Окото на климата Ледниково езеро в Пирин. Фото: Анета Стефанова

Окото на климата

Кристално чисти, непорочни, бездънни, като очи, вперени в небето, ледниковите езера под високите върхове на Рила и Пирин, не са под заплаха. Поне засега. Защото ледниците в Пирин и другаде из Балканите са в отлично здраве и дори нарастват през последните години. Броени дни след приключването на една от най-очакваните конференции за климата на ООН в Париж, това съобщение със сигурност би направило авторите си популярни сред медии и „скептични еколози“, които дават мило и драго да поставят под съмнение глобалното затопляне. Но доцент Красимир Стоянов и доктор Емил Гачев от Югозападния университет „Неофит Рилски“ не спряха до там. Те информираха Българското географско дружество, че температурите по планините стабилно растат от десетилетия. И че климатът се променя, въпреки че – или тъкмо поради което – под Вихрен и Дурмитор се трупа повече лед от преди.

Една от най-въздействащите илюстрации на глобалното затопляне са разтапящите се безпомощно ледници, от Килиманджаро до Алтай. Връх Вихрен в Пирин е най-южният район в Европа, в който постоянно се задържа сняг и лед, а микроледници и снежници има и на други места на Балканите. Докладът на двамата учени, озаглавен „Малки ледници и снежници на Балканския полуостров – проучване 2008-2015 г.“, демонстрира как измененията в климата влияят на микроледниците у нас.

От години изследователите географи изследват малките ледници на Балканите. Освен във вече споменатия Пирин, има ги в планините Проклетия – на границата между Черна гора, Косово и Албания, и в Дурмитор в Черна гора. Важно е да бъдат съхранени ледниците, тъй като около 70% от прясната вода на планетата се съдържа в тях, а климатичните промени са фактор, който значително застрашава този воден резерв на Земята, разясниха учените. Разбира се, трудно би могло да се твърди, че микроледниците на Балканите представляват важен запас от вода, но е любопитно какво сочат наблюденията на изследователите – променят ли се те в контекста на изменящия се климат. Ледниците, които доц. Стоянов и колегите му са изследвали, са по-интересни с това, че въпреки наблюдаваните в последните години промени на климата, те запазват своите големина и обем в последните 15-20 г. Изследваните от тях снежно-ледни петна се намират под т.нар. снежна линия и не са достигали до пълно стопяване в последните няколко века. Имат и сравнително сходни размери – до няколко хиляди квадратни метра и дебелина 10-20 метра.

Най-южният ледник в Европа е „Снежинка“, на Пирин. Снежникът е маса от прелетувал сняг и лед, която се стопява напълно, макар и веднъж на няколко години, и която не се движи под действието на собствената си тежест. Ледникът (в това число микроледниците) има собствено движение и практически никога не достига пълно стопяване. Фото: Емил Гачев

От представянето на Гачев стана ясно, че понастоящем микроледник „Снежника“ под връх Вихрен в Пирин е приет за най-южната ледникова маса в Европа. Въпреки значителните колебания в размерите му от година на година, за последните 2 десетилетия при него не се установява определен тренд на развитие, макар данни от връх Мусала у нас да сочат, че има климатично затопляне в рамките на 0.6-0.8 градуса по Целзий. На връх Мусала през изминалите 20 години е имало само 4 годни с поднормални температури, а останалите са били над средногодишната норма, каза доц. Стоянов.

От всички 14 климатични станции за 60-годишен период в Черна гора 2012 година е определена като абсолютен рекорд по отношение на най-гореща година досега. Това, разбира се, е оказало влияние на състоянието на ледниците и в трите изследвани планини. За състоянието на микроледниците няма особено значение колко ще е студено през зимата, по-важно е каква ще е температурата през лятото. Летните валежи също са ключов фактор, тъй като дъждът допълнително допринася за стопяването на снега и леда. Други фактори за задържане на ледника са навяване на сняг и свличане на лавини. Те са сред решаващите фактори за целогодишното съществуване на микроледниците на Балканския полуостров.

Особеност на Пирин е, че валежите през зимата там са сред най-обилните в България, това е планината с най-дебела снежна покривка у нас като абсолютният рекорд държи хижа Вихрен – 472 см, измерен през април, 1963 г. В планините на Албания и Черна гора обаче вали два до три пъти повече.

