Бизнес в парка Василка Милкова гордо показва част от градината на хотелски комплекс в Каварна. Като управитл Милкова държи на гостите да се предлага храна, произведена в региона и смята, че именно това търсят туристите. Фото: Велина Барова / Евромегдан

Бизнес в парка

Опазването на природата и туристическият бизнес у нас традиционно се възприемат като взаимоизключващи се понятия. Особено по морския бряг, където туризмът е основен отрасъл, природозащитните предложения често са възприемани като пречки за развитието на местния бизнес. Съществува обаче и концепция, която поставя всички заинтересевани страни в печеливша позиция. Туристическите бизнес паркове дават възможност на бранша на печели от екосистемите, като ги опазва, и носи позитиви за цялата местна общност. Според експерта по туризъм Румен Драганов, парковата система е напълно приложима и у нас.

„Всеки търси нещо домашно, иска да се приближи до нещо натурално“ казва за гостите си Василка Милкова, управител на малък хотел с механа в Каварна (на заглавната снимка). За да отговори на очакванията им, Милкова е „изхвърлила“ от менюто всички чуждестранни ястия, които обичайно присъстват в заведенията у нас. Напомня, че не се намираме в Гърция, за да се предлага гръцка салата, а и е убедена, че интернационалната кухня не липсва на гостуващите туристи. Милкова гордо заявява, че в механата се предлагат най-вече местни и старобългарски, „бабини“, рецепти. Оценява подхода като успешен и добре възприет от туристите. Разказва, че чуждестранни туристи от далечни държави като Нова Зеландия и Канада идват всяка година и търсят българските ястия, които са опитвали и харесали.

Една част от плодовете и зеленчуците, които се предлагат на гостите в механата, са от собствена градина зад малкия хотел. Другите необходими продукти Милкова купува от местни производители. Обяснява, че това е начин да осигури качествени продукти на гостите си, а също и да подпомогне стопанствата в региона. Всички, които по някакъв начин са свързани с туристическия бизнес трябва да работят заедно, за да бъдеат привлечени повече туристи, категорична е Милкова. Като най-важната обща цел, върху която трябва да се работи, определя подобряването на рекламата, тъй като много хора не знаят какво може да им предложат Каварна и Северното Черноморие.

Моделът, който Милкова следва, има много сходства с т. нар. туристически бизнес парк. „Става дума за територия, която свързваме с туристическа дестинация, на която са разположени екосистеми и могат да бъдат използвани услугите, които те предоставят“, обобщава основната концепция Румен Драганов, доректор на Института за анализи и оценки в туризма. Експертът разяснява, че в парковата система има няколко важни елемента, обединени в хармонична синергия.

Инвестиция в природата

Според Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, туристическите бизнес паркове са пътят към успешна синергия между туристическия бранш, местните производители, местната власт и природата. Фото: Роса Вроум / Евромегдан

Според Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, туристическите бизнес паркове са пътят към успешна синергия между туристическия бранш, местните производители, местната власт и природата. Фото: Роса Вроум / Евромегдан

От една страна целта на туристическите бизнес паркове е да се осъществят връзка между туристическия бранш и хората от съответния регион, които произвеждат продукция, необходима за нуждите на туризма, което подпомага местния бизнес. Драганов обръща внимание на факта, че в нашите пазари и заведения обичайно се срещат плодове и зеленчуци, внесени от съседни държави. Те често са с по-ниско качество от произведените в България, а внасянето им не подпомага местните икономики у нас, допълва още експертът. Когато става дума за екзотични плодове като банани и ананаси, които не виреят у нас, ситуацията е  по-различна и бихме могли да подпомогнем чужди икономики като тази на Колумбия. Драганов обаче прави паралел и с опита на Емилия-Романа (Италия), където на туристите се предла само храна, която е традиционна за региона.

Експертът разяснява, че концепцията включва в себе си разработването на собствена марка за всеки от туристическите бизнес паркове. По думите му, това би им осигурило разпознаваемост чрез промотиране на специфичните за всеки регион възможности за туризъм, кулинарни и културни особености и оттам повече туристи.

Другият основен принцип на парковете е доброволното плащане от страна на туристическия бизнес за опазване на природата и екосистемите на териротията на парка. Целта е средствата от доброволните плащания да бъдат насочени към онези, които укрепават и развиват екосистемите и по този начин поддържат високата конкурентоспособност на туризма. Драганов дава пример със собствениците на гори, от които се извличат ползи за хората, и отбелязва, че когато тези собственици не изсичат горите и не водят до деградация на екосистемите, трябва да бъдат компенсирани чрез доброволните плащания.

