Параграф 105: Без право на корени! Находка: Десислава Дамянова, журналист и майка на 6 годишна дъщеря, разбира случайно че е осиновена и след половин година търсене на биологичните си родители успява да научи рожденото си име. Фото: личен архив.

Параграф 105: Без право на корени!

В съвременен източноевропейски сюжет ала Хелър един човек узнава, че е осиновен, но вместо някога да разбере какъв е произходът му, опознава изтърканата мебел по институциите и също толкова изтърканата и неясна словесност на българското законодателство. Нищо общо с предаване по TLC, разказ на Наталия Иванова в почти реалити формат за пречките и надеждите пред тези, които потърсят биологичните си родители.

 

След скуката и щракането на дистанционното в късния следобед преди време акостирах на реалити предаване, в което майка-домакиня-генеалог от Ню Джърси събира изгубени от години роднини и приятели, намира биологичните майки на някога осиновени и щедро взима пари единствено при свършена работа. После имаше сълзи, радости, засилен контраст за повече внушение, а понякога и моменти на отказ за среща, придружени от подходяща музика, която да засили драматичния ефект от страданието на отхвърления. Всичко необходимо, за да останеш и да отделиш половин час от живота си пред телевизора, а после да разкажеш на някого за „знаеш ли какво гледах днес по телевизията”. Представи си, че в България има стотици хора, които всекидневно създават сюжети за подобно предаване, за което няма да отделиш и толкова време, защото ще видиш най-вече обикаляне по институции, подаване на молби, завеждане на дела и безполезно плащане на детективски агенции.

Причината е, че тайната на осиновяването в България е защитена от Наказателния кодекс, който предвижда за устатите пробация или лишаване от свобода от 6 месеца до 1 година. Дали такива присъди се излежават в българските затвори е друг въпрос. Това означава, че ако случайно станеш свидетел на осиновяване, ще трябва да запазиш това знание за себе си и да се опиташ да бъдеш естествен в общуването си с човек, за чийто произход имаш повече знание, отколкото самия него.

Тайната на осиновяването в България е защитена от Наказателния кодекс, който предвижда за устатите пробация или лишаване от свобода от 6 месеца до 1 година.

„На мен една комшийка ми се обади по телефона. Майка ми беше починала и тя ми каза: „Ами аз да ти кажа, че баща ти не ти е баща”, разказва Лили Апостолова, която разбира, че е осиновена на 24 години и в крайна сметка успява да намери биологичната си сестра не по законовия ред, а чрез телевизионно предаване. Нищо необичайно. Статистически погледнато съседите и случайно подметналите не попадат в затвора, но попадат в биографията на осиновения като потвърждение за нещо, което цял живот е усещал. Статистически погледнато желанието за разкриване на собствения ти произход довежда теб самия до затвора на българското законодателство или камерите в някое студио. Второто се оказва далеч по-успешен начин да привлечеш внимание.

„На мен в детството са ми подмятали, но не съм го приемала истински. Просто някак го капсулирах, може би някакви вътрешно отричане. Хем знаех, че е така, хем не”, започва друг разказ на „Светла или Светлана” – едно от двете е името, което биологичната майка на един от администраторите на групата „Търсим се” във Фейсбук, е дала на своето дете през 1976 година. Освен промененото от осиновителите име, преди 80-те години в България е практика при раждането да се сменя и рождената дата на детето. Понякога с цели месеци. Така се оказва, че си роден в друга година, но какво толкова?

Часът на раждане също често е заличаван. Най-много някой любител на астрологията да се пошегува, че осиновеният не трябва да разбира асцендента си. Но няма да е забавно. „Аз се водя в едните документи с месец напред, в другите – с месец назад и веднъж е истинската ми дата. И питам аз: „Добре, дефакто кога съм родена? Празнувам си рождения ден на една дата. В крайна сметка се оказа, че всъщност си празнувам на правилната дата, което е добре. Явно сме късметлии, защото в останалите случаи се сменя най-малко с няколко дни напред или назад”, разказва Лили и докато говори се замислям колко знания, които приемаме като даденост, всъщност могат да ни бъдат отнети. „Кой (съм)” се превръща във въпрос, който не съдържа единствено философски търсения.

Освен промененото от осиновителите име, преди 80-те години в България е практика при раждането да се сменя и рождената дата на детето.

 Ето каква бюрокрация преживява всеки осиновен, който реши да си отговори на този екзистенциален въпрос по законовия ред:

  1. Подаване на заявление за достъп до лични данни в общината по местоживеене, по чл. 26 от Закона за защита на личните данни.
  2. При късмет (в някои случаи отказите идват в този етап на алгоритъма) осиновеният получава номер и дата на осиновителното дело. Същите могат да се получат и при поискване на архив на осиновяванията от съответната година в съда. В него като страни на делото са записани имената на осиновителите и държавата, тоест на този етап все още липсва информация около имената и данните на биологичните родители. Това е така, тъй като тайната на осиновяването предполага, че държавата трябва да брани интереса на биологичните родители като запази анонимността им. Друг е въпросът, че биологичният родител, ако един ден реши, че не желае тази анонимност, няма право да я отхвърли.
  3. Всеки осиновен има два акта за раждане – първичен, в който са вписани имената на биологичните родители, и вторичен, в който фигурират данните и имената на осиновителите. Първичният акт за раждане на теория се води „несъществуващ”, но той не се унищожава, защото в случай на разсиновяване, той отново влиза в действие. Да поискаш копие от него е съпътствано от нова молба, която често бива отхвърляна по чл.105. Ако пък си послужиш с хитрини или попаднеш на добри или корумпирани служители, може и да видиш акта си за раждане, от който да разбереш имената на биологичните си родители. Следва ново търсене.

