Хапки от съседната нива В Албена предлагат храна, произведена в радиус от няколко километра около курорта. Фото: "Албена" АД

Хапки от съседната нива

Кажи ми какво ядеш за да ти кажа кой си! Максимата важи за все повече европейци – сред тях и много българи, които или отглеждат сами, или отделят средства за по-скъпи био продукти. От тук, до откритието, че доказано чистата храна привлича повече и по-заможни туристи, има една стъпка. По Черноморието вече са я направили – в Албена.  От години  хотелите в курортният комплекс край Балчик предлагат  храна, произведена по методите на биоземеделието в непосредствена близост до курорта.

Около 30 хотела в курорта предлагат all inclusive отдих на море, който включва хранене за закуска, обяд и вечеря на „шведска маса“.   Изхранването на туристите налага строг контрол на  безопасността и качеството на храната, обяснява изпълнителният директор на „Албена“ АД Красимир Станев.

Просто бизнес

Албена преминава отвъд очакваното от 'all inclusive' туризма, като освен на количество залага и на гарантираното качество на храната. Фото: "Албена" АД

Албена преминава отвъд очакваното от ‘all inclusive’ туризма, като освен на количество залага и на гарантираното качество на храната. Фото: „Албена“ АД

Традиционно, курортът се цели в по-платежоспособни, семейни, предимно чуждестранни гости. Един хранителен скандал би бил пагубен за имиджа му и мениджмънтът сам започнал да търси начини да гарантира храни с гарантирано качество и произход, за да може спокойно да ги предлага на клиентите си.  Така Станев и неговият екип достигнали интиутивно до решението да инвестират в собствено производство на земеделска продукция, за да могат да  контролират качеството и да предлагат на гостите по-здравословни  продукти и ястия.

„Без да обвинявам никого, хората имат поводи да се съмняват – храним 150 000 хора годишно и всеки фал би застрашил цялата ни фирма“,   сподели Станев. Според него сигурността на предлаганите храни и напитки трябва да бъде гарантирана. „Искахме да намалим този риск“, добавя управителят.

Чифлик край морето

Към края на 1990-те ръководството на Албена се възползва от подходящ момент, в който земеделските земи са на достъпна цена и постепенно закупува 24 000 декара земи. Днес курортът ги обработва сам, за да задоволи голяма част от нуждите си с получените добиви. Материализирането на тази визия, както и ръководството на стопанството към момента, са поверени на  Слави Гигов – изпълнителен директор на „Еко Агро“ – дъщерна фирма на „Албена“ АД. Дружеството е основано през 2002 година, за да развива земеделие и скотовъдство,  и е сред водещите в отрасъла в Североизточна България.

Към момента земеделските земи са засети основно с житни култури, както и с фуражи за животните (общо 12 900 декара). Има и 2800 декара слънчогледови насаждения, а 500 декара са заделени за пасище, където добитъка да се храни по естествен начин.  Този тип насаждения представляват 90% от общите площи. От пшеницата се произвеждат повечето от тестените изделия, които туристите в Албена консумират в хотелите – хляб, сладкиши и др.

MediaWorkshopAlbena_eva@bluelink.net (42)

Част от политиката на Албена е пътят към здравословното хранене, категоричен е Красимир Станев. Фото: Ева Стоянова / Евромегдан

Стопанството не пренебрегва и нуждата от качествени плодове на трапезата. Предоставянето на свежи плодове в изобилие е политика на Албена, според Станев, който я мотивира така: „това е път към правилото здравословно хранене”!

За целта са създадени овощни градини с череши от 10 различни сорта. Предстои и засаждането на още 100 декара с нови 6 сорта. По данни на  Станев през изминалото лято са имали добив от 130 тона череши при 30-40 тона консумация в курорта, т.е са успели не само да покрият собствените нужди, но и да имат продукция за търговия в страната или пък за износ.

Друг плод, на който обръщат особено внимание са ябълките. Отглеждат се 14 различни сорта на площ от 400 декара, а добивът за изминалата година също е бил добър: „Имаме ябълки, с които можем да залеем половин Добрич”коментира с усмивка Станев.

След като добиваните количества ябълки достигнали такива нива,  през 2013 дружеството „Еко Агро“ инвестира в  машина за сортиране, която може да разпределя плодовете по цвят, големина и наличието на дефекти. Това позволява най-хубавите ябълки да бъдат заделени за пряка консумация, а друга част да бъде използвана за направата на натурален сок по метода на студеното пресоване. Според Слави Гигов това е 100% натурален сок, без добавени захар, вода или консерванти. Напитката се предлага на гостите на хотела за неограничена консумация като част от всяко хранене.

Отглеждат се също круши, праскови и сливи, но в по-малки количества. Също домати и корнишони, като 95% от продукцията им се изнася за Германия.

Любителите на гроздето и на най-популярния му продукт имат възможност да ядат и пият тукашно вино. От засадените на площ от 100 декара 4 сорта лозя – Шардоне, Совиньон блан, Вионие, Мускат Пти Грен, се отделя грозде за консумация в пресен вид, а от останалото количество се произвежда  вино за гостите на курорта. Еко Агро произвежда също мед и подправки за своите нужди.

Част от животните във фермата на "Еко Агро". Фото: Велина Барова / Евромегдан

Част от животните във фермата на „Еко Агро“. Фото: Велина Барова / Евромегдан

Плодовете и зеленчуците се отглеждат по методите на био земеделието – т.е.  чрез естествени начини на обработка, наторяване, третиране срещу вредители и др. За подпомагане на добива или за борба срещу болестите се ползват препарати на био основа.  Освен ползи за курорта, такъв тип производство допринася за устойчивото развитие на региона, тъй като предотвратява замърсяване на почвите и местните водоизточници, до които вози използването на химикали при конвенционалното земеделие.