Добрата новина от Париж е че има новина

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, Кристиана Фигерес от Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (UNFCCC), френският външен министър Лоран Фабиюс и президента на Франция Франсоа Оланд празнуат след приемането на споразумението в Париж. Фото: Марк Гартен / ООН

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, Кристиана Фигерес от Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (UNFCCC), френският външен министър Лоран Фабиюс и президента на Франция Франсоа Оланд ликуваха в Париж след приемането на споразумението за климата през декември 2015. Фото: Марк Гартен / ООН

Свиването на ледниците и изтъняване на снежната покривка е сред ключовите показатели за променящия се климат. За да се забави темпът на климатичните промени, ежегодно ООН организира конференция за климата. Тази година форумът се проведе в Париж и беше особено значим, тъй като се очакваше представителите на 195 страни да се ангажират с правно обвързани ангажименти за климата. Оказа се, че предвидените дни – от 30-и ноември до 11-и декември не стигнаха за приключване на преговорите по споразумението и подписването му стана факт на 12-и декември.

Според Борислав Сандов, представител на Зелените и неправителствената Коалиция за климата във френската столица, подписаните ангажименти са „задължителни, ама не съвсем „. Повечето от тях са или пожелателни, или отдалечени във времето, или пък фигурират само в преамбюла, но не и в текста, коментира Сандов. Постигнат е съвсем малък напредък, а форумът е донесъл много разочарование по отношение поведението на големи замърсители като САЩ, ЕС, Бразилия, Саудитска Арабия.

70% от прясната вода на планетата идва от ледници

В Париж бе прието като цел затоплянето на планетата да се ограничи до 1,5°С спрямо нивата от прединдустриалната епоха. Сандов обаче посочва, че към момента данните сочат повишаване на температурата с около 0,9°С. Целта, обаче, няма да е обвързваща, а пожелателна. ­Като обвързваща остава 2°С. Въпросните 2 градуса затопляне обаче ще бъдат самоубийствени, коментира Сандов, защото светът, който познаваме, ще е тотално променен, а връщането назад – невъзможно, поради отключване на процеси като размразяване на пермафроста и освобождаване на огромни количества затворен в него метан. Това само по себе си би довело до драстично необратимо покачване до 4°С и повече.

Важен параграф, обвързващ климата с човешки права, бе изключен от текста и остана само в преамбюла.  Следователно той не е правно обвързващ и не дава възможност на народите от потъващете в океана държави да съдят онези държави, които са основни причинители на климатичните промени, коментира Сандов.

Целите за намаляване на въглеродния отпечатък остават дългосрочни, като периодът за достигане на въглеродна неутралност ще е след 2050. За развиващите се държави пределът ще е по-отдалечен във времето спрямо развитите. На всеки 5 години ще се прави преглед доколко са изпълнени поставени като междинни цели като първият дебат ще е през 2019 г. До 2020 ще е невъзможно да се завишават целите за климата, които светът си постави в Париж.

Друг момент, заложен в документа, подписан в Париж, е създаването на механизъм за адаптация – на всеки 5 години страните ще заявяват мерки за адаптация и ще обявяват нанесени щети от климатичните промени. Развитите държави ще имат задължението да предоставят финансиране и технологии на развиващите се държави. Развиващите се също могат да допринасят, но на доброволен принцип. Напредък се постигна единствено по този показател, отбелязва Сандов. Установеният фонд от 100 милиарда долара ще може да включва и друг тип финансиране, освен с публични средства, което означава, че много от сегашния транфер ще бъде записван като част от този принос. Механизмът за устойчиво развитие отваря широко врати за компенсаторни мерки, посочва още представителят на “Коалиция за климата”.

Климатът у нас – преобладаващ с подобрения

Росен Плевнелиев бе погрешно посочен като "Президент на Унгария" в блога на Financial Times от климатичния форум в Париж през декември 2015 г.

Росен Плевнелиев бе погрешно посочен като „Президент на Унгария“ в блога на Financial Times от климатичния форум в Париж през декември 2015 г.

Потопите в Аспарухово и Мизия и почти ежегодните екстремни снеговалежи, съчетани със суша и сахарски жеги през лятото, направиха климатичните промени част живота на българите през последните години. На този фон уверението на президента Росен Плевнелиев в Париж, че България споделя  заложените от ЕС цели за ограничаване на парниковите емисии с 40% до 2030 г, прозвуча неамбициозно за специалистите и активистите в областа на климата. Но президентът, самоопределил се като президент на бизнеса, надали би могъл да каже повече, без да засегне чувствителността на индустрията. Така България остана трудно различима на голямата климатична сцена, и  донякъде обяснява невинната грешка на Марк Одел, който определи Плевнелиев като „президент на Унгария“ в блога на Financial times от френската столица.

