Огън по огнеборците! Снимка: ЕВСК

Огън по огнеборците!

Докато активисти на Грийнпийс – Русия и ЕкоВахта за Северен Кавказ (ЕВСК) гасят умишлени пожари из Прикавказието,  маскирани биячи, медии-бухалки, сили за сигурност, въоръжени „патриоти“ и местни структури на полицията ги атакуват, преследват и саботират в удивителен синхрон.

Малко след полунощ в петък, на 9-и септември, в заспалия след тежък ден противопожарен екологичен лагер край Големия Кирпилски лиман нахлуват осем маскирани биячи. Те нанасят побой над няколко души, повреждат колите, в една от които хвърлят шокова граната, и потрошават оборудване. Тежко пострадват Михаил Крейндлин, ръководител на програмата на Грийнпийс – Русия за защитените територии, и Андрей Поломошнов, ръководител на Доброволните горски пожарникари на Задбайкалието. След изтеглянето на биячите в лагера пристига полиция, която снема показания и регистрира следите от престъплението. Линейка откарва пострадалите в болница. Според представители на засегнатите организации, има основания да се смята, че зад агресията стоят Управлението на Федералната служба за безопасност (ФСБ) и Департаментът по вътрешна политика на Краснодарския край, директорът на Бейсугското рибовъдно стопанство и  Приморско-Ахтарското „казачество“ – сбирщина от военизирани националистичски формирования.

Краснодарският край е един от най-често горящите региони в европейската част на Русия. Пожарите в Кубан имат целогодишен характер: от ранна пролет тук изгарят сухата растителност в блатата, по бреговете на реките и деретата; а през лятото идва ред на селскостопанските палежи на растителните остатъци след прибиране на реколтата, които продължават до късна есен. Всяка година огънят засяга уникални природни територии – влажните зони с международно значение Делта на Кубан, Приазовския природен резерват и района на Ханското езеро.

Хората против огъня

Пожар в Бейсугските блата.

Пожар в Бейсугските блата, Русия. Снимка: ЕВСК

За борба с пожарите Грийнпийс – Русия реализира обширна програма, в рамките на която всяка пролет организира противопожарна експедиция в делтата на Волга. Такава експедиция за пръв път се проведе тази година и в Краснодарския край. Предвидено бе експедицията да продължи от 5-и до 16-и септември 2016 г. Към нея се присъединиха и активисти на ЕкоВахтата – една от най-активните местни природозащитни организации. Участниците в експедицията са сътрудници на Грийнпийс и доброволци, които са специално подготвени да гасят ландшафтни пожари в природните територии и да се борят със селскостопански палежи в Приазовските райони. Основен обект на експедицията са защитената от Рамсарската конвенция Ахтаро-Гривенска система от лимани и прилежащата към нея територия.

Доброволци подготвят противопожарно оборудване. Снимка: Грийнпийс - Русия

Подготовка на пожарното оборудване за гасене. Снимка: ЕВСК

Първоначално базовият лагер на експедицията е разположен в близост до река Бейсуг, страдаща ежегодно от цял комплекс отрицателни въздействия, включително и от мащабни пожари. Най-голямата степна река в Южна Русия, Бейсуг пресича Краснодарския край от изток към запад и се влива в Азовско море през Бейсугския лиман североизточно от град Приморско-Ахтарск. Според природозащитниците, сегашното състояние на реката е ярък пример на безотговорната антиекологична политика от съветските години, продължена активно в постсъветския период. Пълноводната и широка някога река днес е преградена с бентове, които пречат на рибата от Азовско море да навлиза в нея за да се размножава, недоволстват те.

