Както реши мешерето! Пъстрота и усмивки в Самоков на 8 април, международен ден на ромите. Фото: Денислав Стойчев

Както реши мешерето!

Традиционният съд на калдерашите, с който не можеш да не се съобразяваш, и неговият „върховен приор: – от  легендите за смъртни присъди, през „забраните” на Фейсбук, до учредяването на партии и НПО-та. Разказ на Константин Мравов

Какво изплува в ума ви, когато чуете думата „мешере”? Ако вярвате на многотиражните медии, ще видите цигански барони с лъскави костюми и много златни пръстени как колят и бесят, въртят търговия с изборни гласове, или със замах забраняват социалните мрежи в подвластните им ромски махали. Като прибавим неизбежната мистификация на всеки детайл от ромския бит ще се получи странна среща между романтиката от „Цигански закон” на покойния Джоко Росич и страховити управленски практики прилагани от Реджеп Ердоган или Владимир Путин. Дори в подобен клиширан образ да се крие зрънце истина, повечето от нея остава скрита в нюансите на понятието „мешере“.  А реалността изненадва. Например Христо Младенов, достолепен ромски предприемач от гр. Левски и една от онези фигурси с пръстени, които сигурно сте си представили, титулуван миналата година като Върховен приор на Великото ромско мешере в България, си има свой собствен профил във Фейсбук. На „стената” си той е сложил снимка на ръководения от него традиционен ромски съдебен съвет, в пълния му блясък.

„Що за глупост ще е да забраняваме Фейсбук? Ние не сме ненормални.”, възмущава се Младенов от нелепата според него идея. Цитираният като неин проводник Митко Доков, ромски общностен лидер в гр. Бургас, потвърждава : „думите ми бяха преиначени.“ Според него замисълът бил да се насърчи родителският контрол и да се образоват хората за опасностите в Интернет, с цел ограничаване трафика на хора и високите нива на ромска миграция.

Факт е, че животът и битът на българските роми представляват океан от понятия и феномени, който често бива изследван най-вече в плитчините си. Ромският съд мешере е пример за  етническо явление, което често краси журналистически материали и разговори на маса, но рядко някой прави опит да разбере.  Въпреки, че неговите съвременни функции са били обяснявани неведнъж в сравнителна пълнота, все още масовата представа за мешерето е за някакъв туземски племенен съвет на всички роми. Всъщност регулацията на този общностен съд същестува единствено в традиционалистката и доста затворена калдерашка (още: кардарашка) група, която съставлява не повече от 5% от ромите в България.

Спорадични медийни репортажи представят мешерето като своеобразен съвет на старейшините, който спомага за разрешаването най-вече на битови казуси вътре в калдерашката общност – от семейни проблеми и бракоразводни казуси, през имотни и финансови пререкания, до лични вражди. Всяка от страните има право на равен брой представители в свикания съвет. От своя страна избранниците определят един последен човек, който да подсигури нечетния брой гласове, необходим за категорично и еднозначно решение.  Това са хора, по един или друг начин придобили авторитет в общността.

По-различни данни калдерашите съставляват между 5 и 10% от ромското население в страната. Същевременно от тяхната общност произлизат повечето от най-познатите обществени фигури от етноса – от Кирил Рашков , през Цветелин Кънчев и фолк певеца Азис, измежду доста други. Те неотменно са християни, като у нас са източноправославни или принадлежат към различни евангелистки църкви. Според характеристики на субгрупата, съвременните калдераши „държат на строго групово обособяване, строго ендогамни, спазват старите цигански норми и правила на поведение. Живеят разпръснато предимно по села и малки градове. Калдерашите са субгрупата с най-много „барвале“ – големци, богати хора от ромските общности в страната. Известни са с това, че характерната професия при младите момичета е джебчийството, а при по-възрастните жени – хиромантията (врачуването на ръка).” Информацията е от уеб сайта на кюстендилското сдружение „Ларго“, което изпълнява проект за създаване на Ромски общностен съвет, като „неформален граждански орган за консултации, сътрудничество и застъпничество на основните публични политики: заетост, образование, здравеопазване, регулация и подобряване на жилищните условия на местно ниво.“

