Р.Бютикофер: Дължим европейската мечта на гражданите Райнхард Бютикофер. Фото: Stephan Röhl / Heinrich-Böll-Stiftung @ Flickr (лиценз: CC BY 2.0)

Р.Бютикофер: Дължим европейската мечта на гражданите

Обединяваме се в защита на европейската мечта,  защото тя предлага най-многообещаващия път за реализиране на зелените ценности устойчивост, солидарност, стабилност – в реалност за европейските граждани, заяви Райнхард Бютикофер, съпредседател на Европейската зелена партия, депутат в Европейския парламент и бивш лидер на Алианс 90 / Зелените в Германия, в интервю за Green European Journal, публикувано на 1 юли 2016 г.

 

Днес ставаме свидетели на това как Европа и Европейският съюз биват нападани, подозирани и натоварвани с отрицателен емоционален заряд. Защо? 

Райнхард Бютикофер: Има един разрастващ се антиевропейски, националистически десен популистки лагер, който прави борбата срещу европейската интеграция един от централните елементи на своята идеология. На второ място имаме лагера, който иска да защищава европейската мечта и да строи върху постиженията, които проектът за европейска интеграция е отбелязал за последните 70 години. Аз съм в този лагер, не защото пренебрегвам провалите и грешките, които трябва да си признаем, а защото можем да подобрим Европейския съюз, само ако не позволим да се разпадне. Има също и трети лагер, който казва: да, ние сме за Европа, но ЕС е изцяло прогнил, сто процента сгрешен, всичко се развива в неправилната посока и ние не можем да позволим това. На този трети лагер най-малко може да се вярва.

Ако си отдаден на национализъм, аз ще се боря с теб. Ако си проевропеец, ще се опитам да те убедя, че точно защото обичаме европейския проект, трябва да го преобразим и променим. Но да съборим това, което имаме днес, за да построим по-съвършена Европа – това няма да стане. Ако разрушим ЕС, ако кажем, че трябва да започнем всичко отначало, но с изцяло нови принципи, това просто би подготвило победата на националистическите реакционни сили. Можем да построим истинските си мечти само чрез преустройство и реформиране и също, в някои измерения, дълбока промяна на това, което имаме пред себе си. Да не взимаме страна е повече от политическо престъпление, това е грешка.

Тогава какви са действащите днес дезинтеграционни сили?

РБ: Няма просто една причина, в която се корени всичко. Това, което преживяваме в момента, е резултат от множество застъпващи се процеси. За дълго време идеята за обединение на Европа беше като пътеводна звезда, към която винаги се гледаше във време на трудности. Тази звезда повече не направлява европейските процеси, защото Европейското единство беше постигнато, основно през 2004 г. с влизането на десет страни в ЕС и преодоляването на ялтенското разделение. Убеден съм, че беше стратегическа грешка на проевропейските сили да не започнат, в онзи момент, дискусията за това накъде отиваме оттук нататък. Не виждахме необходимостта да дефинираме нова визия, която да ни води напред.

Тази нова визия е толкова по-важна защото, докато ние гледаме, под краката ни се случват два важни процеса. Единият е вътрешен. Сцеплението на нашите общества се подкопава. Всеки го вижда. Огромните неравенства между много бедните и много богатите с времето са се разраснали. Дезинтеграцията е видима и в липсата на възможности за утрешните възрастни. Родителите не могат да предложат на децата си същата перспектива, която те самите са имали. Дезинтеграцията създаде по-слабо сцепление и между различните страни, което доведе до по-нисък капацитет за компромис.

Вторият процес касае силно променената международна среда. Очевидно съотношението на силите и икономическите отношения на глобалната сцена фундаментално се променят. Имаме континентален дрейф. И Европа въобще не е в такава силна и централна позиция, в каквато беше преди 30 години. Резултатът от това са нови предизвикателства към ЕС.

От промените около нас и вътре в нашите общества е повлияна способността да продължаваме да градим европейския проект. Намалена способност да се справяме с външния свят, намалена способност да се справяме с предизвикателствата отвътре. Сега не виждаме ясно, че светът не стои неподвижно около нас. И не сме осъзнали достатъчно добре или навреме доколко вътрешната дезинтеграция в нашите общества ще означава същото и на европейско ниво, ако не я спрем.

Трябва да изградиш трансформационните сили, не можеш просто да си ги представяш.

А какво да кажем за някои от основните градивни единици на ЕС като Общия пазар и Валутния съюз?

