Хвост по течението Една от най-живописните местности в Родопите - естественото корито на Ерма река, е преправена на открит канал, по който се носи хвоста от преработката на оловно-цинковите руди до хвостохранилището. Фото: Руслан Йорданов / Евромегдан

Хвост по течението

Повече от половин век едно от най-големите хвостохранилища у нас тече насред родопското село Ерма река. И нито социалистическото предприятие ГОРУБСО, нито съвременните му частни бизнес-наследици, нито депутати и министри от различни партии през последнит десетилетия, предлагат изход и алтернатива на жителите му.

„На зазоряване отварям прозореца и ме лъхва отровна пара. Опитвам се да си поема въздух и почвам да се задушавам от ужасната смрад. Това са моите родопски утрини в чашата на хвостохранилището”, разказва Карамфил Порфиров. Откакто се е родил, 43-годишният мъж от село Ерма река, община Златоград, е на постоянен адрес върху едно от най-големите минни съоръжения в България. Хвостохранилището, в което плуват 20 млн. тона отпадъци от флотацията на рудата, е седем години по-старо от Карамфил. Ермореченската обогатителна фабрика с незначителни прекъсвания работи от 1963 г. до днес. Една от най-живописните местности в Родопите – естественото корито на Ерма река, е преправена на открит канал, по който се носи хвоста от преработката на оловно-цинковите руди до хвостохранилището.

Денонощно под прозореца на Карамфил тече пъстроцветна тиня, изобилстваща от цинк, мед, никел, манган, арсен, кобалт, кадмий, олово, желязо, алуминий, антимон и цианиди. С натрупването през годините нивото на баластрата се вдига – хвостът вече е погълнал няколко от нивите край брега. Порфиров се опасява, че съвсем скоро ще бъде залята и неговата плевня.
„През късната пролет, като намалее водата, хвостът изсъхва и става на фин прах. Вятърът го разнася из къщите и градините“, допълва Порфиров. В планината обработваемата земя е кът и местните по неволя садят картофи и зеленчуци върху поразените от рудодобива нивички. Наоколо пасат няколкото останали в в тази част на селото крави. Жителите на Крушкова махала, през която минава хвостохранилището, напускат родното си място поединично, отчаяни от фаталното съжителство с флотационната фабрика. Населението е намаляло от 250 на стотина души през последния четвърт век.

Глас в пустиня

Хвостохранилището се пази зорко като стратегически обект от значение за националната сигурност

Хвостохранилището се пази зорко като стратегически обект от значение за националната сигурност. Фото: Руслан Йорданов / Евромегдан

С настъпването на демокрацията хората от Крушковата махала поставят въпроса пред новоизбраните местни и национални власти. Гражданското сдружение „Екогласност“ удря камбаната във Великото Народно събрание през 1990 г., но всуе. Внимание в парламента получават едва през 1998 г., когато депутатът от СДС Маргарита Петрова търси сметка от екологичния министър Евдокия Манева. „В резултат на проектантски недомислици години наред жителите на с. Ерма река и на района са принудени да обитават жизнена среда с неизяснени последици за здравето и безопасността им“, подчертава народният представител.
Извършените през месец април 1998 г. анализи от отпадъчните води от коритото на р. Ерма показват стойности над пределно допустимите, за цианиди – 8,76 пъти, за манган – 41,57 пъти, за олово – 2,3 пъти. Екологичната обстановка на с. Ерма река и района допълнително е влошена поради съществуващото прахово и шумово натоварване от експлоатацията на рудниците, обогатителната фабрика, хвостохранилището, както и от автомобилния транспорт на рудата и концентрата.

Петрова предупреждава, че в района на Ерморечието са създадени реални предпоставки за възникване на стопанска екологична катастрофа с непредвидими последици и е необходимо спешно надграждане на хвостохранилище „Ерма река“. „Какви действия предприема Министерството на околната среда и водите за изясняване и подобряване на екологичната обстановка в района и за предотвратяване на съществуващия геоекологичен риск от експлоатацията на хвостохранилище „Ерма река“?“, интересува се синият депутат.
В отговора си Евдокия Манева определя положението като „тревожно“ и се зарича да се извърши задълбочена Оценка на въздействието върху околната среда и да се оценят миналите замърсявания върху живота и здравето на местното население.