Драганов обръща внимание на сериозната необходимост от опазването на екосистемите, като прави паралел и със сигурността в туризма. „Под сигурност ние не разбираме само националната и регионалната сигурност от гледна точка на заплахи, а и устойчивостта на развитието на туризма, безопасността на храните, запазеността на природата – всичко, което поддържа екосистемите така, че те да могат да функционират без да деградират, без да се фрагментират“ допълва още експертът.

Всеки печели

Василка Милкова приветства идеята за създаване на туристически бизнес паркове у нас. „Всички трябва да работим заедно и колкото повече работим заедно, толкова нещата повече ще се случват“, коментира тя, като добавя, че именно подобно сътрудничество в общ проект би могло да осигури необходимата реклама, която да привлече повече туристи на Северния бряг.

Категорично убеден в позитивите на идеята е и Георги Мицов, управител на голям хотел в Бургас: „Добра е, така се прави по света“. Хотелиерът смята, че концепцията ще доведе до повече приходи за туристическия бранш, като оценява и необходимостта от разходи в полза на екосистемите. „Аз съм радетел на тезата, че безплатен обяд няма и винаги някой плаща сметката. Така че всички ние, които работим в този бизнес, трябва да си поемаме част от разходите за промотиране на мястото, за обособяването му като притегателен бизнес център“, категоричен е Мицов.

Кметът на Поморие: Този парк ще бъде реклама за целия регион

"Ние сме лозарски край, имаме много качествени вина, но в същото време гроздето се изкупува на много ниска цена", казва кметът на Поморие Иван Алексиев. Основният проблем на земеделските производители у нас е, че не са защитени, нямат гарантирана цена за продукцията си, коментира още Алексиев. На снимката: лозови насаждения в Северното Черноморие. Фото: Роса Вроум / Евромегдан

„Ние сме лозарски край, имаме много качествени вина, но в същото време гроздето се изкупува на много ниска цена“, казва кметът на Поморие Иван Алексиев. Основният проблем на земеделските производители у нас е, че не са защитени, нямат гарантирана цена за продукцията си, коментира още Алексиев. На снимката: лозови насаждения в Северното Черноморие. Фото: Роса Вроум / Евромегдан

За успешното сътрудничество между различните участници в системата на туристическите паркове е необходима и държавна подкрепа в лицето на местната власт. До момента няколко общини по Черноморието са изявили интерес към идеята за създаване на туристически бизнес паркове на тяхната територия, сред които и община Поморие. Като най-ценно в концепцията кметът Иван Алексиев вижда отчитането на спецификата на региона и запазването на марката, което по думите му гарантира и качеството на предлаганата услуга. Алексиев е положително настроен и към идеята за доброволно плащане в полза на екосистемните услуги. Смята, че стига бизнесът да е узрял за това, ще усети позитивите:  „Няма да им влезе директно като приход, но индиректно ще им се връща, защото малко или много този парк ще бъде реклама за целия регион“.

Концепция на бъдещето

Румен Драганов обяснява, че туристически паркове с такъв характер има из цяла Европа. Във Франция, където са изградени множество регионални паркове,  системата се развива още от 1999 г. Всеки от тях работи според принципите на харта, подписана от всички участици, в която са описани основните цели на парка – опазване на биологичното разнообразие, опазване на екосистемите и общи ползи, които да бъдат за всички жители на територията на парка.

Експертът дава пример и с т. нар. биосферни резервати в Швейцария, какъвто е популярният Ентлебух. Швейцарският случай е добър пример за това как всички усилия са насочени към благоденствието на хората на дедена територия, категоричен е Драганов и допълва, че високото качество на продуктите, които произвеждат им гарантира конкурентоспособност, която е водеща в световен мащаб.

Според Драганов системата на туристическите бизнес паркове лесно може да бъде интегрирана в нашето законодателство. В българското законодателство вече същестува организация на управление на туристическите региони. Нужно е единствено да се добави възможността за доброволни плащания в полза на екосистемните услуги. Въпреки че други европейски държави вече имат значителен опит с тази практика, експертът е убеден, че не сме изостанали. По думите му, през последните 20 години цялата нормативна база, свързана с екосистемите, търпи развитие, а световният опит, на който бихме могли да се опрем не е чак толкова голям. „Смятам, че  въпросът за туристическите бизнес паркове е абсолютно навременен“, категоричен е Драганов.

 

unnamedТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.