Вододелът на корупцията Протести на площад Виктория, Букурещ, февруари 2017 г. Снимка: Михай Стоича / 2Celsius Network

Вододелът на корупцията

От зеленото движение срещу златодобива в Роша Монтана до скорошните антиправителствени демонстрации, борбата срещу корупцията е станала непренебрежим морален критерий, който правителствата не могат да игнорират повече. Необходимо беше половин милион души да се включат в шествие в Румъния в началото на февруари, за да бъде оттеглен спорен закон, замислен за да реабилитира корумпирани политици. Десет години след присъединяването към ЕС хората в Румъния и из Централна и Източна Европа сякаш са по-малко склонни да търпят характерното за тях отклоняване на обществени ресурси в джобовете на частни лица и политиците на власт са принудени или да се съобразят, или да бъдат изместени.

7-и февруари, късен следобед, румънският президент Клаус Йоханис, с добре упражнена сръчност и с изразителни жестове, прави обръщение от подиума на парламента с типичното си трансливанско-саксонско стакато: „Жертването на един-единствен министър за тази криза е твърде малко, обаче предсрочни избори са твърде много. Вие спечелихте. Сега управлявайте. Но не как да е.”.

Румъния има нужда от силно правителство, казва той, „което работи прозрачно, предсказуемо, а не през нощта като крадец“.

В този момент лявата половина на пленарната зала започва да протестира шумно и всички социалдемократи бързат към изхода, изразявайки възмущението си с викове. Всички депутати от Социалдемократическата партия напускат залата.“Вече сте изморени? Лош късмет“, скарва им се президентът с усмивка. И продължава речта си пред полупълна аудитория, съставена главно от либерали и депутати на една нова и прогресивна партия с името Съюз „Спаси Румъния” (Uniunea Salvati Romania – USR).

Призиви към Европейския съюз бяха отправяни вечер по време на протестите срещу корупцията в Букурещ, 9-ти февруари 2017 г. Снимка: Михай Стоича / 2Celsius Network

Няколко нощи по-рано улиците на Румъния бяха залети от над половин милион граждани, изразяващи гнева си срещу корупцията и, по-конкретно, изискващи оттеглянето на извънредното постановление и оставката на правителството. От самото начало президентът Йоханис изказа пълната си подкрепа към хората по улиците.

По отношение на броя протестиращи, те са най-мащабните улични протести след 1989 г., когато диктаторът Чаушеску беше свален по време на т. нар. Декемврийска революция.

Правен случай на корупция

Основата на тази случка е в това, че правителството се възприема като безвъзвратно корумпирано. И съвсем основателно след като повече от 1200 длъжностни лица получиха обвинение само през 2015 г. Много тях понастоящем са осъдени.

Осъдени са предимно за подкуп и производните му престъпления.

На юридически език – правителството използва конституционните си правомощия да издава извънредни постановления и така да направи светкавично изменение на Наказателния кодекс.

Обаче министрите и управляващата коалиция не можаха да обяснят в какво се състои извънредното положение. Общото изложение на управляващата партия засегна по същество добрите резултати от изборите миналия декември (когато Социалдемократическата партия, PSD, събра 48% от гласовете при доста ниска избирателна активност от 39%). Най-общо, това щяло да оправдае рязък ръст на издаване на извънредни постановления.

Ето защо много хора считат това конкретно предаване на законодателни правомощия за морална злоупотреба.

Обаче онова, което истински вбеси протестиращите, беше фактът, че извънредните постановления бяха приети тайно, като бяха напъхани крадешком в дневния ред за този ден късно вечерта и бяха приети без всички одобрения (Висшият съдебен съвет има задължение по закон да издаде одобрение по такива въпроси и в конкретния случай министърът на правосъдието дори не поиска такова).

Хората са вбесени от факта, че извънредните постановления бяха приети тайно

От друга страна, постановлението беше възприето от огромен брой хора като начин да се спасят Ливиу Драгня, председател на PSD, и други политици от затвора. Понастоящем Драгня е обвиняем по дело за престъпление по служба.

„Липсата на прозрачност, наглите лъжи и увъртания, използвани за приемането на постановлението в мрака на нощта, наляха масло в огъня”, казва Роксана Вринг, съосновател на „Спаси Румъния“ и главен съветник в общината в Букурещ.

След обществения натиск, правителството анулира постановлението.

„Имаше възмущение и протест срещу самия странен начин на приемане на извънредното постановление – в 21:30 вечерта по време на правителствено заседание, необявено публично. И, разбира се, защото то отприщи огромния резервоар от подозрение и гняв, причинени от повсеместната корупция”, подчертава Клаудиу Крачун, лектор по политология към Националното училище по политически и административни науки в Букурещ.

