Журналистика в белите полета Електронното издрание за правата на човека "Маргиналия" получи подкрепата на публиката и наградата "Свободен електрон" за 2015 г. Фото: Никола Баробов

Журналистика в белите полета

В среда, в която словото на омразата присъства в медиите, а „различният“ е представян най-вече с негативните си черти, правата на човека са маргинална тема, която често отсъства. Проблемите на етническите и религионите малцинства, половете, свободата на изразяване обаче намират място по белите полета на електронно издание, което не само им дава трибуна, но вярва, че решението се крие в това да се пише за тях.  За успехите, трудностите, отзивите и другите парчета от пъзела „Маргиналия” разказват Светла Енчева и главният редактор Юлиана Методиева.

Извън редовете

„Не можех да си представя, че тази тема ще продължава да бъде с ведомствен характер”, отсича твърдо Методиева. Разказва за 20-годишния си опит в издание „Обектив” на Българския Хелзинкски комитет, което, по думите й, макар и с прекрасни разработки, остава под шапката на БХК, а посланията са обречени на ограничено разпространение. Напускайки Комитета и осъзнавайки важността на нишата „правата на човека”, тя взима решението за нов проект.

logoПрез май 2014 г. в онлайн пространството се появява издание с интригуващо и, както го определят самите автори, „нахално” име. Светла Енчева споделя за мечтата си за списание, което да се казва „Margin” и за разходка из думите в английско-български речник, която я кара да подскочи с твърдото убеждение, че „ето на, това е”. „Marginalia” значи белите полета по края на страницата, както и бележки написани по такива полета”, тълкува откритието си Енчева, като прави паралел с темата за правата на човека като едно бяло поле, което новото електронно издание се появява, за да запълни. „От една страна ние сме маргинални, но ние се заявяваме като такива и искаме да ни четат, което значи, че поставяме и себе си, и маргиналното на едно не съвсем маргинално равнище”.

Юлиана Методиева привлича към проекта внимателно подбрани личности: колегите й от БХК Емил Коен, Марта Методиева и Жана Николова, автора на „неуютен блог” и текстове по остри теми Светла Енчева, медийния наблюдател Митко Новков и журналистката Татяна Ваксберг,. „Ние сме такава шарена група, че единственото нещо, което ни обединява е изключително развито ценностно отношение към човешките права”, обобщава редакторът.

Именно това убеждение е в основата на категоричното заявление в думите, които са неизменна част от „Маргиналия”. Методиева признава, че не вижда „Правата на човека са решението” като нещо гениално… до момента, в който не се превърне в слоган на медия. Връща се към опита си на правозащитник и към различните случаи на потъпкване на човешките права, с които се е сблъсквала. Макар че уреждането им е по пътя на съдебните дела, Методиева е убедена, че когато се пише за тези случаи, за това, че „има решение, има закони, които ви закрилят, може просто да ги накараме тези закони да работят, да не са мъртви”, това окуражава хората и им напомня, че във всеки от тях има набор от права.

Ромът не съществува като човек, в чиято фигура можеш да видиш всичко от талант до жажда за Харвард

По време на дискусия за публичните инвестиции в ромски общности Анелия Дудинова от център „Амалипе” обръща внимание на тенденциозното отразяване на негативните примери и, както я нарича, „омразата на медиите към общността”. Плахо изразеното й съмнение дали в залата изобщо присъстват журналисти е последванo от категоричното „Има!”. „Маргиналия”, обаче ви отразяваме с добро”, усмихва се Светла Енчева.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Темите за ромите и за депортацията на евреите от Македония и Беломорска Тракия са двете най-големи липси, които Юлиана Методиева вижда в медийната среда у нас и които нарежда сред темите табу. Фото: Велина Барова / Евромегдан

Самата Юлиана Методиева е категорична, че една от темите от спектъра на правата на човека, които липсват в медийната среда у нас, е именно тази за ромите. „Ако не е наречен криминогенен контингент и източващ социалните помощи, ромът не съществува като човек, в чиято фигура можеш да видиш всичко – от талант до жажда за Харвард”, разяснява редакторът. Смята, че темата за ромите е едната от двете големи липси в медиите у нас. Нарежда я сред разказите за българските турци, бежанците и хомосексуалните като тема табу. Втората голяма липса за нея е депортацията на евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония през 1943 г. от българските окупационни власти. „25 г. медиите мистифицират темата – жертвите ги няма, има само спасяването на евреите, имаме историография, която произвежда някакъв манипулиран, идеологизиран продукт”, разяснява Методиева.

