Пътят на толерантността

„По летището посрещат, по летището изпращат“- в превод от буквалност към реалност, от правите коловози на българските народни поговорки към едно от най- магическите кътчета на Северна Европа. Ако въобще сме съгласи, че е в Европа! Магията те хваща за ръка още с кацането в Рейкявик.  Освен всичко друго и мирише хубаво, и е чистo  до съвършенство. Меката топлина в терминала, украсен с местни пейзажи и постери, приканващи за опазване на природата и разбира се,   типичната за севера суровост, която лъха от целия интериор, намекват какво те очаква отвъд гейтовете и багажното. Да, северните страни са известни с високия си стандарт на живот. Но когато насред петзвездния лукс в тоалетната на летището се натъкнеш на масичка за повиване на бебета – при това в мъжкото отделение, започваш едва бегло да осъзнаваш на какво място си попаднал. Такова, на което хем джобът му е пълен със задоволеност и висок стандарт, хем съзнанието му не се е отказало от прогресивните и хуманни ценности, които из всички западни, северни и въобще, добре развити държави на континента, се наричат европейски.

Северна архитектура и масички за повиване на бебета в мъжката тоалетна на летищния терминал в Рейкявик. Фото: М.Иванова/Евромегдан

Исландия не е на континента. Но е страната с най- продължителното задължително бащинство в Европа. Законът за платеното бащинство е въведен през 2001г. и дава право на платен отпуск на силния пол в рамките на 3 месеца, като изплаща 80% от брутното им възнаграждение. Като отговор на това предложение повече от 90% от мъжете избират да кръшнат от работа, за да гледат мушмороци – което има силно положителен ефект както върху мотивацията на майките да раждат повече деца, така и върху израстването и последващата връзка на въпросните отроци с бащите им, категорични са експертите по семейно планиране.

Исландия е лидер в световните практики в равнопоставеността между силния и слабия пол. Неслучайно и първата жена президент в Европа е исландка- Вирджис Финбогадотир, избрана след мащабни протести на феминисти преди 35 години. Избрана, въпреки че – или тъкмо защото е била и самотна майка по това време.

платено бащинство : 3 месеца на 80% от заплатата

Баща разхожда бебето си из Рейкявик- обичайна гледка. Фото: М.Иванова/Евромегдан

Исландските схващания за семеен живот разчупват патриархалната рамка, за да се размият в една топла, толерантна и твърде смесена картина, в която не е странно жена да има едно дете от един мъж, други три деца от втори, а да живее с трети. И всички заедно да празнуват рождения ден на най-малкото. А защо не и да живеят заедно? Подобен  модел за съжителство „на кръпки“, където веднъж родили се, децата попадат под грижата на цялото племе или общност, без значение кой е бащата,  съществува в някои традиционни туземни култури. Но, че една от тях е досами Европа, не подозирах. В Исландия тя е следствие от високата еманципация на жените, големия брой на разводите, високия стандарт, високата култура в отношенията между хората, както и отхвърлянето на предразсъдъци и страхове, характерни за подобен тип ситуации, обяснява   „Гардиън“ през 2008г.

Толерантната Исландия се разпознава най-вече по отношението си към сексуалните малцинства. Тук правото да бъдеш различен не се крие по ъглите от страх да не бъде набито или оплюто, а напротив- ходи уверено и необезпокоявано по улиците, усмихва се от различни витрини на магазини, офис вестибюли и бюра, държи барове и те кани най- приятелски в тях да се забавлявате заедно, независимо от твоите сексуални предпочитания. Представи ни го Арни. Макар и нисък на ръст – особено за исландските стандарти, наглед около 35,  той изглеждаше като съвсем типичен исландец на първата ни среща в малко артистично кафе в старинния център на Рейкявик. А у един типичен исландец винаги има нещо… елфическо.

Тук правото да бъдеш различен не се крие по ъглите от страх да не бъде набито или оплюто.