За развъждане на знаменитата азовска лъчеперка и на бялата риба, в края на миналия век по долното течение на реката е създаден изкуствен водоем със системи от баражи и шлюзове, който сега е обслужван от държавното Бейсугско рибовъдно стопанство. През последните десетина години, откакто негов директор е Игор Джеус, методите на предприятието са обект на критика от природозащитниците. В ранна пролет в системата се пуска подготвената за размножаване риба, но след няколко месеца развъдникът се пресушава и се отварят шлюзовете, през които речната вода заедно с малките риби изтича в Бейсугския лиман.

Според Грийнпийс и ЕВСК, изпускането на водата предизвиква рязко осушаване на разливните зони на реката с катастрофални за водолюбивите птици последици. За около два месеца долното течение на Бейсуг остава без вода, а в края на август по загадъчен начин се запалва тръстиката. Директорът на стопанството се кълне, че с тази престъпна дейност се занимават неизвестни злосторници. Но възникването на пожарите от територия, изцяло контролирана от охраната на стопанството преди две години, дава повод на местните да подозират участие в палежите на самия Джеус и помагачите му.

Мащабните пожари превръщат долното течение на Бейсуг в зона на постоянно екологично бедствие: огънят унищожава обитанията на водолюбиви птици и различни животни, в периода на палежите всички околни селища потъват в лютив смог. Понякога, при особено интензивни пожари, „бейсугската“ смрад от изгоряло се усеща чак в Краснодар.

Постоянно екологично бедствие, огънят унищожава обитанията на водолюбиви птици и различни животни, а всички околни селища потъват в лютив смог.

Местните хора пишат петиции до Путин, до Медведев, до Главния прокурор, до кметствата и разпространяват видеоклипове. От 2013 г. ЕкоВахтата се опитва да им съдейства. Пристигнали в Бейсуг в периода на пожарите, всяка година активистите се сблъскват с парадоксална ситуация: пожарникарите отказват да излизат на повиквания с оправданието, че цистерните не могат да стигнат до огнищата на огъня.

За съжаление това е истина, потвърждават представители на гражданските противопожарни отряди. Обикновено палежите се извършват в най-труднодостъпните места, сред канали и речни ръкави, в участъци с открити водни площи, където при цялото добро желание не може да се проникне нито с техника, нито пеша. Но главното е, че селските пожарни части просто не разполагат с мобилни средства за гасене (ранични пожарогасители с ръчни пръскачки), нямат и навици за използване на такова оборудване.

Проивопожарен патрул на Грийнпийс – Русия следи за пожари в Черновските блата. Снимка: ЕВСК

През 2015 г. активистите си обещават, че повече няма да идват на Бейсуг с голи ръце, само за да констатират за пореден път, че злосторниците продължават да унищожават природата, а вонята от изгоряло – да отравя околните села. Със съдействието на Грийнпийс – Русия те са решени да демонстрират как борбата с огъня може да се води дори в недостъпни за техниката места. Освен организиране на превантивна противопожарна дейност, експедицията им цели да обърне внимание върху масовите палежи в светлината на влязлата в сила през ноември 2015 г. в Русия забрана за изгаряне на сухата тревиста растителност. Парадоксално, природозащитниците си поставят за цел и оказване на помощ на упълномощените органи и обществените организации в откриването и потушаването на пожари в тревни площи и в превантивната работа с местното население. Планира се постоянно патрулиране на мобилни групи за ранно откриване и гасене на пожари. В приоритетен порядък се организира реагирането на пожари, заплашващи населени пунктове и ценни природни територии.

Черновските блата са обширна, наводнявана през пролетния период низина. Те не попадат в действащите граници на Ахтаро-Гривенската система от лимани – влажната зона с международно значение, но са в непосредствено съседство с нея, играейки ролята на буфер между селскостопанските и природните територии. Ловът тук е забранен – блатата са зона, където дивечът живее и се размножава на спокойствие. Очевидно забраната за лов е причина Черновските блата да бъдат подпалвани често и с настървение, смятат активистите.

