Варуфакис: Европейската икономика среща демокрацията Янис Варуфакис. Снимка: Марк Лозано (лиценз: CC BY-SA 2.0)

Варуфакис: Европейската икономика среща демокрацията

Архитектурата на институциите на Европейския съюз е грешна. Лидерите му отричат липсата на ефективност в отговорите, дадени на финановата и икономическа криза, докато наблюдаваме как неравенствата и екстремизмът се увеличават. ЕС няма да е подготвен за следващата криза, освен ако не проведе дълбоки реформи в своето управление и не увеличи демокрацията. Това са ключовите твърдения на бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис, понастоящем ангажиран с основаното от него паневропейско демократично движение „DiEM25“, в интервю за „Green European Journal“.

Днес виждаме как понятието „Европа“ бива атакувано с критики, недоверие, зареждано с негативен емоционален заряд. Защо? Какви са големите сили на дезинтеграция, които понастоящем действат в Европа?

Янис Варуфакис: Европейският съюз е конструкция, която не може да изпълни целта си. Неговият дизайн от икономическа гледна точка, с единния пазар и най-вече стъпващата отгоре единна валута, е такъв, че никога не би могъл да отговори на глобална финансова криза като тази през 2008 година. Също както Златният стандарт през 20-те години създаде макроикономически и финансови дисбаланси, които избухнаха под напрежението от срива на Уол Стрийт през 1929г. и този на установения ред в Европа. Точно пред това сме изправени и в момента. Днешният европейски отговор на неизбежната криза е перманентното отрицание. За да използваме малко по-общи понятия, когато има криза в САЩ, изострена като тази през 2008г., властимащите банкери, Федералният резерв, хората от хазната, корпорациите си задават прост въпрос: как да спрем всичко това, преди да ни е погълнало? В Европа, след октомври 2008г., питането беше: как да продължим да се преструваме, че правилата на Еврозоната трябва да продължат да бъдат уважавани? Отговорът на този въпрос няма да помогне за преодоляването на кризата, той я задълбочава. Като да даваш кортизон (човешки хормон, изолиран и използван за медицински цели – б.р.) на онкоболен. Отричането на проблема се съдържа в прославянето на провалени политики, от които следват лоши икономически ефекти. В същото време политическият капитал е похарчен за тези идеи и това води до инерция – нуждата институциите да продължат с тези политики. Единственият начин да поддържаш провалени политики е да увеличиш авторитаризма, което взаимно подсилване води до отрицателен отклик. Чудно ли му е на някого, че разрастването на тези процеси кара европейските народи да се обърнат срещу ЕС?

Разбира се, Европа е и винаги ще бъде много повече от икономически проект, но стартира като икономическа общност, върху която европейците посаждат своите мечти за обединение и споделен просперитет, посредством политически съюз – край на войната, мир и общи цели.

След 2010г. и кризата на Еврозоната, ЕС еволюира, Меркел се отдалечи от позицията против спасителните заеми и получихме институционална революция. Това по определен начин е вярно – Европейската централна банка прави много неща, които не е правила преди. Създадохме Европейският механизъм за финансова стабилност (ЕМФС). Създадохме нещо, наречено банков съюз. Въпреки това, всеки ход в тази институционална революция е в неправилна посока. Вярно е, че има много институционални подобрения в Европа и ако ги нямаше, еврото щеше да се срине.

Да вземем ЕМФС и облигациите, които бяха издадени, за да се финансират спасителните планове. Спомнете си обезпечените дългови облигации (Collateralised Debt Obligations – CDO), довели до срива на „Лемън Брадърс“ и на целия финансов сектор. Това бяха парчета дълг, съставени от по-малки дългове, всяко с различна вероятност за неизплащане и лихвен размер. Но вероятността и лихвите бяха обвързани. Тази корелация причини ефектът на доминото. По същият начин облигациите на ЕМФС и спасителните заеми са конструирани в Еврозоната. Създадохме нова токсична институция! Домино-ефектът е дезинтеграционен процес, безусловно и неразривно вграден в ЕМФС. Подобно стоят нещата с Банковото разединение, което наричаме Банков съюз. В Гърция имаме поговорка – да покръстиш месо като риба, за да го ядеш по време на Великите пости.

Защо дизайнът на системата е толкова лош?