За калдерашите се твърди, че упражняват силно влияние и често се намират във властови позиции спрямо останалите роми. „Те гледат на другите групи отвисоко, ценят своята пробивност и способността да правят бизнес. Не случайно техни представители влязоха в политиката,” обяснява доц. д-р Венцислав Димов, етнолог и журналист, със завиден опит в изследването на ромската култура.

Традиции и право

10555100_810829035602086_122540480_n

Великото ромско мешере излиза на светло с церемония в столичния хотел „Шератон“, април 2013г. Снимка: Фейсбук профила на Христо Младенов (с бялата роба)

Комбинацията от силния традиционализъм и чувството за високопоставеност при калдерашите запазват институцията на мешерето жива, с почти всичките й особености. „Любопитно е в 21-век да се говори за традиционно неписано право, което предхожда всякакво законодателство. То е дохристиянко и домодерно, по-късно християнството ще превърне тези неписани правила в етика – не прави това, което не искаш да ти правят” допълва Димов.

Дългият исторически път на циганския етнос е и дълъг исторически път на традиционния й съд. Ако някога, каквито свидетелства има, мешерето е раздавало смъртни присъди и е управлявало непристъпни махали, то какво е лицето му в условията на засилена интеграция (според оптимистите) или асимилация (според песимистите) на общността, в която работи?

„В миналото се е стигало до по-сурови наказания. Най-крайният случай, за който знам, е от началото на Втората световна война, когато на циганин-сериен изнасилвач е извадено сърцето,” разказва Христо Младенов Маринов, един от популярните съвременни водачи на ромското мешере. И докато историята с изваденото сърце не се потвърждава, други източници споменават и смъртни присъди от времето на социализма. Според Младенов, обаче, „физическите наказания приключиха с демокрацията.” Днес мешерето присъжда най-вече финансови наказания за разводи, обиди, спорове. „Идеята е по-сериозни скандали между различни родове и отделни хора да бъдат разрешавани финансово, чрез старейшините. Не ставаме, докато не решим,” разказва Младенов.

Заседанията на етническото съдилище най-често протичат около домашни маси, а понякога продължават и по повече от два дни. Изслушват се всички аргументи и намесени в спора лица. „Съдебните” разходи по пристигането и приютяването на старейшините се поемат от засегнатите страни. „Целта на мешерето не е да налага кървави саморазправи, а да ги предотвратява,” заявява Младенов. Какво е най-суровото наказание? Освен понякога огромните финансови глоби (в зависимост от състоянието на осъдения, по някои свидетелства се стига до 7 цифрени суми), най-тежката мярка е т.нар. афорестване. Това е пълно отлъчване на осъдения от общността. „Не е ли достатъчно сурово наказание собственото ти семейство да те подминава на улицата?” пита реторично Христо Младенов.

А какво се случва, когато решението на традиционния съд не се изпълни от осъдените? Младенов се усмихва. „Решението не може да не се изпълни. Ако не се е случило, трябва да се случи”. Според думите му, точно в такива моменти се стига до саморазправа между страните, чието избягване е било целено. Този разговор не предлага допълнителни подробности.  „Да кажем, че си ударил на някого, причинил си му някакви неприятности … Мешерето идва, произнася се, глобява … И ставате първи приятели.” обяснява с харизматична усмивка Маринов и допълва с увереност: „независимо от различните обичаи, всички цигани по света попадат под единна структура, свързана със старейшини.