Членове на нционалната LGBTQIA+ oрганизация Samtökin ’78 и обикновени исландци демонстрираха на 1 Май 2015 г. в столицата си за свободна изява на джендър идентичността на работното място. Фото: Alda Villiljos/Samtokin78.is

„Отне ни доста време да постигнем някакъв напредък в отношението на хората към гей- малцинствата, но мисля, че се справяме добре засега. Със сигурност има още какво да се направи“- споделя той в неформалния уют на интервюто ни. Арни е член на първата гей организация на острова, възникнала през 1978г – „Самтокин 78“, която защитава и се бори за правата на гейове и лесбийки. По това време мнозина от тях са емигрирали в Дания заради по-високото ниво на толерантност към сексуално различните  в политиката и обществото. итици обединяват сили за подобряване на правата на малцинствата! Тогава ултра- десни нямало.Усилията на организацията под формата на множество протести, изявления, осведомителни кампании, организиране на срещи и какво ли не още, довеждат до цялостното пренаписване на закона за малцинствата през 1996г., със съвместните усилия на леви и десни политици. Повтарям, за непрочелите внимателно: десни и леви политици. Тогава ултра- десни нямало.

Гей-семейства и гей-родители

Толерантността в обществото се разгръща като повсеместна норма през новото хилядолетие. От 2000г. официално е разрешено частичното осиновяване ( припознаване на деца от предишни бракове), а от 2006г. – пълното осиновяване от страна на гей двойки. През 2010г. пък с благословията на държавата е сключен и първият гей- брак, като под венчилото минават не кой да е, а министър- председателката и нейната възлюбена.

Десни и леви политици обединяват сили за подобряване на правата на малцинствата!

Така посланието за приемането на човешката личност в нейната пъстрота и индивидуалност избухва досущ като исландски вулкан, за да се разстеле в съзнанието на цяла една нация и от приемствеността да се роди едно по- полезно на себе си и по- социално общество.

Бар в цветовете на дъгата, където гей и стрейт гости се забавляват заедно, еднакво добре. Фото: М.Иванова/Евромегдан

„Искаме да покажем как приемането на различните е важно за благоденствието на цялото общество дори и в икономически план- адаптираните хора са едни по- щастливи хора, което ги прави и по- продуктивни, по- мотивирани и по- успешни“ – споделя Арни и изразява надеждата си, че следващият парламент ще приеме предложенията за още повече свободи на сексуално различните.

Отношението на исландците към сексуалните малцинства разкрива една много съществена и типична страна от душевния им свят- чувството за общностна ценностна идентичност, която присъства във всеки аспект на тяхното битие.  „ Ние сме много малка по население държава, тук всеки познава всеки, затова няма къде да се скриеш или да избягаш“ споделя Арни ведро, докато отпиваме от питиетата си две вечери по-късно в гей- бар KIKI, където той работи. Мястото е популярно за танцуване и е предпочитано от местни и туристи. Тук обаче няма грам напрежение, няма неудобство, няма и помен от потния алкохолно-тютюнев полъх на балканската агресия по въпроса кой/коя с кого/коя предпочита да осъмва.

няма и помен от потния алкохолно-тютюнев полъх на балканската агресия по въпроса кой/коя с кого/коя предпочита да осъмва

Чувството за неприкосновеност у исландците отговаря на спокойствието за физическата им безопасност. Тук въпросът за яйцето или кокошката няма никакво значение. Макар и основателка на НАТО, Исландия е единствената държава, която не притежава армия, въздушното й пространство е под опеката на Великобритания, а годишните й военни разходи  са едва 0,4% от БВП – предимно свързани с петзвездната брегова охрана, която поддържа.

„Ние сме сравнително млада държава- независима едва от 1944г, но искаме да вярваме, че сме свободни и че можем да имаме доверие в основните си институции- вземете за пример полицията ни,“ обяснява Салвьор Нордал, професор по етика в икономическия университет на Рейкявик.

Полицаи без оръжие

Престъпност почти липсва. За сравнение, ако в САЩ има 700 затворници на 100 000 жители, в Исландия са едва 42. Съществува само един затвор с капацитет 145 души, но тъй като поради кризата престъпността се била увеличила, сега има около 250 осъдени души, които чакат ред да влязат на топло. Докато у нас рефренът „родната полиция ни пази“ предизвиква присмех и подигравки,  исландският му вариант се усмихва фотогенично от мрежата и прави клишетата на пух и прах. Ако някой си мисли, че полицията трябва обезателно да е сериозна и формална институция, трябва да си помисли пак след като погледне официалната й страница в Инстаграм. Десетки снимки се качват ежедневно на сайта: със спасени кучета, с благодарни граждани, със забавни случки… Те разкриват онази страна на полицаите като хора, която у нас обикновено остава скрита зад униформите, палките и ледената отчужденост.