На 6-и септември около обяд патрулиращи доброволци забелязват дим от голям пожар. Предполага се, че е резултат от палеж. Пристигнали на мястото на пожара, доброволците веднага сигнализират в пожарната служба. От там приемат съобщението, но отказват да съдействат с мотива, че не могат да минат по мостчето, водещо към горящия участък. Активистите молят поне да им изпратят няколко човека с тупалки (специални инструменти за гасене на пожар), но получават отказ и за това. В гасенето се хвърлят 17 души, всички въоръжени със специално противопожарно оборудване, но мащабите на пожара са такива, че силите не достигат за потушаването му. Фронтът на огъня на места достига до два километра и продължава да пълзи на юг. Изгасени са две огнища, но с най-голямото доброволците не успяват да се справят. Този пожар е фиксиран на картата на пожарите на сайта на ГИС „Космоснимки“.

Но пречките в работата на огнеборците не идват само от природните условия. За всеобща изненада, от самото начало експедицията се сблъсква с колосално противодействие от страна на някои държавни органи. Това е съвсем неочаквано за доброволните огнеборци на Грийнпийс – Русия, които винаги активно съдействат на местните власти от различни краища на Русия в борбата с горските, торфените и другите пожари, които държавната система на противопожарна охрана не успява да овладее. Но фактите и обстоятелствата сочат неочаквани причини за подобен бойкот от страна на държавните служби. Тъй като основната цел на експедицията е контролът над ситуацията в Бейсугските блата, лагерът се разполага на самата граница с блатата – в базата на местната ловно-рибарска дружинка. Именно от ръководството на дружинката са се обърнали към ЕкоВахта за съдействие в борбата с блатните пожари.

От самото начало експедицията се сблъсква с колосално противодействие от страна на някои държавни органи.

Активистите от ЕкоВахта подготвят лагера на 4-ти септември, а на 5-и, понеделник, пристигат доброволците от Грийнпийс – Русия. Още от вечерта на този ден обаче започват да се случват странни неща. В лагера изневиделица се появяват заместник-кметът на общината и участъковият полицай. Под предлог, че тече операция „Антитерор“, те проверяват щателно документите на всички участници и изготвят подробен списък с имената, датите на раждане и адресите им. Такова отношение е достатъчно озадачаващо, но активистите го приемат като недоразумение.

С това обаче грижите им не свършват, явно противопожарната експедиция силно засяга нечии интереси, обясняват си природозащитниците. През целия следващ ден и през нощта те гасят пожара на Черновските блата, а на сутринта на 7-и септември председателят на ловно-рибарската дружинка, оправдавайки се с някакви „неприятности“ от страна на местните власти и ФСБ, обявява, че базата трябва незабавно да бъде освободена. Координаторът на ЕкоВахта Андрей Рудомаха веднага се свързва с ръководството на Краснодарския край. Оказва се, че кметовете – както на края, така и на района, нямат нищо против експедицията. Районният кмет ги кани на разговор за съгласуване на проблемните въпроси. На срещата присъства и председателят на ловно-рибарската дружинка, който сега пък заявява, че няма претенции към „зелените“. Той разпорежда да бъде оформено заплащането за пребиваването им в базата. На пръв поглед проблемите са отстранени.

Терор в мрака

Пожарът в Черновските блата.

Пожарът в Черновските блата бушува до 14-и септември 2016 г. По данни на сайта на ГИС, термоточките постепенно се изместват в посока север и изток – като че някой специално и планомерно доизгаря сухата тръстика в блатата при пълното бездействие на местните власти и на правоохранителните органи. Сериозни са основанията да се смята, че подпалвачите имат отношение към районното ловно-рибарско дружество. Този пожар остава най-големият ландшафтен пожар в Краснодарския край за последните месеци. Локализиран първоначално върху територия от 75 ха, в следващите дни, при липса на гасене и охрана, той се разраства на повече от 500 ха. Снимка: ЕВСК

В последвалите събития проличава познатият почерк на тези, които стоят зад всички спънки. Първо, сътрудници на Държавната инспекция по безопасност на движението задържат „газката“ на експедицията. Сценарият е добре известен – видите ли, провеждаме „антитерористична операция“, проверяваме паспортите, правим оглед на превозните средства, установяваме нередност… Второ, докато всички са по задачи извън лагера, в него пристигат двама особено нагли, късо подстригани здравеняци. Те нареждат на дежурния базата да бъде опразнена до следващия ден. Присъстващ местен жител ги разпознава като хора на Джеус.