03a

Водоплаващите птици не са наясно със забраната за къпане в хвоста. Фото: Руслан Йорданов / Евромегдан

Екологичният министър обещава да уреди преселването на 26 семейства от Крушкова махала, които живеят в непосредствена опасна близост. Също така се застъпва държавата да плати на намиращата се по това време в технически фалит държавна минна компания разходите по укрепването на стената на хвостохранилището, където са зачестили аварии. Манева изглежда загрижена, че скъсването на стената би означавало отровната тиня да залее цялата речна тераса на язовир „Кърджали“.

Думите на политиците се разпиляват като хвост на родопския вятър. В Ерма река са проведени две формални изследвания на здравословното състояние на населението, чиито резултати не са обявени. Последният път медицински лица дошли да питат селяните как се чувстват преди десетина години. В последно време неволите на Крушкова махала срещат помощ единствено от депутатът от БСП и бивш кмет на Смолян Дора Янкова, която настоява Министерството на здравеопазването да извърши пълен мониторинг за замърсяването и въздействието от рудодобива върху здравето на хората от Ерморечието и концесионерите да поемат част от издръжката на публичното здравеопазване в района.

Крушковата махала официално се води промишлена зона

Крушковата махала официално се води промишлена зона. Фото: Руслан Йорданов

„В резултат на замърсяванията в селото са нараснали рязко заболяванията на дихателната система, налице са сериозни оплаквания“, допълва Янкова. Хвостохранилище „Ерма река“ е най-голямото от четирите в Родопите. В останалите три – Кърджали, Рудозем и Лъки, старите съоръжения бяха закрити и земите – рекултивирани, след което наблизо бяха изградени нови модерни хвостохранилища.
На хартия Крушкова махала се води промишлена зона, което позволява тук да не важат каквито да било европейски и национални екологични норми. През годините на различни избори управляващите партии са залъгвали местните жители с фантастично звучащи проекти – да се прокопае тунел под планината и да се отведат минните отпадъци надалеч, да построи луксозен жилищен блок в Златоград и в него да се премести цялата Крушкова махала. Тези предизборни приказки отшумяват още на сутринта след поредния вот.

Есента в Родопите придава особен чар на хвостохранилището Наесен хвостохранилището придобива особен чар

Наесен хвостохранилището придобива особен чар. Фото: Руслан Йорданов / Евромегдан

„Германците започнаха рудодобива в Родопите, руснаците го развиха, а ние, българите, ще го закрием“, гласи една популярна шега в този край. През миналия век Златоградската община е опознала и меда, и жилото на промишления рудодобив. Първата минна концесия – „Страшимир“ /наречена на известния писател Антон Страшимиров/, е дадена още през 1928 г. на компанията „Родопски метал“ на инж. Иван Савов. Десетина години по-късно българо-германското дружество „Пирин-Гранитоид“ отваря рудниците Бориева и Гюдюрска, пуска въжена линия, с която рудата се извозва от Бориева до обогатителната фабрика в Кърджали. След 9 септември минните предприятия са национализирани и през 1951 г. влизат в капитала на смесената компания “Горное рудное болгаро-советское общество” (ГОРУБСО). През 50-те десетки хиляди рудничари от цялата страна се заселват както в село Ерма река, така и в изкуствено създадените наблизо миньорски селища Страшимир и Фабрика, а също и в глухите дотогава села Мадан и Рудозем.