По време на изказването си на климатичния форум, Плевнелиев описа България, като страна,  благословена с голямо разнообразие от ресурси на възобновяема енергия. „Ще ги използваме по възможно най-добрия начин“, зарече се Плевнелиев“, при все че страната ни е на последно място в ЕС по енергийна ефективност. Българското правителство прилага Третия си национален план за действие по изменение на климата  и страната ни е успяла да изпълни 7 години по-рано заложените от ЕС цели за въвеждането на възобновяеми енергийни източници, докладва в Париж Плевнелиев. Според официалните източници техният дял в енергийния микс достига 20%, парниковите емисии също са намалели с 20%. Плевнелиев посочи също, че енергийната ефективност се е повишила с 20%.

Затопляне. По данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН, публикувани в Третия национален план за действие по изменение на климата от края на 70-те години на миналия век в България се наблюдава тенденция към затопляне у нас като през втората половина на ХХ век зимите са по-меки. 20 от последните 23 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха, спрямо климатичната норма (1961– 1990 г.). Най-дълги периоди на засушаване са наблюдавани през 40-те години и последните две десетилетия на ХХ век, а най-значителните суши – през 1945 и 2000 г. Регистрират се все повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения и жертви. Снежните месеци в планините намаляват, а дебелината на снежната покривка показва трайна тенденция към изтъняване, сочат още данните на НИМХ. Фото: Анета Стефанова декември за пореден път имахме пролетни температури. Фото: Анета Стефанова

Затопляне. По данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН, публикувани в Третия национален план за действие по изменение на климата от края на 70-те години на миналия век в България се наблюдава тенденция към затопляне у нас като през втората половина на ХХ век зимите са по-меки. 20 от последните 23 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха, спрямо климатичната норма (1961– 1990 г.). Най-дълги периоди на засушаване са наблюдавани през 40-те години и последните две десетилетия на ХХ век, а най-значителните суши – през 1945 и 2000 г. Регистрират се все повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения и жертви. Снежните месеци в планините намаляват, а дебелината на снежната покривка показва трайна тенденция към изтъняване, сочат още данните на НИМХ. Фото: Анета Стефанова

Според експерта по климат към WWF в България Георги Стефанов, обаче, ентусиазмът на президента е пресилен. За жалост редуцирането на емисии у нас не се дължи толкова на активни политики и мерки, колкото на преструктурирането на икономиката и закриването на много неефективни производства, поясни Стефанов. Като пример, експертът посочи ситуацията с възобновяемата енергия: да, у нас имаше бум на ВЕИ, но основната цел – внедряване на ВЕИ системи в домакинствата, постигане на енергийна независимост на общностите – домакинства, сгради и малки населени места, не е постигната.

Според Стефанов е порочно употребата на биомасата, в частност дървата за огрев, да се брои като възобновяем енергиен източник. Това, по думите му, не е коректно спрямо изискванията на директивите на ЕС. Тоест България неправилно е докладвала данните пред Европейска комисия. „За съжаление е възможно в оставащите години до 2020 г., когато извадим дървата за огрев от докладвания напредък за постигане на целите за ВЕИ, да се окаже, че не сме постигнали заложените цели,“ предупреди експертът.

Стефанов обаче потвърди, че страната ни действително има по-добри резултати от редица други страни в Европа. Макар изказването на българския президент да не е най-ясното от гледна точка на статистика, Георги Стефанов го определи като „силно“: намеренията са твърди и сигналът е ясен – трябва да се работи в тази посока, уточни той.

Вървим бавно, но в правилната посока - Георги Стефанов, координатор на WWF по климатичните политики, пред "Евромегдан"

