Студентските общежития: Днешната казарма или изкуството да живееш с непознати Стая в студентско общежитие. Фото: forum.uni-sofia.bg

Студентските общежития: Днешната казарма или изкуството да живееш с непознати

53 902 легла в българските общежития очакват своите обитатели всяка година

 

Задължителната военна повинност е официално отменена в България на 2008 г., но легендите за казармените порядки, които правели от момчетата мъже все още витаят из мъжките разговори „на по чашка“ и романтичните фантазии на младите момичета, обречени повече да не изпращат със сълзи момчетата, неуверени дали ще ги дочакат след две години да се върнат като мъже. „Казармата ти сваляше предпазното целофанче“, както казва един мой познат– инж. Роман Капсъзов. И макар днес всичко това да е минало, момчетата и момичетата които не знаят какво е в магазина да има само хляб и консерви, или да чакаш на опашка с часове, за да си купиш портокали веднъж в годината, все още имат шанс да попаднат на място, където някой да им „свали целофанчетата,“ да ги подготви за живота. Това място е студентското общежитие.

Панелен, рушащ се блок, обитаван от всякакви организми – хора, насекоми, гризачи, където вещият разследващ следовател със сигурност може да се открие ДНК на хора, които вече сами не помнят, кога са завършили. Същият този блок разполага с около 400-500 легла, пълни с всевъзможни персонажи. Под един покрив попадат първокурсници и магистри, ранноставащи и раннолягащи, ученолюбиви и такива, които не знаят кога имат лекции, вегетарианци и заклети любители на скарата, чистофайници и хора, които никога не са помели следите си. Това, на което се учиш през годините си на съжителство с напълно непознати и различни от теб хора е безценно за мнозина.

 

Основният фактор в случая е личното пространство или по-точно отсъствието му. Преобладаваща квадратура на различните помещения в общежитията на СУ „Св. Климент Охридски“ варира от18,36 кв.м. до 42 кв./м., като това пространство се дели на 2,3 или 4-ма човека.Средно един студент има не повече от 8-10 кв./м, които му се полагат, като в това пространство се включват коридорът и банята. Така в един хубав момент от живота си, се озоваваш на един крак разстояние от човек, с който никога не си общувал, но се налага да споделите 20-те квадратни метра, които са ви отпуснали. За сравнение, спрямо последните наредби на едно куче в кучкарник се полага по наредба площ от 4 кв./м (закрита) и 10 кв./м (открита), като в откритата площ трябва да се добавят по 3.5 кв/м. за всяко следващо куче. Излиза, че приблизително за кучетата се отпуска повече пространство, отколкото за студентите.


Студентски общежития в София. Фото: Айлин Адемова

Студентски общежития в София. Фото: Айлин Адемова

Не всеки студент избира този начин на живот, но тези, които го направят могат да разкажат много. Като всеки от тях започва с „Животът в общежитието те учи да си безкрайно толерантен.“ Той те среща с неща, които никога не си подозирал, че са възможни. Като например хора, които не подържат никаква лична хигиена, които не чистят, не си мият приборите, дори когато мухлясат, издават странни звуци, готвят и извършват всякакви други дейности, докато се опитваш да спиш и т.н., и т.н.

 

„Съквартирантката ми си хвърляше мръсното бельо при моето, когато го накисвах за пране,“ разказва А.И., студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация, бакалавър. Друга съквартирантката си оставяла мръсното бельо върху чужди санитарните принадлежности в банята. „Откривах използвани санитарни принадлежности до гъбата си за баня/четката си за зъби,“ споделят няколко момичета –.-С.Р. СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по математика и информатика, бакалавър; А.И. СУ „Св. Климент Охридски“ бакалавър, Факултет по журналистика и масова комуникация; Л.П, Университет по национално и световно стопанство, магистър.„Живеех с човек, който се къпеше веднъж в седмицата и си переше дрехите веднъж в месеца,“ разказва А.И., СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация, бакалавър.