По същото време на телефоните на координаторите на ЕкоВахта започва настоятелно да звъни човек, представящ се за фермер от Приморско-Ахтарск, когото активистите разконспирират като известен телефонен провокатор, свързан със службите. Привечер се изявява и още един познат на природозащитниците играч: пост в специално създаден за дискредитиране на ЕкоВахта блог набеждава еколозите, че планирали да осъществят палежи на сухата растителност в указаните околности. Така те щели да отвлекат вниманието на обществеността от основната цел на Грийнпийс и ЕкоВахта – събиране на сведения за дейността на определени промишлени предприятия на територията на Краснодарския край. Автор на „партенката“ е друг близък до службите политически провокатор – Александър Топалов. Лъженовината веднага е ретранслирана на форума Кубан.Ру, но е толкова неправдоподобна, че дори критически настроени към ЕкоВахта форумци посочват пълната й нелепост и темата е свалена.

Вечерта на 7-и септември, когато активистите се завръщат в лагера, там отново ги чака председателят на ловно-рибарската дружинка, с когото съвсем наскоро са си стиснали ръцете. Този път той изглежда сериозно уплашен и е много нервен. Придружен е от бияч в камуфлажно яке. Без да обяснява промяната в настроението си, той връща заплатените му за престоя в базата пари и заявява, че се налага да напуснат незабавно още тази нощ. Кой и с какво толкова го е наплашил, гражданските огнеборци могат само да гадаят. Обяснението им е, че спецоперацията против тях е проведена с участието на Департамента по вътрешна политика, но има озадачаващ парадокс – някои от чиновниците на местната администрация поддържат експедицията. Кой и как има власт да инициира „спецоперация“ в коридорите на Кубанската администрация, предстои да се изясни.

Активистите са принудени бързо да съберат лагера. През цялото време – до среднощ, председателят на ловно-рибарската група лично изчаква напускането им. Преместват се в нова база в Приморско-Ахтарския район. В новия лагер е въведено денонощно дежурство. Първата смяна забелязва над лагера дрон. А през нощта откъм пътя неколкократно към вилата се приближават непознати.

На сутринта идва снимачна група на обществената телевизия на Русия (ОТР). Работата на журналистите обаче е прекъсната от пристигналите с две коли така наречени „казаци“. Те настояват да влязат, но им е отказано. Следва продължителна разправия между тях и активистите на известната тематика: „чужди агенти“, „вън от нашите земи“, „изменници на родината“, и т.н. Забележително е, че докато „казаците патриоти“ четат през оградата морал на „пендоските (американските) шпиони“, само на 10–15 км, на територията на Ахтаро-Гривенската система от лимани, бушува голям пожар, но доброволците фактически са блокирани.

Скоро блокадата от фактическа става съвсем реална – към „казаците“ се присъдинява и полиция. Пристигналият патрул забранява на активистите да излизат до приключването на проверката. Блокадата е снета едва след идването на представители на пожарния надзор, които вземат обяснения от ръководителите на експедицията. Чак късно следобед група доброволци може да отпътува към мястото на пожара. Оказва се, че горят същите Черновски блата. Основното огнище вече се е изместило на югозапад. За съжаление активистите не успяват да проправят път за колите. В същото време друга група потушава малък пожар в тръстиков масив, очевидно възникнал при селскостопански палеж. Около 10 часа вечерта всички групи се завръщат в лагера.