 Върховен приор

DSC_7440 final

Христо Младенов Маринов – Върховен приор на Великото ромско мешере; Снимка: Денислав Стойчев

Младенов се представя като един от тези старейшини. С корени в стар цигански род, неговата съдба по собствените му думи сбъдва всичките му мечти. С незавършен 10 гимназиален клас, но „с три висши от улицата”, от обикновен месар, строител и шофьор, той в крайна сметка успява да стане собственик на месокомбинат, строителен и логистичен предприемач, с бизнес в няколко страни. Както при много други наши предприемачи, тайната на успеха му се крие някъде в последното десетилетие на социализма и първото на демокрацията. Житейският му път е изпълнен с издигания, обрати и завръщания от мъртвите, както преди 3 години, когато след претърпян инфаркт, оцелява след няколко месечна кома. Откровен русофил, Младенов може да се похвали с това, че си е „пил водката” с Михаил Калашников и Виктор Янукович. Изпитва носталгия по соцрежима и „хубавият живот“ тогава. Би ли дал бизнес успехите и общественото си положение, за да се върне в онези времена? „Без да се замисля,“ отсича с усмивка, но категорично.

През април 2013г. Младенов е избран за „Върховен приор“ на „излязлото на светло” Велико ромско мешере. Проектът е на самия Младенов. Провокиран от лошата слава, която според него хора като Христо Върбанов-Папата и Цветелин Кънчев (б.а. – осъдени заедно през 2009г. по обвинения за рекет, Папата все още е в затвора), са дали на традиционния ромски съд, той събира около себе си други фигури с авторитет. Всичките участват в локални мешерета по отделни проблеми. „Вие сте съдии – трябва да обличате тоги, защото управлявате хората, имате уважението им и трябва да имате символ на власт,” убеждава ги Младенов. На широко отразена церемония в столичния хотел „Шератон”, ромските лидери се появяват в пурпурни съдийски тоги и определят Христо Младенов за свой лидер – носител на специална бяла тога и жезъл.

Откакто ръководеният от Младенов съвет се включи в медийния шум, самото му съществуване и легитимност са подложени на оспорване. Общонационалният статут, тогите и титлата „върховен приор” до този момент са непознати характеристики на мешерето.

„Титлата не ме величае. Аз съм обикновен гражданин. Сядам да ям и пия и с най-богатите и с най-бедните,” заявява Върховният приор.  „Гордея се, че съм циганин и че съм достатъчно културен да давам пример на хората около мен,” казва още Младенов.

Медийното легитимиране на институцията в хотел „Шератон” е прието скептично от някои, и с възторг от други. Така или иначе, след него Младенов и другите старейшини се заемат с работа и по думите му за една година са осъществили около 80 заседания по различни проблеми и свиквани в различен състав.

Равни и единни

Пикантните привички на една все още силно патриархална общност естествено подбуждат интерес. Наличието на лични вендети, уговорените бракове и други отчуждени от съвременното общество практики обаче често отнема необходимия фокус върху по-общия пейзаж.

Наред с излизането си на светло, Великото мешере на Христо Младенов се ангажира с по-големи проблеми от бракоразводните дела и личните кавги. На конференцията в „Шератон” ромските лидери заявяват намерението си да се борят за по-добра инфраструктура, образование, намаляване на престъпността. От Младенов е учредено и Сдружението с обществено полезна дейност „Модел за Европейска Широка Експертна Равнопоставеност и Единство” (съкратено МЕШЕРЕ).

В устава на МЕШЕРЕ срещаме намерения за „повишаване качеството на живот на хората” и „да подкрепя, отстоява и развива ценностите на гражданското общество”. Спецификата на традиционния съд пък се крие зад „осъществяване на граждански контрол”.

През целия преходен период у нас подобни ромски неправителствени организации представляват документираното желание на цигански лидери на мнение, калдераши или не, за по-добър живот. Естествено, НПО-тата са подходящ инструмент. Такъв е и „Областен ромски съюз” на Митко Доков в Бургас, който неведнъж се е ангажирал с „повишаване качеството на живот на хората”. Едно ново предизвикателство пред него е по-високата интернет култура и ограничаването на трафика на хора чрез мрежата, което първоначално бе интерпретирано от медиите като забрана на Фейсбук от страна на мешерето.

