Мини "Марица Изток" в капана на дълга Машините са на три километра от Трояново

Мини „Марица Изток“ в капана на дълга

Минната компания, чиито нетни приходи от продажби гонят половин милиард през последните години, изпадна в дългова въртележка. На хартия мини „Марица Изток“ отчита печалба – 8 млн. лв. за м.г. и 6 млн. – за 2014 г. За същия период обаче дълговете на дружеството са нараснали от 474 млн. лв. на 632 млн. Вземанията на „Марица Изток“ пък възлизат на 456 млн. лв.

Карта на комплекса "Марица Изток"

Карта на комплекса „Марица Изток“

Най-големият длъжник на мините са двете американски централи, които обаче очакват НЕК да им възстанови дължими плащания от над 1 млрд лв. Наскоро БЕХ, шапката на държавните енергийни дружества, договори кредит от 650 млн. евро от „Джей Пи Морган“, за да се разплати по веригата.

Липсата на оборотни средства сериозно затормозява дейността на дружеството.
„Мините не могат да изпълняват инвестиционната си програма, не могат да осъществят ремонтните дейности и са почти на границата да спрат и добива на въглища заради нарушеното съотношението на разкривките към фронта на работа“, заяви наскоро в парламента депутатът от БСП и бивш.-зам.министър на енергетиката Таско Ерменков.

Въпреки трудностите „Марица-изток“ завърши годината с преизпълнение на плана от 4.5 млн. т.. Общият добив за 2015 г. е над 32 млн. тона. Според директора Андон Андонов през следващите три години ще се наложи държавните мини да не копаят повече от 27.4 млн. тона, за да се стабилизира производственият процес.

Здраве срещу поминък

По официални данни емисиите на американската централа “АЕS Гълъбово" са в рамките на екологичните норми

По официални данни емисиите на американската централа “АЕS Гълъбово“ са в рамките на екологичните норми

Съществуват и критици на енергийния комплекс, които смятат, че целият отрасъл трябва да бъде закрит. „От добива на въглища в България са засегнати и нарушени около 30 000 хектара площи. Само за периода 2010 – 2013 г. в България са отделени над 3.3 тона живак, като около 1/3 от количеството е от ТЕЦ и битовото горене”, се посочва в доклад на българския клон на „Грийнпийс”.

България произвежда 40% от своята електроенергия от въглища и страната е на едно от първите места по замърсяване на въздуха с фини прахови частици – основен източник на които са въглищните топлоелектрически централи.

По данни на „Грийнпийс“ само през 2012 г. в резултат от дейността на въглищните ТЕЦ у нас приблизително по 2 000 души дневно са излизали в отпуск по болест, а 2 600 деца и 3 000 възрастни ежедневно са страдали от заболявания на дихателната система. Други 3 700 са били с намалена работоспособност. „Здравният риск не се взема под внимание, когато се изчисляват разходите на въглищния сектор, което води до изкривена картина за икономическата действителност на сектора”, се посочва в доклада.

Според природозащитниците лигнитните въглища са с ниска калоричност, с влага над 50%, високо пепелно и сярно съдържание, което прави изгарянето им изключително неефективно. Особено в светлината на Парижката световна конференция от декември 2015 г., която взе решение за преминаване към нисковъглеродна икономика до 2050 г.

„Затварянето на енергийните мощности ще предизвика икономически апокалипсис в областта. Един ден, когато свършат запасите, ще се наложи да се търси нов поминък. Но за създаването и развитието на алтернативни икономически отрасли, които да заменят равностойно въгледобива и ТЕЦ-овете, ще отидат поне 20 години”, отбелязва Георги Дулев от „Зелени Балкани”.

За се избегнат назряващите социални и икономически катаклизми в региона е належащо изготвянето на Национална стратегия за постепенно заместване на неефективния въгледобив, финансово обезпечена с държавен фонд.

ози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, изпълнен от “Център за екологично право” и фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.