Термити без граници Справянето с незаконната сеч изисква сътрудничество между всички заинтересовани страни. Фото: Alain Compost/WWF

Термити без граници

Престъпното обезлесяване на България е печеливш транснационален бизнес, разкри Атанас Чобанов. Журналистът от „Биволъ“ описа засечени корупционни практики, деликатното заобикаляне на забраната за износ на необработена дървесина чрез износ на дървен чипс, схеми за печалба от незаконна сеч като „19/45” и „20% над прогнозата”. Гората се „изяжда“ от неизброими единици, всяка действаща самостоятелно, за предпочитане – на тъмно, свързани в обща система на Балканите и отвъд тях. Като пример Чобанов посочи „термитите на Швейгхофер” – фирми, от които австрийската компания планирано изкупува дървесина. Но това далеч не е единствената трансгранична схема за печалба от незаконен дърводобив.

Липсата на контролна горска марка в основата на дървото говори за незаконна сеч. Фото: Александър Дунчев / WWF

“19/45” е схема, оповестена от Бойко Борисов през 2014 г.: „На 19-о число всеки месец в министерството на земеделието са карани едни хора, като им е било написано на листче да събират по 45 000 лв“. На Държавните горски стопанства и Държавните ловни стопанства са събирани пари от стопанисващите ги шест държавни предприятия. За да бъдат дадени от 2 до 5 хиляди лева от всеки директор на ДГС или ДЛС, те се търсят от фирмите, които ги набавят чрез сеч над разрешеното им количество, обяснява през БТВ горският стражар Хюсеин Шакиров. Схемата „20% над прогнозата”, наречена така от Атанас Чобанов, е свързана с прогнозното, реално изсеченото и осчетоводеното количество дървесина, отчетено от горските стопанства. Печалбата идва от неотчитането на онези обикновено 20 – 25%, с които реалният добив надвишава прогнозния. Принципът на схемата е разяснен от източник на „Биволъ” от системата на ИАГ. Фото: Александър Дунчев / WWF

За осветляване на трансграничният характер на обезлесяването и незаконната сеч, Атанас Чобанов  работи с разследващи журналисти от Румъния, Молдова и Македония. Координацията между журналистите се осъществява съвместно с неправителствени организации и Зелените в тези страни. Работата им е подкрепена от проект „Establishing a Transboundary Watchdog Mechanism for Environmental Problems For Green Political Parties and NGOs on the Balkans“, финансиран от брюкселската Green European Foundation. Целта на проекта е чрез координирани журналистически публикации да бъдат изведени на светло общите проблеми и евентуални общи решения. Защото термитите доказано не обичат светлината.

През ноември 2015 г. Чобанов представи използваните схеми за незаконен дърводобив и причините да ги има, проблемите в правото и политиката и възможностите за положителна промяна  пред журналисти, експерти от неправителствения сектор и представители на изпълнителната власт по време на дискусия озаглавена „Термити без граници”.  Фондация „БлуЛинк”, издател на „Евромегдан“, и Зелените съорганизираха срещата.

Защо са възможни тези практики? Нели Дончева, координатор на програма „Гори” на WWF в България, определи няколко основни причини за незаконния дърводобив в България. На първо място това е смесването в една и съща институция – Министерството на земеделието и храните, на контролни функции чрез Изпълнителна агенция по горите и стопански интерес чрез държавните горски предприятия. „Т.е. оказва се, че едно тяло с две ръце трябва да контролира какво прави и едната, и другата”, допълва Дончева. Други важни предпоставки за незаконните сечи, според нея, са корупционните практики, политическият натиск и „непрофесионалното кадруване” – отстраняване на експерти от високи постове за сметка на други хора.