Бичът на силикозата

Малкото басейнче за минерална вода чака да бъде официално открито

Балнеокурорт край мината. Фото: Руслан Йорданов / Евромегдан. Големи надежди в община Златоград, 95% от чиято територия е гора, се възлагат и на ценните минерални води. Изворите са бликнали при проучване на оловно-цинкови руди на 300 метра под земята в землищата на селата Ерма река и Аламовци през 1957 г. Температурата на водата е 92 – 128 градуса с дебит от 27 л/сек., а химичният й състав е сходен с този на лечебните извори в Смолянска област, както и с известния гръцки спа-курорт Термес на 5 км. от границата. Миналата есен бе завършен каптажът на стойност 3 млн. лв. В горната махала на Ерма река до водовземното съоръжение бе направен и малък басейн с пейки и съблекални. Официалното откриване на обекта все още предстои. За да стигне горещата минерална вода до златоград е необходимо да се изгради 13-километров водопровод с прогнозна стойност 16 млн. лв. Осигуряването им виси във въздуха, както и мечтите на местните Златоград да се утвърди и развие като спа-център. В Общинския план за развитие за 2014-2020 г. е провъзгласено, че водата от Ерма река може да се използва за балнео лечение. Каптажът с минералната вода за 3 млн. лв. бе завършен през есента Каптажът с минералната вода за 3 млн. лв. бе завършен през есента. Фото: Руслан Йорданов / Евромегдан Нейният топлинен потенциал дава възможности и за изграждане на геотермална станция, топлофикация на жилищни, административи и промишлени сгради в 7-хилядния град, оранжерийно производство, изграждане на балнеосанаториум, бани и плувни басейни. В същото време богатата на водни ресурси и мечтаеща за спа-прогрес община изпитва сериозни затруднения с осигуряването на питейна вода в околните села, които в летните сухи месеци минават на воден режим. „Вода газим, жадни ходим“ – и в този родопски край древната българска поговорка запазва своята неизбежност.

Първите поколения миньори от 40-те и 50-те, които бурят на сухо (или на мокро при липса на вентилация), масово измират на 28-35-годишна възраст от силикоза и силикотуберколоза. Много от тогавашните деца не помнят бащите си, тъй като са загинали съвсем млади. В минните райони има няколко села на миньорски вдовици.
„При сухото пробиване прахът в подземните мини е бил твърде висок. В рудниците на ГОРУБСО в Източните Родопи съдържанието на общ прах във въздуха е било около 2 000 мг/куб. м., т.е. били са силно силикозоопасни“, казва проф. Елизавета Петрова, председател на Българското научно дружество по професионални болести.

При силната запрашеност в рудника понякога работниците заболяват от силикоза само след 30-40 дни работа. „Заболяването е много сложно като патогенеза и развитие. Свързано е не само с прекомерната концентрация на праха, но и с други фактори като предразположеност на организма, тютюнопушене, употреба на алкохол /особено концентрат/, предшестваши процеси във белите дробове. „Силикозата е много агресивна за здравето на човека. Отначало поглъщането на прах води до фиброза във белите дробове, където се оформят има малки възелчета. Впоследствие заболяването прогресира и се наслагват масивни фиброзни образувания във белите дроблове, които водят до дихателна недостатъчност, сърдечна декомпенсация, тежки усложнения и смърт на пациентите“, допълва проф. Петрова. Мините спират да взимат кървавата си жътва едва в началото на 60-те, когато се въвежда водното пробиване и концентрациите на прах чувствително падат. Тези от първите рудокопачи, които са се отървавали от силикозата, са ставали жертва на заболяването „сатурнизъм“ – изпадане на зъбите, вследствие на оловно отравяне.

В разгара на развитие социализъм и навлизането на по-новни технологии рисковете за здравето намаляват, а миньорската професия става една от най-престижните и скъпоплатените в страната. И днес на много изостанали места солидните пенсии на бившите миньори изхранват поколения безработни роднини. В Родопите миньорските краища се познават отдалеч по големите три- и четириетажни къщи, издигнати наоколо.

„Хубавите времена“ приключват през 90-те, когато държавният ГОРУБСО започва да агонизира под напора на ниските световни цени на металите, и мъчителното взимане на генералния завой на България от комунизъм към капитализъм. „ГОРУБСО-Златоград“, който е приватизиран най-късно, минава през най-тежък срив. Близо три години рудниците и Ермореченската обогатителна фабрика /ЕОФ/ не работят. От 1200 заети миньори и флотелиери през 1999 г. днес в предприятието се трудят 400. Миньорските селища Страшимир и Фабрика са заличени от лицето на земята. Когато „Минстрой холдинг” АД купува през 2002 г. 80% от „ГОРУБСО– Златоград”, при договорена цена от 1,52 млн. долара реално са заплатени 360 хил., останалата част – с компенсаторни записи.