Вървим бавно, но в правилната посока – Георги Стефанов, координатор на WWF по климатичните политики, пред „Евромегдан“: През 2015 г. у нас бе направен първият отчет към Третия националния план за действие по изменение на климата като документът е обединил работата на бизнес, НПО и институции. “Да може Министерството на околната среда и водите чисто институционално да си партнира с всички други институции и сектори на българската икономика е много важно,“ коментира координаторът по климатични политики към WWF Георги Стефанов. Експертът припомни, че в края на 2014 г. бяха одобрени целите за климат и енергетика на ЕС – задължителна цел от 40% намаление на емисии на парникови газове до 2030 г. спрямо 1990 г., обвързваща цел от 27% възобновяеми енергийни източници в енергийния микс и 27% по-добра енергийна ефективност. След срещата в Париж (COP21), в началото на 2016 г., се очаква Европейската комисия да започне уточняване на тези цели и как ще бъдат постигнати те в страните членки. Само до преди 5-6 години в България темата за климата изобщо не се дискутираше нито на високо политическо равнище, нито от гледна точка на законодателство, а в различни стратегии или планове – доста рядко, припомни Стефанов. Но и тук напредък има – той посочи, че терминът „климатични промени“ вече се използва дори в парламента. В Министерството на околната среда и в Президентството са добре запознати с рисковете и възможностите от този реален проблем. Едно от доказателствата за осъзнаване на проблема у нас е, че страната ни увеличи в края на 2015 г. финансовия си ангажимент за климата на международно ниво. Беше решено предоставянето на 100 000 евро от страна на държавата към т.нар. Зеления фонд за климата. Сумата изглежда малка на необходимите 100 млрд. долара на година, но само до преди години, когато фондът е бил създаден, вноската ни е била 20 000 евро, припомня Стефанов. Това обаче, за което страната ни продължава да е неподготвена, е случващите се природни бедствия като наводненията през 2014 г. Поисканите средства за покриване на щети от пострадали в България към Междуведомствената комисия по бедствия и аварии към МС, надхвърлят 850 млн. лв за 2014 г. Предоставените извънредни разходи за покриване на щетите от наводненията са над 450 млн. лв, а вероятно реалните щети за цялото общество възлизат на над 1 млрд. лв, посочва Стефанов. Тук той отбелязва, че през последните години страната ни не е успяла да осигури 1-2 млн. лв за изготвяне на Стратегия за адаптация към климатичните изменения и овладяване рисковете, които носят, като за сметка на това ставаме свидетели на финансови разходи за преодоляване на щетите от тях – многократно по-големи суми. „Именно за това е много важно да се действа превантивно, защото броят на бедствията, така както статистиката показва, е нараснал трикратно.“, коментира специалистът и отбелязва, че застрахователния сектор вече започват да отказва да застраховат някои рискове, свързани с природни катаклизми, защото това не е икономически рентабилно за тях. Предварителните изчисления на Световната банка показват, че ако светът се съгласи да финансира мерки за справяне и адаптация към климатичните промени, това ще ни струва около 0.4-0.5% от глобалния брутен вътрешен продукт, казва Стефанов. Това се равнява на около 300-500 млрд. долара на година. Предвид трикратно увеличилите се природни бедствия, остново според изчисленията на Световната банка, сумата може да достигне до 6-7% от глобалния БВП (5-6 трилиона долара на година). Макар и бавно, темата за климатичните промени у нас започва да се нарежда в дневния ден на обществените събития. В началото на декември, например, малко след започването на конференцията в Париж (COP 21) се проведе съвместна конференция в НДК на Коалиция за климата, Министерство на околната среда и водите, Българска асоциация за алтернативен туризъм и Световен фонд за дива природа – WWF. Конференцията се реализира по проект „Повишаване на ефективността на Коалиция за климата (ККБ), чрез увеличаване на капацитета и създаване на нови партньорства с бизнеса. Влияние и въздействие на местните и национални политики“, финансиран в рамките за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014. Темите на събитието покриваха част от факторите, които имат сериозно отражение върху климата като рискове и възможности, а именно защитени територии и туризъм. Срещата събра министри, заместник-министри, посланика на Франция у нас, представители на национални и природни паркове, известният български алпинист Боян Петров, НПО и заинтересовани от темата граждани. Георги Стефанов подчерта значимостта за правно обвързване на страните с конкретни цели за постигане в посока облекчаване натиска върху климата. По думите му съществуването на изменения в климата вече е научно доказано. „На всички ни е ясно, че човекът и човешката дейност допринасят в най-голяма степен за този проблем. И тук е моментът да започнем да разглеждаме този проблем като шанс страните и света като цяло да тръгнат по един нов път за икономическо развитие – устойчиво, зелено икономическо развитие, което да консумира по устойчив начин природните ресурси.“ Така с целенасочени и споделени усилия обемът от над 38 гига тона въглероден диоксид, които всяка година светът отделя, могат да бъдат намалени и чрез запазването на природата и екосистемите да се справим с възможно най-бързо и на допустима цена, посочва експертът. Той припомня, че към момента само половината от това количество въглероден диоксид се усвоява от океаните и горските екосистеми, останалото се натрупва в атмосферата.

 

 

EEAgrants

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект  „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес,“ изпълнен от фондация „БлуЛинк“ , финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и издателя Фондация „БлуЛинк“ по силата на българското законодателство и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.