двете ръце на едно и също тяло трябва да се контролират една друга

Инж. Мартин Иванов от Регионална дирекция на горите – София напомни за ролята на гражданите в целия процес чрез закупуването на незаконна дървесина. „Защо всички хора, когато стане дума за горите, казват „мафия”, „корупция”, а когато дойде лицето Х и им предложи незаконна дървесина, купуват дървесината без документ – при положение, че дори цената не е по-ниска”, удивлява се Иванов. Има и друго: когато санкционира баба на 70 г. с малка пенсия, държавата пак е лоша. „Но ако ние не санкционираме бабата, ние няма да разберем откъде е дошла тази дървесина, няма да можем да изпратим преписката в прокуратурата и няма да можем да установим кой е извършил този незаконен добив и тази незаконна търговия”, обясни лесничеят.

Директорът на РДГ - София обръща внимание на различните аспекти на проблема с незаконната сеч. Фото: Ева Стоянова / Евромегдан

Директорът на РДГ – София обръща внимание на различните аспекти на проблема с незаконната сеч. Фото: Ева Стоянова / Евромегдан

Като положителен пример Атанас Чобанов открои мерките на властите за задължително екипиране на камионите с GPS и изграждане на информационна система. Като много полезни оцени мерките за достъп до информация и Иванов: „Практически всеки един гражданин може да получи информация къде се сече, колко се сече и от кого се сече, както от сайта на агенцията, така и от съответните информационни табели, които се поставят навсякъде, където има добив на дървесина”, обясни той.

Иванов посочи създадената през май т. г. изнесена станция към националната система за единен европейски номер 112, на който директно се прехвърлят сигнали за сечи и бракониерство, като те се предават както в държавните предприятия, така и в съответните регионални дирекции по горите по компетентност и се извършват проверки. Въведена е и система за маркиране на дървесината, добита от държавни горски територии, с пластини. Тя помага за ограничаване на продажбата на незаконно добита дървесина, съответно и незаконния добив, въпреки че според  Иванов не е била направена по най-добрия начин.

Директорът на РДГ – София напомни за добре познатата практика за ползване на един превозен билет два или повече пъти.  „Ако вие в момента решите да спрете някъде в България камион, транспортиращ дървесина, аз ви давам гаранция 99,9%, че той ще бъде придружен с превозен билет”, заяви той. В помощ в борбата срещу тази практика ще бъде системата „Електронен превозен билет”, работеща чрез таблети и операционна система Андроид. Съчетана с GPS-системите на автомобилите, транспортиращи дървесина, тази система би трябвало почти да изключи случаите, когато един превозен билет може да бъде използван няколко пъти, тъй като ще позволи засичане на моментите на издаване на превозния билет, на тръгване на превозното средство, и маршрута на неговото движение до мястото на доставка, обясни Иванов. Системата работи от декември 2015 г., но не е въведена окончателно. В момента е в сила за голяма част от държавните горски територии, като в следващите месеци предстои отварянето й и за другите гори. Около март т.г. бихме могли да очакваме реални ефекти от въвеждането на електронната система, уточнява Иванов.

Директорът на РДГ – София насочи вниманието и към още един проблем в периферията на незаконната сеч – недекларираните приходи и незаконния труд. По думите му голяма част от собствениците на горски територии, които имат доходи от добив на дървесина, не ги декларират, а работещите в горския сектор в голямата си част не са наети по никакъв начин с никакви договори. „Те нито искат да бъдат осигурени, така им е по-лесно, бягат от едно място на друго, в същото време получават социални помощи”, твърди Иванов и разказва как работниците са „избягали” от районите, които първи са въвели сертификацията. Държавата се противопоставя на тези практики чрез споразумение на ниво ИАГ и Главна инспекция по труда за съвместни проверки в обектите за добив на дървесина: „Лицата, които издават позволителни  за сеч са длъжни да въведат имената на лицата, които са получили разрешение за достъп до съответните сечища. Тази информация може да се ползва от Главна инспекция по труда за проверка на тези лица дали са наети по някакъв начин от съответните фирми”.

