Биосмрад и счупени телефони Миризмата на проблема в с.Труд изведе протестиращите Анка Марлакова и Станимир Тончев до Народното събрание. Снимка: Инициативен комитет в с. Труд

Биосмрад и счупени телефони

На 3 декември пътят Пловдив – Карлово за втори път бе блокиран от протестно шествие срещу биоенергийна централа в близкото село Труд. Вместо зелена енергия, инвестицията носи на жителите му  неприятности, игра на счупен телефон, и няколко противни миризми. Първата – на гниещи биологични отпадъци. Втората – на липсващо разбирателство между инвеститор и местни хора.  И най-остратата  – от противоречивата роля на институциите, вследствие на която екологичното производство на енергия се оказва враг на обикновения човек.

Самото излизане от Пловдив в посока близкото с. Труд вече те кара да жадуваш извънградски въздух. Дали заради острите бензинови изпарения на старата маршрутка, дали заради преминаването през индустриалната зона, дали поради факта, че бъдещата европейска столица на културата традиционно посреща зимата със завишени нива на финни прахови частици във въздуха.

„С моите родители дойдохме тук от града. Завършихме къщата си, с уникална градина, на която с кеф да излезеш на барбекю… „, разказва Станимир Тончев, специалист в областта на рекламата, пренесъл се от Пловдив в Труд.

Селото е един от лесните начини за постигане на все по-популярната мечта за едновременно бягство от градското напрежение и достатъчна близост до активния живот. Населението му е над 4000 жители, а в детската му градина вече трудно се намират места.

В началото на 2015г., идилията на Станимир е сериозно нарушена. На около 300 метра от двора му започва да работи инсталация, която чрез анаеробна ферментация на биомаса, произвежда топлинна и електрическа енергия. Инвеститор е компанията „Билд Инвест Сит“ и по презумпция централата в землището на селото е съвременно допълнение към мечтата на градския човек за чиста природа.

Екотехнология и протест

„Използваните в биоцентралата в Труд суровини за екологичното производство са растителни култури (т.нар. силаж) и животинска тор, доставяна от лицензирани животински ферми. След първична обработка по пласиране и смесване, те се поддават в 2 броя реактори – биологични ферментатори, в които суровините претърпяват биологично превръщане, при което се получава богат на метан биогаз. Той се подава за изгаряне в стационарен агрегат с вътрешно горене, подобен на автомобилен двигател, който захранва генератор на електрическа енергия – продукта на нашата централа“, обяснява производствения цикъл инж. Иван Иванов, екологът на „Билд Инвест Сит“.

Централата на биомаса в с. Труд; Снимка: Село Труд - Екокатастрофа?

Централата на биомаса в с. Труд; Снимка: Инициативен комитет

Централите на биогаз  са една от особено популярните екосъобразни алтернативи на въглищата и другите твърди горива при производството на топлина и ток.  В с.Труд, практически предградие на областния център, жителите обаче изобщо не са въодушевени от биорешението. Вместо това те протестират срещу централата. Причините са няколко – периодична остра миризма на ферментирала тор, нарастването на белодробните заболявания, производственият шум, отрицателният ефект върху пътната инфраструктура в селото.

Причини за протест: периодична остра миризма на ферментирала тор; нарастване на белодробните заболявания; производствени шум; отрицателен ефект върху пътната инфраструктура.

Жалбите на жителите към различни институции започват още през 2015, а ситуацията ескалира след като централата започва да работи с животинска тор в средата на същата година. Това лято в селото е учреден инициативен комитет, а протестите на местните стигнаха до двете символични затваряния на Карловско шосе. Недоволството на едно голямо село обикаля местни и национални медии.

„Проблемът е решим. Централата трябва да се премести. Нужна е нова наредба за отстоянията на подобни производства от жилищни зони, която да засегне и тези в заварено положение. Това не е само проблем на Труд“, заяви за Евромегдан Ана Марлакова, председател на инициативния комитет в селото, учреден заради възникналото недоволство.

Инвеститорите са наясно са с проблема, още преди създаването на комитета, твърди Тончев. „Човек от фирмата си беше оставил телефона и сума хора му звъняха непрекъснато, че мирише,“ разказва той и се пита: „защо тогава тези неща не са били предадени, а трябваше да започнем да боледуваме?“.

Няколко други жители на селото, във и извън инициативния комитет, потвърдиха за Евромегдан, че от средата на 2015 г. когато започва използването на животинска тор, започва и периодично наличие на изключително остра миризма в радиус до 2 километра от съоръжението. Логично, тя е най-силна през летния сезон.

„Миризмата е на кравеферма с 200 животни“, описва ситуацията Ваня Давчева, която заедно с приятеля си поддържа бизнес на споменатото голямо разстояние от централата.

„Мирише на ферментирали биологични материали.  При отварянето на силоза след тяхната обработка започва да се носи неистова миризма, която се разнася на около 2 километра. Зависи от вятъра и от посоката му“, твърди д-р Румен Налбански, който е общопрактикуващ лекар в селото.