Светла Енчева: „Има международно призната терминология и отказът на журналистите да я научат не свидетелства за липса на ум, свидетелства за злонамереност”

Не само липсата, но и начинът на представяне на определени теми ядосва Светла Енчева. Дава пример с бежанците, които в медиите са наричани „търсещи убежище имигранти” или „нелегални”, тъй като са незаконно влезли в страната. „Има международно призната терминология и отказът на журналистите да я научат не свидетелства за липса на ум, свидетелства за злонамереност”, категорична е Енчева. Неточности от съществено значение открива и в материалите, свързани с  темите за лесбийки, гей мъже, бисексуални и транссексуални (ЛГБТ), като отбелязва, че медиите отказват да направят елементарна разлика между еднополов брак и регистрирано партньорство или частна и публична свобода: „това значи, че ти можеш да си живееш с гаджето, с което сте от един пол, но не можеш да го заведеш на служебно парти, не можеш да се появиш с него публично, още по-малко можеш да претендираш за каквито и да е права във връзка с имоти, деца, наследяване, постъпване в болница и т.н”, разяснява Енчева и допълва, че по теза въпроси обикновено се пише само при поводи като деня срещу хомофобията и парада „София Прайд”.

Повече от медия

Sreshtu rechta na omrazata

Георги Лозанов, председател на СЕМ, Юлиана Методиева, главен редактор на „Маргиналия“, Теодор Захов, председател на Съюза на издателите в България, Мехти Меликов, Етична комисия, Национален съвет за саморегулация, Орлин Спасов, председател на Фондация „Медийна демокрация“, и Ана Горанова, АБРО по време на пресконференция, на която е представено Споразумението за неизползване на враждебна и дискриминационна реч в хода на официалната кампания за местни избори през 2015 г. Фото: Маргиналия

Отвъд създаваното медийно съдържание, „Маргиналия” като сдружение дава гласност на човешките права под различни форми. „Това, което направихме само през 2015 г., не го е правил никой”, заявява с нескрита гордост Юлиана Методиева по време на церемонията по връчването на наградите „Свободен електрон” на фондация „БлуЛинк“. Сдружението за човешки права е сред организациите, инициирали Споразумението между политическите сили и медиите за неизползване на враждебна и дискриминационна реч в хода на официалната кампания за местни избори 2015 г. Споразумението събра подписите на множество медии, както и на всички парламентарно представени партии с изключение на „Атака”. Когато Методиева започва да работи по осъществяването на идеята през март 2015 г., тя изглежда невъзможна, през септември вече е факт. „Да накарате медийните собственици да кажат да, ние ще се лишим от това, което е слово на омразата, беше противопоказно за тяхното виждане за една медия”, оценява постигнатото редакторът и напомня, че именно словото на омразата често е печелившо поведение.

За Юлиана Методиева повод за гордост е и идеята, че правата на човека могат да се дискутират с теза и антитеза. Дискусионният клуб като формат, с който се е занимавала в продължение на 15 години в БХК, е пренесен и в следващия й проект. Всеки месец сдружението събира експерти, които лице в лице обсъждат наболели и актуални въпроси, попадащи в белите полета на „Маргиналия”: от приключилото Десетилетие на ромското включване през състоянието на детското правосъдие у нас до бежанците и тероризма като предизвикателства пред либерално-демкоратичния ред в Европа.

С „липсващата” тема за евреите е свързана и една неосъществена образователна идея за онлайн обучение за Холокоста. Целта е академичното и медийно съдържание, което авторите могат да предложат по темата, да се изучава онлайн, но и съвсем буквално да влезе в час при учениците. Идеята обаче спира на крачка от успеха, проектът не получава финансиране. „Това ме направи бясна, защото ние сме единствената група, която съзира огромен дефицит в образованието на тази тема. Ние сме единствената група, която пожела да бъде носител на образование – през медията ни, но и буквално”, коментира Юлиана Методиева.

Реакции в бяло и черно

Svetla Encheva

Чувствителните теми, засегнати в текстовете на „Маргиналия“ предизвикват противоречиви реакции у читателите, споделя Светла Енчева. Фото: Никола Барбов

Когато „Маргиналия” става факт, авторите на изданието са с нагласата, че то ще бъде приемано от изключително малко хора – либерали, но „либерали, така да се каже, всеки в своята част”. Юлиана Методиева разяснява, че например привърженици на разкриването на архивите на Държавна сигурност са напълно резистентни към правата на ЛГБТ общността, докато хора, които изключително добре разбират проблематиката за турци и помаци, не одобряват работа на екипа във връзка с антисемитското законодателство по време на Третото царство. „Тези части от либералния елит са много малко, трудно можете да си представите, че ще харесват Маргиналия, освен когато тя не пише по тесният им фокус”, допълва редакторът.