РБ: Очевидно вътрешният пазар и валутният съюз не бяха идеални конструкции. От днешна гледна точка можеш да кажеш, че те бяха структури за хубаво време. Хелмут Кол например каза, че Валутният съюз трябва да върви заедно с политически съюз. Навремето се приемаше, че това би могло да  направи Германия твърде силна. Но сега страдаме от факта, че нямаме този политически съюз в нужната степен.

Твърди се, че Еврозоната страда от три различни слабости. Първата касае слабост в стабилността на общото икономическо управление. Втора се отнася до слабост на изричната европейска солидарност. Разбира се, „солидарността” ни се организира чрез Европейската централна банка (ЕЦБ), но нямаме общо разбиране за това, че солидарността трябва да е основен елемент. Третият елемент е, че преследваме стари политики за растеж, когато трябва да изграждаме съюз на трансформацията към устойчиво икономическо развитие. Стабилността, солидарността и устойчивостта трябва да вървят заедно. Икономическата жизнеспособност може да бъде постигната само чрез Зелено ново споразумение. Нуждаем се от нов подход към бъдещето на икономиките ни чрез интегрирането на икономическия прогрес на основата на „позеленяване“ и социално включване.

Може ли Зеленото ново споразумение да бъде сила за интеграция?

РБ: Абсолютно. Защото то касае някои от централните дефицити на икономическата ни система. Когато хората започнат да се сражават за европейско икономическо управление и за това как трябва да изглежда, често пренебрегват факта, че основното предизвикателство е изграждането на трансформационен съюз. Някои казват, че се нуждаем от трансферен съюз, а други – от съюз на стабилността. Но трансформационният съюз, който ни трябва, не е в центъра на дебата. Тук именно ние, като Зелени, трябва да продължим да се сражаваме. Европейският съюз трябва да се ръководи от амбицията да се създаде нов път напред, не просто за нас, а за световната общност, в дефинирането на това как икономическият прогрес и устойчивостта в рамките на границите на планетата могат да се помирят. А Европа има всичко необходимо да бъде основен играч в това отношение.

Но възможно ли е в днешния Европейски съюз, с неговия политически пейзаж, да имаме точно тази трансформация? Няма ли сили, които да я предотвратяват?

РБ: Не се случват много често исторически преки пътеки и се страхувам, че тук не сме удостоени с изключение. Така че трябва да изградиш силите на трансформацията, не можеш просто да си ги представяш. Трябва да ги подхранваш и да ги обединяваш и това е, което ние, като Зелени, правим. Ние съчетаваме тези движения, където и да действат  – на местно, регионално , национално или Европейско ниво.

От друга страна, не е справедливо да се обрисува ЕС като напълно провалена институция. Да, не ни достига това, което би ни било нужно за трансформация. Съгласен съм с това. Но няма застой. Ако през 2010 г. Съюзът не беше успял да преодолее и да се абстрахира от правоверността на клаузата „никакво спасяване”, ЕС щеше да се е разпаднал преди години. Стари общоприети правила бяха преодолени чрез недостатъчни прагматични, импровизирани решения и такива, направени мимоходом. В края на краищата няма решение като по учебник за най-великия демократичен експеримент в световната история за създаване на транснационален съюз между суверенни държави за съвместно решаване на техните много дълбоки проблеми по мирен път.

Нека да сравним настоящата ни икономическа криза с онази от 30-те години на миналия век. Има голяма историческа разлика. По онова време икономическите противоречия се свеждаха до и преливаха в националистически и шовинистични мобилизации един срещу друг и накрая – във война. Днес ние съумяваме да държим противоречията на управляемо ниво. Не казвам, че ЕС е винаги добър в намирането на правилните решения своевременно, но не стоим на едно място.

И все пак в светлината на надигането на популизма и крайната десница в много европейски страни е ясно, че заплахата от национализъм и регресия с поглед навътре остава.

РБ: Националистическите и популистки изкушения няма да отшумят за още известно време. Относно икономическите нужди, Зелените са добре подготвени. Посоката е дефинирана от трите „s”: солидарност, стабилност, устойчивост (solidarity, sustainability, solidity – бел. прев.). Не беше грешка да се изисква реформа в кризата. Грешка беше да се формират политиките в парадигмата на строгата икономия.

Не беше грешка да се изисква реформа в кризата. Грешка беше да се формират политиките в парадигмата на строгата икономия.

Какви други фактори за дезинтеграция можете да идентифицирате?