Източник: forum.uni-sofia.bg

Източник: forum.uni-sofia.bg

В тези ситуации си личи кой доколко е свикнал да се справя сам. За щастие тези, за които винаги някой друг се е грижел се научават да го правят и сами, понякога. Но само понякога. Ето и някои от най – интересните истории, които съм чувала:

 

  • „Един буркан стоя толкова време, че накрая мухляса и приюти няколко умрели хлебарки.“, А.И., СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация, бакалавър.
  • „Съквартирантката ми не използваше дезодорант, а имаше остра нужда от такъв. Подариха й тоалетна вода и не помогаше.“, Л.Д, Университет по национално и световно стопанство, магистър.
  • „Реших да спра да чистя, защото само аз извършвах тази дейност. Резултатът – за един месец никой не почисти, а микровълновата и хладилника започнаха да миришат странно.“, А.И., СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация, бакалавър.
  • „В коридора ни нямаше как да се разминеш от обувки и якета. Аз имах един чифт обувки там и нито едно яке.“, А.И., СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация, бакалавър.
  • „Цялата ни секция беше пълна с различни сервизи за кафе, чаши и чинии. Никой не ги използваше, а място за нас нямаше.“, А.К. СУ „Св. Климент Охридски“, Геолого-географски факултет, магистър.
  • „На съквартирантката ми й пречеше шумът, който чуваше от слушалките ми. Искаше в след 22:00 ч. всички да си лягаме!.“, С.Р. СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по математика и информатика, бакалавър
  • „Съквартирантката ми имаше 3 големи и няколко малки плюшени мечока“, Л.Д., Университет по национално и световно стопанство, магистър.
  • „Двамата ми съквартиранти миришеха ужасно много, не се къпеха и не си перяха дрехите.“. К.К., студент СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация, бакалавър.
Ремонтирана стая в общежитие на Технически университет - София. Фото: www.tu-sofia.bg

Ремонтирана стая в общежитие на Технически университет – София. Фото: www.tu-sofia.bg

Тези истории могат да продължат безкрайно, затова подбрах само най-забавните. Моят опит е сходен до случаите, които споменах. Досега общежитието ми помогна да се справя със страха си от всякакви насекоми, както и да претръпна да срещам чуждо ДНК навсякъде. Изводът след проучването ми е, че момичетата имат повече проблеми в съжителството си една с друга, поради твърде многото си багаж и факта, че не са свикнали да общуват нормално за проблемите. И все пак… Нормално ли е да се очаква няколко години да живееш в около 20 кв.м. с още един или двама човека? И защо хората, които се очаква, че са бъдещето на страната, не са поставени преди кучетата, за чийто помещения се отделят 13, 43 евро на кв/м.? След като се очаква да прекарваме времето си в учене, защо в повечето студентски общежития няма бюра (изобщо) или има по 1-2 в стая?Все пак, докато голяма част от нас се чудят в коя дискотека да отидат, също толкова се чудят и как да се подготвят за изпитите си или да се наспят.

 

Студентското общежитие е един от последните пост-казармени парадокси на нашето Страната разполага с общо капацитет от 53 902 легла във всички общежития, от тях 53 легла са над капацитета, 45 232(84%) легла са заети; 5 939 легла са свободни и 2 786 легла са неизползваеми поради различни причини като текущ ремонт; необходимост от ремонт; разположение в семейни/изолационни общежития. (Информацията е взета от Справка за заетост на студентските общежития на МОН към 30.11.2013г.)