Цистерна с животинска тор на път за централата. Снимка: Борислав Белчинов за група "Село Труд - Екокатастрофа?"

Цистерна с животинска тор на път за централата. Снимка: Борислав Белчинов за група „Село Труд – Екокатастрофа?“

Зловонието води до редица жалби на местните до община Марица и РИОСВ-Пловдив. По думите на Марлакова, първоначалните действия не предизвикват адекватни реакции. Миризмата обаче е само по-прекия ефект от възможното изпускане на вредни изпарения.

„Има увеличаване на бронхити, астми, други белодробни заболявания, което до огромна степен се дължи на централата“, уверен е д-р Налбански. По думите на инж. Иванов, обаче, технологичният процес в централата няма как да е източник на толкова силни миризми и здравословни проблеми.

Технологията на централата е така проектирана от производителя, че животинската тор не се съхранява на площадката, уверява Иванов. След като цистерните с биологичен материал пристигнат, те се свързват със съответния компонент в инсталацията и съдържанието им се изпомпва във херметическите затворени ферментатори. Всякакви миризми се елиминират вътре. Съхранение има единствено на биомасата – царевичен силаж, твърди екологът на предприятието. По думите му остатъчният материал от производството, твърд и течен биотор, отново се изпомпва херметически от реакторите.

Билд Инвест Сит: причинител на зловонието могат да бъдат големи животновъдства и торища, а за некачествения въздух спомага масовото използване на твърди горива през отоплителния сезон.

Според Иванов, причинител на зловонието могат да бъдат големи животновъдства и торища в и около Труд, а за некачествения въздух спомага масовото използване на твърди горива през отоплителния сезон.

Това противоречи на наблюденията на д-р Налбански и други жители на селото. По думите им, селскостопанските животни там са много малко, а традиционно използваните дърва и въглища щяха да окажат влияние още преди възникването на централата. Факт е, обаче, че още през 2004 г. Световната здравна организация предупреди, че използването за битово отопление на печки с твърди горива представлява една от най-сериозните заплахи за околната среда и здравето в Източна Европа.

В Труд се разминават и позициите за изпомпването, което ограничава миризмите до площадката на централата. Според инициативния комитет, изпомпването е било въведено след като протестите стават шумни, а преди това цистерните най-напред са изсипвали животинската тор в голяма отркита вана. Изходният материал също се е изсипвал директно на площадката.

Според инж. Иванов единственият източник на вредни емисии, азотни и серни оскиди, е изгарянето на биогаза в агрегата, произвеждащ електрическата енергия. Вътрешния контрол на инвеститора сочи, че отделяните вредни емисии отговарят на позволените в ключовата Наредба 1 на МОСВ от 2006г.

Превишени норми на вредни емисии, установени при контролно измерване на РИОСВ през арпил. Източник: ИК в с. Труд

Превишени норми на вредни емисии установява контролно измерване на РИОСВ през м. арпил 2016 г.

В рамките на някои от многобройните проверки на централата през 2015 и 2016г., РИОСВ-Пловдив обаче установява завишени норми на изпусканите вредни емисии и нарушения на Закона за управление на отпадъците и на Закона за водите. При едно от контролните измервания на 11 април т.г. е установено четворно превишение на излъчваните емисии на серен оксид. На „Билд Инвест Сит“ са наложени санкции за над 4500 лева.

При последващ контрол предписанията за съхранението на отпадъците са спазени, а вредните емисии са в норма. Затова свидетелстват последните проверки на РИОСВ. Също според регионалната екоинспекция няма проблем и с нивата на производствения шум, въпреки оплакванията на жителите, продължаващи и до този момент.

За Евромегдан инж. Иванов заяви, че инвеститорите освен всичко ще обжалват някои от наложените наказателни поставновления, като според тях измерванията на РИОСВ на изпусканите вредни емисии не са извършени  според методическите правила на МОСВ. Проверка на експертна комисия, включваща представители на инициативния комитет, регионалната инспекция и общината, не установява наличие на неприятни миризми извън площадката.

„Не съм запознат в детайли с конкретиката в жалбите на жалбоподателите. Те подават различна информация“, заяви Иванов, който не е имал пряк контакт с жителите на селото.

По думите на Ваня Давчева до определен момент хората от централата се държали с жителите „като с лаици“, но според Марлакова комуникацията в последствие се е подобрила. Предпоставките за ограничаването на миризмата и воденето на диалог към този момент обаче не решават проблема за местните.

„Не искаме да поръчваме скъпоструващи независими замервания на вредните емисии, нито да влизаме в съда. Искаме институциите да си свършат работата“, заявява Марлакова. Не е ясно обаче дали именно законовия ред не препятства борбата на жителите.

