Законопроект за опазване на земята, разоран от множество интереси Снимка: species.bluelink.net

Законопроект за опазване на земята, разоран от множество интереси

Новото ни Народно събрание е на път да приеме тази седмица първия си законопроект.

Не, не е за пенсиите, нито за заплатите на учителите. Първият законопроект е за опазване на земеделските земи. Онази земя, за която в Конституцията пише, че е основно национално богатство, ползващо се от особената закрила на държавата и обществото. Пише и, че се използва само за земеделски цели и промяната на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда.

Народни представители от групите на Обединените патриоти и ГЕРБ, включително шефовете на две комисии – Менда Стоянова и Десислава Танева, внасят законопроекта на 10 май, а комисията по земеделие бързо го разгледа и той тръгна към пленарна зала.

Мислех си – грижата за земеделската земя е важна и им отива тъкмо на Патриотите да внесат изменение, закрилящо „основното ни национално богатство“. Само че тази идея бързо беше разобличена от реалността като идеалистична – законопроектът се състои само от три параграфа, с които се удължава срокът, в който може да се застроят земеделски земи с променено предназначение преди да се превърнат отново в земеделски земи – от 6 на 9 години.

В комисията основният вносител Йордан Апостолов е защитил предложението си като грижа за „дребните собственици и семейства със среден и нисък доход“, чиято инициатива е спъната от „жестока икономическа криза, главоломен спад на доходите и приемането на законодателни промени, обслужващи необществени интереси“. Г-н Апостолов е изчислил и включил в мотивите на закона, че той касае само 0,001 % от поземления фонд на България. С кратка справка в сайта на МЗХ се открива, че площите със селскостопанско предназначение у нас са 5,2 милиона хектара, т.е. че според вносителя, законопроектът касае едва 52 (петдесет и два) хектара. Е, това число вече предизвика сериозно съмнение у мен и реших да проверя за кои точно собственици се грижат депутатите.

Идеята на Закона за опазване на земеделските земи е, че промяната на предназначението на земи се извършва само по изключение и при доказани нужди. До 2011 г. законът счита, че ако една година след като е променено предназначението строежът не е започнал, то нуждите явно не са толкова неотложни и земята си връща статута от „за застрояване“ в земеделска.

През 2011 г. Народното събрание увеличава този срок от една на шест години. Вероятно също обосновано с икономическата криза. След консултация с експерти в инвестициите разбрах, че и при едногодишния, и при шестгодишния срок, тяхната реакция е еднаква – ако не могат да започнат основното строителство поради липса на средства или пазар, просто искат разрешение за строителство на гараж или паркинг и с това погасяват срока и опасността да бъде върнат имотът им отново в земеделска земя. И това е масова практика, защото е евтино решение.

Интересно е тогава защо, след като има такъв известен и масово-използван прийом за заобикаляне на закона, има инвеститори, неможещи да го използват повече от 6 години, че да трябва да търсят лобиране в Народното събрание за удължаване на срока? Същите експерти по инвестиции споделиха, че тази лесна възможност не може да се случи при три случая: когато има административна или законова забрана за строителство в имота или в случаите на липса на процедури по екологична оценка. И тук вече ми просветна кои са тези собственици и кои са имотите, за които трябва да се удължи с три години възможността за застрояване.

Със заповед No РД-668/23.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите е спряна реализацията на подробни устройствени планове за изграждане на „Иновативен комплекс за смесено обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк“ до провеждане на процедура по оценка на съвместимост. Собствениците на имоти и инвеститори “Бета форест” ЕООД, „Рийс Интернешънъл“ ЕАД, “Мирта инжинеринг” ЕООД и “Мет Риъл Истейт” ЕАД обжалват заповедта, но съдът отхвърля жалбата им. Проектът „Камчия парк“ всъщност включва застрояване на най-големия в България комплекс от дюни, разположен между река Камчия и Шкорпиловци. Само в неговия обхват има включени 1420 декара дюни, заменени като пасища през 2006 година от Тройната коалиция срещу разпокъсани ниви и ливади във Видинско и Монтанско. Дюните са оценени по 0,18 лв/кв.м. (1004 дк) и 0,14 лв/кв.м. (414дк). Случаят с Камчийски пясъци е типичен за наложена административна забрана за застрояване, което не позволява на собственика да получи разрешително даже за паркинг или гараж.

Вторият тип забрана, която ограничава собствениците и обуславя нуждата от този законопроект, е когато закон забранява строителството. Както е случаят с дюните – след скандала „Дюнигейт“ през 2013 г. ГЕРБ спешно промениха Закона за устройство на черноморското крайбрежие и забраниха всякакво строителство върху дюни. И съвсем навреме – по данни на МРРБ 70% от всички картирани от тях дюни извън или 3272 дка са станали частна собственост, а повече от половината – 2600 декара – са включени в регулация и са с променено предназначение, чакащи да бъдат застроени. Сред тях освен дюните между Камчия и Шкорпиловци, попадат още 254 декара дюни край Аркутино, собственост на „Аркутино“ ЕАД, 60 декара дюни на испанската строителна компания „Ибердрола инмобилиариа“ на плажа Корал, 20 декара дюни на несебърската фирма „СЛЕ груп“ край Несебър и т.н.