Михаил Крейндлин разказва за случилото се след това:

Снимка: ЕВСК

Около 10 часа застъпих на дежурство. Примерно след час забелязах, че към вилата се приближава някой – светлината на лампата проблясваше в отражателите на панталоните му. Отидох да проверя какво става. Пред портите стояха двама младежи. Единият от тях каза, че видите ли, ние ви предупреждавахме да се „махнете оттук“. Опитах се да поговоря с тях, но в този момент видях, че през оградата прескачат хора с маски. Всичко стана много бързо. Нападателите се ориентираха добре на територията на вилата. Втурнаха се към бараката, където беше настанен женският състав на експедицията. Отвориха вратата и започнаха да избутват момичетата навън. В това време другите биячи (всичко осем човека) трошаха колите, режеха покритията, счупиха стъклото на нашата „газка“ и подхвърлиха в нея някаква ампула. Гриша Куксин успя да им извика да не режат колелата, иначе няма да можем физически да изпълним исканията им – да напуснем Краснодарския край. Те не срязаха колелата, но успяха да нарежат гумата на колата на ЕкоВахта. Бяха написали на външните врати: „Тук има пендоси“. Докато прескачаха оградата и тичаха към бараката, аз се опитах да използвам защитен спрей, но ме удариха няколко пъти с гумена палка и паднах на земята. Започнаха да ме ритат, включително и по лицето. Гриша Куксин се опитваше да препречи вратата на оградата с една от нашите коли, но до стъклото на прозореца му допрели някакви предмети, които в тъмното приличали на огнестрелно оръжие, а може и да са били огнестрелно оръжие. Наредили му да излезе от колата и го повалили на земята. Цялата „операция“ отне около 5–10 минути.

За цялото съществуване на противопожарната програма на Грийнпийс – Русия е успяла да осъществи десетки експедиции във всички горящи региони на Русия, от Ладога и Астрахан до Байкал и Далечния Изток – но никога и никъде не се е случвало подобно нещо, подчерта Крейндлин. Напротив, обикновено местните власти и населението горещо ни приветстват експедициите. Среднощните събития и необходимостта от ремонт на повредените коли налагат отмяната на открития урок пред средношколците от местно училище, по време на който е планирано да се проведат демонстрация на мобилното оборудване за гасене на пожари и учебна игра. След въоръженото нападение, участниците в експедицията път са принудени за пореден да закрият лагера си преждевременно и от Приморско-Ахтарск да се прехвърлят в Краснодар. На 11-и септември те се отправят към Шапсугския язовир, където също бушува пожар.

Гасене на пожара в Шапсугския язовир.

Гасене на пожара в Шапсугския язовир. Снимка: ЕВСК

Изпуснат преди десетина години, днес Шапсугският язовир представлява мочурлива зона с пасища. Там ежедневно стават палежи на суха растителност, дело на местни пастири. За пристигането си в района на пожара природозащитниците своевременно уведомяват Главното управление на Министерството на извънредните ситуации на Русия, но това не ги предпазва от противозаконни действия на полицията. Задържани са за повече от четири часа. За да убедят полицията, че пожар има и че те наистина са се отправили към него, Григорий Куксин и една от активистките придружават полицаите до мястото на пожара. Там няма представители на държавни структури и сътрудник на полицията сам сигнализира за пожара. Пристигналата пожарната команда залива с вода малка тилова част в периферията на горенето и заявява, че нищо повече не може да направи и че ще бъде добре доброволците да довършат останалото.