Пенсионери в забоя

07

Съпругът на Лиляна е един от десетките загинали при злополуки миньори. Фото: Руслан Йорданов / Евромегдан

През последните години предприятието се представя прилично. Руда се добива в три мини – “Южна Петровица”, “Андроу – Шумачевски дол” и “Мързян-север”. В изследването на „Социална икономика на рудобива в Родопите“ се посочва, че за 2012 г. продажбите на „ГОРУБСО-Златоград“ АД възлизат на 7.4 млн.лв. и е отчетена счетоводна загуба от 1.6 млн. лв. Част от негативния резултат може да се обясни с нарасналите „разходи за менажиране” във фирмата с 480 хил. лв. в рамките на годината и с близо 200 хил. лв., присъдени от съда по изпълнителни дела. Добитата руда за посочената година е 176 хил. т., тя се обогатява в Ермореченската обогатителна фабрика (ЕОФ) и се изпраща за финална преработка в КЦМ-Пловдив. Сумарното съдържание на метал в рудата е 4.79%, от нея през 2012 г. са произведени 4145 тона олово и 4319 тона цинк, както и 1.87 тона сребро. В рудниците на „ГОРУБСО – Златоград” работят 341 души, от тях 281 при първа категория труд. Разходите за възнаграждения възлизат на 3.511 млн. лв. Това се равнява на 858 лв. средна месечна работна заплата.

Обогатителната фабрика в с. Ерма река е изведена в самостоятелно дружество „Родопи еко проджектс” – 100% собственост на „Минстрой холдинг”. Фабриката е с персонал от 49 души и общите разходи за възнаграждения достигат 372 хил. лв. (632 лв. средна месечна заплата). Дружеството отчита повече от 5 млн. лв. счетоводна печалба за 2012 г., но плаща много нисък данък заради натрупани загуби в предходни години.

Наскоро изпълнителният директор Ружа Бодурова заяви пред „Златоградски вестник“, че за т. г. е заложен добив на оловно-цинкова руда в размер 160 хил. т., или месечно по 15 830 т. /Амбициите са далеч от заложените преди половик век – Ермореченската обогатителна фабрика притежава преработвателна мощност за 930 000 т руда годишно./

400 души работят в ГОРУБСО, най-скъпоплатените рудничари взимат 2500 лв.

400 души работят в ГОРУБСО, най-скъпоплатените рудничари взимат 2500 лв. Фото: Руслан Йорданов / Евромегдан

От думите на Бодурова излиза, че заплащането напоследък чувствително се е подобрило – средната работна заплата е 1500-1800 лв.. Има миньори и с по 2500-3000 лв. заработки, върху които се осигуряват. Характерен за „ГОРУБСО-Златоград“ е големият брой на работещи пенсионери – две трети от заетите на щат в мините и ЕОФ. „Те са пенсионери на по 45 години, съвсем не са стари. Освен това винаги е добре да работиш с опитни хора, които знаят как да се пазят от злополуки“, гласи обяснението на един от старите рудари в Ерма река. Работниците получават безплатно работно облекло, транспорт и храна.
Инвестиционните планове на компанията за 2016 г. са подчинени на старата тревога на населението – стената на хвостохранилището, както и фунията за оттичане на водата ще се надградят с 3 метра. Цялата програма за обезопасяване на хвоста е за 2,5 млн. лв. Жителите на Крушкова махала посрещнаха новината със смесени чувства – като знак, че ГОРУБСО не смята скоро да „пенсионира“ хвостохранилището.

 

 

EEAgrantsТекстът е реализиран в рамките на проект „Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“,  със съдействието на Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. Текстът не съдържа позиция на Финансовият механизъм на ЕИП или оперататора на Програмата и те не носят отговорност за съдържанието му.