Всъщност продажбата или замяната на дюни е не само незаконна и противоконституционна, но и е нарушила обществения интерес. Също както заменките на земеделски земи са в нарушение на обществения интерес. През 2012 г., по време на първото правителство на Борисов, земеделският министър посочи, че за периода 1998–2009 година са извършени над 5000 сделки със замяна на земеделски земи. Те обхванали над 450 000 декара земи и са ощетили българската държава с между 2 и 8 милиарда лева. По случая е започнала наказателна процедура от ЕК, която е спряна с активни и спешни действия на правителството, включително и в Закона за опазване на земеделските земи.

Да си припомним и разследването на вестник „24 часа“ по темата, в което се показа, че цените на заменените имоти са с десетки и стотици пъти под пазарните – земеделски земи в Каварна са оценявани за 0,9 лв./кв.м., в Разлог – 2лв./кв.м., в Панчарево – 2,4 лв./кв.м., в Созопол – по 14 лв./кв.м. а в Несебър по 12 лв./кв. м. И колкото е по-голяма заменената земя, толкова оценките са спадали – 101 декара край Бургас са оценени по 1,2 лв./кв.м, 440 декара в Боровец са заменени за 0,4 лв./кв.м. , 1761 декара край Сапарева баня – по 0,12 лв./кв.м. , а 1965 декара край Смолян – по 0,28лв./кв. м. Всичко на цена под цената на най-евтиния балатум на пазара.

Третият тип ограничение, мотивиращо проектозакона, е когато не си направил екологична оценка или оценка за съвместимост с Натура 2000 и ти трябва време за това. Например случая с Карадере – предвиждащият застрояване подробен устройствен план (ПУП) на „Зона за отдих Бяла Север“, на който се основа промяната на предназначението на земеделски земи, е приет от Община Бяла, без това да е предвидено в общия устройствен план и без екологична оценка и оценка за съвместимост с Натура 2000.

Прокуратурата е оспорила в съда този ПУП, като срещу нея са застанали фирмите собственици на имоти в района на Карадере – „Мадара Бяла“, „Бългериан пропърти инвестмънт тръст“, „Професионален футболен клуб ЦСКА“ и Община Бяла. Делото е загубено от прокуратурата, поради изпуснати срокове, но сега всеки, който иска да строи, трябва да оценява не само въздействието от собственото си строителство, но и застрояването на цялата територия на север от Бяла. Възможността у нас да действа план за застрояване, без да е подлаган на процедури по екологична оценка и оценка за съвместимост, е в нарушение на две европейски директиви и отваря веднага пътя за наказателна процедура по тях. В случая с Карадере тази опасност е туширана от МРРБ, като министерството възлага изработването на нов общ устройствен план, което спира прилагането на стария. Точно както се случи и с общия устройствен план на община Царево, влязъл в сила без екологична оценка.

Всичко това показва, че ползвателите на законопроекта на г-н Апостолов не са основно „дребни собственици и семейства с ниски доходи“, а сред тях има и много едри собственици. Вероятно има и бедни семейства, но техните имоти не биха могли да се сравняват с 1450 декара дюни край Камчия, 1250 декара дюни край Несебър, Аркутино, Корал, Шабла и други морски плажове, нито със хилядите декари ливади и пасища край планинските ни курорти. Явно е, че тези фирми имат надежда през следващите 3 години да застроят дюните си или да преминат по някакъв начин през европейските директиви. И със сигурност законопроектът не касае 0,001 % от земеделските земи у нас, както е записано в мотивите му.

Дали този лобистки законопроект ще е първият, който ще приеме 44-то Народно събрание, зависи от народните представители, от лидера на мандатоносителя г-н Бойко Борисов и от гражданите. БСП първо подкрепи в комисия, но след това бързо отхвърли законопроекта. ДПС го подкрепи и е нормално – основните заменки са правени от техните министри на земеделието. Само е странна инициативата на управляващата коалиция на ГЕРБ и Обединените патриоти – да се опитат да покрият и подпомогнат заменките на ДПС. Бойко Борисов мълчи, а граждани организират протести. Възелът със заменките и незаконните продажби на дюни трябва да бъде разсечен и е време да се затвори страницата с ограбването на България. Но е важно и как ще я затворим – като защитим Конституцията и обществения интерес или като узаконим многомилиардните кражби.

Източници:

Законопроектът: http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/66594
Законът за опазване на земеделските земи: http://www.lex.bg/laws/ldoc/2133870081
Разследване на в. „24 часа“: https://www.24chasa.bg/Article/441425
Случаят „Камчийски пясъци“: http://forthenature.org/cases/9
Случаят „Карадере“: http://forthenature.org/cases/13
Случаят „Корал“ http://forthenature.org/cases/44
Допълнителни материали върху заменките на земеделски земи : http://www.parliament.bg/pub/StenD/20130103114538DOC020113.pdf

http://dnes.dir.bg/news/miroslav-naidenov-zemedelski-zemi-zamenki-5367346

http://www.mediapool.bg/zabrani-i-taksi-sreshtu-spekulatsiite-s-prevrashtane-na-nivi-v-stroezhi-news162903.html

http://www.mediapool.bg/speshni-zakonovi-promeni-udalzhavat-zastroyavaneto-na-chernomorieto-news263749.html

http://legalworld.bg/14900.dalaverite-sys-zemedelski-zemi-niama-da-ostanat-nerazkriti.html&orderby=2