снимките на исландската полиция разкриват онази страна на полицаите като хора, която у нас обикновено остава скрита зад униформите, палките и ледената отчужденост.

„Виждаме една отворена институция. Това е нейният начин да се почувства по-близо до хората“ –заявява Нордал.

Заета с подобни снимки, полицията в Исландия не се нуждае от оръжие – поне засега.  Уверих се с очите си, попадайки  на истински протест – и тук ги има! В сравнително топлия следобед на 24.10.2014 г. хората негодуваха пред сградата на полицията срещу публикация в един от най- големите исландски всекидневници, според която предстои въоръжаване на исландската полиция. Решението още не бе гласувано в Парламента, но правителството вече предприема стъпки за оборудване на местните полицаи с огнестрелни оръжия, внесени от Норвегия. И около 200 човека бяха излязли на площада и надигнали категорично глас против тези намерения. Полицаи, които да охраняват протеста, не видях.

Протест пред сградата на Полицията в Рейкявик по повод на новината за въоръжаване на исландските униформени. Фото: М.Иванова/Евромегдан

„ Ние сме една от държавите с най- ниска престъпност в целия свят. Защо са ни тези оръжия? Досега сме живели добре и без тях. Внасянето на оръжия в страната означава тяхното използване, което пък означава смърт за нашите деца. Ние не искаме и няма да допуснем това!“- разпалено обяснява случайна протестираща.

Изобщо, в Исландия  изглежда немислимо властите да предприемат нещо, в чиято ползотворност не са убедени повечето граждани. Това проличава най-ясно при масовите протести, изпълващи улиците на Рейкявик с викове и удари по тигани още през 2008г.  Тогава исландската банковата система рухва под тежестта на трите си най- големи банки,  Когато правителството решава да ги „спаси“, избухват протестите и това не се случва.

В Исландия  е немислимо властите да предприемат нещо, в чиято ползотворност не са убедени повечето граждани.

Това е и  най- генералната разлика на исландските протести с нашите, че за техните изглежда има очи и уши, а нашите остават картина без звук, запечатана в гримасата #КОЙ?, изтъркана от безразличието на безкрайното си прожектиране.  Тяхното правителството демонстрира приемственост.  И предприема основно стъпки, които исландското общество намира ако не за полезни, то поне не за  вредни. А когато става въпрос за автохигиена на морала и ценностната система, исландците са безкомпромисни. Сред най- изненадващите за източноевропееца неща, забранени в тази северна страна са: бокса като професионален спорт; продажбата на бельо с исландския флаг; стриптийз баровете (от 2010г.); продажбата на храни с повече от 2 процента съдържание на транс мазнини; добавянето на хормони в месото; гледането на змия, гущер или костенурка като домашен любимец; и комарите. Не че са забранени, но просто ги няма в Исландия.

най- фрапираща за чужденците остава забраната за продажба на алкохол в магазините

Най- фрапиращата обаче, особено за чужденците, си остава забраната за продажба на алкохол в магазинната мрежа, тъй като държавата я държи в монополна хватка. Може би това е разумно предвид ограниченото население на острова.

Тези на пръв поглед дребни странности всъщност са определящи за самоусещането на исландците за това кое е ценно и полезно за тях и кое не. Това важи както в ежедневието, така и на останалите екзистенциални равнища, независимо дали се касае за икономика, политика, култура, или формиране на национална идентичност.

„Имиграцията е много ограничена тук. Исландия има силно рестриктивна политика за имигранти, а също и за бежанци. Зелената партия настоява за по- отворена политика“- споделя Урдур Гунарсдотир, пресаташе на Министерството на външните работи. Но докато това не стане факт, островът ще си остане етнически монолитен, с повече от 93% присъствие на етнически исландци сред населението.

Религия и елфи

В религиозен план Исландия също е високо хомогенна – повече от 97%  от хората са християни, което е и причина на острова да няма нито една джамия до този момент. Тук някъде е действащата граница на исландската толерантност. Седемстотин и седемдесет броени мюсюлмани, които живеят на острова, са принудени да се молят ежедневно в бизнес сгради. Което все по- малко ги удовлетворява. В продължение на 14 години те водят кампания за построяването на джамия и през 2013г. правителството издава разрешително за такова. Управляващата в момента Прогресивна партия, начело с министър- председателят Давид Гуннлаугссон, далеч не е очарована от това решение, но много исландски граждани застават зад правото на своите сънародници да се кланят на който Бог си пожелаят и то в подходящо за целта място. Въобще, ако Беатрис Ивлин Хол не бе посветила на Волтер прочутата фраза „Не съм съгласен с това, което казваш, но бих защитавал до смърт правото ти да го кажеш“, тя би прилепнала перфектно като девиз на тази държава- джудже в населението и площта си, но истински колос в борбата за равни права и свободи на всички свои граждани. Дори и на тези, които не се виждат с просто око.

