Защото ни е грижа Неда Генова: Вярвам в силата на протеста!

Защото ни е грижа

Две млади жени  се опълчиха. Срещу расисткото говорене на министри и депутати. Срещу пълзящия лепкав кафяв страх. Срещу пасивността и бездушието помежду ни.  Една от тях, Неда Генова, обяснява мотивите си да излезе на протест срещу дискриминацията над ромите.

Има много видове насилие – физическо, вербално, институционално, видимо, прикрито… Съществуват форми на насилие, които, макар и да не ни предоставят зрелищен кадър или да пораждат отчаяни викове за помощ, спомагат за изграждането на среда, която благоприятства потисничеството, угнетяването, незатичането на другите – като личности, като граждански или политически субекти, като хора, чиито животи са ценни и които като такива се нуждаят от грижа. Дискриминацията на етнически принцип е една от тези форми на насилие, които не просто накърняват достойнството и влияят върху пълноценното и свободно съществуване на отделния човек, озовал се в някоя от групите под прицел. С начина си на действие тя руши самите основи на онова, което наричаме с различни думи като “общност”, “общество” или “социална среда”. Дискриминацията превръща различието в причина на отхвърляне и разграничаване. Тя бетонира представата за еднородна група от хора с ясно установени, споделени от всички, качества – и я приравнява с нещо като “мнозинство”, което доминира “малцинствата” (apropos, също несъществуващи в тази си предполагаема хомогенност групи). Дискриминацията е късогледа, глупава, опасна. Тя не пита, не се интересува от детайлите, от конкретния случай. Забравя, преправя, лъже, притворства. Присвоява си ценности и каузи, които не разбира до край, които обаче изкривява и опорочава в ненавистта към различните – които и да са те.

 управляващите си служат с дискриминационни похвати, за да държат както българи, така и роми, в подчиненост

Протестът срещу расизма и ксенофобията спрямо ромите в България представлява опит да поставим точно тези въпроси, да обърнем внимание върху начина, по който управляващите си служат с дискриминационни похвати, за да държат както българи, така и роми, в подчиненост, същевременно избягвайки търсенето на решения за социалните и икономически различия, отдавна раздиращи обществото. Тези похвати са се затвърдили на много нива и обхващат различни сфери. Употребата на човеконенавистен, насаждащ етническа омраза език е само един от тях, както и търпимостта към такива изказвания не само в медиите и парламента, но и почти навсякъде около нас. Най-вече обаче е притеснително институционализирането на тези практики и утвържаването им като легитимни – защото точно това е, което министър Москов и Валери Симеонов направиха, публично заклеймявайки ромския етнос, прибягвайки до заплахи, обидни сравнения и обвинения.

Въпросите, които рядко се задават и още по-рядко получават отговори са: кой има интерес от запазването на статуквото сред най-бедните и уязвими групи граждани – не само роми, но и българи? Кому служи разделението и взаимното недоверие сред двете групи?

По време на миналогодишните антиправителствени протести, един от най-често и ентусиазирано споделяните коментари беше, че те са ни помогнали да се запознаем едни с други и едва започвайки да си имаме доверие, да организираме групи на съпротива срещу мафията и корупцията. Представете си какво би се случило, ако българи и роми се изправят заедно срещу същите тези структури, ако започнат да си имат доверие и да работят заедно за решаване на общи проблеми?

Представете си какво би се случило, ако българи и роми се изправят заедно срещу мафията и корупцията!

Съ-организирам този протест, защото вярвам в силата на протеста. Критиката, както пише Фуко, е “изкуството да не бъдеш управляван – или по-скоро да не бъдеш управляван по този начин, не и на тази цена”.  Защото “ме е грижа”. Знам и, че грижата е неизчерпаема, а всеки опит за противопоставяне на “грижи” е абсурден и долен. (пиша това с мисъл за “Бърза помощ” и като дете, внучка и правнучка на лекари)

Защото ме е яд и гнус от всички онези, които си служат със страха и омразата, за да разделят и владеят. Които си играят, продават, купуват, заменят и захвърлят животи, сякаш са купони за храна. Защото искам да мога да се доверявам, да споделям и да говоря с хора с различен цвят на кожата без това да е скандал. Скандал би било обаче да оставим без коментар речта на омразата, расизма и противопоставянето.

Неда Генова е участник във виртуалната редакция, създадена от BlueLink.net в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: журналистическа практика в обществен интерес“ със съдействието на Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.