общежития

Както се вижда от статистиката сред големите университети в България има твърде много, които предлагат доста голяма база от общежития. Студентските блокове са общо 155. В тях капацитетът на леглата варира от 200 до 570. Най-голям процент на заетите легла (над 90% , като някои са близо 100%) се пада на общежитията в София – УАСГ, СУ, УНСС, ХТМУ, ЛТУ (бл.21А/Б), ТУ и МУ. Над 90% заетост има в бл. 1 на ЮЗУ – Благоевград, бл. 1 на СА – Свищов и блоковете на ССО ЕАД във Велико Търново, Пловдив и Русе. В почти всички налични общежития заетостта е над 70%. В останалите количеството на неизползваеми легла е твърде голямо. Казусът с тях също е парадокс, който няма да разгледам сега. Има много блокове, които са ремонтирани от частни фирми и продадени на университетите (ССО ЕАД). Също някои от ВУЗ-овете се опитват да подобрят условията на живот в общежитията си. Понякога парите, които наистина отиват за това вършат хубава работа. Например 8, 18 и 51 блок на СУ са ремонтирани и предлагат доста добри условия – нови мебели, ламинат, ПВЦ дограма, видео наблюдение. В момента се сменя дограмата и на няколко други блокове (42, 50) 51 блок разполага с кухня на всеки етаж. Но естествено има проблеми свързани и с това. Кухните могат да се използват до 23 часа, след което се заключват. В тях също има видеонаблюдение, но това не пречи на обитателите на блока да не почистват след себе си, да не изключват уредите или да ги повреждат. Блокът има капацитет от 247 легла, които са заети почти на 100%. За всички тези хора има на разположение 6 кухни. Средно аритметично се пада, че една кухня се използва от 40 човека. Логично е, че хигиената в кухните ще бъде на доста ниско ниво, след като описах какви проблеми има с хигиената в стаите. Така една тава стоя с месеци неизмита в една от кухните, докато не се стигна до проверка на запасите от камерите, за да се установи кой я е оставил. След няколко инцидента на неизключени уреди и усърдно НЕпочистване вместо да се измислят по-сериозни санкции, както е в Англия например, всички кухни ще бъдат заключени, което само по себе си не спомага за по-добрия начин на живот на студентите.10374847_10203482268251273_6371683556697924805_n

 

Наемите и цените на консумативите се определят спрямо специфични правила за всеки университет и блок. Софийският университет “Св. Климент Охридски разполага с 6300 легла в общежитията на Студентски град – София. Този материален фонд се стопанисва и поддържа от университетското Поделение “Социално-битово обслужване” Наемите тук се определят на базата на квадратурата на стаята – независимо дали тя е ремонтирана, или не. Така най-ниският наем на стая е 46.10 лв.(за цялата стая), за 22.68 кв./м за двама човека. Типичната тройна стая в повечето блокове е около 24.48 кв./м (без тераса) с наем от 46.90лв. Наемът на апартамент от 42 кв./м, който е предназначен за 4 човека е 87.40лв. В някой блокове консумативите се делят между всички живущи, в други между живущите на един етаж, а при други – за отделна стая.

Ремонтирана стая на ТУ

Ремонтирана стая на ТУ

 

И докато аз имах много по-различни представи за общежитията от разказите на родителите ми, преживяванията ми са доказателство, че животът днес е коренно променен. Личният ми опит се базира на 8 различни съквартирантки в рамките на 2 години и 2 различни стаи. Това, което съм чувала от баща си – как той и хората, с които е живеел са споделяли всичко и са се грижели един за друг може би вече е мит, или поне не е масово. Сега, всеки мисли единствено за себе си и собствената си изгода. Общежитията дават една малко по-различна перспектива и ти показват, че на този свят освен тебе има и други хора с различен начин на живот. Оцеляването след всичко това си е цяло едно изкуство, което не може да се опише. Изкуството да живееш с непознати.

 

База за настаняване на студенти в най- големите университети

Източник: http://cms.minedu.government.bg/top_menu/higher/info/

  • ЮЗУ, Благоевград – 2 блока
  • У-т Бургас, Бургас – 3 блока
  • ТУ, Варна – 3 блока
  • ИУ Варна – 3 блока
  • МУ, Варна – 2 блока
  • ШУ, Варна – 1 блок
  • ССО ЕАД, Велико Търново – 3 блока
  • МУ, Плевен – 3 блока
  • МУ, Пловдив – 3 блока
  • УХТ, Пловдив – 3 блока
  • ССО ЕАД, Пловдив – 3 блока
  • ССО ЕАД, Русе – 3 блока
  • СА, Свищов – 8 блока
  • В София има общо 83 блока ( ВСУ – 3 блока; ВТУ – 2 блока; КТП – 2 блока; ЛТУ – 3 блока; МГУ – 4 блока; МУ – 6 блока; НАТФИЗ – 1 блок; НМА – 2 блока; НСА – 5 блока; НХА – 1 блок, ССО ЕАД – 1 блок; УАСГ – 6 блока; УНСС – 12 блока; ХТМУ – 4 блока; СУ – 16 блока; ТУ – 14 блока)

 

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.