„Да, много сме суеверни, но предполагам точно толкова, колкото останалите европейски държави“- възкликва Гунарсдотир. И действително, над 60% от населението на острова вярва в елфи – малки невидими магически същества подобни на джуджета, тролове, феи и пр., които населяват паралелно с хората същите осеяни с гейзери и вулкани пейзажи.  Дори само допускането на възможността такива вълшебни същества да съществуват се оказва достатъчна причина за исландците да се съобразяват с тях до степен, че цели инфраструктурни проекти се променят, за да не навредят на предполагаемите им жилища.

„Елфски“ чай и фигурка на джудже като част от атмосферата на къщата на „Дамата на елфите“в Рейкявик- място за туристи, истории, приказки и още нещо. Фото: М.Иванова/Евромегдан

 Но почти всеобщата склонност да се вярва във вълшебство по никакъв начин не означава, че исландците пренебрегват съвременното научно познание в полза на суеверия или креационизъм, примерно. Взела най- доброто от социалните практики на Скандинавието, Исландия може да се похвали с висококачествено образование, при това напълно безплатно (както и здравеопазването, впрочем). Почти всички училища са държавни, а системата на образование, взаимствана от датската, включва четири степени: предучилищно и основно –  финансирани от местните власти; и средно и висше образование – финансирани от държавата. Парадоксално на пръв поглед, законът позволява на всеки навършил 16 годишна възраст  да напусне училище и да отиде да работи във фабрика, примерно. Докато му дойде акъла в главата и реши дали иска да продължи да учи – възможност, също гарантирана от държавата.

Както стана дума, здравеопазването също не е лукс, резервиран само за богатите. На тях остава да си плащат само скъпите козметични процедури. За всичко друго се грижи държавата. Сериозен проблем, назрял последните години в здравната система на Исландия, а и в глобален мащаб, е изтичането на високо квалифицирани кадри. „Много местни емигрират, голяма част в Норвегия, където са по- високо платени, като броят им се засилва по време на кризата“ – споделя Гунарсдотир.

Исландската формула на успеха: доверие, взаимно уважение, толерантност, способност да се вземат максимално изгодни за всички решения и  солидарно ползване на оскъдните природни ресурси.

И така, ако трябва да се запише рецептата, която позволява на този малък народ да живее заможно, без да жертва социалните си придобивки – веруюто на чистия социализъм, но и на прогресивното дясно мислене, крепящо се най вече на идеята за устойчив растеж, то рецептата би била: доверие, взаимно уважение, толерантност, способност да се вземат максимално изгодни за всички решения. И солидарно ползване на може би единствения, но затова пък обилен природен ресурс: геотермалната енергия.

Елфско селище край Рейкявик. Фото: М.Иванова/Евромегдан

   „За исландците е от изключителна важност да могат да се доверяват – на този, който държи пекарната на ъгъла, който доставя газта, или пък управлява  финансите им“, разяснява Гунарсдотир. Последното изискване сякаш обяснява съпротивата на обществото срещу поемането на задълженията на затъналите в дългове банки през 2008 – 2009 г. Кризата от това време и солидарното преодоляване на последствията от нея показаха, че всеки друг път на реализация е пагубен за исландския свят, а и далеч не само за него.  „Ако мислиш етично, трябва да мислиш не за личните си интереси в краткосрочен план, а за благоденствието на цялото общество в дългосрочен аспект“- категорична е прес-служителката на външнополитическото ведомство.

Още по темата: Елфи, гейзери, банки: Исландският модел на живо – специален журналистически проект на Евромегдан.бг и фондация „БлуЛинк“

***

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект  „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес,“ изпълнен от фондация „БлуЛинк“ , финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., по мярката за насърчаване на партньорството със страните- донори. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и издателя Фондация „БлуЛинк“ по силата на българското законодателство и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.