Павилион Lafka Павилион Lafka. Фото: Мариета Димитрова

„Лафка“ за едни, мащеха за други

Корпоративният гигант „Булгартабак“ плаща за павилионите на „Лафка“ в Благоевград от седем до осем пъти по малко на месец, в сравнение с цените, заплащани от дребните търговците в града до 2012 г. Зорко пазената почти пет години тайна бе разкрита изненадващо от документ на районната прокуратура в Благоевград. Междувременно и регионалният съд на първа инстанция постанови договорът с „Лафка“ да бъде разкрит. Последвалото обжалване и останалите отчаяни опити да избегне това, задълбочават подозренията, че сделката е неизгодна и обслужва интереси, различни от обществените.

През 2016 г. общински съветници и предаването „Господари на ефира“ дадоха под съд отказа на общината да разкрие договора за отдаване на площи на „Лафка“. На първа инстанция с решение № 899 от  20.06.2016 г. съдът  нареди на община Благоевград да им предостави договора. Въпреки последвалото обжалване, тъжителите очакват решението и на втора инстанция да реализира надеждата благоевградчани  да узнаят съдържанието на зорко пазения документ. Най-скритата информация в него бе именно цената на сделката с „Лафка“. Но тя ненадейно стана известна от  съдържанието на писмо, с което Районна прокуратура- Благоевград отказа на общинския съветник Калоян Ханджийски да образува досъдебно производство.

Писмото на прокуратурата указва, че цената която се плаща на месец за един брой „Лафка“ е точно 89,60 лева.  Тази цена е скандално по-ниска от цените, плащани от местните търговци за същите общински петна, които варираха между 500-800 лв. Драстичната разлика в ущърб на общинския бюджет обяснява отчаяните опити на  Община Благоевград да скрие от обществеността договора си с „Лафка“.

Смачкване на местните търговци

На сесия от 30 май 2012 година, по предложение за одобряване на петна за поставяне на преместваеми обекти за продажба на тютюневи изделия , захарни изделия, вестници и списания, благоевградските местни парламентаристи решиха да отдадат за срок от 10 години 28 общински търговски „петна“ на дружеството „Булгартабак Трейдинг“ ЕАД без търг или конкурс. Във въпросното решение присъстват всички параметри на бъдещия договор, освен цената. От правна гледна точка, това е най-важният елемент, но въпреки липсата му решение №273 е прието и „Булгартабак Трейдинг“ ЕАД се настанява безпроблемно в областния град. Тогавашният областен управител Костадин Хаджигаев, също не взема отношение срещу решението.

Отдаването на търговски площи на търговско дружество в разрез със законоустановената процедура заплашва да се окаже едно от най-спорните и скандални решения в историята на Общинския съвет (ОС) в Благоевград. С него местните съветници и кметът на Общината д-р Атанас Камбитов са съсипали съгражданите си – местни търговци, които до онзи момент са ползвали същите търговски площи под наем.  Около 40 са фирмите, които през годините са работили на територията на Благоевград преди общинското решение, и всички те през 2012 г. са лишени от право да участват в процедура, за да наемат отново тези площи, тъй като процедура изобщо не е имало.

Почти всички търговци  създават обединение  и завеждат дело срещу община Благоевград. Те настояват решението на местния парламент за изграждане на 28 временни обекти в града от цигареното дружество да бъде преразгледано. През ноември 2013 година, обаче, решение №10184 на Върховния административен съд (ВАС) позволява на веригата „Лафка” да монополизира  пазара на вестници и печатни издания в Благоевград и слага край на надеждите на местните търговци, че някога ще успеят да възстановят бизнеса си.

Към настоящия момент „Лафка“ е най-голямата верига за продажби на дребно с над 1000 обекта в цялата страна, само в Благоевград те са 28. По думите на дребните търговци, още пред 2012 са знаели, че дружеството е „чудовището“, което ще изяде хляба на малкия бизнес, но се оказали безсилни да го спрат. Собственикът на една от фирмите, стопанисвали няколко обекта в града, сподели, че в резултат на тези обстоятелства е загубил не само бизнеса, но и част от имуществото си, а здравето му е разклатено.

 

 

2014_Lafka_Protest

Протестиращи срещу кабинета на Орешарски и влиянието на депутата Делян Пеевски издигнаха транспарант, представляващ Народното събрание като „Лафка“ през февруари 2014 г. Снимка: С.Антонов

Острата обществената реакция срещу навлизането на „Лафка“ в цялата страна бе продължение на протестите срещу т.нар. „модел #КОЙ“, асоцииран с прастиката законите, институциите и правозащитните органи на държавата да обслужват олигархически икономически и политически интереси. Преди две години, когато „Табак Маркет“ АД все още държеше правата на марката „Лафка“, изпълнителните му директори Борис Захариев и Иван Биларев определиха критиките срещу веригата като  „изцяло неверни твърдения и инсинуации, с което целят да дискредитират марката „Лафка“, както и доброто име и репутацията на „Табак Маркет“ АД“.

