Долу ръцете от елфите! Омар Рагнарсон, известен исландски ТВ водещ, при арестуването му на седящ протест срещу строеж на магистрала през поле от лава през октомври 2013 г. /дясно/ и застрашен дом на елфи /ляво/. Колаж: Hraunavinir/Приятели на лавата, предоставен от Р.Йонсдоттир

Долу ръцете от елфите!

Всеки, който пътува из Исландия, би забелязал множеството завои и странни криволици на пътищата между полетата от лава и големи вулканични камъни. В много случай това е така, защото пътищата са проектирани да опазват естествени местообитания. Но не на защитени растителни или животински видове или уникални естествени формирования. Повече от всичко останало хората тук се страхуват да не разрушат домовете на скрития народ на елфите.

 

Шосето криволичи между брега на океана и полетата от лава. Фото: П.Антонов/Евромегдан

Шосето криволичи между брега на океана и полетата от лава. Фото: П.Антонов/Евромегдан

В този сюрреалистичен свят на вулкани, ледници, гейзери и северно сияние да повярваш в невидими вълшебни същества е напълно разбираемо. Пък и в Исландия изглежда сякаш магия има във всичко  – и в политиката, и в икономиката, и в обществения живот. Дори измъкването на исландците от финансовата кризата през 2008 – 2011 г. изглежда на мнозина като поредната магия, която се случва в тази държава. Може би затова мнозина в това инак напълно съвременно общество, вярват в магията и съществуването на елфите.  Дори не просто вярват. Те ги виждат, чуват, разговарят с тях. Срещат ги тук-там – по полетата, покрай камъните, при гейзерите и по планитите, и дори на улицата, между всички останали… хора.

 

За елфите и хората

Могъществото на елфите в Исландия е тясно свързано с увереността на хората в тяхното съществуване. Последните изследвания на фолклориста от Исландския университет Тери Гюнел доказват, че повече от една трета от населението на страната вярва в съществуването на свръхестествени създания. Неповторимата, сурова и добре запазена природа на Исландия крие в себе си неизразима сила. Вярата в елфи, феи, тролове и джуджета е израз на респекта на исландците към дивата природа. За исландците те не са измислица. Не са и точно фолклор, а нещо като общоизвестен и неоспорим факт от действителността, с който всеки е наясно и се съобразява.

За времето, което прекарах в Исландия разговарях с много хора, повечето сериозни, делови, някои нерелигиозни. Питахме всеки от тях и за елфите. И нито един не отрече категорично, че елфите съществуват. Нормалната реакция е усмивка, вдигане на рамене, и полу-извинителното „е, има хора, които наистина вярват” или дипломатичното „не съм се замислял дали вярвам в тях, или не”. Според Арни, един от лидерите на пъстрата исландска хомосексуална общност,  вярата в магичното е по-скоро „част от това да уважаваш природата и да се страхуваш от нея”.  Маргарет – собственичка на заведение за бързо хранене в село на петдесетина километра извън столицата, е уверена:  „Но разбира се, че съществуват!  Тук всички вярваме в елфи!”.

Но разбира се, че съществуват!  Тук всички вярваме в елфи!

Надали има по-голямо доказателство за това, от предпазливостта на исландците при строителство на пътища. Опитният журналист Биргир Гудмундсон започнал да работи през 1970-те  като строителен работник при построяване на нов път. За да се построи по план, трябвало да бъдат преместени големи камъни, в които живеели елфи. „Никой от колегите  не се съгласи да ги премести от страх да не им се случи нещо лошо,“ признава Гудмундсон. И действително, всеки път, когато искали да ги преместят, нещо се случвало с машините и се разваляли.

Голям камък-елфска къща в The elf garden Фото: Лени Ханджийска/Евромегдан

Голям камък-елфска къща в „Градината на елфите“ Фото: Лени Ханджийска/Евромегдан

Случаят не е изолиран. Разрушаването на елфически дом се счита за напълно недопустимо посегателство, извършването на което задължително се наказва тежко. От елфите! И всеки исладндец отлично знае къде живеят елфите: в големи камъни или скални формирования сред дивата природа. Най-голямо е човешкото страхопочитание към елфическите църкви – масивни скални блокове, често обрасли с мъхове и растителност. Всичко това звучи като забавна приказка за туристи, докато човек не проумее, че тук всички, включително пътната администрация, се съобразяват с него. На отправеното журналистическо запитване за политиката в подобни случаи от исландската Агенция пътна администрация (ICERA) отговори : „Проблемите (с елфските камъни) се решават като строежът се прекратява, докато елфите не се пренесат на друго място”.

Строежът се прекратява, докато елфите не се пренесат на друго място

Вярата в магическото е пряко свързана с уважението към природата и опазването й. По време на една от последните мащабни елфозащитни кампании през 2013 г. природозащитната организация „Приятели на лавата“ организира седящ протеста в поле от лава в близост до селището Хелисгерди. През мястото е предвидено да премине  магистрала, но благодарение на тази акция плановете се променят.

"Гледката" от земята, където са лежали протестиращите Фото: Ранхилдур Йонсдотер - The elf lady

„Гледката“ от земята, където са лежали протестиращите
Фото: Ранхилдур Йонсдотер

Дали заради природата или заради елфите, но крайният резултат е налице: ICERA променя плана за построяване на пътя, така че да засяга възможно най-малка част от лава полето,  а камъните, които са там ще бъдат преместени, а не разрушени, за да не се стовари проклятие от трол, елф, джудже или фея.

