Да отгледаш екстремист "Единство в многообразието" - с инсталация под това име от Онник Каранфилян. представяща 1200 рози на картата на Европа, някои забулени с бурки, шамии и други забрадки, като символ на толерантността. бе открит Есенния Салон на галериите в НДК през м.ноември 2015 г. Фото: Bulphoto.bg. Всички права запазени.

Да отгледаш екстремист

Стане ли дума за ислям,  съзнанието ни почти  мигновено прави асоциация с радикализъм и крайности. И колкото по-добре сме запознати със случващото се в последните месеци по света, толкова повече ни вълнува въпросът дали има радикален ислям в България.

В центъра на тази дискусия попаднаха имамите, тъй като те са духовните лидери на мюсюлманската общност. И несигурността кое е по-удачно: да се обучават тук, в България, или някъде в чужбина.

Популярната нагласа, че когато имамите се обучават в чужбина, има вероятност те да се радикализират, коментира 34-годишния имам Ерхан Сали, проповядващ в Шуменско. Той напълно отрича вероятността за радикализация на имамите, обучаващи се в чужбина. „Ако има някаква промяна след завръщането им, тя е свързана с външния вид. Например ако отидат в Медина, може да се обличат  според тамошните традиции- с дълги дрехи; или е възможно да си пуснат брада. Но ако след завръщането им хората не могат да ги приемат или се плашат от тях, е приемливо да намалят брадата или да се обличат с дрехи като тукашните. Важното е да бъдат полезни на обществото.“, коментира Сали.

Според младия имам, колегите му не избират произволно къде да се обучават. Има определени места за това и всичко се случва под контрола на Главното мюфтийство. След като се върнат, имамите минават проверки на мюфтийството и чак тогава могат да проповядват.

Мустафа Хаджи, Главен мюфтия: Радикалният ислям няма шанс в България

Подобно виждане изразява и главният мюфтия Мустафа Хаджи в предаването „Панорама“ на БНТ. Според него радикалният ислям няма шанс в България. Много мюсюлмански духовници са завършили образованието си в чужбина и върнали се в България, но българските мюсюлмани не са възприели нищо по-различно от това, което са наследили от своите бащи и деди, твърди Хаджи.

Но какво се случва в Пазарджик? Според главния мюфтия скандалът се дължи на некомпетентност, а не на образование, получено извън страната. Хората, които в момента са подсъдими, не са завършили  нито в чужбина, нито в страната. Той добавя, че непознаването на религията е основен проблем на мюсюлманското вероизповедание в България и на мюсюлманите като цяло.

Това виждане изглежда в остро противоречие с разпросраняващата се от крайно-десни и популистки политически среди параноя и нетърпимост към последователите на исляма. На нея центристките политически сили, катто и политиците в ляво от центъра противопоставя тезата, че ако нещо създава почва за радикализация, това са не толкава имамите, колкото бедността и маргинализацията на хора и общности.

У нас тази теза формулира пред „Дойче Веле“ вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. „Бедните хора, изключени от обществото, навсякъде по света са склонни на крайни действия. В България съществува огромна бедност и големи групи хора са на практика изключени от обществото, това е много опасно”, заяви Калфин след атентатите в Париж. Друг бивши депутат от БСП – Александър Маринов, предупреди пред медията, че в обстановка на социално-икономическо неравенство, изолация и мизерия, има опасност от проникване на всякакви радикални влияния.

Хипотезата за работещо решение на проблема е всяка страна да обърне повече внимание на социално слабото и изолираното си население, то вероятността и страхът от радикализация ще са сравнително по-малки. Но  пред реализирането й лежат немалко пратически пречки. Една от тях са затворите, често определяни като развъдници за радикален ислям. Според анализатори ислямистите набират хора за каузата именно там- зад решетките. Малка част от всички ислямисти попадат в затвора, но атмосферата там допринася за радикализация.

В търсене на решение Кенийският президент Ухуру Кенята, например, обяви че ще създаде нов затвор специално за екстремисти, предаде BBC. „Целта на учреждението ще е да предпази джихадистите да не разпространяват отровната си идеалогия сред остналата част на обществото“, заявява Кенята. Антитерористичният закон на Кения позволява на полицията да задържа за дълго хората, подозирани за терористична дейност без да е повдигнато обвинение. По този начин Кения се бори с отгледаните в пределите й бойци, свързани с ислямистката групировка Ал-Шабаб, която е част от Ал Кайда.

Предписания на светия коран относно воденето на  война:  1. мюсюлманите не бива да инициират  война; 2. идеята за неограничена, апокалиптична война е напълно неислямска; 3. в случай на война мюсюлманите трябва да третират военнопленниците с чест.

За проблемите и радикализацията, които не са породени от същината на самия ислям, а от омразата, която от своя страна е породена от бедност, мизерия и изолиране от обществото, е достатъчно да се разгледат близките до България страни. Според Шпенд Курсани, политически и социален изследовател, ИДИЛ привлича привърженици от Косово не толкова заради идеологията си, а заради неща като храна, подслон и дрехи, които може да подсигури на бедните хора в безизходица, които се намират в катастрофална икономическа ситуация. Бедност означава лошо образование, а това от своя страна- лесна манипулация. Ето защо в Косово, Албания и Македония, могат да бъдат взети мерки като подобряване на образованието.

Бедност и мизерия от една страна и липса на качествено образование от друга, в това число и познания за исляма, се оказват основни съставки за радикализацията на мюсюлманите. Защото, както се оказва, самата ислямска религия не насажда война – нито конвенционална, нито „свещена“, или „джихад“. Доказателство за мирният характер на ислямската религия се съдържа не другаде, а в самия коран – свещената книга на мюсюлманите.

Коранът съдържа три важни послания, отнасящи се до войната. Първо, според светото им писание, мюсюлманите не могат да инициират  война. Позволено им е само да действат в защита и ако врагът предлага мир, мюсюлманите трябва незабавно да спрат войната. Второ, идеята за неограничена, апокалиптична война, както е наложено от ИДИЛ е напълно неислямска. Трето, в случай на война  мюсюлманите трябва да третират  военнопленниците с чест, а не да ги колят, както се вижда в кървавите им пропагандни клипове. Затворниците трябва да бъдат освободени след края на войната, повелява светата книга на мюсюлманите. Свещеното писание не им позволява да поробват пленниците или да ги използват като бъдещи войници. Последователите на исляма нямат право да налагат своите религиозни убеждения на своите врагове.

Както мюсюлманите, така и немюсюлманите  трябва да разграничават исляма като религия от исляма като средство за политически цели.

Ако коранът поставя строги ограничения във всеки един аспект от воденето на война, ИДИЛ не насърчава, а премахва тези рамки. Ето защо както мюсюлманите, така и немюсюлманите е добре да умеят да разграничават исляма като религия от исляма като средство за политически цели. Във време на постоянен страх от радикализация и крайности е редно да бъдем информирани, образовани и да разсъждаваме самостоятелно.

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.