Животновъдството като грижа за клиента

Освен  чист хляб и тестени изделия, зеленчуци, плодове, вино и натурален сок, мед и подравки, „Еко Агро“ полага усилия да осигури и чисти месни продукти с ясен произход. Месото е една от най-консумираните храни в хотелските комплекси, но в същото време е и един от продуктите на пазара с най-неясен произход и качество, както и съдържащ вредни добавки. Затова през 2014 година дружеството създава и ферма за животновъдство. Планът е в нея да се отглеждат 100 говеда от породите Black Angus и Galloway по най-естествен начин: с фуражи, произведени в близост до фермата, паша при всяка възможност, и без стимулиращи вещества.

Чрез инсталацията за биогаз неизядената храна се превръща от отпадък в енергия. Фото: Велина Барова / Евромегдан

Чрез инсталацията за биогаз неизядената храна се превръща от отпадък в енергия. Фото: Велина Барова / Евромегдан

Кръгът на циркулярната икономика на Албена АД се „затваря“ чрез създадената инсталация за биогаз. В нея биологичният отпадък от фермата се превръща в полезна енергия. И не само той. Инсталацията оползотворява и тоновете хранителни отпадъци, които генерира all inclusive туризмът.  Оказва се, че при бюфетно хранене, гостите на хотелите често слагат в чиниите си повече, отколкото могат да изядат.  В Албена използват тези отпадъци за формирането на биомаса, от която в биогаз инсталацията се извлича електроенергия.

Сезонна работа

Осигуряването на работни места е сред най-често срещаните извинения на местните власти по Черноморието за осъществяването на всевъзможни строителни проекти без особена грижа за естетиката и опазването на природата. Според управителя на „Еко Агро“, всъщност хората са недостатъчни за сезонна работа в курорта. Фирмата наема малоброен постоянен екип, съставен почти изцяло от местни хора.  Но за извършването на някои от дейностите са необходими сезонни работници, които трудно се намират в региона заради обезлюдяването.

Пример за такъв тип работа е черешоберът. Все по-трудо и по-трудно се намират сезонни работници за брането на череши, споделя Гигов. „Няма хора по селата,“ констатира той.  Разказва, как фирмата е принудена да извозва работници от Тервел, които тръгват в 6.00 ч , за да могат да берат череши в оптималния за това период от 7.00 до към 9.00 ч.  и после да си отидат. „Това е жалко, защото в радиус около градината има около 20 села, в които няма хора, които да берат – всички са заминали по чужбина” – отбелязва младият управител.

Но има и по-сериозен проблем. Липсва интерес като цяло към земеделския занаят от страна на младите.  Липсва осезаема целенасочена политика от страна на държавата за изграждане на кадри и насърчаване на заетостта в земеделието. В съчетание с трудоемкостта на работата при някои сортове, това отблъсква хората от тази професия. “Mладите хора считат земеделието за мръсна работа,“ споделя с горчивина младият агробизнесмен. Затова според него повечето млади бизнесмени се насочват към зърнените култури – „там всичко е механизирано и с няколко машини се събира целият добив, докато тук всяка черешка трябва да се вземе отделно: при годишен добив от 380 тона, една черешка е 8 грама, можете сами да изчилите колко черешки трябва да се приберат”, обяснява  Гигов.

Необходима  образователна политика, която да развие любов към земеделието у децата, както и да ги възпита от ранна детска възраст в принципите на устойчивото развитие. Според управителя на „Еко Агро“ това се прави в чужбина, където от съвсем ранна възраст, училището води децата  в различни ферми или такива биогаз инсталации като тази в Албена, където получават интересни уроци на място – за важността на земеделието, методите, за екологичната електроенергия и т.н. „По този начин те се възпитават, а част от тях откриват желание в себе си да се занимават с това когато пораснат, но у нас този подход все още не е намерил популярност“, заявява Гигов. Едно единствено училище от Балчик до момента е изпратило група ученици на посещение в биогаз инсталацията.

Бъдещето на Черноморския регион е свързано с устойчивото развитие на туризма в хармония с природата

Екологията не е панацея и според Красимир Станев нито чистата храна, нито чистата електроенергия или плановете за откриване на музей на селското стопанство и винарна в момента ще доведат осезаем брой туристи в Албена. Не веднага! „Още е рано някой да дойде само заради екологията,“ обяснява той. Но вярва в успеха на концепцията, до която курортът е достигнал интутивно, донякъде по случайност. „Постигнали сме я на 50 %, но когато завършим процеса, очакваме сериозен брой  гости да избират Албена”, уверен е Станев.

DSC_0538

По думите на Красимир Станев подобряването на качеството на храната би дало предимство на България в сферата на туризма. Фото: „Албена“ АД

Но управителят на Албена е убеден, че бъдещето на Черноморския регион със сигурност е свързано с устойчивото развитие на туризма в хармония с природата.  Регонът има благоприятни условия, богат е  на ресурси, разполага с голям културно-исторически потенциал, който обаче  все още  не е разкрит за масова публика, обосновава визията си Станев. Важно, според него, е и че храната, която идва от българската земя, е изключително чиста и полезна.

„Хората по света вече се стремят  да си доставят храната от ареал в рамките на 200 км, а в Европа започват да негодуват, ако храната идва от по-далечен регион“, споделя Станев. Очаква проблемът със замърсеността на храната в световен план да нараства и смята, че работата в тази посока ще даде на България голямо предимство пред останали райони. Регионът на Черно море тепърва ще започне да предлага качествени услуги в областта на туризма, уверен е Станев.

 

 

EEAgrants

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия. Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 – eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – Министерство на околната среда и водите.