Излизайки от строгата рамка на действията на властта срещу незаконната сеч, Мартин Иванов обърна внимание на няколко проблема в горския сектор у нас, които макар и да не са пряко свързани с проблема, оказват своето влияние. Такова е ограничението в бюджета: „Няма нужда от корупция, за да напуснат способните и квалифицирани кадри системата на Изпълнителната агенция по горите”. Според Иванов въпреки, че в ИАГ остава имиджът на професията, бизнесът предлага много по-добро заплащане и квалифицираните кадри се насочват натам – не заради корупцията, а защото може да реализират по-добре способностите си. „Тази година бяха повишени заплатите на горските инспектори, тъй като положението беше трагично; те получаваха горе-долу колкото една минимална работна заплата и разбирате, че няма как да контролираш един такъв ресурс с 360 – 400 лева”, допълва още той. Според Мартин Иванов обаче тези проблеми не са само наши, а са присъщи и на други развитите демокрации.

От ляво, Павел Антонов, редактор на "Евромегдан", Борислав Сандов, Орели Маршал и Наталия Димитрова, председател на фондация "БлуЛинк", анализират разкрити от Атанас Чобанов чрез скайп от Париж механизми за заобикаляне на забраната за износ на необработена дървесина. Фото: Ева Стоянова / Евромегдан

От ляво, Павел Антонов, редактор на „Евромегдан“, Борислав Сандов, Орели Маршал и Наталия Димитрова, председател на фондация „БлуЛинк“, анализират разкрити от Атанас Чобанов чрез скайп от Париж механизми за заобикаляне на забраната за износ на необработена дървесина. Фото: Ева Стоянова / Евромегдан

Когато схемите за незаконна търговия с дървесина преминават отвъд границите на държавата, дори и при добро желание, тя трудно може да се спре чрез локални действия. Орели Маршал, изпълнителен директор на Green European Foundation, предложи два начина за справянето с проблема на европейско ниво: подобрено сътрудничество с европейските зелени партии, които могат да доведат до законодателни промени в тази насока, и  използване на инструмента за петициите на Европейската комисия, с помощта на който гражданите могат да обърнат внимание на подобен проблем.

Според Дончева друг инструмент на европейско ниво, познат у нас като Регламент 995, е насочен към недопускане на европейския пазар на незаконна дървесина, добита не само в рамките на Европейския съюз, но и извън него. По думите й обаче прилагането му все още не е на добро ниво, а някои групи продукти все още не са обхванати не са намерили място в този документ. Във връзка със забраната за износ  Иванов уточни, че тя е приета като израз на воля да спрем незаконните сечи, въпреки основния принцип на ЕС за свободно движение на стоки, капитали и хора. По негово лично мнение обаче няма проблем дървесината да бъде изнасяна, ако е законно добита и особено ако са задоволени нуждите на вътрешния пазар; липсата на външни пазари би намалила приходите на собствениците и би увеличила безработицата.

Европейският съюз е част от проблема и по друг начин. Съюзът отделя пари, за да промотира себе си в медиите в страните членки, но няма отделено нито едно перо за разследваща журналистика, посочи Борислав Сандов. Едно от призванията на журналистите е да бъдат коректив и четвърта независима власт, която може да осветли функционирането на „термитите“ в горите на ЕС, но това не се случва,  напомни Сандов.  Вместо това в страни членки като България,  парите за самореклама на ЕС отиват за корупция и цензура на медийната среда.

GIS-системата на WWF маркира териториите по различни показатели. В червено са отбелязани територии с разрешително за сеч (по данни до 30.03.2015). http://gis.wwf.bg/forests/

GIS-системата на WWF маркира териториите по различни показатели. В червено са отбелязани територии с разрешително за сеч (по данни до 30.03.2015). http://gis.wwf.bg/forests/

Съвременните информационни технологии също предлагат нови възможности за борба с „термитите“ в горите на Европа. Чобанов смята, че изключително голяма полза би имало от съвременна GIS-система като тази на WWF, която да използва снимки с много висока резолюция от приложението SkyBox на Google и данни на ИАГ за разрешителни за сеч. Чрез нея всеки гражданин би могъл да изпраща геолокализирани сигнали през смартфона си със снимки на терена.

 

 

 

 

 

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“ и реализиран с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.