвокат Свилен Овчаров.

Черноморските общини се дразнят от диво къмпингуващите защото именно те са най-големите активисти срещу незаконното строителство по крайбрежието.

Общините предприемат директна атака срещу групите, целящи опазването на Иракли и Карадере с идеята, че ако бъдат изгонени къмпингуващите, ще изчезне и съпротивата срещу пълното застрояване и бетониране на тези последни оцелели плажове с опазен ландшафт. Един от инструментите на тази атака е приемането на наредби с твърде прекомерни забрани, като например забрана на достъпа до плажа, които обаче са лесно атакуеми в съда.

През 2010 година адвокат Веселин Паскалев, също от „Зелени адвокати“ /на снимката, личен архив/, атакува наредбата на община Несебър, забраняваща нерегламентираното къмпингуване на плажа Иракли, и печели делото във Върховния административен съд. Това е важен прецедент и оттогава общините почти не приемат подобни наредби.

И още един аспект на темата – особено важен за всички българи, които биха разпънали палатката си и в „законен“ къмпинг. В много места в Европа наистина има наредби срещу нерегламентираното нощуване, но там да се направи къмпинг е много лесно, докато в България е почти невъзможно. Причината да няма новосъздадени къмпинги в последните 20 години е в драконовските изисквания за категоризация на къмпинг. Например задължително е да построиш поне няколко трайни постройки от бетон и тухли, които са напълно излишни. Трябва да имаш бариера, портиерна и подобни „остатъци от 80-те години“, както ги нарича Свилен Овчаров. Той е консултирал няколко клиенти, които са опитали да изпълнят последователно и методично всички изисквания, но това се оказало невъзможно.

„Ако се облекчат условията, това ще даде голям тласък на туризма, защото виждате, че българите пазят от десетилетия навика си да ходят на къмпинг, и като няма такъв, защото старите къмпинги са или закрити, или заобиколени с хотели, отиват в гората зад плажа“, обобщава Свилен Овчаров.

Все пак се появява една надежда. Напоследък се заговаря за това, че Министерството на туризма и Министерството на регионалното развитие имат намерение да облекчат изискванията за категоризация на къмпинг. Вече има проект за промяна на Закона на туризма и готова наредба за категоризацията на къмпингите, но кога и дали ще бъдат приети, не се знае. И ако дотогава има останали свободни плажове и хора с възможности да инвестират в тях, може и да се появят нови къмпинги.

Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. Фондация „БлуЛинк“ е партньор на БФБ и в реализацията на проект „Участие за природа“.