ЯВ: Европа има определена архитектура. Властимащите не могат да приемат, че тя няма как да изпълни целта си и искат да я запазят въпреки това. Но те са несъгласни дори помежду си. Причината за разпада на оста Франция-Германия се крие във вътрешния разпад на икономическата структура. Ключът към отговора на вашия въпрос е този: финансовите министри на Германия и Франция, съответно г-н Шойбле и г-н Макрон (тук Варуфакис или авторите на интервюто допускат неточност – визираният Еманюел Макрон е икономически, а не финансов министър на Франция до 30 август т.г., когато подава оставка, за да стане кандидат-президент – бел.прев.), имат фундаментално несъгласие относно въпроса какъв дизайн трябва да замени сегашния. Докато двата слона в стаята се блъскат, мишките страдат. Вместо да ремонтират архитектурата, те си купуват време, като слагат гипс в пукнатините. Това е политически провал. Тук трябва да се намесим ние, прогресивните европейци и европеисти, защото тези двамата никога няма да се справят.

Започване отначало?

ЯВ: Не, никога не трябва да започваме от нищото. Нужна е радикална конфронтация с властимащите. Много можем да запазим, но трябва да се отдалечим от позите на френския, италианския и испанския елит, както и от германския ордолиберализъм.

Значи за Вас дезинтеграцията е органична. Слагаме гипс в пукнатините.

ЯВ: Да. Трябва да отстъпим, да се насочим към по-цялостен подход. Това не се прави в Европа, а можем да го направим.

А защо изобщо да правим каквото и да е? Защо просто  не спрем и не се върнем към националните граници?

ЯВ: В едноименния филм, когато Индиана Джоунс влиза тичайки в един храм, пътеката, по която е минал, започва да се срива. Този обратен път спира да съществува. Той няма как да се върне по него. По същият начин, ако Гърция не беше влязла в ЕС и по-специално в Еврозоната, ние нямаше да имаме онзи голям растеж между 1995 и 2008г., който после доведе до икономическия крах. Щяхме да имаме устойчив растеж около 1% година след година, като този в България, и така в 2008г. щяхме да имаме малка рецесия. След още 8-10 месеца щяхме да сме се възстановили и да продължим бавно и устойчиво да растем, въпреки корупцията и всичките ни недостатъци. Гърция нямаше да влезе в новините и нямаше да се стигне до сегашната голяма депресия. Но предвид изборите, които сме направили и сегашното ни състояние, излизане от ЕС би било равносилно на огромна катастрофа.

Да предположим, че се върнем към националните държави, като имаме свободна търговия и други нови форми на взаимодействие. Подобен разпад ще доведе до огромна разделителна линия по протежението на Алпите и Рейн. Германия ще създаде своя валута, но поради огромната й интеграция с Холандия, Словакия, Чехия, те също ще приемат тази валута. Това ще създаде пространство около Германия, простиращо се до Балтийско море и Украйна. Цената на валутата моментално ще нарасне, защото ще има отлив на капитали от валутната зона. Веднага ще се появят 10 милиона безработни в този регион. Хора, които в момента имат несигурна заетост, но поне работят в тези богати страни, много скоро ще останат безработни и това е зловреден резултат. Единствените печеливши от всичко това ще са политическите чудовища.

Значи за Вас следващата стъпка е обща банкова система?

ЯВ: Ако имате предвид да променим договорите, така че да се стабилизира Европа, забравете. Преди това трябва да стабилизираме сегашната ситуация. Представете си, че утре, в Брюксел, се свика пресконференция на председателите на Европейския съвет, Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския механизъм за стабилност. Те анонсират нова политика, включваща четири компонента: инвестиции в зелена енергия и устойчиви технологии, в рамер на 6% от европейския брутен вътрешен продукт всяка година; второ – програма за публичния дълг; трето – програма за банките; четвърто – облекчаване на бедността. Всичко това би формирало нещо като Нов курс. Това, което предлагам и което може да дойде от тази хипотетична пресконференция, вече съществува в сегашните договори.

Първото обявление би било, че Съветът се съгласява ЕИБ да отговаря за изразходването на тези 6% за зелена енергия и устойчиви технологии. Как ще се финансира? Като ЕИБ издаде свои собствени облигации – без съфинансиране от страните-членки – те са банкрутирали или фискално стресирани. Да кажем, че тези облигации се издадат и да си спомним, че до председателя на ЕИБ стои този на ЕЦБ, отговаряща за вторичния пазар, готов да закупи всякакви облигации, веднага щом приходите се увеличат. ЕЦБ разполага с 80 милиарда за тази цел. Но облигациите на ЕИБ не са правителствени – те принадлежат на всички в Европа. Това е единствената европейска облицатия, която имаме, и тя попада в юрисдикцията на ЕЦБ. Така ще действаме с инвестициите. Уверявам ви, че облигациите ще се продават като топли кифли.

