Живот на втора линия Фото: Десислав Лафчиев / Евромегдан

Живот на втора линия

През лятото стотици хиляди минават през това кръстовище  в една посока – към шумните курорти. След сезона е мъртвило. Животът оцелява само на „втора линия“ – в селата на десетина километра навътре в сушата. Към тях тръгвам и аз, за да видя как живеят тук хората.  Би следвало близостта до морето и привлекателността на крайморските пеизажи да им дава повече възможности за приходи от селскостопанска продукция, търговия, туризъм.Но така ли е, отивам да проверя.

След нощно пътешествие с БДЖ, хващам маршрутката от Варна, тръгвам пеша за Оброчище – 3км зад Албена според картата. селата. Седнал на пейките пред магазинчето на разклона в началото на селото ме „посреща“ дядо Петър, който ме въвежда в обстановката: „В Оброчище има 7-8 кръчми, 9 хранителни магазина, 2 железарски, един частен хотел и няколко къщи за гости“. Първоначалната ми представа за Оброчище е като за голямо и развито село, но в последствие се оказва, че нещата не стоят точно така. Според дядо Петър селото обезлюдява, младите хора отиват да работят в чужбина, а малкото останали младежи в селото препечелват пари на сезонна работа в Албена. Животни в селото няма, защото няма полза от тях, а що се отнася до земеделското производство, всеки сади реколта, но само 5-6 човека продават (предимно салатки и домати) към Албена.

Част от малкото хора, които не са по домовете си на обед.

Част от малкото хора в Оброчище, които не са по домовете си по обяд. Фото: Десислав Лафчиев / Евромегдан

Тръгвам по улиците на Оброчище в търсене на други местни, но повечето хора са по домовете си, заради задаващата се обедна жега. До паметника в края на централната улица виждам една пейка на сянка, на която са се настанили няколко души от селото. Там е и Коста, който без много да го моля започва да разказва за живота в региона. И той като дядо Петър смята, че в селото няма никакво развитие, което не би трябвало да е така, при положение, че Оброчище е най-голямото село в община Балчик. Казва, че няма много туристи – от време на време музиканти, които свирят на фестивала в Албена, си наемат жилище. Коста затвърждава доста от казаното от дядо Петър: младите хора бягат, за да работят като тираджии в Германия, а тези, които остават тук, работят 3 месеца, а след това 9 месеца са на борсата. Казва, че няма хора, които да се занимават с риболов, защото „няма риба, тъй като морето е сметище – Дунава влачи всичките боклуци от Европа и ги изсипва в морето“. Коста споделя, че в Оброчище има борса, продават се зеленчуци за Албена. Лично той обаче е на мнение, че е необходимо да се внася и чуждестранна продукция : „Добре е, че има конкурения от чужбина, защото ако няма, производителите ще си слагат цени каквито им падне“.

Докато си говорим с Коста, той споменава, че собственика на един от магазините в селото продава собствено произведени зеленчуци в магазина си. Заварвам въпросния собственик Йордан Николов или по-познат като бай Данчо в печене на сутрешни банички в магазина, а той е повече от доволен от моята поява и бързо се включва с коментари по темата: „Разликата между черноморските села и останалите села в България е, че там гладът е по-голям, докато при нас – проституцията, рекета, наркоманията. С парите от фонд „Земеделие“ се строят генератори, а всеки, който се опита да се занимава по-сериозно, бива смачкан. В сезона се понамира малко работа за младите, но или не им плащат заплатите, или парите са малко“. Бай Данчо отбелязва, че не се занимава с еко, а с биопродукция. Според неговите разкази, преди 25 години холандска фирма е идвала да пита за неговите биопродукти. Като основни застрашители на неговата земеделска продукция определя киселинния дъжд и некачествените препарати и също така смята, че семената, които се внасят на пазара, са ГМО.

Бай Данчо - собственик на магазин и производител на био домати.

Бай Данчо – собственик на магазин и производител на био домати. Фото: Десислав Лафчиев / Евромегдан

Според Бай Данчо един от начините да се развива туризма в региона и въобще по българското Черноморие е чрез качествена храна. Той обаче е на мнение, че в момента Оброчище не покрива критериите, по които да бъде обявено за „курортно село“, като основна вина за това носи кметът. „В центъра на Оброчище, най-голямото село в региона, няма нито един банкомат. Разписанието на автобусите е неточно, а спирката е прашасала и мръсна. Паметникът е олющен.“ – допълва собственикът на магазина.