Клаудиу Крачун, лектор в Националната школа по политически науки, Букурещ. Снимка: личен архив

Събитията в цяла Румъния могат да се приемат като демонстрации срещу корупцията, но „те са също и протести срещу един авторитарен начин на правене на политика, главно чрез взимане на важни решения без обществени обсъждания и консултации. Заради 500-те хиляди души, които превзеха улиците, правителството явно оттегли плана си да декриминализира някои корупционни престъпления, които биха облагодетелствали партията на власт, особено нейната политическа и икономическа клиентела”, добавя Адриан Дохотару депутат от „Спаси Румъния“ в парламента.

Социалдемократическата партия на свой ред обвини за случващото се „една мощна медийна манипулация на фалшивата тема „легализиране на корупцията”, както и невежеството на протестиращите, които „всъщност не са прочели тези нормативни актове, а просто решили да вярват и да следват това, което казват в публичното пространство лидерите на мнение”.

„Част от тази ситуация беше породена от неспособността на нашето правителство да общува и да реагира адекватно по въпроса, което, по мое мнение, възпламени протестите. Важно е да се даде информация, че бяха направени стъпки към коригиране на тези грешки, оспорваният акт беше оттеглен”, казва Амира Саван, млад изследовател и член на PSD в Букурещ.

На 9-ти февруари министърът на правосъдието подаде оставка. Дотук той е единственият, поел отговорност за скандалното извънредно постановление.

Разсмиващо наказателно законодателство

С по-голяма тежест от юридическите подробности и процесуалното право, предложените в извънредното постановление изменения целяха да променят разпоредбите, които се отнасят до лошо администриране или злоупотреба със служебно положение. Първото предложено ново условие беше за доказване от прокурорите, че материалните щети са на стойност поне 47 000 Евро (200 000 румънски леи). Щети на по-ниска стойност биха освободили извършителя от наказателна отговорност. Ясно е, че хората на улицата възприеха това като абсолютен акт на декриминализация на кражбата.

Сред другите разпоредби се предвиждаше максималното наказание да бъде намалено от седем до три години лишаване от свобода, а длъжностно лице да бъде оневинено, ако посредством постановяване на решения извърши злоупотреба със служебно положение. Всичко сочеше към факта, че злоупотребата със служебно положение или лошото администриране ще бъдат дискретно изключени. Накрая, небрежността по служба предстоеше да бъде отменена.

Поредицата от скорошни протести нямаше нищо общо с икономически или синдикални искания, а основно с демократични принципи.

„В известен смисъл това десетилетие на протести за нас е като 60-те години на Запад”, казва Дохотару.

„Справедливост. В ремонт.” Антикорупционни протести в Букурещ, 7 февруари 2017 г. Снимка: Михай Стоика, 2Celsius Network

От 2012 г. насам всяка година има големи мобилизации срещу различни правителства в Румъния, но „главно срещу т. нар. социалдемократи или дори срещу Президентството, когато то покровителстваше спорни фирми, замесени в незаконна сеч“, добавя Дохотару.

През 2012 г. имаше протести срещу мерките за строга икономия; през 2013 г. – срещу политическата подкрепа за корпорация, причинила катастрофален златодобивен проект в Росиа Монтана; през 2014 г. – срещу социалдемократическия кандидат-президент Виктор Понта; през 2015 г. – срещу незаконното обезлесяване; и накрая срещу 64-те жертви на пожара в нощния клуб „Колектив”, където властите отново бяха обвинени за корупция и неспособност да осигурят обществената безопасност.

Като нещо ново, депутатите от „Спаси Румъния“ решиха да направят подобен седящ протест в Парламента, за да покажат солидарността си с протестиращите и да насочат вниманието към липсата на прозрачност и обществено обсъждане, предшестващи приемането на постановлението.

Костел Попа, директор на зеления мозъчен тръст „Екополис“, казва, че „най-големите протести в последните три-четири години бяха срещу правителствени действия, покровителстващи конкретни корупционни интереси, като например злоупотребяващи рудодобивни фирми, подобно на споменатата в Роша Монтана, или някои корумпирани личности, които рискуват да бъдат съдени и лишени от свобода”.

„Румъния със сигурност е много активна страна в това отношение; имахме много протести през последните пет годни. Със сигурност има култура на несъгласие, но тя се мобилизира различно при всеки протест. Някак си, такава е общата нишка”, добавя Крачун.

Седящ протест румънския парламент. Депутатът Адриан Дохотару държи лист с надпис „отказвам“, 1 – 5 февруари 2017 г. Снимка: Адриан Дохотару / личен архив

Роксана Вринг от „Спаси Румъния“ смята, че „настоящите протести са вдъхновени от кампанията „Спасете Росиа Монтана” през 2013 г. и от демонстрациите „Колектив” през 2015 г. Точно като днешните протести, онези бяха в защита на принципи: законът е еднакъв за всички, общественото благо е над благополучието на неколцина корумпирани индивиди, в една европейска демокрация не може да се изгради благоденствие без върховенство на правото, корупцията убива хора, унищожава околната среда и заличава националното наследство. По време на протестите за Роша Монтана се научихме да действаме заедно, да се организираме мирно и да сме креативни”.