Към 4 ч. всички доброволци най-после са освободени и се отправят към язовира. Според договорката с полицията, неин сътрудник ще ги съпровожда и ще наблюдава хода на гасенето, но той изчезва дълго преди да стигнат до мястото. Пътем потушават малък палеж в тревна площ. Пуснатият разузнавателен дрон показва, че пожарът е в периферията на чашата на язовира, а огнищата на горенето са разположени основно край селски път. В дима, който обгръща всичко, блуждаят обезумели крави; вероятно техният пастир е подпалвачът, но той се е укрил. Огънят в тревите вече плътно доближава до храсталаците и ако доброволците бяха дошли малко по-късно, пожарът можеше да добие „горски“ характер. С помощта на въздуходувки и ранични пожарогасители за по-малко от час огнеборците потушават пламъците, но купищата кравешка тор, с каквато чашата на язовира е „наторена“ в изобилие, продължават да тлеят още дълго време. Площта на пожара по визуални оценки обхваща около половин хектар.

Медийни бухалки в синхрон

На 13-и септември, в деня на отпътуването на експедицията, в Краснодар се провежда съвместна пресконференция на Грийнпийс – Русия и ЕВСК. Още от сутринта са направени опити тя да бъде провалена – двете коли на Грийнпийс и колата на ЕВСК са спрени от сътрудници на пътно-патрулната служба в центъра на Краснодар един час преди събитието. Няколко души, сред които и един от говорителите – Григорий Куксин, са задържани в Отдела на вътрешните работи „за да не предизвикват задръстване на пътя“.

Освободени са чак към 14:30 часа, когато пресконференцията отдавна е приключила. И все пак тя се състои. Присъстват представители на десетина медии. На въпросите на журналистите отговарят: за Грийнпийс – Русия– Михаил Крейндлин и София Косачова, а за ЕВСК – заместник-координаторът Дмитрий Шевченко. Те разясняват целите на експедицията, правят равносметка. Участниците подчертават, че в Краснодарския край ежегодно изгарят хиляди хектари, включително и ценни природни територии в делтата на Кубан, която служи за постоянно или временно местообитание на десетки видове птици, сред които и такива от Червената книга на Русия. По-голямата част от пожарите в тръстиковите масиви стават през август – октомври, и всички те са човешко дело. Проблемът е, че пожарникарите гасят тръстиковите палежи в Кубан само в случаите, когато огънят заплашва населени места. В отдалечените природни територии не се гаси, а такива пожари не попадат и в официалната статистика.

Пострадалите при среднощния погром активисти Дмитрий Шевченко, Михаил Крейндлин, София Косачова, отговарят на журналистите. Фото: ЕВСК.

Дмитрий Шевченко, Михаил Крейндлин, София Косачова, отговарят на журналистите. Снимка: ЕВСК

Присъстващите на пресконференцията представители на телевизионния канал „Кубан–24“ и ежедневника „Кубански новини“ се опитват да предизвикат скандал и да въвлекат в него останалите журналисти. „А кой ви финансира?“, „А как става така, че пристигате на мястото на пожара преди пожарникарите?“, „А защо дойдохте в Краснодарския край, след като Сибир гори?“, сипят се като каречни откоси провокационните им въпроси. Но останалите журналисти с недоумение оглеждат чудноватото поведение на „колегите“ си. В деня след пресконференцията лоялните на администрацията медии като по команда публикуват еднотипни информации за това, как представителите на „американската“ (непонятно защо) организация са пристигнали в Кубан, за да подпалват блатата и да предизвикват скандали. Все пак по-голямата част от медиите излизат с напълно адекватни материали. Никога досега темата за ландшафтните пожари не се е ползвала с такъв интерес сред журналистите, отбелязват представители на природозащитните организации.

Въпреки прътите в колелата, въпреки заплахите, погрома над лагера, тоновете помия в провластовите медии, експедицията постигна главната си задача – сега в Кубан има доброволен противопожарен отряд, коментира заместник-координаторът на ЕВСК Дмитрий Шевченко. „Разбира се, не можем да потушим всички пожари, но ще работим, за да стават те все по-малко, особено в уязвимите природни територии, а също и в околностите на Краснодар, където и без пожар няма да наречеш въздуха чист,“ заяви той пред „Евромегдан“.