От Карадере до „Сириза“ през съда и прокуратурата в Бургас Пътят от Карадере. Фото: Радко Ненков/ Karadere Art

От Карадере до „Сириза“ през съда и прокуратурата в Бургас

Ден след като антисистемната ляво-прогресивна партия „Сириза“ спечели изборите в Гърция, едно съдебно дело в Бургас демонстрира нагледно механизма, който тласка все повече хора и у нас към търсене на политическа алтернатива за установеното обществено устройство в държавата. На 26.01.2015 девети състав на Бургаския административен съд разгледа жалба срещу МОСВ заради отменено разрешение за строеж без екооценка в добилата популярност местност Карадере. Процедурата и аргументите по това дело ясно разкриват как съдебната система пречи на демократичните органи на държавата да изпълняват задълженията си и да отстояват законността и правата на гражданите.

Делото е по нашумял през есента проект на популярния строителен предприемач Николай Илиев. В деня след изборите на 6.10.2014 г. неговата компания „Макси I“ получи експресно и скандално разрешение от бургаската екоинспекция да строи на Карадере без да провежда оценка за въздействие върху околната среда. След като граждани реагираха в интернет и медиите осветлиха случая се разбра, че под фасадата на „луксозен къмпинг“, фирма „Макси I” се е опитала да прокара проект за строеж на масивни четириетажни сгради в района, считан за едно от последните непокътнати късчета дива природа по Черноморието. Заради природните си дадености плажът Карадере и прилежащите му територии попадат под защита от европейската мрежа за опазване на природата Натура 2000. Това означава, че държавата е длъжна да гарантира, че никакви стопански и строителни дейности в Карадере няма да нарушат природните местообитания и миграцията на птиците. Но Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), органът, натоварен да съблюдава прилагането на тези закони, изненадващо прецени, че не е необходима оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на мащабния инак проект.

Сезирано от две природозащитни обществени организации, регистрирани с цел да подпомагат опазването на природата и птиците, Министерство на околната среда и водите (МОСВ) предприе проверка на спорното решение на собствения си инспекторат. Резултатите от нея бяха още по-изненадващи, дори шокиращи: първоначално вътрешна комисия инспекцията решла, че е необходима екооценка, но заместник директорка на име Димитринка Георгиева свикала друга комисия, която осигурила удобното за инвеститора решение. Въпреки характерния за държавните ведомства обтекаем начин на изразяване, МОСВ обяви в съобщение, че в РИОСВ Бургас има наложени „странни практики, навяващи мисли за корупция.“

На 15.10.2014 г. служебният министър на околната среда Светлана Жекова отмени решението на бургаската екоинспекция. Последва и освобождаване на директора й от длъжност. Но не и самосезиране на прокуратурата за корупция или злоупотреба със служебно положение например, както би допуснал наивният читател, запознат макар и бегло с основния упрек срещу страната ни от страна на ЕС: че правосъдието не действа ефективно срещу корупцията на всички нива в държавната власт и администрацията. Не последва и оттегляне на уличения в корупционни практики инвеститор, нито дори елементарно извинение или поне обещание, че ще изпълни изискванията на закона и ще оцени честно евентуалните щети върху околната среда от планираното строителство. Надежда всяка тука оставете, защото както биха обяснили радетелите на икономическия фундаментализъм, бизнесът няма друго задължение, освен да прави пари за собствениците си. Така вместо да сведе глава от срам след сензационния скандал, инвеститорът „Макси I“ обжалва действията на МОСВ пред съда.

Служебният министър на околната среда отмени скандалното решението на бургаската екоинспекция. Последва и освобождаване на директора й от длъжност. Но не и самосезиране на прокуратурата за корупция или злоупотреба със служебно положение.

Следва кратка справка за действията на „европейското“ правосъдие на България въз основа на протокола от първото съдебно заседание. Съдия Павлина Стойчева отказва да конституира като страна гражданина Добромир Добринов, подал жалба срещу скандалното решение на РИОСВ. Видно от протокола по делото, съдът съобразява, че РИОСВ като административен орган е упражнил правото си на отзив „не в резултат на подадена жалба от г-н Д., а в резултат на подадени жалби от други дружества, но това не ги прави заинтересовани страни.“ Съдът дава ход на делото, въпреки възраженията на юриста на РИОСВ, че отмененото по подозрения в корупционна практика решение не представлява окончателен акт, а дава ход на ново производство.