Относно дълга, анонсът на председателите на ЕЦБ и Европейския съвет ще бъде, че публичният дълг на страните-членки ще се раздели на две части. Основна съвместима част, представляваща 60% от брутния национален продукт, и остатъка. Основната оттук нататък ще се обслужва от ЕЦБ, не чрез печатане, а чрез издаване на облигации от името на държавата-членка. Така ЕЦБ ще се превърне в ефективно звено между страната и паричния пазар. Използваме централната банка като посредник за тази част от дълга, която ни е позволено да имаме и така затвърждаваме договора от Маастрихт (Договорът за Европейския съюз, с който на практика е установена сегашната структура на ЕС през 1992г. – бел.прев). Това е като да кажем на държавите-членки, че ще бъдат наказани за всяко евро дълг, което имат над този лимит. Така заздравяваме правилата, а не ги заобикаляме. По този начин 35% от сегашната стойност на БНП на страните от еврозоната ще изчезне. Ако 35% от стойноста на дълга също изчезне, то дълговата криза приключва.

Трето, президентите на ЕЦБ и ЕМС стоят един до друг. Когато една банка е източена и трябва да бъде рекапитализирана, националното правителство има правото да каже, че няма да я пипне. Стартира следният процес: ЕЦБ уволнява борда на директорите и назначава свой, без нито един член от същата страна, за да наруши удобната връзка с политиците. Механизмът за стабилност, под ново ръководство и съгласно с Единният механизъм за стабилност и ЕЦБ, рекапитализира банката и в замяна получава дяловете й. Така европейският данъкоплатец вкарва пари в банката, която има ново ръководство, определено от ЕЦБ, и в замяна получава дяловете й. До 2 години данъкоплатецът трябва да получи парите си обратно. Такъв е пътят към ново законодателство за банките в Еврозоната, което е алтернатива на нациналните банкови системи. Това е постепенно създаване на банков съюз.

Последното обявление засяга създаването на нещо, което взимаме назаем от „Новия курс“ в САЩ (политика на Франклин Делано Рузвелт за преодоляване на последиците от Голямата депресия – бел.прев.) и „Великото общество“ на Линдън Джонсън – купоните за храна. В момента в САЩ бедността засяга 15% от населението. Без тях, този дял ще нарасне до 25% и повече. Имаме нужда от нещо подобно, но въпросът е как да го финансираме. В САЩ имат хазната. В ЕС имаме Европейската система на централните банки. Всяка година в тази система се акумулират много средства.

Говорите за дезинтеграцията, докато поставяте предложения. Но къде е демокрацията? Може ли демокрацията да бъде в ядрото на един политически проект?

ЯВ: Да, и нещо повече – това е единственият шанс да се спре дезинтеграцията на ЕС и възхода на крайнодясното. Помислете: демокрацията не е просто процес или механизъм. Това е идеята, че начело е демосът, хората, обезправеното мнозинство, тези с най-малко власт. Демокрацията е нещо повече от мажоритарност. Тя също е законовият ред, разделянето на властите, опазването на правата на малцинствата и всички тези неща, които в днешна Европа се изхвърлят през прозореца.

За каква демокрация говорим?

ЯВ: Демокрацията е комбинация от мажоритарност, законов ред и уважаване на индивидуалните права. Не можеш да избереш само един от тези аспекти. Всичко или нищо. Няма как едно правителство да даде резултати, ако в него има група мизантропи. Няма съмнение по този въпрос. Единствената причина ултранационализмът да надига грозната си глава е, че Европа се проваля и защото европейската демокрация е анулирана в центровете на власт. Щом комбинираш това с негативни лихвени проценти и инфлация на някои места, то също като през 30-те години започва лова на вещици. Хората имат нужда до посочат някаква заплаха с пръст. Те няма как да разберат абстрактни понятия като инфлацията или кризата на капитализма, така че търсят причината в евреите, гърците, германците, сирийците и като цяло в Другия, който се оказва преследван.

Едно от нещата, които предлагате като решение, и говорите пространно за него, е прозрачността. Говори се за дефицит на демокрация още от първия Европейски парламент през 1979 година. Какво е конкретното решение тук?

ЯВ: Възможни са системи на прозрачност. Да поставиш камери в Съвета на ЕС и да ги свържеш с интернет и смартфоните, така че да е ясно какво се говори вътре. Това е първата нужна стъпка към ревитализирането на диалога и дебата в Европа. Нужно е по-голямо търсене на сметка от нашите представители, в рамките на сегашната рамка. Това може да се случи още утре. Следващата стъпка е стабилизацията. След това може да има пресконференция, която да донесе голяма доза оптимизъм. Изведнъж европейският дневен ред ще се завърне и мечтата за общ прогрес отново ще се появи. Отрицателните очаквания могат да доведат до рецидивиране на проблемите, но позитивните ще доведат до моментално възстановяване. След една година можем да започнем да обсъждаме свикването на конституционно събрание, което да създаде европейска конституция, заменяща сегашните договори и създаваща нужната федеративност.

 

Интервюто е публикувано на 1 юли 2016 г. в Green European Journal

Превод: Константин Мравов / Евромегдан