„Лафка“ обвини критиците си, че бранят чужди интереси. „В тази преднамерена кампания, постоянно се повтаря, че „Лафка“ има монопол и че завзема пазара, което е невярно и крайно манипулативно твърдение“, пише тогава в изявлението на компанията. Авторите му обясняват, как павилионите с марка „Lafka“ се поставяли на местата на „стари и неугледни вестникарски павилиони, притежавани от придобити от „Табак Маркет“ АД дистрибуторски фирми за вестници и печатни издания или на новоопределени места, след публични общински процедури“, и изрично подчертават, че  „по никакъв начин не се „завземат“ местата на търговците на дребно в страната“. „Табак Маркет“ АД настоя, че експанзията на „Лафка“ не е „нито противозаконно, нито обществено укоримо търговско начинание“ и настоява, че тя нямало да засегне по никакъв начин интересите на действащите търговци на пазара.

Няколко години по-късно телевизионното предаване „Господари на ефира“ се заема да установи дали е така. В репортаж под заглавие „Lafka никне в Благоевград без търг и конкурс“, излъчен през септември 2015 г. трима общински съветници признаха пред микрофона на „Господарите“, че Решение №273 от 2012 година на ОС-Благоевград е незаконосъобразно. Последва изявление на кмета Камбитов, според което „Булгартабак“ е най-големият спонсор на община Благоевград и по тази причина, тя му дължи уважение и признателност. По този начин кметът, без капка притеснение, легитимира заобикалянето на законите в полза на могъща компания.

Цената на общинската „признателност“

Камбитов твърди, че договорът за „Лафка“ в Благоевград е публичен и всеки който поиска да се запознае с него, може да го направи и да разбере за каква цена са отдадени въпросните площи. Само, че действителността се оказва друга – 3 заявления по ЗДОИ от журналист и още 3 от трима общински съветници удрят на камък. Достъпът е отказан с многократно с разнообразни и правно-абсурдни мотиви.

Калоян Ханджийски е общински съветник в ОС-Благоевград в мандата 2015-2019 година, той е и един от хората, които правят опит да видят договора с „Лафка“. Достъпът е отказан с мотива, че Ханджийски не е бил съветник в предишния мандат и този договор не касае интересите и работата му.

15139638_1322434867779648_1214605382_n

Калоян Ханджийски, общински съветник в Общинския съвет в Благоевград също удря на камък в опитите да види договора с „Лафка“. Фото: Мариета Димитрова / Евромегдан

„Това буди недоумение, за нас е известна причината защо това не се изважда, знаем, че там са нарушени няколко неща, включително и закона. Първо – кметът не е изпълнил решението на общинските съветници в целостта, която са гласували, и второ – нарушен е Законът за обществените поръчки, да бъде обявен на търг. Замитането ще продължи, но ние няма да оставим нещата така. Оттук нататък нещата отиват към съд, защото това е недопустимо. Вероятно параметрите на договора трябва да бъдат скрити, а това касае пряко обществото, защото няма прозрачност”, коментира Ханджийски. И действително отнася въпроса в съда. На Първа инстанция Административен съд – Благоевград се произнесе в негова подкрепа.

„Господари на ефира“ също завеждат дело и го печелят в Административен съд – Благоевград, насрочена е и дата за Втора инстанция – 26.02.2018 година.  Така „само“ до година и половина може да стане ясно, какво толкова крие Община Благоевград и какво съдържа липсващата в Решението на ОС клауза с цената.

 

Отговор на Община Благоевград

Вместо да разкрие липсващата информация, общинската администрация в Благоевград се опитва да ограничи правата и задълженията на общински съветник само до периода на тещущия му мандат. Факсимиле от писмо на Община Благоевград, предоставено от Калоян Ханджийски.

Източник, добре запознат с областната администрация в Благоевград, твърди че тя също се радва на добро отношение от страна на „Булгартабак“, от която е получила прилично дарение в началото на тази година. Заявление по Закона за достъп до обществена информация в областната администрация също не получи отговор, с аргумент, че информацията касае трета страна, която отказва достъп.

Според фондация „Програма достъп до информация“, която работи за подобряване състоянието на достъпа до информация в България, отговорите, които предоставят Община Благоевград и Областната управа, са правно абсурдни. Според експертите, информация може да бъде отказана ако е класифицирана като държавна или служебна тайна, ако е свързана с оперативната подготовка на решенията на институциите и няма самостоятелно значение (чл. 13 ал. 2 от ЗДОИ) и, в определени случаи, когато засяга права на трети лица или е била предоставяна в рамките на предходните 6 месеца. Мотивите, споменати в отговора до Калоян Ханджийски обаче не засягат нито едно от изброените, а спазването на законите и доброто управление на общинската собственост представляват безспорен обществен интерес.

„Булгартабак“ АД не даде отговор на отправените към компанията въпроси – нито относно обвиненията от търговци на дребно и общински съветници в Благоевград, нито за размера на спонсорствата и даренията, които компанията е направила към Община Благоевград и Областната администрация през последните 4 години.

Освен морално укорими, близките взаимоотношения между местните и национални власти и „Булгартабак“ противоречат на действащото законодателство. Като страна, ратифицирала Рамковата конвенция за котрол над тютюна, България е длъжна да приеме и приложи мерки за ограничане на вмешателството на тютюневата индустрия до демократично-избраните органи на властта. Вместо това, иституциите видимо насърчават веригата „Лафка“, свързана с най-големия местен производител на тютюневи изделия.