Най-важното, казва тя, и двата протеста бяха успешни. Днес Роша Монтана е в списъка на ЮНЕСКО и правителството на Понта подаде оставка (веднага след пожара в клуб „Колектив”).

Повечето прескомюникета отбелязаха добронамерена атмосфера на протестите, солидарността, креативността, качествения сарказъм и хумор, които сплотяваха хората, щедростта и безкористността на протестиращите.

„Открихме колко красиви можем да бъдем, когато протестираме заедно за демократични принципи,” казва Вринг.

И добавя: „Бях поразена, когато 200 000 души запазиха две минути мълчание и 250 000 озариха нощта с фенерчетата на смартфоните си“.

Ако хората в Румъния могат да го направят, цяла Европа може

В кулминацията на протестите по-рано тази седмица по изчисления имаше 600 000 души на улиците. „Ама че численост! Бях много активен през последните пет години и това откровено ме изненада. Постигнато беше изцяло ново ниво. Надявам се, че хората ще се върнат многобройни на улиците следващият път,” казва Клаудиу Крачун.

„В началото цяла Европа гледаше изумена как стотици хиляди хора протестират,” добавя още Кресиун. „Ако хората в страна като Румъния могат да го направят, цяла Европа може.”

Регионална вълна

Адриан Дохотару свързва румънските реалности с това, което се случва в Полша и Унгария. Румънците също протестират срещу популистка, непрозрачна и авторитарна политика. „Това е също и растящо недоверие на гражданското общество по отношение на партийната политика. Нужни са ни други механизми за ангажиране на хората като например масово бюджетиране, което предложих в Клуж, нужно е да повторим отново и отново преразпределящите механизми на държавата, да уредим законово по-добри граждански инициативи, да увеличим демокрацията в нашите компании… нужно ни е, най-общо казано, да разширим политиката отвъд партийното ниво и изборна демокрация”.

Антиправителствен протест от подобен мащаб и естество разтърси и България през 2013-2014 г., като свали две последователни правителства. Произлязлото от него антикорупционно движение на име „Да, България“ обещава да се изправи срещу политическия елит на страната на парламентарните избори през март 2017 г.

Присъствието на деца по време на протестите беше до голяма степен оспорено от правителствената коалиция, Букурещ, 9-ти февруари, 2017 г. Снимка: Михай Стоича / 2Celsius Network

Румъния, една от най-бедните членки на ЕС, е станала образец за бедност и либерализация на капитала. Докато корупцията се разпространи широко както в държавните институции, така и в частния сектор, популярните медии наложиха едно доминантно популистко и конспиративно говорене, характеризирано от лавина фалшиви новини, начело на които беше политическа каста, склонна да съхрани всичките си привилегии. Мирогледи, произлизащи от тъмната бездна на тоталитарното минало, изплуваха на повърхността при последната предизборна кампания, вплитащи в себе си етноцентризъм, ксенофобия, конспиративни теории и известна склонност към авторитаризъм.

От друга страна, прокурорите от Националната служба за борба с корупцията (DNA) често се възприемат като твърде намесващи се и дори спъващи дейностите на законодателната и изпълнителната власт. Това може да доведе до дисбаланс между държавните власти. Вследствие на това, длъжностните лица и служителите от обществения сектор може да влязат в т. нар. „стачка на писалката”, което означава вкоренен страх от подписване на документи, тъй като всяко нещо може да бъде използвано срещу тях като лошо администриране или небрежност. Това доведе и до разкази за конспирация относно „вътрешния враг”, които социалдемократите съчиниха.

„Изглежда възходът на популизма се дължи на странна динамика на избори и способност на някои политически фигури да постигнат изборен успех. Бих казал, че известна част от електората има нужда от това да бъде лъгана, да гласува за политически фигури, които спокойно лъжат и нямат респект към фактите. Сякаш електоратът се нуждае от Дядо Коледа. Същото е и при американците (с Тръмп), британците с Брекзит и румънците с настоящите им политически лидери”, обяснява Костел Попа.

А Крачун добавя: „Социалдемократическото правителство използва маргинални гласове, за да обвини протестиращите, че или били поведени от чужбина, или от опозицията, и че някак си гражданското общество и протестиращите не са част от нацията. Ако след тези протести правителството се оттегли към повече национализъм и консерватизъм, бихме могли да видим как нелибералният сценарии става реалност.”

Текстът на Раул Чазан е публикуван на 26 февруари 2017 г. в BlueLink Stories – англоезично е-списание на фондация „БлуЛинк“ за журналистика в обществен интерес в Централна и Източна Европа.

Превод: Сатям Атанасов / Група за активни преводи