Сбъркани правила

Намерението за строежа на централата е представено пред общинския съвет и конкретно на управата на с. Труд през 2012 година. Информацията е разлепена и по магазини в самото село, но тогавашната управа преценява, че няма повод за сериозни обсъждания. В законовите срокове не постъпват възражения спрямо инвестиционното намерение, което първоначално е за централа, използваща единствено силаж, а не животинска тор. РИОСВ преценява, че за да се позволи реализацията на централата, няма необходимост от оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС).

Протестът на 3 декември започва от площада в селото, за да завърши по-късно със затварянето на Карловско шосе.

Протестът на 3 декември започва от площада в селото, за да завърши по-късно със затварянето на Карловско шосе.

Според недоволните жители на Труд решението на РИОСВ е грешно и от такава оценка е имало необходимост и през 2012г., както има и сега. Буквата на закона обаче е срещу тях. Необходимостта от оценка се преценява само на етап „инвестиционно предложение“.  Оплаквания от неродената централа тогава не е имало.

Липсата на необходимост от ОВОС по закон е съгласувана и със становище на Регионалната здравна инспекция в Пловдив, която „счита за допустимо инвестиционното предложение“.

Еднократната преценка на РЗИ замества отменената през същата 2012г. Наредба 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Подзаконовият нормативен акт регулира именно възникването на рискови производства в близост до жилищни зони. Според него, инсталации за получаване на биогаз не може да има на по-малко от 500 метра от жилищни сгради.

Липсата на Наредба 7 със сигурност е улеснила доста инвестиционни намерения, но допълнителни 200 метра разстояние от къщите вероятно нямаше да решат  проблема в с. Труд. Предвид възникналата ситуация обаче, под голям въпрос е цялостната липса на правила за отстой и еднократния характер на преценките на РИОСВ и РЗИ.

През 2012г. те разглеждат „инвестиционното намерение“ на „Билд Инвест Сит“ да построи централа за добиване на биогаз единствено от силаж. Когато през 2015г. инвеститорът решава да използва тор, той спазва и законовите разпоредби единствено да уведоми директора на РИОСВ-Пловдив.

Нормативната рамка не предвижда повторна преценка на необходимостта от ОВОС, въпреки фундаменталната промяна във функциите на съоръжението. Няма необходимост и от повторно уведомяване на населението, което се чувства излъгано, предвид миризмата и сега преминаващите „лайнарки“.

Впечатлението на жителите е, че последващият контрол от страна на регионалната инспекция е в такива мащаби, единствено заради недоволството им.

Една от препоръките на РИОСВ е за цистерните да се търсят обходни маршрути, така че да не минават през селото. Такъв обиколен път обаче няма и не е ясно кога може да се построи. През това време работещата денонощно централа се снабдява от „лайнарки“, преминаващи през цялото село и по бездруго разбитите и неремонтирани пътища.

Първоначалните намерения включват и разкриване на 50 работни места, което според инициативния комитет не се е състояло.

Първоначалните намерения включват и разкриване на 50 работни места, което според инициативния комитет не се е състояло. При последната проверка на работещата централа вътре е имало двама служители

За местните е наличен и проблема с шума от машините, а най-сериозните им притеснения, естествено са свързани със собственото им здраве. Инвеститорът обаче спазва законовият ред.

„Използването отпадъчна биомаса за производство на електроенергия се прави в редица страни и ние сме по-назад в това отношение. В развитите страни има такива съоръжения в населени места, но за да ги има, то няма проблеми с населението“, каза за Евромегдан доц. Георги Патронов, преподавател по екология и неорганична химия в Пловдивския университет. По презумпция, казва Патронов, допълнително ограничаване и филтрация на шума, миризмите и вредните емисии винаги е възможно.

Наличието на подобни централи в населени места на Запад е аргумент и на инж. Иванов, според който централата в Труд отговаря на най-добрите стандарти за такова производство. Доктор Налбански от своя страна твърди, че на Запад съоръженията в градове и села изглежда се експлоатират по-професионално и в тях няма отворени вани и силози или вредни емисии, както в с. Труд. „Важното за мен е, че заболяваемостта се увеличава и трябва институциите да направят нужните проверки. Населението няма как да не се бунтува“, смята лекарят.

Крайният резултат: лош имидж на един екосъобразен метод за производство на енергия.

Неуредени комуникации между инвеститора и нуждите на местните хора, заедно с противоречиви действия на законодатели и институции, компрометират полезно зелено технологично решение. Крайният резултат в тази каша, с многобройните причини за нея, е лош имидж на един екологичен метод за производство на енергия, който би трябвало да намалява, а не да причинява замърсяване.

Местните хора виждат единствено подаване на „горещ картоф“ между институциите, които не работят в тяхна полза. Поради недоволството им от работата на регионалните инспекции, те очакват намесата на екологичното и здравното министерство, както и на Изпълнителната агенция за околната среда. Инвеститорът не вижда проблем, докато спазва закона.

„На изчакване сме“, е отговора Ваня Давчева на въпроса дали с партньора й ще реализират предишните си планове да отгледат семейството си в село Труд.