Юристконсултът на РИОСВ иска да предостави допълнително писмени доказателства, че порочното решение инспекцията е отменено справедливо, сред които откази на Басеинова дирекция и РЗИ-гр.Варна да одобрят инвестиционното намерение на жалбоподателя. „Тези доказателства са като аргумент защо е издадено допълнително това решение за отмяна, не само по повод на постъпилите жалби, но и по повод констатирани пропуски при провеждане на процедурата,“ заявява представителят на държавата. Съдът обаче преценява, че тези доказателства нямат отношение към предмета на спора и отказва да ги приеме. Но съдия Стойчева приема предоставени от „Макси I“ доказателства, сред които позитивно становище на ВиК, въпреки възражението на държавния юрисконсулт. Стойчева пренебрегва и посочения от него факт, че фирмата предоставя разрешения за строеж на ограда, а случая е изграждане на къмпинг, като се застрахова, че „по отношение тяхната относимост към предмета на спора съдът ще вземе становище в мотивите на крайния си съдебен акт.“

Ключова е ролята на представителя на държаното обвинение. По време на процеса прокурор Тони Петрова от Бургаска окръжна прокуратура безусловно подкрепя жалбата на инвеститора и всички искания на адвокатите му. „Считам, че органът е оттеглил законосъобразно издаден акт, поради което актът, с който е упражнил правото на отзив е незаконосъобразен акт,“ заявява тя. Въпреки изричното указание на съда, че първоначалните тъжители не са страни по делото, според прокурорката „безспорно се установява, че жалбите послужили за упражняване правото на отзив на административния орган са подадени от лица, които нямат представителна от закона власт.“

Оказва се, че държавната институция (Прокуратура), призвана да брани законите и правата на гражданите, не само не намира за необходимо да се задейства когато друга институция (МОСВ) разкрива откровена корупция по служба в собствените си структури, но и отрича правото на тази институция сама да реагира и поправи извършното беззаконие. Нещо повече, според прокурор Петрова, една демократична институция на властта, каквато е МОСВ, не би следвало да приема сигнали от граждани и граждански организации, тъй като те нямали „представителна от закона власт“. За прокуратурата наличието на корупция явно не е проблем, и Петрова заключва, че „липсват мотиви за оттеглянето на един законосъобразен акт.

Потенциалът на държавната власт да противодейства на корупцията, проялата като проказа собствената й тъкан и да опази от съсипия частица от природния обществен капитал, зависи от работеща съдебна система.

Въпросната РИОСВ в Бургас е ведомството, през чиито широки „пръсти“ са преминали стотици инвестиционни проекти, превърнали Черноморието в гигантски бетонен монумент на повсеместната корупция на общинско и държавно ниво през последните десетилетия. Същевременно броят на разследванията на корумпирани общински или държавни служители е пренебрежимо малък, а осъдени на практика няма. Гражданското общество и малцината независими от интересите на строителните предприемачи медии често са единствен и не винаги желан помощник на държавните органи в поне формално прокламираната им борба с корупцията. Случай като този, при който един министър реагира на граждански сигнали, отменя порочно решение, разпорежда проверка , оглася резултатите от нея и освобождава замесените служители, е почти уникален. Той демонстрира потенциала на държавната власт да противодейства на корупцията, проялата като проказа собствената й тъкан. И – в конкретния случай с Карадере – да опази от съсипия частица от природния обществен капитал, поставен под закрила от националното и европейско законодателство.

Но за реализирането на този потенциал държавата трябва да се опре на работеща съдебна система. Опитът на МОСВ да опази Карадере дава обнадеждаващ сигнал – както чрез отменянето на корупционното решение на РИОСВ по проекта на „Макси I“, така и чрез сезирането на прокуратурата за крещящо погазване на законите при изготвянето на устройството на територията от страна на община Бяла. Изходът от тези дела ще послужи пред обществото и избирателите като лакмус за жизнеспособността не само на съдебната система, но и на цялата демократично-правна структура на обществото. И ако резултатът е негативен, гласоподавателите с пълно основание ще посегнат към антисистемни политически алтернативи, които могат да се окажат доста по-опасни от гръцката „Сириза“.

 

Още по темата:

„Йо-хо-хо и офшорна компания“. Михаела Иванова. Evromegdan.bg. 1.10.2014

ПРОТОКОЛ. Административно дело номер 2271 по описа за 2014 година. ДЕВЕТИ административен състав. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД град Бургас. 26.01.2015.

Директорът на РИОСВ – Бургас официално оттегли решението си по казуса „Карадере“ . Прессъобщение. МОСВ. 15.10.2014.

Министър Светлана Жекова внесе сигнал до прокуратурата за проверка и подаване на протест за обявяване на нищожност на ПУП за регулация на ЗО „Бяла – север“ . Прессъобщене. МОСВ. 21.10.2014.

 

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.