Марк Зукърбърг не бива да се тревожи за достъпността на продукта му в ромските махали. Идеята на Доков е свързана с организиране на беседи и някакъв вид родителски контрол спрямо по-младите роми, които могат да бъдат обект на опити за трафик през граница. Начинанието му тепърва започва, но наред с цялата му положителност са налице и множеството информации от последните години, че средства за образование и интеграция се източват именно чрез ромски фондации.

Срещу това лошо реноме е изправено и МЕШЕРЕ, което пък е поредната фондация с участието на Христо Младенов. При споменаване на темата с проблемите на ромските НПО, той изтъква многото си инвестиции в спорта и инфраструктурата на циганските квартали. Никога не е пряко уличаван в злоупотреби. МЕШЕРЕ все още не е кандидатствало по проекти.

DSC_7483 2 final 2

Христо Младенов върви сред електората; Снимка: Денислав Стойчев

Чиста политика

Отново случайно или не, в бурните месеци след оставката на кабинета на Бойко Борисов, Христо Младенов не само формализира традиционния съд, но активизира структурите на  политическата си партия „Солидарност”. Като основен свой опонент той възприема друга ромска организация и съответния й лидер – ЕВРОРОМА на Цветелин Кънчев. Въпреки това, и двете партии до момента стоят плътно зад Българската социалистическа партия.

Младенов заявява, че е против купуването и продаването на гласове, което контрира със собственото си влияние. В едно друго интервю заявава, че благодарение на мешерето, „Солидарност” и него самия, 30 000 роми организирано са гласували за БСП през май, 2013г, без да им е плащано нищо. Партията на Младенов подкрепи социалистите и на тазгодишните евроизбори.

Интересно е как при такова влияние, не само на Младенов, но и на други ромски лидери, и предвид тежките условия на живот за повечето цигани в България, страната рядко е ставала свидетел на организирано ромскко недоволство. „Във властта ни е да подпалим нашите братя и да не остане нито едно жълто паве на мястото си. Няма смисъл да го правим,” лаконичен е Младенов.

В сложният пейзаж, който представлява българския обществен живот днес, явления като ромското мешере са едновременно най-цветните и най-трудно разбираеми украси. Една вековна институция продължава да съществува, а и да се развива в локалния контекст.  Резонно оплюявана или  резонно възхвалявана, тя не само е от огромно значение за поддържането на жизнения баланс в циганската и в частност калдерашката общност, но и е много солиден и устойчив културен белег.

DSC_7841

Снимка: Денислав Стойчев

„Общността има нужда от такъв регулатор и за хората в нея, той е необходим. Изхвърлянията в медиите не трябва да се взимат за чиста монета. Истината е по средата.” казва доц. Венцислав Димов. „Не трябва да се отнема необходимостта на една общност от традиционно право, както и всички кардараши да се приемат за престъпници. Българското общество няма интерес тези хора остават маргинализирани и презрени. Нека традициите бъдат уважавани,” допълва той.

Непознаването, елементаризацията и маргинализацията на особеностите на циганската общност със сигурност остават действащ проблем. Показателно е, че мнение на държавна институция по отношение на мешерето, е неоткриваемо. На изпратени запитвания на автора на този текст към момента не са отговорили Министерството на правосъдието и това на Вътрешните работи. Въпреки мълчанието си, държавата никога не е оспорвала саморегулацията на ромския съд.

„Винаги сме съдействали на полицията и институциите. Ролята на мешерето е да намали и спомогне работата на държавното, ако се налага неговото влизане.” казва Христо Младенов. „Мешерето го има от векове и ще го има, докато има истински цигани.” Лесно е да повярваме в това, както и че под неговото крило днес има фондации и политически партии.

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.