Като пресаташе на Министерството на външните работите Урдур Гунасдоттир  най-официално разяснява присъствието на елфския народ в страната си. Според нея вярата в елфи е нещо сакрално, определящо за исландската култура. Тя е част от вярата в магията, връзката с природата, опазването ѝ. Според Гунарсдоттир обаче, елфите са станали прекалено „комерсиални през последните години, което е и една от причините все по-малко хора да вярват в тях”.

Елфи за продан

Още в бордното списание на Исландските авиолинии туристът научава за чудноватата вяра на исладнците в елфи. В туристическата част на Рейкявик те са навсякъде – по  множество магнитчета, тениски и чаши, на които са нарисувани елфи или пише нещо за тях. Продават се сувенири под формата на елфчета, джуджета, тролове и други невидими създания. Хората започват да говорят все повече за тях, което според Гюнарсдоттир превръща сакралната вяра в магията в нещо прекалено комерсиално, а за чужденците исландците изглеждат като луди хора, които вярват в нещо несъществуващо.

Елфската градина

„Градината на елфите“ в близост до Рейкявик е магнит за туристите. Но в Исландия вярата в елфите е много повече от туристическа атракция. Фото: Л.Ханджийска/Евромегдан.бг

Един от  хората, които си вади прехраната от интереса към елфите е Ранхилдур Йонсдоттир. По-известна като Elf Lady, тя твърди, че вижда елфите и комуникира с тях. Нейната професия е гид в „Градината на елфите” – едно от местата, специално посветени на култа към елфите. Така наречената „Elf garden“ е разположена в едно от неизбродните полета, покрити с лава в близост до Хелисгерди Парк, на около 10 километра от столицата Рейкявик. Представляла покрито с камъни място, в които, според Йонсдоттир, живеят всякакви видове вълшебни същества. Незабавно се отправих натам, с надежда да ги срещна.

Ранхилдур Йонсдоттир – Рага, the Elf Lady, твърди, че в стаята до нея стои елфът Фроди. Фото: М.Иванова/Евромегдан

Ранхилдур- или Рага, както я наричат повечето ѝ познати,  ни посрещна в малка къщичка на пачи крака, заобиколена от елфически наглед камъни, полянка и малко езерце. Бялата ѝ коса беше сплетена във френска плитка, свободно падаща върху едното ѝ рамо. Усмивката ѝ беше блага и искрена, а очите ѝ – пълни със сълзи. Сервира елфически кафета и елфически чай на посетителите, насядали около малка масичка до прозореца, с гледка към градината. И разказва. Разказва за всичко, което е отвъд видимото.

Без претенции за научна прецизност, разказът на Рага ни дава идея за популярните представи на ислансците за вълшебните им сънародници. Елфите не са само един вид – съществуват т.нар. хулдуфолк – невидимите, или скритите хора, а също тролове, джуджета, цветни феи, планински елфи, морски елфи.Някои са ниски, други високи. Има слаби, дебели, малки, големи, розови, жълти, зелени… Например – най-добрият приятел на Ранхилдур, елфът Фроди е кафяв, нисък, с брада.  Йонсосоттир настоява, че той седи с нас в стаята, докато разговаряме. Сред артикулите за продан в къщичката е и книга, за която домакинята се кълне, че е продиктувана лично от Фроди, със загавие  „Как да видиш елф“.

Книгата "What does it take to see an elf?", написана от елфа Фроди Фото: Лени Ханджийска/ Евромегдан

„Как да видиш елф“, книга, подписана от елфа Фроди като авгор. Фото: Лени Ханджийска/ Евромегдан

Най-разпространени са хулдуфолк. Те са навсякъде сред нас и изглеждат точно като хората, обяснява Рага. Има мъже и жени елфи, влюбват се, женят се и си имат деца. Повечето от елфите са фермери и рибари.

Невидимите същества са приятели на хората. Повечето от тях са добри, но съществуват и тъмни елфи. Някои от троловете също могат да бъдат не особено дружелюбни, дори понякога стават опасни.  Елфите могат да бъдат ядосани само когато хората се опитват да разрушат църквите и домовете им.

Някои елфи са по-известни от останалите. Yule Lads, например, са тринайсетте елфи, които посещават домовете на хората тринайсет дни преди Коледа – в България очевидно погрешно познати като „джуджетата на дядо Коледа“. В Исландия децата оставят обувките си на первазите на прозорците и ако детето е било послушно – Yule Lads му оставят подарък, ако пък не –  гнил картоф.

Въпреки, че са част от скандинавската митология, присъствието на елфите е адаптирано към християнството.  Подобно на хората, те са създадени от Господ, разяснява Йонсдотер. По думите й, елфите имат различни вероизповедания, но посещават обща църква. Техният бог е светлината и според  тях религията няма значение, важно е да виждаш светлината, независимо как я наричаш.  Емпла и Аскур са елфските Адам и Ева, откъде произлизат всички видове елфи. Елфите живеят по няколко хиляди години, а някои от тях са безсмъртни. Само цветните феи умират всяка есен, а напролет се прераждат.

Йонсдотер активно участва в протестите при Хелисгерди, където се намира елфическата й градина. Тя охотно разказва спомените си от успешната акция в защита на елфите: „Около 60 полицаи дойдоха и ни прибраха в ареста. Пуснаха ни след час, а след това се наложи да ни арестуват пак. Докато седях в килията си и казвах на елфите колко съм им ядосана, чух песен. Да, хората от протеста, които бяха в съседните килии, пееха една прекрасна песен за природата”.

 

Още по темата: Елфи, гейзери, банки: Исландският модел на живо – специален журналистически проект на Евромегдан.бг и фондация „БлуЛинк

***

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.