През 2015 г. „Маргиналия” е сред номинираните за наградата за човешки права Tulip на холандското правителство. За дейността си през същата година попада и сред четирите номинации за наградата „Свободен електрон” и се отличава като инициативата, спечелила най-голяма подкрепа от аудиторията. Юлиана Методиева разказва, че екипът е получил подкрепа от различни точки на света, както и гласовете на „хора етнически пъстри”.

Но ако заради наградата на публиката електронната поща на Юлиана Методиева е „заляна” с над 200 поздравителни писма, в ежедневната си работа авторите на „Маргиналия” срещат и отзиви на другия полюс – от обидни думи до откровени заплахи. „Любимата обида е, че сме пихтиести абстракционисти”, казва шеговито Светла Енчева.

Още от самото начало екипът на изданието решава да се лиши от възможността за коментари в сайта, за да избегнат словото на омразата, което често се среща в коментарите по чувствителните теми за човешките права. Енчева се изненадва от факта, че темата, която провокира най-остра реакция във Фейсбук е свързана с детското правосъдие. Споменава онлайн дискусията като пример за аргументиран спор, излизащ от рамките на сляпото оплюване: „Получиха се сравнително интелигентни критики, въпреки, че не бяха особено добронамерени”.

„Безразличие не можем да предизвикаме. Не го умеем, но не го и искаме“

„Маргиналия“ по отношение на себе си май само безразличие не може да предизвика. Предизвиква някакви страсти, симпатия, много силна поддръжка, страх, отдръпване, антипатия, оплюване или някакви хора, които за едни неща ни харесват, за други неща се чувстват засегнати от наши статии и протестират… Но безразличие не можем да предизвикаме. Не го умеем това нещо, но не го и искаме честно казано”, обобщава Светла Енчева. А сред множеството цветни реакции Юлияна Методиева вмята и още една: „… или наказателно дело”.

През февруари т. г. Софийският градски съд прекрати наказателното дело от частен характер срещу членовете на сдружение „Маргиналия”, заведено от Дянко Марков през 2015 г. Повод за делото е отворено писмо, публикувано в електронното издание. Според първоначалната жалба на Марков до Софийския районен съд „квалификациите в отвореното писмо уронват доброто му име като бивш народен представител и книгоиздател, унизителни са за него и неговите чест и достойнство и го поставят в неблагоприятна светлина”, съобщава „Магриналия”.

„Аз знаех, че сме много сами в тази тема”, казва Юлиана Методиева за антисемитизма, който смята за „изключително жив”; „Както каза Марта Методиева пред БНТ, ние казахме, че царят е гол и сме много доволни”. За нея е голяма изненада, че именно Дянко Марков завежда дело и то в този контекст. От „Маргиналия” припомнят, че „Дянко Марков е легионер, депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание, бивш председател и настоящ член на Български демократичен форум – организация, която доскоро се обявяваше за наследник на Съюза на българските национални легиони”. Методиева се изумява и от наказателното дело като реакция, насочена не към медията, а към сдружението „Магриналия”.

Делото е прекратено, тъй като не става ясно точно за какво деяние е подадена жалбата. Времето до развръзката обаче носи страсти, съмнение за това кой е прав и кой крив и… тишина. Макар да има индивидуални личности, споделящи ценностите на изданието, които са оказали подкрепа на членовете на сдружението, такава не идва от журналистическа организация или общност.

Призванието „Маргиналия”

В ситуацията на изолация, в която електронното издание попада, Светла Енчева определя номинацията за наградата „Свободен електрон” и последвалата масова подкрепа като „супер изненада”: „Всичко това ме кара да си мисля, че животът, който съм избрала – да си напусна добре платената работа и да ида в Маргиналия, която няма финансиране, има смисъл”, заключва позитивно Енчева.

„Като дългогодишен главен редактор аз знам, че журналист, който предава текст, е вложил своята огромна експертиза по работата, която работи, т.е. професионализмът трябва да бъде много високо възнаграден“, смята Юлиана Методиева и изразява съжаление, че не може да предложи това на авторите на „Маргиналия“. Двете със Светла Енчева разказват за невинаги лесната работа без финансиране, за ограниченията, които поставя, невъзможността за осъществяване на всички идеи. Не подминават обаче и позитивното: „Хубавата страна на това да нямаме финансиране е, че зад нас никой не стои“. Казват го ясно, но личи и в начина, по който говорят за цялото изживяване „Маргиналия“ – съвсем не съжаляват за пътя, по който са поели.

Именно тази искра е сред движещите сили, които дърпат електронното издание напред в работата му по темите от белите полета. „Ако няма този дух и „Маргиналия“ се скапе, няма да има друга трибуна, където човешките права на малцинствата могат да бъдат артикулирани, при това много талантливо“, категорична е Юлиана Методиева.

 

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.