Още една четка бетон по стената, която не съборихме Артисти издигнаха през 2009 г. релика на Берлинската стена на площада, където се издигаше мавзолеят на Георги Димитров. Фото: Bulphoto,com

Още една четка бетон по стената, която не съборихме

Случаят със замазаната от зидаро-мазачи отломка от Берлинската стена насред София не е изключение, но носи красноречива символика. В същата категория са много други „шедьоври“ на съвременното ни обществено-строителното изкуство: спирки за градски транспорт, монтирани така че човек да не може да се провре в тях; новозакупени автобуси, в които сръчни шофьори кривят перилата и коват плексиглас; светофарна уредба, монтирана точно в средата на скосения за инвалидни колички тротоар; велоалея, начертана под почти прав ъгъл около незаконен билборд. Тук попадат и некадърно поставени плочки по тротоари и метростанции; хлътнали с половин педя канализационни шахти насред новоасфалтирани булеварди; и всички непредвидими импровизации на тема пътна маркировка и обозначаване на ремонтирани участници, с които толкова сме привикнали, че дори не ни правят впечатление. Докато не излезем на запад и не установим с изненада, че същите ремонти, маркировки, автобуси, площади, ремонтирани и доставени често от същите фирми, са по-естетични и често по-удобни за ползване отколкото у нас.

Снимки на абсурдно маркирани велоалеи направиха България популярна. Фото: 9gag.com.

Снимки на абсурдно маркирани велоалеи направиха България популярна. Фото: 9gag.com.

Няма как да сте ги пропуснали. Безумни недомислици, дефекти и откровени глупости, извършени с обществени средства на най-видни места – по новоремонтираните градски площи, улици, магистрали, градинки, спирки, гари… Общото между тях е, че решението, от което зависи качеството, естетиката, полезността и често дори смисъла на въпросния обект, е оставено в ръцете на последния по веригата изпълнител. Често то е в ръцете на работници – общи и специализирани, по правило без задълбочени познания по урбанистика, организация на транспорта, издръжливост на материалите, нежели културно наследство или археология. Тези хора не са виновни – те, къде повече, къде по-малко добросъвестно, се опитват да свършат работата, за която са наети – също по правило срещу мизерно ниски възнаграждения.

Забележително е, че четвърт век след края на „диктатурата на пролетариата“, обществената култура май пак е в ръцете на работническата класа!

Графитите по падналата вече берлинска стена бяха символ на свободния дух, победил тесногръдието. Мазачите, боядисали Берлинската стена в София, вероятно са преценили, че графитите по нея са грозни. Нищо странно: толкова им е вкусът, такава им е културата, както се казва, обикновено с вдигане на рамене. Забележително е, че четвърт век след края на „диктатурата на пролетариата“, обществената култура май пак е в ръцете на работническата класа!

2006_stenata_NDK_Bulphoto

Ген. Бойко Борисов, по това време вече столичен кмет, открива монумента с парче от Берлинската стена през 2006 г. Фото: Bulphoto.com

Бързам да уточня, мазачите не са виновни. Виновни са други: всички висше- и още по-висшестоящи, добре и още по-добре платени, големи и още по-големи началници по етажите над тях. Не защото са си взели парите по първи или втори начин, със или без прозрачен конкурс, под или над масата. А защото след като са ги взели, никой от тях не се интересува какво в края на краищата се случва надолу по веригата. Не упражнява контрол, не задава въпроси, не си казва дори мнението, зер, така са решили по-горе, пито-платено, мазачът ще оправи нещата! И той ги оправя – както и колкото може.

Проблемът е, че между мазача, замазал Берлинската стена, и министър председателя, няма нито един посредник, на който да му пука какво се върши с вече разпределените обществени пари. Проблемът е, че на власт са такива, за които е важно едиствено да докопат тези пари. Че бетонът и издигането на стени пак са мода. Че пъстротата и стремежът към свобода от онези берлински графити бе замазан със сиво-бозав пласт през годините. А всички ние търпим, мълчим, пазаруваме, плащаме данъците и даже гласуваме, без да си искаме сметката. Тук е символиката на замазания къс стена: тя падна в Берлин, за да не бъде така. У нас си я има.

"Оставка": светлиен надпис върху стената, по време на коцерт на Роджър Уотърс в София през 2013 г. Фото: Bulphoto.com

„Оставка“: светлиен надпис върху стената, по време на коцерт на Роджър Уотърс в София през 2013 г. Фото: Bulphoto.com

 

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.