РБ: Нека да подчертая един възможен фактор за интеграция. В проучвания на Евростат гражданите очакват от Съюза да подобри сигурността – вътрешната и външната. От неотдавнашните терористични атаки е очевидно, че без по-добра координация и сътрудничество ще бъде много трудно да се повиши нивото на сигурност. Ще продължим да се борим срещу неоправдани искания като списък на имената на пътниците. Но това не освобождава всички ни от задачата да работим за полицейско сътрудничество из цяла Европа.

Същото важи и за външната сигурност, а има връзка между външната и вътрешната сигурност. Европеизацията на проблемите на вътрешната и външната сигурност ще бъде едно от главните предизвикателства в бъдеще време. Не говоря за европейска армия. Против това съм. Говоря за практическо сътрудничество.

Има най-различни инициативи в Европа, поставящи демокрацията в центъра на своя проект. Демокрацията винаги е била съществено измерение в Зеленото мислене. Може ли демокрацията да бъде в сърцевината на политически проект за Европа?

РБ: От Зелена гледна точка двете осеви мотивационни сили в нашето движение, двете души, са борбата за общото благо,  по-конкретно, както е дефинирано от екологична гледна точка, и защитата на правото на индивида на самоопределяне, достойнство и валидна роля като обществено действащо лице. Така че това са известна традиция в либерализма и индивидуализма и известна социалистическа и консервативна традиция на борба за общото благо, които заедно оформят сърцевината на Зелената идентичност. Това не може да се постигне без демокрация. Демокрацията е, тъй да се каже, времето и пространството, в които ние се опитваме да постигнем тези амбиции.

Понастоящем, ЕС спешно се нуждае от релегитимация чрез повече демокрация. В момента имаме три главни проблема с Европейската демокрация. Първият е на лобистите: проникващото признание, че няма равен достъп до процеса на вземане на решения и че големите корпорации са „по-равни” от другите. Второ, в националната държава европейските политики често са недостатъчно контролирани или надзиравани от парламентите на страните и от обществото. Има много държави, където националното правителство отива в Съвета на ЕС, без да се ангажира с парламента си предварително или след това. Трето:  нуждата от повече демократичен надзор над икономическото управление на ЕС, особено в Еврозоната. Това са трите основни фронта, на които трябва да се борим за европейска демокрация.

А какво ще кажете за съюзи и сътрудничество за демокрация и отвъд нея?

РБ: Зелените винаги са били отворени и ще останат отворени за сътрудничество и съюзи с всеки, който и би имал желание за обединение на силите. Но на основата на Зелени ценности. Съюзите трябва да са принципни. Зелените не искаме да сме изключителни собственици на прогресивни идеи – ние искаме да ги споделяме възможно най-широко, също да се учим от други, защото искаме да ги направим реалност.

Важно е също да се търсят движения във всички кътчета на обществото. Има движения в икономическия сектор, където малки и средни предприятия се отварят към зелена трансформация на икономиката. Погледнете Александър ван дер Белен, новия президент на Австрия, и отвореността му към всички сектори, включително частния сектор и предприемачите. От голямо значение за цяла Европа е това, че този човек успя да стане фокус на много широко обединение срещу популистите. Погледнете също Баден Вюртенберг, където Винфрид Кречман успя да следва успешно и с нарастваща електорална подкрепа политика на икономическа и социална трансформация, даваща мотивация на хората далеч отвъд тази провинция.

Защо трябва да привеждаме аргументи в полза на Европа?

РБ: Аз не просто привеждам аргументи в полза на някаква абстрактна „Европа”, а за ЕС. Това, което някои от най-енергичните критици на ЕС най-много мразят в него, не са провалите му, а жизнеспособността му. Енергията, която прави тази жизнеспособност възможна, е енергията на нашите европейски граждани. Европейските граждани въобще не се отказват. Нито пък ние следва да го правим. Да се откажем от ЕС би означавало да убием за следващите две поколения надеждата за осъществяване на европейската мечта. Така тази надежда на европейските граждани ни задължава да продължим да работим. Европейската мечта е по-всеобхватна от американската мечта. Тя е мечта, изградена на основата на уважението към разнообразието. Тя е повече мечта на свободата, отколкото новата китайска мечта. Изградена е също така на уважението между нациите, малки и големи. Тази европейска мечта и фактът, че нашите граждани очакват от нас да я изпълним – това е основната причина да не можем да се откажем. Тя е задължение!

Превод: Сатям Атанасов / Група за активни преводи