На тръгване от селото се отбивам през хотел „Рай“. Собственикът  Красимир го няма, но успявам да поговоря с майка му – Таня. Тя казва, че в хотела идват доста хора, но повечето от тях са чужденци (англичани, руснаци и др.), а причините, поради които избират да почиват в Оброчище, са тишината и спокойствието. Таня споделя, че няма фактори, които да пречат на бизнеса и добавя, че създаването на туристически бизнес паркове би помогнало за развитието на туризма по Черноморието.

Центърът в село Рогачево

Центърът в село Рогачево. Фото: Десислав Лафчиев / Евромегдан

Час по-късно вече съм в съседното на Оброчище село – Рогачево. Както в Оброчище, и тук хората са решили да се спасяват от августовската жега по дворовете си. Въпреки това на центъра срещам Миглена – секретарката на кметицата на Рогачево. Миглена казва, че в селото живеят около 160 човека, хората са главно пенсионери. Има малко млади хора, които подобно на тези от Оброчище  работят сезонна работа в Албена. Оказва се, че в селото няма рибари, няма и голямо земеделско производство. За сметка това природата е благоприятна за отглеждане на пчели – 6 човека от селото се занимават с пчеларство, като един от тях има 20 кошера и продава мед в региона. Преди 4 години пък едно момче от селото се е занимавало с отглеждане на калифорнийски червеи. Като основна опасност за пчелите Миглена посочва пръскането с препарати по растенията: „Има много пчели в селото, които биват унищожавани от земеделските производители, заради пръскането с пестициди. Лекарствата са отровни“.

На тръгване от кметството, Миглена ме праща към къщата на дядо Димитър – един от най-старите (ако не и най-старият) жител на Рогачево. Оказва се, че с дядо Димитър няма как да разговарям, но на техния двор ме посреща дъщеря му – Мария Полежанска. Тя разказва,че преди време е правено проучване и село Рогачево се оказва с най-добри климатични условия (брой слънчеви дни, честота на въздуха) в региона. Това, както и панорамата към морския бряг, която се открива от по-високите части на селото, е накарало редица богати чужденци (руснаци, англичани, ирландци, швейцарци) да купуват места в Рогачево и да строят комплекси. Няма обаче отдаване на къщи за гости.

Много чужденци купуват имоти в Рогачево заради панорамата към морето.

Много чужденци купуват имоти в Рогачево заради панорамата към морето. Фото: Десислав Лафчиев / Евромегдан

От друга страна, Мария се оплаква, че през последните 2 години няма реколта, като според нея причината е във въздуха: „Какво има във въздуха, че разстенията не издържат? Средата е замърсена. Причината не е в жегата, а в замърсители, които влияят лошо. Няма промишленост, няма централи, няма нищо, за което да виждаме, че изхвърля вредности“. Тя добавя, че докато има нещо във въздуха, което кара зеленчуците да се разболяват, не може да се говори за екоземеделие. Според Мария идеята за направата на туристически бизнес паркове е добра, но нашият туризъм не е в състояние за такъв проект, тъй като в туристическия бранш не се занимават сериозни хора като визия и манталитет.

Пламен Пеев, автор на стратегия за устойчиво използване на черноморските крайбрежни екосистеми, смята, че проблемите на селата по крайбрежието са част от по-големия проблем за липсата на разбиране на потенциала, който екосистемите имат за по-добрия живот на хората и за местното развитие.  „Ако общинските планове поставят като приоритет например опазване на екосистемите и развитие на екосистемните им услуги като възможност за местно развитие и кандидатстват с подходящи проекти, както и като сътрудничат с местния бизнес, нещата могат да се променят не само в Оброчище и Рогачево“, коментира експертът. Стратегията почива на резултатите от работата на международен екип от български и норвежки специалисти от Сдружението за дивата природа „Балкани“, фондация „БлуЛинк“ и GRID , които една година изследват възможностите за превръщане на черноморското крайбрежие в по-привлекателно място със съхранена природа и повишено благосъстояние на местните хора. Изработена е в резултат от проект, поставящ си за цел да популяризира възможностите за развитие на устойчив бизнес, особено на туризма, земеделието, местното производство и преработка на продукти, въз основа на устойчиво ползване на екосистемите, финансиран от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия. Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” –bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 – eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – Министерство на околната среда и водите.