Въпросният член 105 от Семейния кодекс, който ти затръшва вратата под носа в 90 % от случаите, гласи: Осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.

Чл.105: Информация за произхода на осиновения, само когато важни обстоятелства налагат това.

Подчертаната фраза не е линк, който да обяснява кои всъщност са тези важни обстоятелства, които предполагат осиновеният да разбере своя произход, а би било чудесно да могат да бъдат изброени съвсем конкретно, със запетайки и прочее. Списъкът негласно ще изглежда така: „фамилна обремененост, наследствени заболявания, опасност от кръвосмешение, желание да разбереш откъде в крайна сметка си се появил”. Всъщност последното не влиза в списъка.

Кой може да каже всъщност кое е важно обстоятелство? Кое е по-маловажно от това да си знаеш произхода? Защо трябва да си болен, за да можеш да си откриеш биологичните корени?”, три реторични въпроса от г-жа Апостолова, на които им слагаш подпис и ги пращаш към Министерство на правосъдието, където да висят под формата на неотворен имейл. „Никой не знае какво носи като гени. Аз, ако не се бях срещнала със сестра си да ми каже, че жените в нашия род имаме гинекологичен проблем, щях да го отдам на стреса, защото имах стресова година.”

Липсата на уточнение около въпросните „важни обстоятелства” дава вратичка на окръжните съдилища да отхвърлят почти всички молби на осиновените за узнаване на биологичния им произход. За родените преди 1980 година разкриването на произхода е далеч по-трудно. Освен сменени дати на раждане и липса на ЕГН на родителите, комунистическата утопия не предполага непланирано зачатие. Ето защо архивите на един куп човешки съдби биват унищожени или изгорени, вероятно за да заличат всяко доказателство, че идеалът на социалистическото семейство не е приложим на практика.

Липсата на уточнение около въпросните „важни обстоятелства” дава вратичка на окръжните съдилища да отхвърлят почти всички молби на осиновените за узнаване на биологичния им произход.

Законодателството по въпроса с осиновяването се раздвиждва в България едва през 2003 година, когато се създават нови нормативни приложения, които включват изготвяне на личен социален доклад за всяко дете, съдържащ данни за здравословното му състояние, данни за раждането му, данни за семейното положение на родителите, данни за други братя и сестри, като често могат да се прочетат дори и мотивите за изоставяне. Задължение е вече и запазването на рождената дата в оригиналния и последващия акт за раждане. Законодателството около тайната на осиновяването обаче остава непроменено, тя не бива да се разкрива.

За сравнение, в повечето европейски страни законодателството отдавна дава възможност за разкриване на тайната на произхода, разбира се в повечето случаи чрез посредник, който се консултира със засегнатите страни – биологична майка, осиновител, осиновен, като при съгласие страните осъществяват контакт. Доста просто, но и логично решение. Логично, защото ако биологичният ти родител пожелае да те отхвърли за втори път след толкова години, знаеш, че си имал късмет, а не си плод на човешко противоречие или насилствено отнемане. Такава точно се оказва раздялата на много майки, които са родили твърде млади или дори по-възрастни, отколкото подобава. Не по желание, а по запазване на реноме.

Всяка нощ затваряйки очи се връщам в далечната 1974/75 година. Бях осемнадесетгодишно момиче, завършило училище и срещнало голямата любов”, започва историята на майка, която поставя началото на Фейсбук група с името „Петя, детето, което не прегърнах”. Общността, която тя формира, наброява повече от 3500 души, и довежда до началото на алтернативно търсене, което донякъде преодолява законодателството и бюрокрацията. Тази група, както и групата „Търсим се”във Фейсбук, сайтът-регистър tursimse.com, сайтът и форумът на Българска асоциация „Осиновени и осиновители” www.baoo-bg.org, обединяват различни издирващи, някои по-смели и открити, други скрити зад удобството на новия живот, влизайки вечер в компанията на гузна съвест или любопитство.

Ефективността на социалната мрежа надминава с пъти тази на законовия ред, макар случаите на открили се да не са толкова, колкото биха могли да бъдат ако липсваше възрастова бариера, неинформираност и недоверие към интернет и социалните мрежи. Вероятно след време, за родените след 2000 година, гореспоменатите значително ще намалеят. Дотогава обаче има стотици хора, които всяка вечер ще се връщат към някоя далечна година или ще се чудят откъде се е взела трапчинката на лявата им буза, буйният теперамент или някоя болест. Знания, които никое законодателство няма право да отнема.

Ефективността на социалната мрежа надминава с пъти тази на законовия ред

През месец април омбудсманът Константин Пенчев изпрати препоръка за промяна на чл.105 и чл.106 от Семейния кодекс към председателя на Народното събрание Михаил Миков и премиера Пламен Орешарски, така че те да обслужват интереса на осиновените, които поискат да разберат произхода си. Очевидно отговорността вече е подала оставка, но желанието за справедливост не се подменя така бързо, както правителствата в България. Или канала на телевизора. Препоръката остава висяща, помощта е с обмислен вот или с подпис за подкрепа, който можеш да дадеш тук.

 

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.